Ренета Камберова: Много бях щастлива от световната титла и бронза от Рио 2016
„ Златното момиче “ Ренета Камберова гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Тя бе част от превъзходния отбор на Ина Ананиева, който завоюва бронз на последните летни олимпийски игри. За осем години Камберова и съотборничките донесоха 81 медала и през 2016 година бяха изпратени на крайници от правилните си почитатели в препълнената зала „ Арена Армеец “. Рени незабавно предприе нова задача – ръководството на спорта в родния град. Камберова е най-младият почетен жител на Пазарджик.
- Здравей, Рени! Признаваме, че сме впечатлени от визитката ти. На 28 години, с изключение на международна и европейска шампионка, ти си началник на спорта в родния си град Пазарджик, притежател на салон за хубост, лице на доста начинания. Как приемаш всички тези провокации?
- Чувствам се доста добре. Само за салона желая да вметна, че сме две собственички. Не си отдавам заслугата напълно. Моята партньорка в този бизнес е Сабина Ташева. Като цяло се усещам доста добре, одобрявам си работата. Отваря ми много порти, може би с помощта на нея вземам участие в толкоз доста начинания, акции. Постоянно виждам някакви благоприятни условия пред мен и ги взимам.
- Обикновено елитните спортисти са неподготвени за това, което ще им се случи откакто прекратят кариерата. При теб кое беше най-трудното?
- Според мен постоянно най-трудно е да започнеш нещо. Когато ми предложиха работата в Пазарджик, знаех, че ще ми е мъчно. Имах време да обмисля дали желая да се занимавам с това нещо. Всъщност тогава се пробвах да си задам въпроса – пред какви компликации ще би трябвало да се изправя. Но нищо от това, което си мислех, не ми се случва. Истината е, че се изучавам в придвижване. Доста бързо се пробвам да си намирам грешките и надлежно да не ги дублирам.
- Имаш ли други по-силни спортни пристрастия, с изключение на художествената гимнастика? Казвам го по отношение на това, че си в управата на волейболния и футболния клуб Хебър.
- Помагам на всички клубове, нямам пристрастия. Там, където мога да съм потребна, в действителност давам най-хубавото от себе си. Има един много сериозен екип, който работи с футбола и с волейбола. Аз по-скоро се отправям към останалите спортове, които повече имат потребност от поддръжка.
View this post on Instagram
@ilianaraeva63
A post shared by Reneta Kamberova (@r.kamberova) on Sep 16, 2018 at 8:52am PDT
- Опитваш непрекъснато нови провокации. На международното състезание по художествена гимнастика влезе в ролята на спортна журналистка в държавната телевизия. Хареса ли ти от другата страна на камерата?
- Не чаках да е чак такова предизвикателство. Оказа се много мъчно и доста друго. Толкова пъти съм била пред камера, само че там нямаше нищо общо. Въпреки че бях в моята сфера – гимнастиката, имаше едни дребни неща, които нямаше по какъв начин да предвидя. Всичко се случваше онлайн. В момента, в който ми блесна начело светлината и камерата светна, безусловно се изпъвах. Първите два дни се усещах супер обезпокоена. След това се поотпуснах малко и когато към този момент ми стана хубаво, надпреварата взе че свърши.
- Как видя шампионата? Най-големите ти безредици по кое време бяха?
- Определено до момента в който играеха нашите девойки много се вълнувах, само че по един различен метод, а не както бях привикнала, когато аз играех. Другото неспокойствие, доста ненадейно за мен, беше срещата ми с Диляна Георгиева. Започнала съм в нейния клуб в Пазарджик, знам доста неща за нея, само че в никакъв случай не се бях срещала, тъй като живее в Нова Зеландия. Илиана Раева беше събрала всички международни шампионки и във въздуха стоеше доста забавна страст. Видях Диляна, отидох при нея и започнах да изяснявам коя съм. Каза ми, че знае и към този момент е слушала за мен. Беше доста забавно и едно от най-вълнуващите неща, които ми се случиха.
- Световна шампионка и то в многобоя – знаеш ли най-силните страни? Гледала ли си я на видео?
