Изгорете вещиците!
Зло — положително, положително и зло
от едно са родословие —
сред тях и ний летим.
Хайде, в зловонен полъх и демоничен пушек!
Трите вещици от „ Макбет “, Уилям Шекспир
Терминът „ вещерство “ е необятен и е мъчно да се дефинира. Исторически най-разпространеното му значение е приложимост на вълшебен заклинания и отвари, с които се приканват духове. Често се приказва за два вида магия – „ черна “, която се стреми да аргументи зло посредством проклинание, произнесено в единство със зли духове и „ бяла “, която се пробва да обезсили проклятията и да употребява окултни сили за положителното на индивида, който я ползва, или на някой различен. Въпреки това множеството вещици се считат за езичници, т.е. отдадени на остаряла религия (предхристиянските религии в Европа), заради което са анатемосани(прокълнати), че правят работата на Дявола. Много от тях обаче са естествени знахари, лечители или така наречените „ мъдри дами “. Когато християнството става публична вяра в Европа, езическите и вещерските култове са оповестени за демонски и са неразрешени, а движимостите дами – преследвани, убивани грубо, горени на клади.
„ Онези, които правят или търсят вълшебства се отделят и се отхвърлят от Христос и по този начин се свързват с Дявола. “
Библията за вещерствотоЦърквата изрично не разрешава магиите, тъй като това е смъртен грях. Още в Стария завет Бог заповядва: „ Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или щерка си през огън, предсказвач, вещател, вражач, вълшебник, омайник, ни който извиква духове, ни магьосник, нито който пита мъртви, тъй като всеки, който прави това, е противен пред Господа ”. Църквата счита, че магьосниците не би трябвало да се назовават християни, тъй като „ делата им са дейности демонски и противни на християнството “. Истинските християни още от своето Кръщение се отхвърлят от Дявола, от всичкото му служение и от делата му и помнят това заричане цялостен живот.
Затова най-тежкото наказване е отредено за занимаващите се с вълшебства. „ Ако мъж или жена извикват мъртви или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити ”. Светите отци строго не разрешават магьосничеството, като плануват същите санкции, каквито се постановат и на убийците. Църквата не признава разделянето на бяла и черна магия – всички са неприятни:
„ …защото самичък сатаната се преобразява в ангел на светлината... ” (2 Кор. 11:14)
„ …та по тази причина не е огромна работа, в случай че и чиновниците му се преобразят като чиновници на правдата… ” (2Коринтяни 11:15).
Св.Ап.Павел
През ранното Средновековие християнските църкви не гонят вещици. През 785 година немският съвет в Падерборн категорично афишира за противозаконна самата религия в магьосници, а свещеният римски император Карл Велики по-късно удостоверява този закон. Сред православните източни християни във и към византийската империя, вярата във вещерството се счита за deisidaimonia – поверие. Чак през IX – X в. на Запад то стартира да се схваща като разкол.
В края на Средновековието и началото на Новото време, вярата в чародеите става все по-популярна и те се възприемат като директни наследници на Дявола. Това поставя началото на лова на вещици, който продължава 200 години и води до смъртни присъди за хиляди хора. " Врачка да се не оставя жива " (Изх. 22:18)
Вещица е, щом…
Въпреки необятно публикуваното поверие, че магьосниците са грозни, с физически деформации, островърхи шапки и летят на метли, такива исторически сведения липсват. Това са визуализации, които е наложила попкултурата. В записи от XVI в. откриватели намират, че част от законния развой против чародеите е претърсването на тялото на обвинения за отличителни знаци, познати като „ вещерски белег “. Те включват лунички, брадавици, белези по рождение и всевъзможни други типове кожни специфики. Ако такива се намерят, жури от честни дами от града одобряват, че това е леке на злото и доказателство, по отношение на което жертвата да бъде наказана. Вярванията също са, че всяка магьосница има собствен палавник – животно, пратено от Дявола. Обикновено това е черна котка и по тази причина, в случай че някоя стара жена се грижела за своите котки, доста постоянно е упреквана във вещерство.
