Значителен дял от българските граждани – 40.3%, изразяват желание на

Значителен дял от българските жители – 40.3%, показват предпочитание на политическата сцена да се появи нова групировка, към която да се конструира държавното ръководство. Това сочат данните от национално представително изследване на социологическа организация „ Алфа Рисърч “, извършено в интервала 5 – 12 декември 2025 година измежду 1000 пълнолетни поданици на страната. Изследването е осъществено със лични средства посредством директно стандартизирано изявление с таблети.

Въпреки високото търсене на опция, липсва единна визия каква тъкмо би трябвало да бъде тя. Анализът демонстрира, че в случай че президентът Румен Радев започва собствен политически план, той би могъл да консолидира към половината от тези 40.3% искащи смяна. Останалите 20 на 100 от гласоподавателите се ориентира към разнообразни хипотетични планове без явен фокус.

Нагласите по отношение на актуалните политически играчи демонстрират, че едвам 7.6% поддържат ръководство, доминирано от коалиция сред ГЕРБ и „ Движение за права и свободи – Ново Начало “. Вариантът за кабинет към ГЕРБ, само че без присъединяване на групировката на Делян Пеевски, както и други конфигурации без тези две партии, събират поддръжката на 16% от интервюираните.

Ако изборите се организираха все още на изследването през декември 2025 година, в Народното събрание биха влезнали шест политически сили. ГЕРБ резервира първото място с 21.4% от твърдо решилите да гласоподават, само че записва спад от над 4 процентни пункта по отношение на предходни измервания.

На втора позиция се подрежда обединението „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) с резултат от 17.8%. Те бележат растеж от близо 4 пункта, което социолозите отдават на позицията им по време на всеобщите митинги при започване на декември.

Трета политическа мощ е „ Възраждане “ с 11.6%, следвана от „ Движение за права и свободи – Ново начало “, която получава 9.4% доверие от деклариралите подготвеност за избор.

Динамиката в публичните настройки се отразява тежко на някогашните сътрудници в ръководството. Българска социалистическа партия е на ръба на парламентарната преграда с 4.9%, до момента в който „ ИТН “ (ИТН) остава под чертата с 3.8%. Партия МЕЧ събира 4.2% поддръжка, само че възможностите ѝ за влизане в идващия парламент се правят оценка като несигурни. Под прага за посланичество остават „ Величие “ с 2.1% и „ Алианс за права и свободи “ (АПС) с 1.6%.

Налице е повишение на изборната интензивност. В седмицата на митингите и държавната оставка готовността за гласоподаване при предварителни избори е повишена с 5-7 пункта, което се равнява на сред 300 000 и 500 000 спомагателни гласоподаватели. Близо 10% от евентуалните гласоподаватели биха подкрепили партия отвън настоящия парламент, а 13.3% към момента не са решили за кого да дадат вота си.

В персонален проект доверието към политическите водачи остава ниско. Бойко Борисов резервира 21.6% доверие, само че неодобрението към него пораства до 58.8%. Съпредседателят на Политическа партия Асен Василев е с 14.6% доверие и 63.2% съмнение. Представителите на „ Да, България “ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов имат надлежно 14.4% и 12.9% доверие, при над 56% съмнение за всеки от тях. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов получава най-ниско утвърждение – едвам 8.2%.

Костадин Костадинов („ Възраждане “) се употребява с 10.8% доверие и 60% съмнение. Делян Пеевски („ Движение за права и свободи – Ново начало “) записва рекордно високо публично отрицание от 80.3% при едвам 5.6% доверие. Лидерът на МЕЧ Радостин Василев получава 10.2% доверие, а Слави Трифонов – 7.6%. Временно изпълняващият функционалностите ръководител на Българска социалистическа партия Атанас Зафиров е с 8.4% доверие.