- Гледала съм много неща. Особено преди международното изгледах толкоз доста гимнастика отпреди, че в един миг започнаха да ми се бъркат години, съчетания…
- Искаш бързо да влезеш в час като публицист .
- Да, знаех, че това моят късмет да видя всяка една. Едно е да знам на доктрина примерно, че е два пъти международна шампионка, друго е да видя с какво тъкмо. Всяка състезателка си има собствен жанр на игра и желаех да се срещна оптимално от близко.
- Имаш ли си фаворитка от новия отбор?
- Доскоро нямах, само че малко преди международното в ансамбъла влезе едно момиче, което ми е голяма уязвимост – Ерика Зафирова. Аз съм кръстница и тя безусловно израсна с мен. Никога не демонстрирам пристрастия, само че в последна сметка не го укривам, тъй като всички го знаят. Може би това бе последното съревнование на ансамбъла, което гледах умерено. Сега като знам че тя е там, все едно отново аз ще играя. Наистина я обичам!
- Даваш ли препоръки и упътвания?
- Давам.
- Строга и обективна ли си?
- Опитвам се постоянно да споделям нещата такива, каквито са и да не я заблуждавам. С нея живеехме на „ Раковски “ стая до стая. Общо взето, до момента в който израствах в ансамбъла, тя се справяше с нейните неща. Доста постоянно се е случвало да ми чука на стаята и да плаче. Питам какво е станало, а тя споделя: „ Како Рени, еди какво си… “ Бях в ролята на по-голяма сестра, през годините съм била някаква опора. Много се сближих с нея и доста се надявам препоръките, които съм давала, а те са не един или два… Понякога и съгласно моите настроения, като съм ядосана и започвам да подреждам нещо.
- Имала си упоритости в миналото за кариера в самостоятелното?
- Не.
- Ти ли го реши или някой те насочи към ансамбъла?
- Винаги доста съм харесвала ансамбъла. Било е блян и безусловно моя фантазия да съм в ансамбъла. Разбира се, всеки е бил индивидуалист, до момента в който в един миг се състезавах с по-големите – Симона Пейчева, Елизабет Паисиева… Имаше много съществени гимнастички, а аз бях пета-шеста в България, в разширения състав на националния тим. В един миг моята треньорка ме попита дали избирам да отида в ансамбъла на другия килим като запаса или да продължим да работим в самостоятелното и да се опитаме един ден аз да съм тази, която ще върви по огромните надпревари? Тогава изобщо не се замислих и просто споделих, че желая да отида при ансамбъла с концепцията да се боря за титулярка. За страдание, трябваше да бъда запаса на цели три ансамбъла, до момента в който в последна сметка си извоювам моето място.
- Но е значим крайният резултат, а той е прекрасен. За 18 години имаш извоювани над 140 медала – какво се крие зад тях?
- Може би това, че не се отхвърлих, тъй като и аз като всеки човек съм имала сложни моменти, в които е трябвало да взема решение – дали да продължа, дали да спра. Може би това, че не съм се отказала тогава, а съм намерила някакъв тласък да продължа дотук.
- Къде държиш тези над 140 медала?
- Майка ми е най-големият ми почитател и събира безусловно всичко – от грамотите ми от 1998 година до последните. Всички медали са у дома, подредени на стената в коридора. Общо взето няма някой в града, който да не знае жилището с медалите, в случай че му се е налагало да отиде там. Даже веднъж беше зачукала някакъв кабел и на никое място нямаше ток. Казах: „ Мамо, недей повече, тъй като може да стане нещо по-страшно. “ Трябваше да идват майстори, да видят тъкмо кой кабел… Нещо беше оплескала грубо.
View this post on Instagram
#sorbetbeautystudio
A post shared by Reneta Kamberova (@r.kamberova) on Sep 19, 2018 at 12:53am PDT
- Кога е имало вид да се разделиш с обичания си спорт?
