Защо субсидиите за е-коли не стигат
Значително по-важно е да има държавна финансова поддръжка за зарядни станции за електрическите автомобили
За всеобщото нахлуване на електрическите автомобили локалните управляващи би трябвало да предизвикват развиването на зарядна инфраструктура (снимка: CC0 Public Domain)
Не всички страни оферират дотации за закупуване на екологични коли с електрическо задвижване, само че даже там, където ги има, сумите могат да се окажат незадоволителни, с цел да подтикват прехода към новата генерация транспортни средства. За да сработи такава финансова политика, би трябвало да има и дотации за създаване на зарядни станции.
Обикновено за таксиметровия водач денят е добър, в случай че се появи клиент, който да поръча дълго пътешестване. За Джон Пеняфиел, който работи като таксиметров лидер на интернационалното летище в Гуаякил в Еквадор, карането до Монтанита – туристически курорт на 180 километра – е тъкмо подобен плодороден маршрут; той удвоява нормалните доходи.
Когато пасажер изиска да отиде до Монтанита, таксиметров водач с кола, задвижвана с бензин, нормално приема пътуването незабавно. Но Пеняфиел е част от новата вълна в Гуаякил: той кара електрическо транспортно средство. Така че, преди да одобри пътуването, той първо ревизира какъв брой заряд му остава. Така е от оня случай, когато – Пеняфиел, към момента некомпетентен в боравенето с електрически автомобили – мъжът приел да вози клиент до Монтанита и назад, без да подозира, че наличният заряд за 240 км. пробег ще го остави посред пътя. Бил ужасяващ, когато открил, че сбъркал. „ Обърнах назад [след като оставих пътника] и на средата на пътя батерията се изтощи “, спомня си той. „ Трябваше да платя, с цел да ме изтеглят. “
Пеняфиел е таксиметров водач повече от 35 години, само че през последните четири месеца се приспособява към електрификацията на превоза. Всеки ден той се прибира у дома след края на работния ден и включва електрическия автомобил за зареждане, до момента в който спи. Нещата не са доста по-лесни денем: пътуванията на Пеняфиел от летището зависят от дистанцията му от единствената точка в града, където може да зарежда своя китайски електрически автомобил.
През последните три години броят на електрическите таксита в Гуаякил се е нараснал, въпреки и постепенно. Ограниченият брой може да наподобява необикновен поради великодушните благоприятни условия на държавното управление за финансиране на таксиметровите водачи, с цел да преминат към електрическо задвижване, само че растежът е ленив заради терзанията на водачите по отношение на неприятната инфраструктура за зареждане в града.
още по темата
И водачи, и автомобилни марки, и еколози в града имат подозрения, че методът на локалната власт за поощряване на прехода към електрически автомобили е резистентен даже в кратковременен проект. Те са единомислещи, че дотациите за електрически автомобили не са задоволителни. Гуаякил се нуждае от вложения в инфраструктура за електрически автомобили и контролиране, изключително по отношение на станциите за зареждане.
Гуаякил е пристанищен град, където топлината и влажността могат да бъдат задушаващи. Улиците му не са доста комфортни за пешеходци. Системата за всеобщ превоз е сложна за навигация. Почвените условия вършат невероятно да се мисли за създаване на метро. Престъпността също провокира възходяща угриженост.
Всичко това е довело до такава степен Гуаякил да стане изключително подвластен от такситата.
И въпреки всичко, макар непрестанно възходящата потребност на пасажерите от таксита и интереса на водачите да се възползват оптимално от дотациите за е-коли, е „ мъчно да се употребява електрически автомобил поради настоящото положение на точките за зареждане “, споделят водачите на таксита.
Гуаякил не е първият град в Еквадор, който се насочи към електрическите таксита. Лоха, дребен град в южната част на страната, разполага с парк от електрически таксита от 2017 година, който набъбна до повече от 50 единствено за две години. Гуаякил видя опита на Лоха и започва собствен личен, по-амбициозен. През 2019 година кметството вкара тласъци, в това число дотация до $4000 при закупуване на електрическа кола, понижение на цените за електрическа енергия за семействата на притежателите на електрически таксита и предпочитан пропуск при регистрация в пътната организация на Гуаякил.
Но незабавно щом излязат от гаража си, водачите на електрически таксита се натъкват на проблеми, твърди Пеняфиел. В Гуаюакил липсва съответна мрежа от станции за зареждане. Доколкото ги има, проблем е и, че всяка марка електрически автомобили има собствен личен неповторим кабел за зареждане. Това значи, че за всеки собственик на електрическо возило изборът е извънредно стеснен. Масовите зарядни станции, които имат конектори за всички типове електрически автомобили, са незначително малко. За таксиметровите водачи това е незадоволително. Зареждането вкъщи не е добра опция за тях по време на претрупан работен ден.