Светата Инквизиция - какво е зло?„ Светата троица “ е католическа организация, която се състои от три посоки - испанска, португалска и римска „ инквизиция “ (разследване, разпитване). Всяко от тях обаче има звена и в други страни – колонии на главните, да вземем за пример Испания - Мексико, Перу, Канарските острови, Холандия и Неапол. По-късно въздействието на инквизицията се разгръща из цяла Европа.
Средновековната инквизиция е учредена за пръв път в края на XII в. и се управлява от папата. Основната й цел е битка с еретиците. За такива се считат всички, които не са католици. В Европа по това време има огромно мюсюлманско и еврейско население, които стават цел на тези гонения. След 1567 година инквизицията се намесва и с въпроси, свързани с вълшебства, просвета, суеверия, любовни връзки. Чрез наказванията, които постановат, инквизитори считат, че лекуват хората от тези техни пороци. Не след дълго и другите европейски страни поемат по пътя за почистване на еретиците.
Инквизиторите имат извънредно право – никой не може да ги съди за дейностите им. Само папата може да ги отлъчи от църквата, само че вероятността за това е минимална, тъй като той е главният орган, който диктува тези „ свещени “ дейности.
Когато инквизиторите отиват в някой град, те известяват наличието си. Щом до тях доближава слух за разколник, в началото му дават опция да признае, че е подобен и единствено в случай че го направи, се разминава с леко наказване – пердах. Който отхвърля е подлаган на свиреп мъчения, които в последна сметка довеждат до гибел.
Разбира се, никой не е заклеймяван с името „ разколник “ без правосъден развой. Разпитът на обвинените минава пред съдии. Въпросите, които те задават, са свързани с техните родственици, фамилии, място на раждане, израстване, уточняване на мястото и времето, в което се изповядват последно и пред кого. След този увод идва време за същинската част – повода, заради която хората са арестувани. Те се подканвани да признаят провиненията си. Всеки е отговорен до доказване на противното. Инквизиторите знаят по какъв начин да получат мечтаното от обвинения. Те прибягват до хитрости - провокатори, които объркват арестуваните или се вършат на техни доброжелатели.
Използват даже фамилиите им, с цел да получат заветното самопризнание.
В случай, че нищо от това не помогне, обвинените са подлагани на мъчения – физически и душевен. Честа процедура била оставянето на пандизчията без вода и храна, екзорсизъм (прогонване на демона от тялото на наказания, посредством четене на молебствия, напръскване със свещена вода, жигосване) и измъчване. Важно обаче е подсъдимият да бъде изпратен към кладата здрав, тъй че присъединяване на лекари е интензивно по време на престоя на пандизчиите в килиите. Ако обвиненият не признае до последно, че е разколник, подписва неизбежно смъртната си присъда.
Бич за вещиците - книга„ Malleus Maleficarum ” (на немски: Hexenhammer, букв. Чук за вещиците) е прочут етюд по демонология на двама създатели - немските монаси Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер. Той е оповестен за пръв път в град Шпайер, Германия, през 1487 година „ Малеус Малефикарум “ е книга-инструкция за различаване на вещици. Преди излизането на трактата също има санкции за практикуващите магия, само че те са доста леки. След обявата вещерството стартира да се приема като извънредно рисков феномен и книгата става най-популярното управление за лов на вещици през XV в. - XVII в.
