Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката
Значителна част от това, което ви следва, ще бъде поръчано от скуката. Причината, заради която бих желал да поговоря за нея в този церемониален ден за вас, се състои в това, че, доколкото знам, нито един филантропичен лицей не може да ви приготви към сходна бъдещност; и Дармът не е изключение. Нито точните, нито филантропичните науки не ви оферират курсове по досада. В най-хубавия случай те могат да ви срещнат с нея, като ви я натрапят. Но какво значи инцидентното прикосновение спрямо неизлечимата болест?
И най-досадният еднообразен брътвеж от катедрата, или назидателният учебник, който те приспива, - са нищо спрямо психическата Сахара, която стартира непосредствено от вашата спалня и засенчва хоризонта. Известна с няколко синонима - жалост, изтезание, равнодушие, неоснователно страдалчество, сплин, комплициране, незаинтересованост, подтиснатост, апатия, унесеност, опустошеност, отчаяние и така нататък, - скуката е комплицирано събитие и като цяло тя е артикул на повторението. В подобен случай наподобява, че най-хубавото лекарство против нея би следвало да бъдат изобретателността и оригиналността. Сиреч, на това, на което вие - младите и дръзките - разчитате. Уви, животът няма да ви даде сходна опция, тъй като основното в виталната механика е точно повторението.
Може, несъмнено, да се възрази, че непрекъснатия блян към автентичност и досетливост е мотор на напредъка, а оттова и на цивилизацията. Обаче, опрем ли се на преимуществата на ретроспекцията, ще забележим, че този мотор не е най-ценният. Защото, в случай че съотнесем историята на нашия тип към научните открития, без да приказваме за етическите концепции, ще забележим, че резултатът няма да е щастлив. Ще получим, изразявайки се по-конкретно, епохи от досада. Самото разбиране за автентичност или за нововъведение издава монотонността в общоприетата действителност на живота, чийто основен стих, или по-скоро - жанр - е скуката.
С това той - животът - се отличава от изкуството, чийто най-зъл зложелател, както вие сами евентуално знаете, е клишето. Затова не е чудно, че и изкуството не може да ви научи по какъв начин да преодолявате скуката. На тази тематика са написани единствено няколко романа; нарисувани са още по-малко живописни платна; що се отнася до музиката, тя по начало е несемантична. Единственият метод да направиш изкуството леговище от скуката, от този екзистенциален еквивалент на клишето - е самичък да станеш създател.
(...)
Това, което имам да ви предложа, е разновидност на тази тематика. Когато ви налегне скуката - отдайте й се, дано тя да ви извърши, потопете се в нея, стигнете до дъното й. Като става дума за неприятности, правилото е следното: колкото по-скоро стигнете дъното, толкоз по-бързо ще изплувате на повърхността. Идеята тук, ползвайки думите на англоезичния стихотворец, е да прегърнеш страховете си. Причината, заради която скуката заслужава такова внимание, е там, че тя е чисто, неразредено време в цялото му повтарящо се, претрупано и монотонно величие.
Скуката е, по този начин да се каже, вашият прозорец към времето, към тези негови свойства, които сме склонни да пренебрегваме дотам, че чак разклащаме душевното си равновесие. Иначе казано, тя е вашият прозорец към безкрайността на времето или, с други думи, взор към вашата маловажност в него. Вероятно с това може да се изясни паниката през усамотените вечери на вцепенение, или очарованието, с което от време на време следим прашинката, кръжаща в безоблачен лъч, - а някъде тиктака будилник, горещина е и силата на волята клони към нула. И в случай че този прозорец се е открехнал, не се опитвайте да го затворите; в противен случай, отворете го необятно.
Защото скуката приказва на езика на времето и й следва да ви преподаде най-ценния урок във вашия живот - урока за вашата безпределна маловажност. Той е скъп за вас, а също и за тези, с които поддържате връзка. " Ти си тлеещ ", - ви нашепва времето с гласа на скуката, - " и каквото и да правиш, от моя позиция, е на вятъра. " Фразата, несъмнено, няма да е като капка мед за душата ви; обаче чувството за повърхностност, за лимитираната значителност даже и на вашите най-възвишени, най-ентусиазирани дейности, е по-добро, в сравнение с илюзията за тяхната плодотворност, неизбежно следвана от прекалено самочувствие.
Защото скуката е и спускане на времето във вашата ценностна система. Тя втъкава вашето битие в неговото - на времето - битие: вероятност, крайният резултат на която, е точността и смирението. Първото, следва да отбележим, поражда второто. Колкото повече осъзнавате личната си значителност, толкоз по-смирени ставате, а и по-състрадателни към себеподобните, към онази прашинка, дето кръжи, в слънчевия лъч, или към този момент неподвижно е притихнала на масата. Ах, какъв брой животи са вместени в тази прашинка!