- Имах един интервал, в който ми беше доста мъчно. Може би сред 16 и 18 години, тъй като тогава скъсах менискус на крайници и трябваше да ме оперират. Докторите решиха, че е по-добре да го зашият. Казват, че възобновяване е сред шест и осем месеца, само че на мен ми лиши една година. За страдание, сега, в който се възвърнах, скъсах другия менискус. Трябваше да повторя същото. Наддадох много килограми и към този момент не бях пълноценна. Почти две години се възстановявах. Тренирах едвам се движа, само че не можех да върша нищо по-съществено. Тогава имах много сериозна алтернатива дали да спра или да продължа. Точно след втората интервенция Илиана се свърза с мен, с цел да ми каже, че желае аз да бъда едно от девойките в ансамбъла, който събира 2009 година Колкото и да го желаех, имах някакви съмнения, тъй като не знаех дали ще се оправя с килограмите. Бях 10 кг над останалите девойки, които изобщо не са малко. Не знаех тази контузия доколко ще ми попречи, тъй като ме чакаха доста тежки тренировки, а аз не можех да прикляквам до дъно, да си свивам крайници до дъно. Притеснявах се дали ще се оправя и дали отново няма да остана запаса поради тези неща. Явно в действителност доста съм го желала, тъй като за няколко месеца съумях да смъква килограмите. Разбира се, знаеха за моето състояние с крайници и правеха взаимни отстъпки. В последна сметка се възвърнах изцяло в подготвителния развой. Станах титулярка, играх в две съчетания и по този начин до края.
- Шоколадът единствено го миришем – както се споделя в една известна реклама. Хапвала ли си в годините като дейна състезателка? Имало ли е гоненица сред теб и треньорите?
- Чак гоненица не бих споделила. Мерят ни, аз знам какъв брой кг би трябвало да бъда. Имало е интервали, в които съм си разрешавала да спекулирам и да пресилвам с някои неща. Спомням си, че след едно международно не бях яла шоколад и никакви сладки неща. Като се качихме на Белмекен за 21 дни, се обадих и на мама и споделих да ми донесе 21 от сините шоколадчета. Всеки ден се събирахме в стаята и вадехме от кашончето шоколад. Все отново беше свършило международното и можех да си разреша.
- Как поддържаш фигура? Правиш ли нещо особено?
- Откакто стопирах с професионалния спорт, към този момент и храната не ме влече толкоз. Опитвам се да упражнявам веднъж-два пъти в седмицата. Много пътувам и това стопира опцията да имам график за тренировки. Харесва ми да отивам на йога – натоварва ме, само че не дотолкоз, че да съм тотално изтощена. Намирам си неща, които ме карат да се усещам добре.
- Едно от тези неща е, че си доста дейна в обществените мрежи освен със съществени тематики, само че и с фотосесии като тази от морето – „ 50 нюанса синьо “. Тя ли е най-харесваната в профила ти?
- Не, не считам. По финален спомен фотографията, която най-вече се хареса и тя в действителност е доста хубава, беше от сватбата на Бубето. Бяхме застанали четирите шаферки в идентични рокли. Снимката е професионална. Смятам, че като отидеш на море е обикновено да си направиш снимки. Да не приказваме, че тази година избрах задачите бански. Всичко е в реда на нещата.
- Направи мастър клас в Испания – разкажи ни освен това.
- Истината е, че от време на време ми липсва гимнастиката и се съгласявам на такива неща. Направих мастър клас в Испания при моя другарка. Тя е българка и има собствен клуб по гимнастика там. Стана доста добре. Отидох да я видя, занесох медала, децата бяха доста щастливи. Тя беше направила доста хубава презентация, с цел да покаже на децата коя съм. Разбира се, всичко беше с превод на испански. След това им демонстрирах част от загрявката и някои детайли. Бяха доста мънички и впечатлени от безусловно всичко. В момента, в който направех нещо, се чуваше „ Уау “. Тази година одобрих и едноседмичен лагер с клуб Виктория в София. Смело мога да кажа, че съм отворена и към тези неща. По този метод си наваксвам с гимнастиката.
- Може ли да се каже, че през днешния ден художествената гимнастика е един оазис в родния спорт?
