„Майка ти е католичка, а баща ти мюсюлманин – ти какъв си?“
Златан Ибрахимович е една от най-интригуващите персони в света на спорта и го демонстрира непрестанно. По време на американското турне на Милан по-рано през август, той приказва пред The Athletic по доста сензитивната тематика за религията.
„ Златан, ти си наследник на католичка и мохамеданин – набожен ли си? “, пита журналистът. „ Не. Вярвам единствено в уважението. Ако кажа, че „ Само Бог може съди ме, кого изобщо имам предвид с тези думи? “, сподели митичният швед.
„ Ще ви дам съвършен образец. Когато брат ми умря, който имаше левкемия, къде беше Бог, с цел да му помогне? Всеки ден благодарите на Бог, молите се на Бог. Къде беше този Бог тогава? В моя свят аз съм моят личен Бог. Това е, в което имам вяра и това е част от моето мислене. “
Ибра прибавя още, че има будистки татуировки на гърба си и че преднамерено ги е поставил там, с цел да „ не ги гледа всеки ден “, тъй като просто ще се измори да ги гледа и прибавя, че сложното му детство изиграва значима роля в оформянето на неговата персона и темперамент.
Роден е в Малмьо, от брак на югославски имигранти – майка Юрка е хърватка, а бащата Шефик от Босна и Херцеговина, отпътували за Скандинавия в търсене на по-добър живот.
„ Винаги е имало доста дисциплинираност. Баща ми ми сподели да се прибирам в осем вечерта, не ми позволяваха и минута повече, тъй като ще ме санкционират. Как ме наказаха? С експанзия. Във всяко семейство има друг метод на образование “, споделя някогашният шведски национал.
Снимка: Reuters
Златан Ибрахимович разказа един от най-трудните епизоди в живота си в книгата „ Адреналин: Моята неразказана история “, където засегна гибелта на брат си Сапко. За страдание, той умря на 42-годишна възраст от левкемия, а тя мощно засегна известния футболист, който и до през днешния ден не се е излекувал от нея.
„ Не желая да мисля какъв ще бъда като остарея и по какъв начин ще остареят татуировките ми, преднамерено съм ги татуирал на гърба си, с цел да не ги виждам. Нямам никакви татуировки на краката си, единствено белези поради стила ми на игра и футболната ми история съм татуирал на ръката си рождената дата на брат ми Сапко, който умря на 42 години – 30 април 1973 година Левкемията ми го лиши. Само за 14 месеца, по тази причина не желая да мисля за бъдещето… “, написа той в книгата си.
„ Опитвам се да не изгубвам нито секунда и се пробвам да бъда допустимо най-близо до синовете си и да извозвам време с тях и с хората, които обичам, тъй като знам, че животът лети и че един медицински обзор е задоволителен, с цел да промени всичко вечно. “