В първата част на трактата се разисква нуждата от надълбоко схващане на природата на „ длъжностните лица “ на магьосничеството. Автоматично се допуска, че това са хора, които се отхвърлят от католическата религия и стават предани на дявола, принасят в жертва още непокръстени деца и се сношават с инкубуси или сукубуси (мъжки и женски демони ); Във втората част се преглеждат типовете вещерски злодейства и се дават насоки за противопоставяне против всяко от тях. Книгата предлага мъченията като най-ефикасен метод за постигане до самопризнания; „ Малеус “ издига магьосничеството до статут на съществено закононарушение, равно на разкол, и предлага съдът да го санкционира като такава – изгаряне на клада. Затова третата част съдържа разпоредбите, по които би трябвало да протича законният развой против магьосниците, с цел да бъде той сполучлив - Как се стартира дело; Какви са обезпечени подходи, с цел да бъдат наказани заподозрените; Как осъществяването на присъдата да стане факт.
Страшният случай... Салем
Ловът на вещици не подминава и Америка. Религиозният екстремизъм, маскиран зад пуританските канони, на британските заселници през XVII в. води до нервност, която до ден сегашен озадачава света. Това са едни от най-страшните процеси в историята на така наречен трибунали против вещици.
Английската колония е разтърсена от следствията от британско-френската война, боязън от отмъщение от индианците и върлуваща дребна шарка. В това неравно време, през късната зима на 1692 година в Салем, Масачузетс, млади девойки стартират да страдат от необясними припадъци, спазми и халюцинации. В духа на времето локален доктор споделя, че заболяването е дело на вещици. Това постанова събирането на специфичен съд. Изведнъж от ден на ден хора стартират да демонстрират необикновените признаци и трите дами са упрекнати във магьосничество – робинята Титуба от Карибите, просякинята Сара Гуд и Сара Озбърн – бедна стара жена. Като схваща, че е обречена, Титуба се признава за отговорна и упреква други в практикуването на черна магия, като споделя фантастични истории за тях. Други последват образеца й и това довежда до всеобща нервност. На 10 юни първата хипотетична магьосница - Бриджит Бишъп, увисва на бесилото, а след нея и доста други. Събитията водят до ареста на над 150 души, а 19 от тях, множеството дами, с наказани на гибел.
По-късно някои от „ очевидците “ пишат писма, в които се разкайват и признават, че са измислили показанията си. Токсиколози настояват, че странната „ болест “ е породена от токсичен тип гъби, които са открити в питателните ресурси на девойките.
Спасение... в СибирТова е феномен, необятно публикуван измежду съвсем всички нации. Изключение е Сибир, който обгръща една трета от северното полукълбо и там вещици в никакъв случай не са преследвани. Гоненията на вещиците в Европа обаче са едни от най-ужасяващите моменти в историята й. Само в картотеката на нацистката работа „ Аненербе ” има издирени записи за 33 000 процеса против чародеи от Германия. Смята се, че сред 1482 и 1782 година към 100 000 души в цяла Европа са упрекнати във вещерство, а към 40 - 50 000 екзекутирани. Предимно дами! В Европа наказаните получават наказване като за ликвидиране – обесване, въпреки че в Шотландия и по време на Испанската инквизиция вещиците са изгаряни на клада. Краят на този геноцид идва с Просвещението, когато хората стартират да имат вяра на естествените закони и магьосничеството към този момент не дава отговор на тези стандарти.
Вещици в наши дни...
Днес нервност към чародейството не съществува. В съвремието „ магьосница “ даже може да има позитивно значение – врачки, астрология, енергийни камъни и други техники за самопомощ. Също по този начин е вълнуваща тематика за книги, пиеси, кино, картини и други ниши на попкултурата. Лудостта, която доближава до невероятни крайности по време на тъмните епохи, обаче има и свое просто пояснение. Вещиците са „ другите “. Те са изключителни, други, техният евентуален достъп до по-висша мощ е застрашителен, тъй като е непроследим, непредсказуем и по тази причина тогава обществото ги жигосва като нездравословни за християнското бъдеще. Освен това постоянно са отдадени в остаряла религия, която пречи на християнството да се популяризира. Днес „ вещиците “ имат други имена, само че още веднъж са хора, които стоят оттатък допустимото и познатото. Формулата е същата – „ особеното “ буди уплах, тъй като не може да бъде напълно разбрано. А неяснотата раздрусва.