- Абсолютно може да се каже. Художествената гимнастика сега е толкоз известна, виждам толкоз доста положителни неща. Бях в Панагюрище, където се организира съревнование „ Панагюрско богатство “ и приз „ Ренета Камберова “. Имаше толкоз доста щастливи и усмихнати деца от 3 до 16 години - една страхотна страст! Наистина в този момент гимнастиката е оазис за всички дребни момиченца.
- Наскоро в Русия излъчиха документален филм за „ жената-художествена гимнастика “ Ирина Винер. Тя излъчва голям почит и непобедимост. Как се побеждава страна с подобен голям човешки запас и славни обичаи в гимнастиката?
- Тя в действителност е доста респектираща. Буквално девет години не успяхме да свикнем – когато минава, оставя нещо след нея, което те кара да стоиш изправен още пет секунди, нищо че тя към този момент е с тил. Изключителна жена! А по какъв начин се побеждава? Смятам, че през 2014 година, когато станахме международни шампионки в Измир, в действителност това бяха най-силните ни композиции. Много одобрявам всички съчетания, които играем, само че тези несъмнено бяха нашият пик. Изиграхме ги грубо, даже и на подготовка не сме се справяли по този метод. Истината е, че от време на време когато имам сложен миг, си пущам тъкмо съчетанието на топки и на ленти. Спомням си какъв брой ни беше мъчно цяла година, съвсем не можехме да го изиграем. Беше доста мъчно като комбинация. А на международното аз, която съм извънредно сериозна и то най-много към себе си, за там не мога да кажа нищо. Всичко бе като по конец! Нямаше по какъв начин да не го вземем този златен орден, тъй като бяхме безупречни!
- Какво е отношението сред гимнастичките в един отбор? Приятелки ли сте или просто си вършите работата? Който сбърка – огромен виновник ли е?
- Не. Може би първоначално, когато се събрахме, се е случвало някоя да трансферира виновност, само че със надпреварите разбрахме, че това е безусловно ненужно и неверно. В последна сметка идващият път може да си ти. Ако всички работим в името на една цел, няма по какъв начин да се упрекваме. Доста бързо се справихме с тази неточност да се сочим с пръст. Ние сме доста близки. Това, че работим за една идея, доста ни сплотява. Много си оказваме помощ, като семейство сме.
- По надпреварите има ли злоба и злост сред тимовете или царува приятелско отношение?
- Разбира се, че има. С някои тимове до последно се подминавахме и то не тъй като ние сме гадни, а защото те по този начин и не пробваха да осъществят някаква непосредственост. Но постоянно сме били в доста положителни връзки с тимовете на Русия, Италия, Беларус. Имаше и тимове като Украйна и Израел – те бяха толкоз студени… Не знам дали е било поради самата конкуренция или просто не са ни харесвали като девойки.
- Кога беше по-щастлива – при триумфа със международната купа или при спечелването на бронзовия орден в игрите в Рио де Жанейро?
- Определено игрите в Рио де Жанейро. Много бях щастлива и за международната купа, само че въпреки всичко останахме още един цикъл поради олимпиадата в Лондон. Знаехме, че Михаела, капитанката, ще се откаже след игрите в Англия. Но не успяхме да покажем най-хубавото и тя остана. Трябваше ни доста време да излезем от това положение, паднахме от много високо и Рио беше нашият втори късмет. Въобще не мога да съпоставям единия с другия триумф. С всичките неща, които ни се случиха през годината, нямаше да е почтено да изпуснем този късмет. Единственото нещо, за което се молех бе след надпреварата да не си споделям думата „ в случай че “. Ако бяхме създали, в случай че не се беше случило…
- Животът не постоянно е обективен.
- В случая към нас беше.
- Накрая желаеме да открехнеш от завесата на персоналния живот, колкото искаш…
- Тук ще ви отчайвам, тъй като не разясня персоналния си живот. Смятам, че върша задоволително други неща, които са забавни. Ще разкрия, че се занимавам и с други две доста готини неща. Едното ще се разбере другия месец на 20-и, когато ще има конференция. Ще разпространяваме спорта измежду деца сред първи и четвърти клас с доктор Денислава Ангелова от Асоциация „ Докосни дъгата “. Също по този начин работя и върху своя линия за облекла за деца, свързани с художествената гимнастика. Постоянно върша нови и нови неща. Личният ми живот ще бъда най-скучното нещо, в случай че би трябвало да ви опиша за него.
