Значителни ограничения в правата на опозицията въвежда Прогресивна България“ с

Значителни ограничавания в правата на опозицията вкарва „ Прогресивна България “ с предложенията си за промени на правилника на Народното събрание. Законопроектите към този момент ще може да се гледат в комисиите при доста по-скъсени процедури, при които има заплаха не всеки народен представител да се е срещнал с предложенията. Това ще може да става 24 часа след разпределянето им по
комисии, а не както е до момента – най-малко 72 часа, откакто на депутатите са им раздадени самите оферти, написа „ 24 часа„.

Вчера съпредседателят на „ Да, България “ Божидар Божанов предизвести, че това ще направи вероятни още комисии  като 26-секундната за измененията в Закона за горивата от предишния парламент.  Вече няма да е наложително комисиите да гледат по едно и също време няколко  оферти на партии по друга материя. Сега това е наложително, но „ Прогресивна България “ предлагат комисиите да гласоподават дали да ги разделят. Там представителите на „ Прогресивна България “ също ще  имат болшинство. Това значи, че в случай че пет групи са внесли оферти за  промени в Изборния кодекс например, болшинството в комисията може да  реши да гледат единствено един от тях, а останалите да оставят да прашасват в  деловодството и до тях да не се стигне в никакъв случай. Това беше допустимо и до момента, само че с болшинство две трети, а в този момент ще би трябвало нормално.

Отпада задължението ръководителят да провежда един път месечно  координационна среща с шефовете на комисиите, както и изискването  основният секретар на Народното събрание да е правист – вече ще е задоволително да бъде  кой да е магистър. Това може би значи, че следва промяна на настоящия  основен секретар Стефана Караславова.

Една парламентарна група към този момент няма да може да предложи основаване на  краткотрайна комисия, за това ще са нужни най-малко една пета от народните представители, т.е. 48 души. В 52-рия парламент единствено „ Прогресивна България “ има нужния брой. Досега беше задоволително група да го внесе, след това се гласуваше в залата. За сравнение 48 депутати са нужни за сезиране на Конституционния съд.

Премахва се и разпоредбата, че по време на предизборна акция парламентът не заседава.

Увеличават се пълномощията на ръководителя да предлага промени в дневния ред. Той има право на това и в този момент, само че единствено в „ изключителни случаи “ и след като го е разискал с партиите на Председателски съвет. Сега към този момент няма да е нужно да го разисква с обединенията.

Ограничават се и опциите за изявления на депутатите. Няма да имат право да приказват „ всъщност “ повече от един път, когато се гледа закон на второ четене, нито да репликират депутати от личната си група, намаляват се и разрешените им минути по някои въпроси. Сега да вземем за пример депутатите имат право да обосновават предложенията си за промени сред първо и второ
четене в границите на пет минути, а към този момент ще са три. Появява се и следното изречение: „ След изявление всъщност по даден въпрос народен представител не може да повтаря изразената от него теза, като по свързаните текстове националният представител може да прави единствено публицистични и правнотехнически оферти в границите на до 1 минута “. За процедурни въпроси ще имат до 1 минута вместо сегашните две.

В първата сряда на месеца групите от опозицията имат право да предложат по една точка, която да влезе в дневния ред. Тази опция остава, само че изчезва текстът, съгласно който може да вкарват и чувания на министри.

Отпада задължението на премиера и вицепремиерите да дават отговор на въпроси от парламентарния надзор в период или в случай че не – до 10 дни да се явят в парламента и да обяснят забавянето си. Няма да са длъжни и да отговорят на всички заложени им въпроси до разпускането на Народното събрание.

Минималната отмора по искане на парламентарна група ще е най-малко 10 минути вместо сегашните 15.

Администрациите на държавните и локални органи към този момент няма да са длъжни да  подават изискана информация от депутат в период от 14 дни. Сега „ единствено ще са длъжни да спомагат “.

Намаляват непрекъснатите комисии с една – от 25 на 24, като махат тази за демографската политика, децата и фамилията. Демографската политика се  трансферира към обществената. Има и промени в имената на някои от останалите  комисии. Например тази по конституционни и правни въпроси още веднъж ще бъде единствено правна, към тази за икономическа политика и нововъведения се прибавя и  промишленост.

Заместник-председателите в комисиите към този момент ще може да са до трима вместо до четирима.

Промените в правилника следва да бъдат прегледани в комисия тази  седмица, след което и в пленарната зала. Тогава депутатите ще могат да изберат всички непрекъснати комисии и Народното събрание да тръгне всъщност.

„ В последните часове се сътвори напрежение към работата на Временната комисия за правене на нов устав за организацията и активността на 52-рото Народно заседание, което за мен е необяснимо. Но преди да мина всъщност, желая да кажа, че болшинството приема въпроса с правилника извънредно отговорно. Това е значим въпрос, само че за нас  по-важни остават тематиките, които вълнуват цялото общество. Тези, които чакат неотложно решение, а точно – цените, правосъдната промяна и другите тематики, поради които българският народ ни даде болшинство и мандат за управление„. Това съобщи депутатът от „ Прогресивна България ” Димитър Здравков пред медиите в коридорите на Народното събрание.

По думите му ПГ на „ Прогресивна България “ смята въпроса за приемането на Правилника за организацията и активността на Народното събрание за извънредно значим предвид на нарасналите публични упования към метода, по „ който ще работим, и към качеството на законодателния развой в 52-рото Народно заседание “. Здравкоя акцентира,ч е той и сътрудниците му са подходили отговорно и са създали оферти, в които показват визията си за начина, по който би трябвало да работи Народното събрание, и смятат, че те ще допринесат за по-добрата работа на Народно събрание.

„ Необяснимо е за какво се реагира отрицателно на опитите да бъдат поправени тези текстове, които даваха опция за парламентарни практики, довели до сериозно ниско доверие на жителите в институцията. Факт е, че болшинството може да работи при каквито и да било правила. Но дано бъде ясно – ние в действителност желаеме действителна смяна в работата на 52-рото Народно събрание„, посочи той.

И изясни, че по тази причина част от предложенията  са свързани с това да се направи парламентарният спор по-съдържателен, без опция за корист с времето и процедурите. „ Ние сме уверени, че е нужен нов метод. Затова с моите сътрудници ще работим в непрестанен разговор с опозицията. Това беше декларирано още на първото съвещание на комисията. Утре е идващото съвещание, на което също в градивен разговор ще обсъдим както нашите, по този начин и техните предложения„, акцентира Здравков.

И беше безапелационен: „ Така нареченото „ ограничение на правата на опозицията “ е не просто чудноват прочит на импортираните оферти, а търсена опция да бъдат непокътнати старите порочни практики. Временните комисии не са парламентарен инструмент за ежедневна приложимост. И обратно във времето не е имало проблем народни представители от разнообразни парламентарни групи и политически сили да съберат 48 и повече подписа за основаването на комисия по значими за обществото въпроси„.

„ Искам да уверя цялото общество и всички народни представители от 52-рото Народно заседание, че министрите от кабинета на премиера Румен Радев -ще вземат участие пълноценно в парламентарния контрол„, добави той.

Редактор: Станимира Шикова