Някои известни вещици
Урсула Саутайл, по-известна като Майка Шиптън, е високо ценена британска пророчица през ХIV в. Местните хора назовават Майка Шиптън „ Вещерското лице ”, тъй като тя е извънредно грозна. Мнозина имат вяра, че тя е щерка на хипотетичната магьосница Агата Саутхейл и … Дявола. Въпреки външния си тип, Майка Шиптън е считана за най-голямата ясновидка на Англия и даже е сравнявана с Нострадамус. Тя предсказва испанската Армада, Голямата чума в Лондон, Големия пожар в Лондон, изтезанието на шотландската кралица Мери и други За разлика от доста други известни вещици, Майка Шиптън умира от естествена гибел и е заровена край Йорк през 1561 година
Катрин Монвуазен, известна и като Ла Воазен, живее във Франция в средата на ХV в. Тя практикува медицина, акушерство и оказва помощ за аборти, прави смесени отвари и токсини, гадае и урежда „ срещи ” с Дявола. Тя e и един от ръководителите на affaire des naisons - фетиш, който отрaвя доста членове на френската аристокрация и който възнамерява да убие крал Луи XIV. Най-известният й клиент е мадам дьо Монтеспан, любовницата на краля. По заповед на Монтеспан, Ла Воазен се пробва да токсини краля, тъй като й е изневерил. В края на 1670-те Ла Воазен е задържана. Тя е изгорена обществено, откакто през 1680 година е наказана във вещерство.
Мейлн Матсдотер е упрекната от личните си дъщери, че склонява техните деца към демонски практики и вещерство. Това се случва в края на XVII в. в Швеция. Тъй като Мейлн отхвърля да се признае за отговорна, управляващите не са благосклонни към нея. Уникалното в тази ситуация й е, че тя е единствената жена в шведската история, изгорена жива на клада. Практиката е жертвите да бъдат обесвани, преди да бъдат хвърлени в пламъците.
Мари Лаво е вуду жрица. Тя е живее в Ню Орлиънс от 1794 до 1881 година Макар за нейния живот да се знае малко, в града тя е високо уважавана жена. Има догатки, че нейната магия смесва католически и африкански духовни обичаи. Тя има огромна мрежа от хора, които вървят при нея, с цел да чуят гаданията и. Тази група тя събира, до момента в който работи като коафьор и мадам в локалния обществен дом. Домашният й любим е змия на име Зомби, по името на африкански господ. След гибелта й цялата й надгробна плоча е издраскана. Това обаче не е дело на вандализъм. Много гости имат вяра, че духът на Лаво ще извърши желанията им, в случай че нарисуват „ Х “ върху камъка.
Родената като Вайълет Мери Фърт през 1890 година, Дион Форчън е английска окултистка и публицист, считана за модерна магьосница. През 1924 година тя основава „ Братство на вътрешната светлина " - магическо общество, което се занимава с религиозна философия и различни действителности. Тя умира през 1946 година В книгата си „ Триумфът на Луната: История на актуалното езическо магьосничество “ Роналд Хътън я счита за „ най-важната женска фигура “ от английския окултизъм при започване на XIX в.
Самодивите – българските вещици?Българският фолклор е богат и изобилства от цветни обичаи, персонажи, истории и митове. Самодивите са едни от най-пленителните облици в него. Интересно е, че истории за горските магьосници се описват и до през днешния ден – освен като приказки, а и от очевидци. Думите „ фея “ и „ самовила “ имат индоевропейски корени и значат „ провидение “, „ дявол “, „ палувам “, „ буйствам “. Разновидност на самодивите са „ юдите “. Те са постоянно остарели, грозни злосторнички – оттова потегля и облика на познатата баба Яга. Въпреки че тези същества имат извънреден, по-скоро приказен генезис – доста хора и до през днешния ден описват странни истории за „ срещи “ със самовилите. (Виж брой 8 от 2017 година на Списание 8)
от едно са родословие —
сред тях и ний летим.