- Здравей, Рени! Признаваме, че сме впечатлени от визитката ти. На 28 години, с изключение на международна и европейска шампионка, ти си началник на спорта в родния си град Пазарджик, притежател на салон за хубост, лице на доста начинания. Как приемаш всички тези провокации?
- Чувствам се доста добре. Само за салона желая да вметна, че сме две собственички. Не си отдавам заслугата напълно. Моята партньорка в този бизнес е Сабина Ташева. Като цяло се усещам доста добре, одобрявам си работата. Отваря ми много порти, може би с помощта на нея вземам участие в толкоз доста начинания, акции. Постоянно виждам някакви благоприятни условия пред мен и ги взимам.
- Обикновено елитните спортисти са неподготвени за това, което ще им се случи откакто прекратят кариерата. При теб кое беше най-трудното?
- Според мен постоянно най-трудно е да започнеш нещо. Когато ми предложиха работата в Пазарджик, знаех, че ще ми е мъчно. Имах време да обмисля дали желая да се занимавам с това нещо. Всъщност тогава се пробвах да си задам въпроса – пред какви компликации ще би трябвало да се изправя. Но нищо от това, което си мислех, не ми се случва. Истината е, че се изучавам в придвижване. Доста бързо се пробвам да си намирам грешките и надлежно да не ги дублирам.
- Имаш ли други по-силни спортни пристрастия, с изключение на художествената гимнастика? Казвам го по отношение на това, че си в управата на волейболния и футболния клуб Хебър.
- Помагам на всички клубове, нямам пристрастия. Там, където мога да съм потребна, в действителност давам най-хубавото от себе си. Има един много сериозен екип, който работи с футбола и с волейбола. Аз по-скоро се отправям към останалите спортове, които повече имат потребност от поддръжка.
View this post on Instagram
@ilianaraeva63
A post shared by Reneta Kamberova (@r.kamberova) on Sep 16, 2018 at 8:52am PDT
- Опитваш непрекъснато нови провокации. На международното състезание по художествена гимнастика влезе в ролята на спортна журналистка в държавната телевизия. Хареса ли ти от другата страна на камерата?
- Не чаках да е чак такова предизвикателство. Оказа се много мъчно и доста друго. Толкова пъти съм била пред камера, само че там нямаше нищо общо. Въпреки че бях в моята сфера – гимнастиката, имаше едни дребни неща, които нямаше по какъв начин да предвидя. Всичко се случваше онлайн. В момента, в който ми блесна начело светлината и камерата светна, безусловно се изпъвах. Първите два дни се усещах супер обезпокоена. След това се поотпуснах малко и когато към този момент ми стана хубаво, надпреварата взе че свърши.
- Как видя шампионата? Най-големите ти безредици по кое време бяха?
- Определено до момента в който играеха нашите девойки много се вълнувах, само че по един различен метод, а не както бях привикнала, когато аз играех. Другото неспокойствие, доста ненадейно за мен, беше срещата ми с Диляна Георгиева. Започнала съм в нейния клуб в Пазарджик, знам доста неща за нея, само че в никакъв случай не се бях срещала, тъй като живее в Нова Зеландия. Илиана Раева беше събрала всички международни шампионки и във въздуха стоеше доста забавна страст. Видях Диляна, отидох при нея и започнах да изяснявам коя съм. Каза ми, че знае и към този момент е слушала за мен. Беше доста забавно и едно от най-вълнуващите неща, които ми се случиха.
- Световна шампионка и то в многобоя – знаеш ли най-силните страни? Гледала ли си я на видео?
- Гледала съм много неща. Особено преди международното изгледах толкоз доста гимнастика отпреди, че в един миг започнаха да ми се бъркат години, съчетания…
- Искаш бързо да влезеш в час като публицист .
