Защо инвеститорите се отказват от облигациите в полза на златото?
Златото към този момент е първо в листата с стремежи на вложителите през 2025 година Жълтият метал, от дълго време одобряван като отбрана против инфлацията и геополитическите разтърсвания, означи рекордно високи цени над 3600 $ за тройунция. Това прави рентабилност от близо 40% от началото на годината – най-хубавата година за благородния метал от 1978 година насам.
Въпреки че международните фондови пазари реализираха позитивна рентабилност тази година, те остават много зад представянето на златото. За разлика от това, облигациите претърпяват следващата разочароваща година.
Защо облигациите към този момент не оферират отбрана?
Американските и европейските държавни облигации от дълго време служат като „ амортисьори “ за балансиране на портфейли.
В интервали на икономическа уязвимост те нормално се покачваха, защото рисковите активи понижават. Това обаче беше годно единствено до момента в който инфлацията беше ниска. Но в последните години тази връзка наподобява се разпада.
От достигането на пика си през 2020 година европейските държавни облигации са изгубили към 20% от цената си, а дълготрайните американски държавни скъпи бумаги са се показали още по-зле – цената им е спаднала на половина за същия интервал. От началото на 2025 година бенчмарк показателите на европейските облигации са надолу с 2%, представяйки се по-слабо от тези на акциите и суровините.
За вложителите, които разчитат на класическата композиция от портфолиа 60/40 – 60% акции, 40% облигации – доходността е била незадоволителна. През последните пет години потреблението на тази тактика е донесло единствено 32% възвръщаемост, до момента в който залагането единствено на S&P 500, да вземем за пример, е донесло 109%.
Още по-лошо е, че хипотетичните изгоди от диверсификацията изцяло липсват: уравновесените портфолиа са претърпели сходна волатилност и даже по-дълбоки спадове спрямо напълно залагането на акции.
Когато растежът се забавя, геополитическите опасности ескалират, а инфлацията остава висока, облигациите се затрудняват да обезпечат отбрана.
Инфлацията е най-големият съперник на пазара на облигации – подкопава действителната рентабилност и статута им на несъмнено леговище. В такава среда златото се намесва, с цел да запълни празнотата.
Златото е отбрана против двойни опасности
На фона на това едва показване на структурните облигации, вложителите от ден на ден се обръщат към златото като стабилизатор на портфолиото – подобен, който е кадърен да защищити от опасности, произлизащи както от пазарите на акции, по този начин и на облигации.
Стойността на златото е значително несвързана с други класове активи. Тази характерност го прави идеално средство за хеджиране в днешната многостранна рискова среда.
В моменти на разпродажби, като този след „ Деня на освобождението “ на 1 април, както акциите, по този начин и облигациите спаднаха по едно и също време, предлагайки на вложителите прекомерно малко леговище.
Това раздробяване на корелацията отразява модели от 70-те години на предишния век, когато инфлацията беше неконтролируема на фона на слабото доверие в централната банка.
Тогава, както и в този момент, златото се показа по-добре от всички съществени класове активи, водено от търсенето на вложителите като отбрана против парично обезценяване и систематичен риск.
Според Goldman Sachs, портфейлите от акции и облигации са изключително уязвими в два сюжета: когато институционалният престиж ерозира – както през 70-те години на предишния век – и когато шокове в предлагането провокират „ стагфлационен “ напън – както беше през 2022 година И в двата случая златото исторически свети.
Централните банки водят, вложителите следват
Поведението на вложителите през 2025 година е повлияно и от нападателната вълна от покупки на злато от централните банки, изключително от разрастващите се пазари.
Откакто западните наказания замразиха валутните запаси на Русия през 2022 година, страни като Китай, Индия и Турция форсираха напъните си за диверсифициране на запасите си от щатския $, насочвайки милиарди към злато.
Според МВФ покупките на жълтия метал от централните банки са се нараснали пет пъти от февруари 2022 година насам.
Инвеститорите в този момент следват вълната. SPDR Gold Shares (GLD), най-големият физически гарантиран златен ETF в света, е привлякъл 11.3 милиарда $ приток единствено тази година – напът да надмине върха си от 2020 година
Това е явен знак, че частните вложители стартират да следват образеца на централните банки, преосмисляйки ролята на златото като стратегически авариен актив.
