Какво да правим с работниците на държавата?
Значителна част от бюджетните проблеми, които разискваме през последните няколко седмици, могат да бъдат проследени до безконтролния и безреден метод към разноските за личен състав в обществената сфера – от необятното приложение на автоматизирани механизми за заплатите, през непрозрачните и неразбираеми бонусни системи до безпочвените двуцифрени нараствания от пролетта на 2025 година Тук ще опитаме да щрихираме главните параметри (без каквато и да било рекламация за изчерпателност) на верния метод към ръководството на разноските за личен състав в обществената сфера, които могат да послужат за основа на диалога.
Не е редно да се мисли за „ публичната сфера “ като за монолитна общественост. Най-малкото, че в тази категория влизат огромен брой учители, здравни служащи, заети в сигурността, само че и над 100 хиляди души администрация. Подходът към определянето на заплащането на тези разнообразни групи се нуждае от разнообразни критерии.Разговорът не може – и не бива – да се лимитира единствено до заплатите. Причина за това са, че действителните хонорари имат доста повече съставни елементи – бонуси, материално стимулиране, представителни разноски... Списъкът е дълъг. Публичният спор следва да се основава точно върху крайния разход на работодателя, а точно какъв брой коства съответният служащ на страната, а крайната цел – да се опрости структурата ѝ посредством елиминирането на оптимално доста от тези детайли.Трябва извънредно доста да се внимава с автоматизираните механизми. Обвързването на заплати с динамичността на междинната е целесъобразно единствено в специалности, където има непреодолимо огромен недостиг на служащи, както беше с учителите към средата на предишното десетилетие (и както е през днешния ден при медицинските сестри). За останалите е задоволително да се регистрират макроикономически фактори – инфлацията да речем, с цел да сме сигурни че служащите не обедняват – само че автоматизмът, комбиниран с липса на промени, води до бързо излизане на бюджетните разноски за труд отвън релси.Повишенията на заплатите би трябвало да са обвързани с постигането на съответни цели, сложени от служащите в публичната сфера, съгласно особеностите на работата на избраните институции. Такива цели най-добре да си слагат самите те – амбициозни, само че постижими, директно свързани с подобряването на успеваемостта и резултатите от работата. Прослуженото време следва да отпадне като аршин за годишно нарастване на заплатите на чиновници в бюджетни браншове, при които има въведена към този момент система за оценка на осъществяването на задачите и благоприятни условия за покачване в служба или сан.Преминаване от финансиране на заплати на щат към финансиране на фонд заплати за цялата институция. По този метод ръководителите на институциите дефинират общата си потребност от финансов запас, с цел да се обезпечи с служащи. При подобен метод с колкото по-малко хора институциите съумяват да правят работата си и да реализират заложените цели, толкоз по-добре ще бъдат платени те, което основава директен тласък за оптимизация на броя на служащите.Постоянен, а не бурен разбор на потребността от служащи. Понастоящем институциите нямат обвързване да пазят потребността си от служащи, а анализът на функционалностите се прави неравномерно, където въобще се прави. В резултат външният взор (в това число този на министерство на финансите) не може да знае дали щатът е оневинен с действителна нужда от човешки запас.Следва да се премине към многогодишно обмисляне на разноските и потребността от личен състав. Включването на динамичността на възнагражденията в стратегия, която залага растежа (и критериите за него) с небосвод 2-3 години напред, разрешава предвидимост и основава опция за обмисляне както за държавния бюджет и ръководителите на институции, по този начин и за самите чиновници.Има потребност от обединен, явен проект за цифровизация на административни процеси, който включва оценка за въздействието на автоматизацията върху потребността от служащи. Понастоящем това се случва на парче, а тласъци за оптимизация на щата посредством цифровизация на практика липсват.
Това, несъмнено, са единствено част от вероятните подходи към промяната на образуването на заплащането в обществената сфера. Дори и възприемането на няколко от тях обаче би могло да има забележителен позитивен резултат върху сегашния безпорядък, да сложи дебата и насоката за промяна в релативно предвидимо русло и, в последна сметка – да ограничи нездравословните фискални резултати.
Източник: Институт за пазарна икономика
Не е редно да се мисли за „ публичната сфера “ като за монолитна общественост. Най-малкото, че в тази категория влизат огромен брой учители, здравни служащи, заети в сигурността, само че и над 100 хиляди души администрация. Подходът към определянето на заплащането на тези разнообразни групи се нуждае от разнообразни критерии.Разговорът не може – и не бива – да се лимитира единствено до заплатите. Причина за това са, че действителните хонорари имат доста повече съставни елементи – бонуси, материално стимулиране, представителни разноски... Списъкът е дълъг. Публичният спор следва да се основава точно върху крайния разход на работодателя, а точно какъв брой коства съответният служащ на страната, а крайната цел – да се опрости структурата ѝ посредством елиминирането на оптимално доста от тези детайли.Трябва извънредно доста да се внимава с автоматизираните механизми. Обвързването на заплати с динамичността на междинната е целесъобразно единствено в специалности, където има непреодолимо огромен недостиг на служащи, както беше с учителите към средата на предишното десетилетие (и както е през днешния ден при медицинските сестри). За останалите е задоволително да се регистрират макроикономически фактори – инфлацията да речем, с цел да сме сигурни че служащите не обедняват – само че автоматизмът, комбиниран с липса на промени, води до бързо излизане на бюджетните разноски за труд отвън релси.Повишенията на заплатите би трябвало да са обвързани с постигането на съответни цели, сложени от служащите в публичната сфера, съгласно особеностите на работата на избраните институции. Такива цели най-добре да си слагат самите те – амбициозни, само че постижими, директно свързани с подобряването на успеваемостта и резултатите от работата. Прослуженото време следва да отпадне като аршин за годишно нарастване на заплатите на чиновници в бюджетни браншове, при които има въведена към този момент система за оценка на осъществяването на задачите и благоприятни условия за покачване в служба или сан.Преминаване от финансиране на заплати на щат към финансиране на фонд заплати за цялата институция. По този метод ръководителите на институциите дефинират общата си потребност от финансов запас, с цел да се обезпечи с служащи. При подобен метод с колкото по-малко хора институциите съумяват да правят работата си и да реализират заложените цели, толкоз по-добре ще бъдат платени те, което основава директен тласък за оптимизация на броя на служащите.Постоянен, а не бурен разбор на потребността от служащи. Понастоящем институциите нямат обвързване да пазят потребността си от служащи, а анализът на функционалностите се прави неравномерно, където въобще се прави. В резултат външният взор (в това число този на министерство на финансите) не може да знае дали щатът е оневинен с действителна нужда от човешки запас.Следва да се премине към многогодишно обмисляне на разноските и потребността от личен състав. Включването на динамичността на възнагражденията в стратегия, която залага растежа (и критериите за него) с небосвод 2-3 години напред, разрешава предвидимост и основава опция за обмисляне както за държавния бюджет и ръководителите на институции, по този начин и за самите чиновници.Има потребност от обединен, явен проект за цифровизация на административни процеси, който включва оценка за въздействието на автоматизацията върху потребността от служащи. Понастоящем това се случва на парче, а тласъци за оптимизация на щата посредством цифровизация на практика липсват.
Това, несъмнено, са единствено част от вероятните подходи към промяната на образуването на заплащането в обществената сфера. Дори и възприемането на няколко от тях обаче би могло да има забележителен позитивен резултат върху сегашния безпорядък, да сложи дебата и насоката за промяна в релативно предвидимо русло и, в последна сметка – да ограничи нездравословните фискални резултати.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