- Да, знаех, че това моят късмет да видя всяка една. Едно е да знам на доктрина примерно, че е два пъти международна шампионка, друго е да видя с какво тъкмо. Всяка състезателка си има собствен жанр на игра и желаех да се срещна оптимално от близко.
- Имаш ли си фаворитка от новия отбор?
- Доскоро нямах, само че малко преди международното в ансамбъла влезе едно момиче, което ми е голяма уязвимост – Ерика Зафирова. Аз съм кръстница и тя безусловно израсна с мен. Никога не демонстрирам пристрастия, само че в последна сметка не го укривам, тъй като всички го знаят. Може би това бе последното съревнование на ансамбъла, което гледах умерено. Сега като знам че тя е там, все едно отново аз ще играя. Наистина я обичам!
- Даваш ли препоръки и упътвания?
- Давам.
- Строга и обективна ли си?
- Опитвам се постоянно да споделям нещата такива, каквито са и да не я заблуждавам. С нея живеехме на „ Раковски “ стая до стая. Общо взето, до момента в който израствах в ансамбъла, тя се справяше с нейните неща. Доста постоянно се е случвало да ми чука на стаята и да плаче. Питам какво е станало, а тя споделя: „ Како Рени, еди какво си… “ Бях в ролята на по-голяма сестра, през годините съм била някаква опора. Много се сближих с нея и доста се надявам препоръките, които съм давала, а те са не един или два… Понякога и съгласно моите настроения, като съм ядосана и започвам да подреждам нещо.
- Имала си упоритости в миналото за кариера в самостоятелното?
- Не.
- Ти ли го реши или някой те насочи към ансамбъла?
- Винаги доста съм харесвала ансамбъла. Било е блян и безусловно моя фантазия да съм в ансамбъла. Разбира се, всеки е бил индивидуалист, до момента в който в един миг се състезавах с по-големите – Симона Пейчева, Елизабет Паисиева… Имаше много съществени гимнастички, а аз бях пета-шеста в България, в разширения състав на националния тим. В един миг моята треньорка ме попита дали избирам да отида в ансамбъла на другия килим като запаса или да продължим да работим в самостоятелното и да се опитаме един ден аз да съм тази, която ще върви по огромните надпревари? Тогава изобщо не се замислих и просто споделих, че желая да отида при ансамбъла с концепцията да се боря за титулярка. За страдание, трябваше да бъда запаса на цели три ансамбъла, до момента в който в последна сметка си извоювам моето място.
- Но е значим крайният резултат, а той е прекрасен. За 18 години имаш извоювани над 140 медала – какво се крие зад тях?
- Може би това, че не се отхвърлих, тъй като и аз като всеки човек съм имала сложни моменти, в които е трябвало да взема решение – дали да продължа, дали да спра. Може би това, че не съм се отказала тогава, а съм намерила някакъв тласък да продължа дотук.
- Къде държиш тези над 140 медала?
- Майка ми е най-големият ми почитател и събира безусловно всичко – от грамотите ми от 1998 година до последните. Всички медали са у дома, подредени на стената в коридора. Общо взето няма някой в града, който да не знае жилището с медалите, в случай че му се е налагало да отиде там. Даже веднъж беше зачукала някакъв кабел и на никое място нямаше ток. Казах: „ Мамо, недей повече, тъй като може да стане нещо по-страшно. “ Трябваше да идват майстори, да видят тъкмо кой кабел… Нещо беше оплескала грубо.
View this post on Instagram
#sorbetbeautystudio
A post shared by Reneta Kamberova (@r.kamberova) on Sep 19, 2018 at 12:53am PDT
- Кога е имало вид да се разделиш с обичания си спорт?