За разлика от облигациите, които могат да бъдат обезценени посредством инфлация или да бъдат обект на суверенно несъблюдение, благодорният метал не зависи от доверието в никоя институция. То не може да бъде отпечатано, глобено или обезценено – атрибути, които се оказват все по-привлекателни в свят на възходящ дълг, поляризирана политика и фрагментирани опасности.
Високите равнища на държавен дълг и фискалната непослушност в допълнение помрачават вероятностите за облигациите. Инвеститорите от ден на ден ги преглеждат не като сигурни активи, а като пасиви, уязвими от инфлационна ерозия.
Ако централните банки са принудени да потискат доходността, с цел да ръководят разноските за обслужване на дълга – развой, от време на време именуван „ финансова принуда “ – тогава действителната рентабилност на облигациите може да стане негативна в продължение на години.
Доколко може да се увеличи цената на златото?
През 2025 година този риск не е просто стопански, а институционален.
Инвеститорите са все по-предпазливи от политическа интервенция в паричната политика, изключително в Съединените щати. Агресивната акция на Доналд Тръмп против ръководителя на Федералния запас Джером Пауъл провокира паники по отношение на евентуален напън върху Федералния запас да поддържа изкуствено ниски лихвени проценти.
Ако независимостта на Федералния запас бъде компрометирана, способността му да се бори с инфлацията може да бъде подкопана, което ще трансформира златото в привлекателна отбрана против институционалната неустойчивост.
Анализаторът на Goldman Sachs Саманта Дарт акцентира това безпокойствие, предупреждавайки, че в случай че единствено 1% от частните държавни скъпи бумаги на Съединени американски щати се трансфорат в злато, цените биха могли да скочат до близо 5000 $ за тройунция.
Дори при по-умерен сюжет Goldman Sachs чака златото да доближи 4000 $ доникъде на 2026 година, базирайки се на политическата неустановеност, търсенето от страна на световните централни банки и намаляващото доверие във фискалното ръководство на Съединени американски щати.
Златният сигнал
Историческото рали на златото през 2025 година отразява повече от просто пазарен подтик – то бележи фундаментална смяна в целите на вложителите.
Тъй като облигациите губят защитната си мощ, а политическият риск подкопава доверието в паричните институции, златото се утвърди още веднъж като най-хубавия безвреден актив.
Неговата несвързана природа, резистентност на инфлация и самостоятелност от институционалното доверие го вършат неповторимо уместно за свят, където обичайните защитни ограничения са разколебани.
В портфейлите, в миналото закрепени към облигациите, златото в този момент заема централно място.
злато облигации цена на златото повишаване на златото
Въпреки че международните фондови пазари реализираха позитивна рентабилност тази година, те остават много зад представянето на златото. За разлика от това, облигациите претърпяват следващата разочароваща година.
Защо облигациите към този момент не оферират отбрана?
Американските и европейските държавни облигации от дълго време служат като „ амортисьори “ за балансиране на портфейли.
В интервали на икономическа уязвимост те нормално се покачваха, защото рисковите активи понижават. Това обаче беше годно единствено до момента в който инфлацията беше ниска. Но в последните години тази връзка наподобява се разпада.
От достигането на пика си през 2020 година европейските държавни облигации са изгубили към 20% от цената си, а дълготрайните американски държавни скъпи бумаги са се показали още по-зле – цената им е спаднала на половина за същия интервал. От началото на 2025 година бенчмарк показателите на европейските облигации са надолу с 2%, представяйки се по-слабо от тези на акциите и суровините.
За вложителите, които разчитат на класическата композиция от портфолиа 60/40 – 60% акции, 40% облигации – доходността е била незадоволителна. През последните пет години потреблението на тази тактика е донесло единствено 32% възвръщаемост, до момента в който залагането единствено на S&P 500, да вземем за пример, е донесло 109%.
Още по-лошо е, че хипотетичните изгоди от диверсификацията изцяло липсват: уравновесените портфолиа са претърпели сходна волатилност и даже по-дълбоки спадове спрямо напълно залагането на акции.
Когато растежът се забавя, геополитическите опасности ескалират, а инфлацията остава висока, облигациите се затрудняват да обезпечат отбрана.
Инфлацията е най-големият съперник на пазара на облигации – подкопава действителната рентабилност и статута им на несъмнено леговище. В такава среда златото се намесва, с цел да запълни празнотата.
Златото е отбрана против двойни опасности
На фона на това едва показване на структурните облигации, вложителите от ден на ден се обръщат към златото като стабилизатор на портфолиото – подобен, който е кадърен да защищити от опасности, произлизащи както от пазарите на акции, по този начин и на облигации.