Хайде, в зловонен полъх и демоничен пушек!
Трите вещици от „ Макбет “, Уилям Шекспир
Терминът „ вещерство “ е необятен и е мъчно да се дефинира. Исторически най-разпространеното му значение е приложимост на вълшебен заклинания и отвари, с които се приканват духове. Често се приказва за два вида магия – „ черна “, която се стреми да аргументи зло посредством проклинание, произнесено в единство със зли духове и „ бяла “, която се пробва да обезсили проклятията и да употребява окултни сили за положителното на индивида, който я ползва, или на някой различен. Въпреки това множеството вещици се считат за езичници, т.е. отдадени на остаряла религия (предхристиянските религии в Европа), заради което са анатемосани(прокълнати), че правят работата на Дявола. Много от тях обаче са естествени знахари, лечители или така наречените „ мъдри дами “. Когато християнството става публична вяра в Европа, езическите и вещерските култове са оповестени за демонски и са неразрешени, а движимостите дами – преследвани, убивани грубо, горени на клади.
„ Онези, които правят или търсят вълшебства се отделят и се отхвърлят от Христос и по този начин се свързват с Дявола. “
Библията за вещерствотоЦърквата изрично не разрешава магиите, тъй като това е смъртен грях. Още в Стария завет Бог заповядва: „ Не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или щерка си през огън, предсказвач, вещател, вражач, вълшебник, омайник, ни който извиква духове, ни магьосник, нито който пита мъртви, тъй като всеки, който прави това, е противен пред Господа ”. Църквата счита, че магьосниците не би трябвало да се назовават християни, тъй като „ делата им са дейности демонски и противни на християнството “. Истинските християни още от своето Кръщение се отхвърлят от Дявола, от всичкото му служение и от делата му и помнят това заричане цялостен живот.
Затова най-тежкото наказване е отредено за занимаващите се с вълшебства. „ Ако мъж или жена извикват мъртви или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити ”. Светите отци строго не разрешават магьосничеството, като плануват същите санкции, каквито се постановат и на убийците. Църквата не признава разделянето на бяла и черна магия – всички са неприятни:
„ …защото самичък сатаната се преобразява в ангел на светлината... ” (2 Кор. 11:14)
„ …та по тази причина не е огромна работа, в случай че и чиновниците му се преобразят като чиновници на правдата… ” (2Коринтяни 11:15).
Св.Ап.Павел
През ранното Средновековие християнските църкви не гонят вещици. През 785 година немският съвет в Падерборн категорично афишира за противозаконна самата религия в магьосници, а свещеният римски император Карл Велики по-късно удостоверява този закон. Сред православните източни християни във и към византийската империя, вярата във вещерството се счита за deisidaimonia – поверие. Чак през IX – X в. на Запад то стартира да се схваща като разкол.
В края на Средновековието и началото на Новото време, вярата в чародеите става все по-популярна и те се възприемат като директни наследници на Дявола. Това поставя началото на лова на вещици, който продължава 200 години и води до смъртни присъди за хиляди хора. " Врачка да се не оставя жива " (Изх. 22:18)
Вещица е, щом…
Въпреки необятно публикуваното поверие, че магьосниците са грозни, с физически деформации, островърхи шапки и летят на метли, такива исторически сведения липсват. Това са визуализации, които е наложила попкултурата. В записи от XVI в. откриватели намират, че част от законния развой против чародеите е претърсването на тялото на обвинения за отличителни знаци, познати като „ вещерски белег “. Те включват лунички, брадавици, белези по рождение и всевъзможни други типове кожни специфики. Ако такива се намерят, жури от честни дами от града одобряват, че това е леке на злото и доказателство, по отношение на което жертвата да бъде наказана. Вярванията също са, че всяка магьосница има собствен палавник – животно, пратено от Дявола. Обикновено това е черна котка и по тази причина, в случай че някоя стара жена се грижела за своите котки, доста постоянно е упреквана във вещерство.