- Имах един интервал, в който ми беше доста мъчно. Може би сред 16 и 18 години, тъй като тогава скъсах менискус на крайници и трябваше да ме оперират. Докторите решиха, че е по-добре да го зашият. Казват, че възобновяване е сред шест и осем месеца, само че на мен ми лиши една година. За страдание, сега, в който се възвърнах, скъсах другия менискус. Трябваше да повторя същото. Наддадох много килограми и към този момент не бях пълноценна. Почти две години се възстановявах. Тренирах едвам се движа, само че не можех да върша нищо по-съществено. Тогава имах много сериозна алтернатива дали да спра или да продължа. Точно след втората интервенция Илиана се свърза с мен, с цел да ми каже, че желае аз да бъда едно от девойките в ансамбъла, който събира 2009 година Колкото и да го желаех, имах някакви съмнения, тъй като не знаех дали ще се оправя с килограмите. Бях 10 кг над останалите девойки, които изобщо не са малко. Не знаех тази контузия доколко ще ми попречи, тъй като ме чакаха доста тежки тренировки, а аз не можех да прикляквам до дъно, да си свивам крайници до дъно. Притеснявах се дали ще се оправя и дали отново няма да остана запаса поради тези неща. Явно в действителност доста съм го желала, тъй като за няколко месеца съумях да смъква килограмите. Разбира се, знаеха за моето състояние с крайници и правеха взаимни отстъпки. В последна сметка се възвърнах изцяло в подготвителния развой. Станах титулярка, играх в две съчетания и по този начин до края.
- Шоколадът единствено го миришем – както се споделя в една известна реклама. Хапвала ли си в годините като дейна състезателка? Имало ли е гоненица сред теб и треньорите?
- Чак гоненица не бих споделила. Мерят ни, аз знам какъв брой кг би трябвало да бъда. Имало е интервали, в които съм си разрешавала да спекулирам и да пресилвам с някои неща. Спомням си, че след едно международно не бях яла шоколад и никакви сладки неща. Като се качихме на Белмекен за 21 дни, се обадих и на мама и споделих да ми донесе 21 от сините шоколадчета. Всеки ден се събирахме в стаята и вадехме от кашончето шоколад. Все отново беше свършило международното и можех да си разреша.
- Как поддържаш фигура? Правиш ли нещо особено?
- Откакто стопирах с професионалния спорт, към този момент и храната не ме влече толкоз. Опитвам се да упражнявам веднъж-два пъти в седмицата. Много пътувам и това стопира опцията да имам график за тренировки. Харесва ми да отивам на йога – натоварва ме, само че не дотолкоз, че да съм тотално изтощена. Намирам си неща, които ме карат да се усещам добре.
- Едно от тези неща е, че си доста дейна в обществените мрежи освен със съществени тематики, само че и с фотосесии като тази от морето – „ 50 нюанса синьо “. Тя ли е най-харесваната в профила ти?
- Не, не считам. По финален спомен фотографията, която най-вече се хареса и тя в действителност е доста хубава, беше от сватбата на Бубето. Бяхме застанали четирите шаферки в идентични рокли. Снимката е професионална. Смятам, че като отидеш на море е обикновено да си направиш снимки. Да не приказваме, че тази година избрах задачите бански. Всичко е в реда на нещата.
- Направи мастър клас в Испания – разкажи ни освен това.
- Истината е, че от време на време ми липсва гимнастиката и се съгласявам на такива неща. Направих мастър клас в Испания при моя другарка. Тя е българка и има собствен клуб по гимнастика там. Стана доста добре. Отидох да я видя, занесох медала, децата бяха доста щастливи. Тя беше направила доста хубава презентация, с цел да покаже на децата коя съм. Разбира се, всичко беше с превод на испански. След това им демонстрирах част от загрявката и някои детайли. Бяха доста мънички и впечатлени от безусловно всичко. В момента, в който направех нещо, се чуваше „ Уау “. Тази година одобрих и едноседмичен лагер с клуб Виктория в София. Смело мога да кажа, че съм отворена и към тези неща. По този метод си наваксвам с гимнастиката.
- Може ли да се каже, че през днешния ден художествената гимнастика е един оазис в родния спорт?
- Абсолютно може да се каже. Художествената гимнастика сега е толкоз известна, виждам толкоз доста положителни неща. Бях в Панагюрище, където се организира съревнование „ Панагюрско богатство “ и приз „ Ренета Камберова “. Имаше толкоз доста щастливи и усмихнати деца от 3 до 16 години - една страхотна страст! Наистина в този момент гимнастиката е оазис за всички дребни момиченца.