Стойността на златото е значително несвързана с други класове активи. Тази характерност го прави идеално средство за хеджиране в днешната многостранна рискова среда.
В моменти на разпродажби, като този след „ Деня на освобождението “ на 1 април, както акциите, по този начин и облигациите спаднаха по едно и също време, предлагайки на вложителите прекомерно малко леговище.
Това раздробяване на корелацията отразява модели от 70-те години на предишния век, когато инфлацията беше неконтролируема на фона на слабото доверие в централната банка.
Тогава, както и в този момент, златото се показа по-добре от всички съществени класове активи, водено от търсенето на вложителите като отбрана против парично обезценяване и систематичен риск.
Според Goldman Sachs, портфейлите от акции и облигации са изключително уязвими в два сюжета: когато институционалният престиж ерозира – както през 70-те години на предишния век – и когато шокове в предлагането провокират „ стагфлационен “ напън – както беше през 2022 година И в двата случая златото исторически свети.
Централните банки водят, вложителите следват
Поведението на вложителите през 2025 година е повлияно и от нападателната вълна от покупки на злато от централните банки, изключително от разрастващите се пазари.
Откакто западните наказания замразиха валутните запаси на Русия през 2022 година, страни като Китай, Индия и Турция форсираха напъните си за диверсифициране на запасите си от щатския $, насочвайки милиарди към злато.
Според МВФ покупките на жълтия метал от централните банки са се нараснали пет пъти от февруари 2022 година насам.
Инвеститорите в този момент следват вълната. SPDR Gold Shares (GLD), най-големият физически гарантиран златен ETF в света, е привлякъл 11.3 милиарда $ приток единствено тази година – напът да надмине върха си от 2020 година
Това е явен знак, че частните вложители стартират да следват образеца на централните банки, преосмисляйки ролята на златото като стратегически авариен актив.
За разлика от облигациите, които могат да бъдат обезценени посредством инфлация или да бъдат обект на суверенно несъблюдение, благодорният метал не зависи от доверието в никоя институция. То не може да бъде отпечатано, глобено или обезценено – атрибути, които се оказват все по-привлекателни в свят на възходящ дълг, поляризирана политика и фрагментирани опасности.
Високите равнища на държавен дълг и фискалната непослушност в допълнение помрачават вероятностите за облигациите. Инвеститорите от ден на ден ги преглеждат не като сигурни активи, а като пасиви, уязвими от инфлационна ерозия.
Ако централните банки са принудени да потискат доходността, с цел да ръководят разноските за обслужване на дълга – развой, от време на време именуван „ финансова принуда “ – тогава действителната рентабилност на облигациите може да стане негативна в продължение на години.
Доколко може да се увеличи цената на златото?
През 2025 година този риск не е просто стопански, а институционален.
Инвеститорите са все по-предпазливи от политическа интервенция в паричната политика, изключително в Съединените щати. Агресивната акция на Доналд Тръмп против ръководителя на Федералния запас Джером Пауъл провокира паники по отношение на евентуален напън върху Федералния запас да поддържа изкуствено ниски лихвени проценти.
Ако независимостта на Федералния запас бъде компрометирана, способността му да се бори с инфлацията може да бъде подкопана, което ще трансформира златото в привлекателна отбрана против институционалната неустойчивост.
Анализаторът на Goldman Sachs Саманта Дарт акцентира това безпокойствие, предупреждавайки, че в случай че единствено 1% от частните държавни скъпи бумаги на Съединени американски щати се трансфорат в злато, цените биха могли да скочат до близо 5000 $ за тройунция.
Дори при по-умерен сюжет Goldman Sachs чака златото да доближи 4000 $ доникъде на 2026 година, базирайки се на политическата неустановеност, търсенето от страна на световните централни банки и намаляващото доверие във фискалното ръководство на Съединени американски щати.
Златният сигнал
Историческото рали на златото през 2025 година отразява повече от просто пазарен подтик – то бележи фундаментална смяна в целите на вложителите.
Тъй като облигациите губят защитната си мощ, а политическият риск подкопава доверието в паричните институции, златото се утвърди още веднъж като най-хубавия безвреден актив.
Неговата несвързана природа, резистентност на инфлация и самостоятелност от институционалното доверие го вършат неповторимо уместно за свят, където обичайните защитни ограничения са разколебани.
В портфейлите, в миналото закрепени към облигациите, златото в този момент заема централно място.
злато облигации цена на златото повишаване на златото
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