Светата Инквизиция - какво е зло?„ Светата троица “ е католическа организация, която се състои от три посоки - испанска, португалска и римска „ инквизиция “ (разследване, разпитване). Всяко от тях обаче има звена и в други страни – колонии на главните, да вземем за пример Испания - Мексико, Перу, Канарските острови, Холандия и Неапол. По-късно въздействието на инквизицията се разгръща из цяла Европа.
Средновековната инквизиция е учредена за пръв път в края на XII в. и се управлява от папата. Основната й цел е битка с еретиците. За такива се считат всички, които не са католици. В Европа по това време има огромно мюсюлманско и еврейско население, които стават цел на тези гонения. След 1567 година инквизицията се намесва и с въпроси, свързани с вълшебства, просвета, суеверия, любовни връзки. Чрез наказванията, които постановат, инквизитори считат, че лекуват хората от тези техни пороци. Не след дълго и другите европейски страни поемат по пътя за почистване на еретиците.
Инквизиторите имат извънредно право – никой не може да ги съди за дейностите им. Само папата може да ги отлъчи от църквата, само че вероятността за това е минимална, тъй като той е главният орган, който диктува тези „ свещени “ дейности.
Когато инквизиторите отиват в някой град, те известяват наличието си. Щом до тях доближава слух за разколник, в началото му дават опция да признае, че е подобен и единствено в случай че го направи, се разминава с леко наказване – пердах. Който отхвърля е подлаган на свиреп мъчения, които в последна сметка довеждат до гибел.
Разбира се, никой не е заклеймяван с името „ разколник “ без правосъден развой. Разпитът на обвинените минава пред съдии. Въпросите, които те задават, са свързани с техните родственици, фамилии, място на раждане, израстване, уточняване на мястото и времето, в което се изповядват последно и пред кого. След този увод идва време за същинската част – повода, заради която хората са арестувани. Те се подканвани да признаят провиненията си. Всеки е отговорен до доказване на противното. Инквизиторите знаят по какъв начин да получат мечтаното от обвинения. Те прибягват до хитрости - провокатори, които объркват арестуваните или се вършат на техни доброжелатели.
Използват даже фамилиите им, с цел да получат заветното самопризнание.
В случай, че нищо от това не помогне, обвинените са подлагани на мъчения – физически и душевен. Честа процедура била оставянето на пандизчията без вода и храна, екзорсизъм (прогонване на демона от тялото на наказания, посредством четене на молебствия, напръскване със свещена вода, жигосване) и измъчване. Важно обаче е подсъдимият да бъде изпратен към кладата здрав, тъй че присъединяване на лекари е интензивно по време на престоя на пандизчиите в килиите. Ако обвиненият не признае до последно, че е разколник, подписва неизбежно смъртната си присъда.
Бич за вещиците - книга„ Malleus Maleficarum ” (на немски: Hexenhammer, букв. Чук за вещиците) е прочут етюд по демонология на двама създатели - немските монаси Хайнрих Крамер и Якоб Шпренгер. Той е оповестен за пръв път в град Шпайер, Германия, през 1487 година „ Малеус Малефикарум “ е книга-инструкция за различаване на вещици. Преди излизането на трактата също има санкции за практикуващите магия, само че те са доста леки. След обявата вещерството стартира да се приема като извънредно рисков феномен и книгата става най-популярното управление за лов на вещици през XV в. - XVII в.