- Наскоро в Русия излъчиха документален филм за „ жената-художествена гимнастика “ Ирина Винер. Тя излъчва голям почит и непобедимост. Как се побеждава страна с подобен голям човешки запас и славни обичаи в гимнастиката?
- Тя в действителност е доста респектираща. Буквално девет години не успяхме да свикнем – когато минава, оставя нещо след нея, което те кара да стоиш изправен още пет секунди, нищо че тя към този момент е с тил. Изключителна жена! А по какъв начин се побеждава? Смятам, че през 2014 година, когато станахме международни шампионки в Измир, в действителност това бяха най-силните ни композиции. Много одобрявам всички съчетания, които играем, само че тези несъмнено бяха нашият пик. Изиграхме ги грубо, даже и на подготовка не сме се справяли по този метод. Истината е, че от време на време когато имам сложен миг, си пущам тъкмо съчетанието на топки и на ленти. Спомням си какъв брой ни беше мъчно цяла година, съвсем не можехме да го изиграем. Беше доста мъчно като комбинация. А на международното аз, която съм извънредно сериозна и то най-много към себе си, за там не мога да кажа нищо. Всичко бе като по конец! Нямаше по какъв начин да не го вземем този златен орден, тъй като бяхме безупречни!
- Какво е отношението сред гимнастичките в един отбор? Приятелки ли сте или просто си вършите работата? Който сбърка – огромен виновник ли е?
- Не. Може би първоначално, когато се събрахме, се е случвало някоя да трансферира виновност, само че със надпреварите разбрахме, че това е безусловно ненужно и неверно. В последна сметка идващият път може да си ти. Ако всички работим в името на една цел, няма по какъв начин да се упрекваме. Доста бързо се справихме с тази неточност да се сочим с пръст. Ние сме доста близки. Това, че работим за една идея, доста ни сплотява. Много си оказваме помощ, като семейство сме.
- По надпреварите има ли злоба и злост сред тимовете или царува приятелско отношение?
- Разбира се, че има. С някои тимове до последно се подминавахме и то не тъй като ние сме гадни, а защото те по този начин и не пробваха да осъществят някаква непосредственост. Но постоянно сме били в доста положителни връзки с тимовете на Русия, Италия, Беларус. Имаше и тимове като Украйна и Израел – те бяха толкоз студени… Не знам дали е било поради самата конкуренция или просто не са ни харесвали като девойки.
- Кога беше по-щастлива – при триумфа със международната купа или при спечелването на бронзовия орден в игрите в Рио де Жанейро?
- Определено игрите в Рио де Жанейро. Много бях щастлива и за международната купа, само че въпреки всичко останахме още един цикъл поради олимпиадата в Лондон. Знаехме, че Михаела, капитанката, ще се откаже след игрите в Англия. Но не успяхме да покажем най-хубавото и тя остана. Трябваше ни доста време да излезем от това положение, паднахме от много високо и Рио беше нашият втори късмет. Въобще не мога да съпоставям единия с другия триумф. С всичките неща, които ни се случиха през годината, нямаше да е почтено да изпуснем този късмет. Единственото нещо, за което се молех бе след надпреварата да не си споделям думата „ в случай че “. Ако бяхме създали, в случай че не се беше случило…
- Животът не постоянно е обективен.
- В случая към нас беше.
- Накрая желаеме да открехнеш от завесата на персоналния живот, колкото искаш…
- Тук ще ви отчайвам, тъй като не разясня персоналния си живот. Смятам, че върша задоволително други неща, които са забавни. Ще разкрия, че се занимавам и с други две доста готини неща. Едното ще се разбере другия месец на 20-и, когато ще има конференция. Ще разпространяваме спорта измежду деца сред първи и четвърти клас с доктор Денислава Ангелова от Асоциация „ Докосни дъгата “. Също по този начин работя и върху своя линия за облекла за деца, свързани с художествената гимнастика. Постоянно върша нови и нови неща. Личният ми живот ще бъда най-скучното нещо, в случай че би трябвало да ви опиша за него.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