Вълчитрънското златно съкровище гостува в Националния исторически музей
Златното богатство от Вълчитрън може да бъде забелязано в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 година, оповестиха от НИМ.
Благодарение на съдействието с Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, Вълчитрънското златно богатство може да бъде забелязано от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската просвета през Къснобронзовата и Ранножелязната столетия.
Вълчитрънското златно богатство е едно от най-енигматичните съкровища , откривани в българските земи. Намерено е инцидентно през 1924 година при обработка на земя към с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 кг и се състои от тринадесет предмета – седем капака, огромен съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд . Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и частите да бъдат занесени в Плевен, където е доказано, че материала е злато. Плевенски златар осведоми Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 година съкровището е занесено там, като отрязаните части от него по този начин и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и забавни мостри на античната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати през днешния ден. Сред откривателите към момента продължава полемиката за датировката на произвеждане на съкровището. Част от учените слагат направата му в интервала на Средната бронзова ера (2000 и 1600 година прочие Хр.), до момента в който други се сплотяват към интервала на Късната бронзова ера (1600 – 1200 година прочие Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно богатство, към момента не престават и полемики по отношение на принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за генезис от териториите на междинното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски интервали. Съществува и съмнение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското богатство, дружно с Панагюрското златно богатство са най-великолепните монументи на тракийската просвета.
Благодарение на съдействието с Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, Вълчитрънското златно богатство може да бъде забелязано от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската просвета през Къснобронзовата и Ранножелязната столетия.
Вълчитрънското златно богатство е едно от най-енигматичните съкровища , откривани в българските земи. Намерено е инцидентно през 1924 година при обработка на земя към с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 кг и се състои от тринадесет предмета – седем капака, огромен съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд . Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и частите да бъдат занесени в Плевен, където е доказано, че материала е злато. Плевенски златар осведоми Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 година съкровището е занесено там, като отрязаните части от него по този начин и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и забавни мостри на античната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати през днешния ден. Сред откривателите към момента продължава полемиката за датировката на произвеждане на съкровището. Част от учените слагат направата му в интервала на Средната бронзова ера (2000 и 1600 година прочие Хр.), до момента в който други се сплотяват към интервала на Късната бронзова ера (1600 – 1200 година прочие Хр.)
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно богатство, към момента не престават и полемики по отношение на принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за генезис от териториите на междинното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски интервали. Съществува и съмнение за връзка с Микенската цивилизация.
Независимо от всички теории Вълчитрънското богатство, дружно с Панагюрското златно богатство са най-великолепните монументи на тракийската просвета.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