В първата част на трактата се разисква нуждата от надълбоко схващане на природата на „ длъжностните лица “ на магьосничеството. Автоматично се допуска, че това са хора, които се отхвърлят от католическата религия и стават предани на дявола, принасят в жертва още непокръстени деца и се сношават с инкубуси или сукубуси (мъжки и женски демони ); Във втората част се преглеждат типовете вещерски злодейства и се дават насоки за противопоставяне против всяко от тях. Книгата предлага мъченията като най-ефикасен метод за постигане до самопризнания; „ Малеус “ издига магьосничеството до статут на съществено закононарушение, равно на разкол, и предлага съдът да го санкционира като такава – изгаряне на клада. Затова третата част съдържа разпоредбите, по които би трябвало да протича законният развой против магьосниците, с цел да бъде той сполучлив - Как се стартира дело; Какви са обезпечени подходи, с цел да бъдат наказани заподозрените; Как осъществяването на присъдата да стане факт.
Страшният случай... Салем
Ловът на вещици не подминава и Америка. Религиозният екстремизъм, маскиран зад пуританските канони, на британските заселници през XVII в. води до нервност, която до ден сегашен озадачава света. Това са едни от най-страшните процеси в историята на така наречен трибунали против вещици.
Английската колония е разтърсена от следствията от британско-френската война, боязън от отмъщение от индианците и върлуваща дребна шарка. В това неравно време, през късната зима на 1692 година в Салем, Масачузетс, млади девойки стартират да страдат от необясними припадъци, спазми и халюцинации. В духа на времето локален доктор споделя, че заболяването е дело на вещици. Това постанова събирането на специфичен съд. Изведнъж от ден на ден хора стартират да демонстрират необикновените признаци и трите дами са упрекнати във магьосничество – робинята Титуба от Карибите, просякинята Сара Гуд и Сара Озбърн – бедна стара жена. Като схваща, че е обречена, Титуба се признава за отговорна и упреква други в практикуването на черна магия, като споделя фантастични истории за тях. Други последват образеца й и това довежда до всеобща нервност. На 10 юни първата хипотетична магьосница - Бриджит Бишъп, увисва на бесилото, а след нея и доста други. Събитията водят до ареста на над 150 души, а 19 от тях, множеството дами, с наказани на гибел.
По-късно някои от „ очевидците “ пишат писма, в които се разкайват и признават, че са измислили показанията си. Токсиколози настояват, че странната „ болест “ е породена от токсичен тип гъби, които са открити в питателните ресурси на девойките.
Спасение... в СибирТова е феномен, необятно публикуван измежду съвсем всички нации. Изключение е Сибир, който обгръща една трета от северното полукълбо и там вещици в никакъв случай не са преследвани. Гоненията на вещиците в Европа обаче са едни от най-ужасяващите моменти в историята й. Само в картотеката на нацистката работа „ Аненербе ” има издирени записи за 33 000 процеса против чародеи от Германия. Смята се, че сред 1482 и 1782 година към 100 000 души в цяла Европа са упрекнати във вещерство, а към 40 - 50 000 екзекутирани. Предимно дами! В Европа наказаните получават наказване като за ликвидиране – обесване, въпреки че в Шотландия и по време на Испанската инквизиция вещиците са изгаряни на клада. Краят на този геноцид идва с Просвещението, когато хората стартират да имат вяра на естествените закони и магьосничеството към този момент не дава отговор на тези стандарти.
Вещици в наши дни...
Днес нервност към чародейството не съществува. В съвремието „ магьосница “ даже може да има позитивно значение – врачки, астрология, енергийни камъни и други техники за самопомощ. Също по този начин е вълнуваща тематика за книги, пиеси, кино, картини и други ниши на попкултурата. Лудостта, която доближава до невероятни крайности по време на тъмните епохи, обаче има и свое просто пояснение. Вещиците са „ другите “. Те са изключителни, други, техният евентуален достъп до по-висша мощ е застрашителен, тъй като е непроследим, непредсказуем и по тази причина тогава обществото ги жигосва като нездравословни за християнското бъдеще. Освен това постоянно са отдадени в остаряла религия, която пречи на християнството да се популяризира. Днес „ вещиците “ имат други имена, само че още веднъж са хора, които стоят оттатък допустимото и познатото. Формулата е същата – „ особеното “ буди уплах, тъй като не може да бъде напълно разбрано. А неяснотата раздрусва.
