Златан Ибрахимович за първи път даде интервю на родния“ си

Златан Ибрахимович за първи път даде изявление на „ родния “ си сърбо-хърватски език, като приказва за това по какъв начин е крадял колела и за забавното си израстване. Ибрахимович приказва в предаването „ Неуспехът на първенците “ на Славен Билич за ранните си години си в Малмьо, както и за това по какъв начин е крадял колела, с цел да върви на тренировки.

" За мен това не беше гето, имах всичко, което желаех, не знаех какво е от другата страна, беше мултикултурно и всички бяхме дружно. Баща ми е мохамеданин от Биелина, майка ми е католичка от Задар, до 16-годишна възраст не бях ходил в центъра на Малмьо! Нямах причина да вървя на никое място, даже с учебното заведение нямахме такива екскурзии. Крадях доста колела, с цел да отивам на тренировки, нямах пари за рейс. Или вървях, тичах, или крадях велосипед, с цел да стигна до подготовка и учебно заведение. Това беше моят свят. На 16 години отидох в града за първи път, другар ме предложения. За първи път виждам рейс. Всички със сини очи, коси, а аз не бях виждал такива хора през целия си живот. Сякаш ми се отвори различен свят. Добре, значи има повече, в сравнение с съм виждал. Тогава отидох на проби в Малмьо и ме взеха. На 18 години отидох в гимназията в града, с рейс всеки ден, само че и с велосипед, тъй като не постоянно имах пари за автобусен билет ", показа Златан Ибрахимович
Ибра сподели всичките си титли
Златан Ибрахимович в никакъв случай не е живял на Балканите. Роден е и е израснал в Швеция, само че е усетил последствията от войната в някогашна Югославия. Неговата баба е умряла по време на споровете през 90-те години на предишния век, а родителите му са се пробвали да скрият това от него.

" Започна войната, а аз не четях вестници, нямаше телефони, телевизия – не гледах вести. Това, което усетих, беше, че страхът постоянно е на телефона, и той ми споделяше да изляза на открито. Разбрах, че е приказвал със фамилията си в Босна. Прибирах се вкъщи при майка ми, тя ме изгонваше, споделяше ми да хапвам за двама-трима души. Бях по-активен. Винаги бяха близо поради нас двамата. Един ден се прибираме вкъщи при майка ми, всички са в черно, никой нищо не ми сподели. „ Защо сте всички в черно “ – не желаеха да ми кажат. Баба умря във войната, направиха обичайно прощаване, не ми разрешиха да отида. Искаха да бъда малко дете, което се любува и прави каквото си желае. Баща ми ми споделяше да изляза на открито и да играя футбол – с цел да не усетя всичко, което се случи ", добави шведът.