Прослуженото време да отпадне при увеличение на заплатите на администрацията
Значителна част от бюджетните проблеми, които разискваме през последните няколко седмици, могат да бъдат проследени до безконтролния и безреден метод към разноските за личен състав в обществената сфера – от необятното приложение на автоматизирани механизми за заплатите, през непрозрачните и неразбираеми бонусни системи до безпочвените двуцифрени нараствания от пролетта на 2025 година, пишат от Института за пазарна стопанска система.
Икономистите пробват да щрихират главните параметри (без каквато и да било рекламация за изчерпателност) на верния метод към ръководството на разноските за личен състав в обществената сфера, които могат да послужат за основа на диалога.
Не е редно да се мисли за „ публичната сфера “ като за монолитна общественост. Най-малкото, че в тази категория влизат огромен брой учители, здравни служащи, заети в сигурността, само че и над 100 хиляди души администрация. Подходът към определянето на заплащането на тези разнообразни групи се нуждае от разнообразни критерии.
Разговорът не може – и не бива – да се лимитира единствено до заплатите. Причина за това са, че действителните хонорари имат доста повече съставни елементи – бонуси, материално стимулиране, представителни разходи… Списъкът е дълъг. Публичният спор следва да се основава точно върху крайния разход на работодателя, а точно какъв брой коства съответният служащ на страната, а крайната цел – да се опрости структурата ѝ посредством елиминирането на оптимално доста от тези детайли.
Трябва извънредно доста да се внимава с автоматизираните механизми. Обвързването на заплати с динамичността на междинната е целесъобразно единствено в специалности, където има непреодолимо огромен недостиг на служащи, както беше с учителите към средата на предишното десетилетие (и както е през днешния ден при медицинските сестри). За останалите е задоволително да се регистрират макроикономически фактори – инфлацията да речем, с цел да сме сигурни че служащите не обедняват – само че автоматизмът, комбиниран с липса на промени, води до бързо излизане на бюджетните разноски за труд отвън релси.
Препоръчват заледяване на бюджетните заплати
Повишенията на заплатите би трябвало да са обвързани с постигането на съответни цели, сложени от служащите в публичната сфера, съгласно особеностите на работата на избраните институции. Такива цели най-добре да си слагат самите те – амбициозни, само че постижими, директно свързани с подобряването на успеваемостта и резултатите от работата.
Прослуженото време следва да отпадне като аршин за годишно нарастване на заплатите на чиновници в бюджетни браншове, при които има въведена към този момент система за оценка на осъществяването на задачите и благоприятни условия за покачване в служба или сан.
Преминаване от финансиране на заплати на щат към финансиране на фонд заплати за цялата институция. По този метод ръководителите на институциите дефинират общата си потребност от финансов запас, с цел да се обезпечи с служащи. При подобен метод с колкото по-малко хора институциите съумяват да правят работата си и да реализират заложените цели, толкоз по-добре ще бъдат платени те, което основава директен тласък за оптимизация на броя на служащите.
istock
Постоянен, а не бурен разбор на потребността от служащи. Понастоящем институциите нямат обвързване да пазят потребността си от служащи, а анализът на функционалностите се прави неравномерно, където въобще се прави. В резултат външният взор (в това число този на министерство на финансите) не може да знае дали щатът е оневинен с действителна нужда от човешки запас.
Следва да се премине към многогодишно обмисляне на разноските и потребността от личен състав. Включването на динамичността на възнагражденията в стратегия, която залага растежа (и критериите за него) с небосвод 2-3 години напред, разрешава предвидимост и основава опция за обмисляне както за държавния бюджет и ръководителите на институции, по този начин и за самите чиновници.
Има потребност от обединен, явен проект за цифровизация на административни процеси, който включва оценка за въздействието на автоматизацията върху потребността от служащи. Понастоящем това се случва на парче, а тласъци за оптимизация на щата посредством цифровизация на практика липсват.
Това, несъмнено, са единствено част от вероятните подходи към
Икономистите пробват да щрихират главните параметри (без каквато и да било рекламация за изчерпателност) на верния метод към ръководството на разноските за личен състав в обществената сфера, които могат да послужат за основа на диалога.
Не е редно да се мисли за „ публичната сфера “ като за монолитна общественост. Най-малкото, че в тази категория влизат огромен брой учители, здравни служащи, заети в сигурността, само че и над 100 хиляди души администрация. Подходът към определянето на заплащането на тези разнообразни групи се нуждае от разнообразни критерии.
Разговорът не може – и не бива – да се лимитира единствено до заплатите. Причина за това са, че действителните хонорари имат доста повече съставни елементи – бонуси, материално стимулиране, представителни разходи… Списъкът е дълъг. Публичният спор следва да се основава точно върху крайния разход на работодателя, а точно какъв брой коства съответният служащ на страната, а крайната цел – да се опрости структурата ѝ посредством елиминирането на оптимално доста от тези детайли.
Трябва извънредно доста да се внимава с автоматизираните механизми. Обвързването на заплати с динамичността на междинната е целесъобразно единствено в специалности, където има непреодолимо огромен недостиг на служащи, както беше с учителите към средата на предишното десетилетие (и както е през днешния ден при медицинските сестри). За останалите е задоволително да се регистрират макроикономически фактори – инфлацията да речем, с цел да сме сигурни че служащите не обедняват – само че автоматизмът, комбиниран с липса на промени, води до бързо излизане на бюджетните разноски за труд отвън релси.
Препоръчват заледяване на бюджетните заплати
Повишенията на заплатите би трябвало да са обвързани с постигането на съответни цели, сложени от служащите в публичната сфера, съгласно особеностите на работата на избраните институции. Такива цели най-добре да си слагат самите те – амбициозни, само че постижими, директно свързани с подобряването на успеваемостта и резултатите от работата.
Прослуженото време следва да отпадне като аршин за годишно нарастване на заплатите на чиновници в бюджетни браншове, при които има въведена към този момент система за оценка на осъществяването на задачите и благоприятни условия за покачване в служба или сан.
Преминаване от финансиране на заплати на щат към финансиране на фонд заплати за цялата институция. По този метод ръководителите на институциите дефинират общата си потребност от финансов запас, с цел да се обезпечи с служащи. При подобен метод с колкото по-малко хора институциите съумяват да правят работата си и да реализират заложените цели, толкоз по-добре ще бъдат платени те, което основава директен тласък за оптимизация на броя на служащите.
istock Постоянен, а не бурен разбор на потребността от служащи. Понастоящем институциите нямат обвързване да пазят потребността си от служащи, а анализът на функционалностите се прави неравномерно, където въобще се прави. В резултат външният взор (в това число този на министерство на финансите) не може да знае дали щатът е оневинен с действителна нужда от човешки запас.
Следва да се премине към многогодишно обмисляне на разноските и потребността от личен състав. Включването на динамичността на възнагражденията в стратегия, която залага растежа (и критериите за него) с небосвод 2-3 години напред, разрешава предвидимост и основава опция за обмисляне както за държавния бюджет и ръководителите на институции, по този начин и за самите чиновници.
Има потребност от обединен, явен проект за цифровизация на административни процеси, който включва оценка за въздействието на автоматизацията върху потребността от служащи. Понастоящем това се случва на парче, а тласъци за оптимизация на щата посредством цифровизация на практика липсват.
Това, несъмнено, са единствено част от вероятните подходи към
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