Значимо откритие беше направено по време на спасителните археологически проучвания

Значимо археологическо откритие край Враца: Цинобър е употребяван преди 5000 години

Значимо изобретение беше направено по време на избавителните археологически изследвания на надгробна могила в землището на село Крива бара, област Враца , оповестиха от Българската академия на науките /БАН/.

Разкопките са финансирани от Националния археологически институт с музей по контракт с „ Булгартрансгаз “ ЕАД за запазване на археологическото завещание при строителството на газопровод, свързващ ПГХ „ Чирен “ със съществуващата газопреносна мрежа. Те са извършени под управлението на доцент доктор Стефан Александров (НАИМ – БАН). В екипа вземат участие проф. Пьотр Влодарчак (Институт по археология и антропология – Краков) и д.н. Росица Манова (експерт-реставратор). Проучени са 6 гробни структури от първата половина на ІІІ хилядолетие прочие Хр. , свързани с най-ранния стадий от образуването на тракийския етнос.

Един от най-значимите научни резултати от изследването на могилата е откриването на цинобър, употребен в погребалните практики . Още при теренното изследване в три от шестте гроба е видяно извънредно оцветяване на костите с блестящо червен пигмент или слагането на подобен пигмент в гробната яма . Взетите проби са оценени от проф. доктор Богдан Рангелов и гл.ас. доктор Стела Атанасова-Владимирова в лабораториите по електронна микроскопия и рентгенови дифракционни способи на Института по физикохимия с съоръжение, закупено и поддържано по плана ИНФРАМАТ.

Отчитането и обобщението на данните от проучването, осъществени от д.н. Росица Манова, демонстрират, че употребяваният червен пигмент в единия от гробните комплекси (структура 7, 3-4 годишно дете) е примес от алена охра и цинобър . Количеството на живак по отношение на желязо e 10,97 към 84,36, защото пигментът е бил извънредно мъчно добиван в древността и е употребен спестовно. В костите на възрастен субект (структура 5) е регистриран червен живачен сулфид с количествено отношение на живак – Hg 2,43, което е резултат или от поръсване на тялото с цинобър, или от ритуално усвояване на пигмента приживе. В гроб на различен възрастен субект (структура 4) с цинобър са оцветени устните на заровения. Тук е регистрирано и най-високо процентно отношение на живак – Hg 14,8.

Употребата на пигмента цинобър в предишното е от изключителна значимост , защото съгласно откривателите той посочва равнището на цивилизационно развиване на античните общества. Изследването му в международен проект е все по интензивно, като картата на неговата приложимост и път в най-ранните интервали се добавя непрестанно.

Цинобърът принадлежи към групата на живачните бои , съдържащи в състава си разнообразни живачни съединения. Цветът му варира от ярко-до пурпурен, като интензитетът му зависи от метода на подготвяне. Той има свойството да потъмнява, когато е изложен на светлина, само че възвръща предходния си цвят на мрачно.

Свойствата му да се регенерира е добре проучено още в древността и евентуално заради тази причина той е употребен като знак и даже знак за прераждане . Цинобърът е считан и за скъпа съставна част в доста лечебни средства. Най-ранното му документирано използване е в Чатал Хююк – Анатолия (Мала Азия), където той е бил употребен в постройки с паметно предопределение и датира от интервала VІІІ – VІІ хиляди прочие Хр. В Европа през VI – IV хиляди прочие Хр. цинобър е употребен в погребални практики на Иберийския полуостров.

В просвета Винча (днешна Сърбия) в интервала 5300 – 4500 година прочие Хр. цинобър е открит в дребни количества в керамични съдове. В по-късни интервали е употребен от античните египтяни, гърци, финикийци, етруски, римляни и други . В българските земи до момента най-ранната му приложимост се свързваше с траките, като е засвидетелстван в погребални практики, в паметни обекти, при оцветяване на стели, в фрески и най-много при заграждане на гробните кревати и входовете на паметни обекти като Казанлък, Александрово, Старосел, Хисаря и други. През Средновековието той се среща в иконописта, стенописните изображения на храмовете, миниатюрата, през XI – XIV в. е част от славянските ръкописи в заглавията и заглавните букви, а през Възраждането – и в маслените платна на светската живопис.

В Европа залежи на натурален цинобърит (руда) са регистрирани в Испания, Австрия, Украйна, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Турция, Германия, Гърция и други. В България най-близки до проучваната могила са находищата при Чипровци, Враца и Димово. За разкриване на източника на цинобъра, употребен в Крива бара, следва сравняването на получените резултати с наличните бази данни от изследвани залежи на цинобарит в страната и чужбина.

Датировката на гробните комплекси в интервала 2900 – 2600 година прочие Хр. дефинира открития в могилата цинобър като най-ранния в българските земи. Екипът е уверен, че анализите на пигменти със сходни характерности от други такива проучени комплекси от България, които предстоят, ще покажат необятната му приложимост в нашите земи още от IV – III хиляди прочие Хр. Може би с най-голяма научна стойност, обаче, е фактът, че детският гроб от Крива бара е едвам третия в света, в който при заравяне на дете е употребен цинобър .

Представените резултати демонстрират още един път изгодата и нуждата от съдействие сред другите институти в границите на Българска академия на науките. Данните от проучването ще бъдат оповестени в влиятелното издание Praehistorische Zeitschrift (Германия).