Пълният текст на Йосиф Бродски към зрелостниците на Дармътския университет през юни 1989г..
И най-досадният еднообразен брътвеж от катедрата, или назидателният учебник, който те приспива, - са нищо спрямо психическата Сахара, която стартира непосредствено от вашата спалня и засенчва хоризонта. Известна с няколко синонима - жалост, изтезание, равнодушие, неоснователно страдалчество, сплин, комплициране, незаинтересованост, подтиснатост, апатия, унесеност, опустошеност, отчаяние и така нататък, - скуката е комплицирано събитие и като цяло тя е артикул на повторението. В подобен случай наподобява, че най-хубавото лекарство против нея би следвало да бъдат изобретателността и оригиналността. Сиреч, на това, на което вие - младите и дръзките - разчитате. Уви, животът няма да ви даде сходна опция, тъй като основното в виталната механика е точно повторението.
Може, несъмнено, да се възрази, че непрекъснатия блян към автентичност и досетливост е мотор на напредъка, а оттова и на цивилизацията. Обаче, опрем ли се на преимуществата на ретроспекцията, ще забележим, че този мотор не е най-ценният. Защото, в случай че съотнесем историята на нашия тип към научните открития, без да приказваме за етическите концепции, ще забележим, че резултатът няма да е щастлив. Ще получим, изразявайки се по-конкретно, епохи от досада. Самото разбиране за автентичност или за нововъведение издава монотонността в общоприетата действителност на живота, чийто основен стих, или по-скоро - жанр - е скуката.
С това той - животът - се отличава от изкуството, чийто най-зъл зложелател, както вие сами евентуално знаете, е клишето. Затова не е чудно, че и изкуството не може да ви научи по какъв начин да преодолявате скуката. На тази тематика са написани единствено няколко романа; нарисувани са още по-малко живописни платна; що се отнася до музиката, тя по начало е несемантична. Единственият метод да направиш изкуството леговище от скуката, от този екзистенциален еквивалент на клишето - е самичък да станеш създател.
(...)
Това, което имам да ви предложа, е разновидност на тази тематика. Когато ви налегне скуката - отдайте й се, дано тя да ви извърши, потопете се в нея, стигнете до дъното й. Като става дума за неприятности, правилото е следното: колкото по-скоро стигнете дъното, толкоз по-бързо ще изплувате на повърхността. Идеята тук, ползвайки думите на англоезичния стихотворец, е да прегърнеш страховете си. Причината, заради която скуката заслужава такова внимание, е там, че тя е чисто, неразредено време в цялото му повтарящо се, претрупано и монотонно величие.
Скуката е, по този начин да се каже, вашият прозорец към времето, към тези негови свойства, които сме склонни да пренебрегваме дотам, че чак разклащаме душевното си равновесие. Иначе казано, тя е вашият прозорец към безкрайността на времето или, с други думи, взор към вашата маловажност в него. Вероятно с това може да се изясни паниката през усамотените вечери на вцепенение, или очарованието, с което от време на време следим прашинката, кръжаща в безоблачен лъч, - а някъде тиктака будилник, горещина е и силата на волята клони към нула. И в случай че този прозорец се е открехнал, не се опитвайте да го затворите; в противен случай, отворете го необятно.
Защото скуката приказва на езика на времето и й следва да ви преподаде най-ценния урок във вашия живот - урока за вашата безпределна маловажност. Той е скъп за вас, а също и за тези, с които поддържате връзка. " Ти си тлеещ ", - ви нашепва времето с гласа на скуката, - " и каквото и да правиш, от моя позиция, е на вятъра. " Фразата, несъмнено, няма да е като капка мед за душата ви; обаче чувството за повърхностност, за лимитираната значителност даже и на вашите най-възвишени, най-ентусиазирани дейности, е по-добро, в сравнение с илюзията за тяхната плодотворност, неизбежно следвана от прекалено самочувствие.
Защото скуката е и спускане на времето във вашата ценностна система. Тя втъкава вашето битие в неговото - на времето - битие: вероятност, крайният резултат на която, е точността и смирението. Първото, следва да отбележим, поражда второто. Колкото повече осъзнавате личната си значителност, толкоз по-смирени ставате, а и по-състрадателни към себеподобните, към онази прашинка, дето кръжи, в слънчевия лъч, или към този момент неподвижно е притихнала на масата. Ах, какъв брой животи са вместени в тази прашинка!
Пълният текст на Йосиф Бродски към зрелостниците на Дармътския университет през юни 1989г..
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