Някои известни вещици
Урсула Саутайл, по-известна като Майка Шиптън, е високо ценена британска пророчица през ХIV в. Местните хора назовават Майка Шиптън „ Вещерското лице ”, тъй като тя е извънредно грозна. Мнозина имат вяра, че тя е щерка на хипотетичната магьосница Агата Саутхейл и … Дявола. Въпреки външния си тип, Майка Шиптън е считана за най-голямата ясновидка на Англия и даже е сравнявана с Нострадамус. Тя предсказва испанската Армада, Голямата чума в Лондон, Големия пожар в Лондон, изтезанието на шотландската кралица Мери и други За разлика от доста други известни вещици, Майка Шиптън умира от естествена гибел и е заровена край Йорк през 1561 година
Катрин Монвуазен, известна и като Ла Воазен, живее във Франция в средата на ХV в. Тя практикува медицина, акушерство и оказва помощ за аборти, прави смесени отвари и токсини, гадае и урежда „ срещи ” с Дявола. Тя e и един от ръководителите на affaire des naisons - фетиш, който отрaвя доста членове на френската аристокрация и който възнамерява да убие крал Луи XIV. Най-известният й клиент е мадам дьо Монтеспан, любовницата на краля. По заповед на Монтеспан, Ла Воазен се пробва да токсини краля, тъй като й е изневерил. В края на 1670-те Ла Воазен е задържана. Тя е изгорена обществено, откакто през 1680 година е наказана във вещерство.
Мейлн Матсдотер е упрекната от личните си дъщери, че склонява техните деца към демонски практики и вещерство. Това се случва в края на XVII в. в Швеция. Тъй като Мейлн отхвърля да се признае за отговорна, управляващите не са благосклонни към нея. Уникалното в тази ситуация й е, че тя е единствената жена в шведската история, изгорена жива на клада. Практиката е жертвите да бъдат обесвани, преди да бъдат хвърлени в пламъците.
Мари Лаво е вуду жрица. Тя е живее в Ню Орлиънс от 1794 до 1881 година Макар за нейния живот да се знае малко, в града тя е високо уважавана жена. Има догатки, че нейната магия смесва католически и африкански духовни обичаи. Тя има огромна мрежа от хора, които вървят при нея, с цел да чуят гаданията и. Тази група тя събира, до момента в който работи като коафьор и мадам в локалния обществен дом. Домашният й любим е змия на име Зомби, по името на африкански господ. След гибелта й цялата й надгробна плоча е издраскана. Това обаче не е дело на вандализъм. Много гости имат вяра, че духът на Лаво ще извърши желанията им, в случай че нарисуват „ Х “ върху камъка.
Родената като Вайълет Мери Фърт през 1890 година, Дион Форчън е английска окултистка и публицист, считана за модерна магьосница. През 1924 година тя основава „ Братство на вътрешната светлина " - магическо общество, което се занимава с религиозна философия и различни действителности. Тя умира през 1946 година В книгата си „ Триумфът на Луната: История на актуалното езическо магьосничество “ Роналд Хътън я счита за „ най-важната женска фигура “ от английския окултизъм при започване на XIX в.
Самодивите – българските вещици?Българският фолклор е богат и изобилства от цветни обичаи, персонажи, истории и митове. Самодивите са едни от най-пленителните облици в него. Интересно е, че истории за горските магьосници се описват и до през днешния ден – освен като приказки, а и от очевидци. Думите „ фея “ и „ самовила “ имат индоевропейски корени и значат „ провидение “, „ дявол “, „ палувам “, „ буйствам “. Разновидност на самодивите са „ юдите “. Те са постоянно остарели, грозни злосторнички – оттова потегля и облика на познатата баба Яга. Въпреки че тези същества имат извънреден, по-скоро приказен генезис – доста хора и до през днешния ден описват странни истории за „ срещи “ със самовилите. (Виж брой 8 от 2017 година на Списание 8)
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