Брандовете се въздържат да конфигурират нови станции. Пеняфиел споделя, че компанията-производител на неговата кола е коментирала този негов въпрос: „ в случай че хората купуват повече коли, ще конфигурират повече станции за зареждане. “ Но това изискване на процедура значи обаян кръг – няма електрически автомобили и никой не желае да влага в зарядни станции, а никой не желае да купи електрически автомобил тъкмо тъй като няма зарядни станции.
Присила Чалан, който има две таксита, споделя, че може да употребява единствено зарядната станция на една огромна китайска компания за електрически автомобили, просто тъй като тя е единствената в града с голям брой точки за бързо зареждане. „ Чувал съм истории за борби, избухнали на друга зарядна станция, имаща единствено един конектор за бързо зареждане, тъй като [шофьорите на таксита] бързат да се включат и да продължат работа. “
Въпреки проблемите, всички водачи на електрически таксита споделят, че не съжаляват, че са създали смяната. Никой не желае да се върне назад към шофиране на автомобил с ДВГ. Таксиметровите водачи, които към момента употребяват коли, задвижвани с нефт, споделят, че имат интерес към електрическите возила. Засега те внимателно наблюдават по какъв начин ще се развият проблемите, с които се сблъскват сътрудниците им с електрически автомобили.
„ От една страна, ужасно е да харчите по-малко за бензин “, сподели Еди Муньос, водач, който обмисля да премине към електрическо такси. „ Но къде да заредя колата си? “
Друг има вяра, че напъните би трябвало да продължат да се концентрират върху предлагането на електрически автомобили. „ Предложих Министерството на енергетиката да влага в станции за зареждане, само че в действителност те би трябвало да подтикват по-широкото приемане на електрически автомобили, тъй че станциите да могат да станат печеливши…. “
През това време електро-такситата остават значително лимитирани в придвижването си из Гуаякил. „ Не пътувам отвън града “, сподели Винисио Мерчан, таксиметров водач, който към този момент кара електрическа електрическа кола повече от година. „ Поздравления за тези, които си намират работа отвън Гуаякил, само че това не е за мен – по този начин заобикалям проблеми с изтощаването на батерията. “
За всеобщото нахлуване на електрическите автомобили локалните управляващи би трябвало да предизвикват развиването на зарядна инфраструктура (снимка: CC0 Public Domain)
Не всички страни оферират дотации за закупуване на екологични коли с електрическо задвижване, само че даже там, където ги има, сумите могат да се окажат незадоволителни, с цел да подтикват прехода към новата генерация транспортни средства. За да сработи такава финансова политика, би трябвало да има и дотации за създаване на зарядни станции.
Обикновено за таксиметровия водач денят е добър, в случай че се появи клиент, който да поръча дълго пътешестване. За Джон Пеняфиел, който работи като таксиметров лидер на интернационалното летище в Гуаякил в Еквадор, карането до Монтанита – туристически курорт на 180 километра – е тъкмо подобен плодороден маршрут; той удвоява нормалните доходи.
Когато пасажер изиска да отиде до Монтанита, таксиметров водач с кола, задвижвана с бензин, нормално приема пътуването незабавно. Но Пеняфиел е част от новата вълна в Гуаякил: той кара електрическо транспортно средство. Така че, преди да одобри пътуването, той първо ревизира какъв брой заряд му остава. Така е от оня случай, когато – Пеняфиел, към момента некомпетентен в боравенето с електрически автомобили – мъжът приел да вози клиент до Монтанита и назад, без да подозира, че наличният заряд за 240 км. пробег ще го остави посред пътя. Бил ужасяващ, когато открил, че сбъркал. „ Обърнах назад [след като оставих пътника] и на средата на пътя батерията се изтощи “, спомня си той. „ Трябваше да платя, с цел да ме изтеглят. “
Пеняфиел е таксиметров водач повече от 35 години, само че през последните четири месеца се приспособява към електрификацията на превоза. Всеки ден той се прибира у дома след края на работния ден и включва електрическия автомобил за зареждане, до момента в който спи. Нещата не са доста по-лесни денем: пътуванията на Пеняфиел от летището зависят от дистанцията му от единствената точка в града, където може да зарежда своя китайски електрически автомобил.
През последните три години броят на електрическите таксита в Гуаякил се е нараснал, въпреки и постепенно. Ограниченият брой може да наподобява необикновен поради великодушните благоприятни условия на държавното управление за финансиране на таксиметровите водачи, с цел да преминат към електрическо задвижване, само че растежът е ленив заради терзанията на водачите по отношение на неприятната инфраструктура за зареждане в града.
още по темата
И водачи, и автомобилни марки, и еколози в града имат подозрения, че методът на локалната власт за поощряване на прехода към електрически автомобили е резистентен даже в кратковременен проект. Те са единомислещи, че дотациите за електрически автомобили не са задоволителни. Гуаякил се нуждае от вложения в инфраструктура за електрически автомобили и контролиране, изключително по отношение на станциите за зареждане.
Гуаякил е пристанищен град, където топлината и влажността могат да бъдат задушаващи. Улиците му не са доста комфортни за пешеходци. Системата за всеобщ превоз е сложна за навигация. Почвените условия вършат невероятно да се мисли за създаване на метро. Престъпността също провокира възходяща угриженост.
Всичко това е довело до такава степен Гуаякил да стане изключително подвластен от такситата.
И въпреки всичко, макар непрестанно възходящата потребност на пасажерите от таксита и интереса на водачите да се възползват оптимално от дотациите за е-коли, е „ мъчно да се употребява електрически автомобил поради настоящото положение на точките за зареждане “, споделят водачите на таксита.
Гуаякил не е първият град в Еквадор, който се насочи към електрическите таксита. Лоха, дребен град в южната част на страната, разполага с парк от електрически таксита от 2017 година, който набъбна до повече от 50 единствено за две години. Гуаякил видя опита на Лоха и започва собствен личен, по-амбициозен. През 2019 година кметството вкара тласъци, в това число дотация до $4000 при закупуване на електрическа кола, понижение на цените за електрическа енергия за семействата на притежателите на електрически таксита и предпочитан пропуск при регистрация в пътната организация на Гуаякил.
Но незабавно щом излязат от гаража си, водачите на електрически таксита се натъкват на проблеми, твърди Пеняфиел. В Гуаюакил липсва съответна мрежа от станции за зареждане. Доколкото ги има, проблем е и, че всяка марка електрически автомобили има собствен личен неповторим кабел за зареждане. Това значи, че за всеки собственик на електрическо возило изборът е извънредно стеснен. Масовите зарядни станции, които имат конектори за всички типове електрически автомобили, са незначително малко. За таксиметровите водачи това е незадоволително. Зареждането вкъщи не е добра опция за тях по време на претрупан работен ден.
Брандовете се въздържат да конфигурират нови станции. Пеняфиел споделя, че компанията-производител на неговата кола е коментирала този негов въпрос: „ в случай че хората купуват повече коли, ще конфигурират повече станции за зареждане. “ Но това изискване на процедура значи обаян кръг – няма електрически автомобили и никой не желае да влага в зарядни станции, а никой не желае да купи електрически автомобил тъкмо тъй като няма зарядни станции.
Присила Чалан, който има две таксита, споделя, че може да употребява единствено зарядната станция на една огромна китайска компания за електрически автомобили, просто тъй като тя е единствената в града с голям брой точки за бързо зареждане. „ Чувал съм истории за борби, избухнали на друга зарядна станция, имаща единствено един конектор за бързо зареждане, тъй като [шофьорите на таксита] бързат да се включат и да продължат работа. “
Въпреки проблемите, всички водачи на електрически таксита споделят, че не съжаляват, че са създали смяната. Никой не желае да се върне назад към шофиране на автомобил с ДВГ. Таксиметровите водачи, които към момента употребяват коли, задвижвани с нефт, споделят, че имат интерес към електрическите возила. Засега те внимателно наблюдават по какъв начин ще се развият проблемите, с които се сблъскват сътрудниците им с електрически автомобили.
„ От една страна, ужасно е да харчите по-малко за бензин “, сподели Еди Муньос, водач, който обмисля да премине към електрическо такси. „ Но къде да заредя колата си? “
Друг има вяра, че напъните би трябвало да продължат да се концентрират върху предлагането на електрически автомобили. „ Предложих Министерството на енергетиката да влага в станции за зареждане, само че в действителност те би трябвало да подтикват по-широкото приемане на електрически автомобили, тъй че станциите да могат да станат печеливши…. “
През това време електро-такситата остават значително лимитирани в придвижването си из Гуаякил. „ Не пътувам отвън града “, сподели Винисио Мерчан, таксиметров водач, който към този момент кара електрическа електрическа кола повече от година. „ Поздравления за тези, които си намират работа отвън Гуаякил, само че това не е за мен – по този начин заобикалям проблеми с изтощаването на батерията. “
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