)
Зимно слънцестоене – портал между световете Зодии и астрология
Зимното слънцестоене на 21 декември (17:03 ч.) е един от най-значимите повратни моменти в годишния цикъл. Астрономически това е денят с най-дългата нощ и най-краткия ден, само че на енергийно и духовно равнище той символизира не край, а начало – моментът, в който светлината стартира своето завръщане. Това е моментът, когато Слънцето влиза в рамките на знак Козирог.
В доста антични култури – от Египет и Месопотамия, до келтските и скандинавските обичаи – зимното слънцестоене е било почитано като заветен преход, миг на раждане на новата светлина. Това е признакът на победа не посредством мощ, а посредством самообладание и неизменност.
От този ден нататък светлата част на денонощието стартира постепенно да нараства. Това ни учи на значим нравствен урок: същинската смяна не идва ненадейно – тя се построява ден след ден, със умишлено наличие. Енергията на зимното слънцестоене работи най-вече във вътрешността. Това е интервал, в който виталната мощ естествено се отдръпва от външната интензивност и се насочва към вътрешния свят. Много хора усещат отмалялост, намалена мотивация или предпочитание за усамотение – не като уязвимост, а като сигнал за дълбока нужда от рестарт. Тялото, страстите и съзнанието минават през натурален развой на пренастройване и възобновяване.
На енергийно равнище този интервал отключва вътрешно пречистване. Стари мисловни модели, прочувствени натрупвания и несъзнателни реакции изплуват, с цел да бъдат осъзнати и освободени. Често се ускорява символиката на сънищата, появяват се мемоари от предишното или неочаквани вътрешни прозрения. Тъмнината работи като огледало – в нея виждаме ясно това, което през дейната част на годината сме избягвали или пренебрегвали.
След точката на слънцестоенето последователно се задейства вътрешното Слънце – центърът на персоналната воля, смисъла и вътрешната истина. Това не се демонстрира като неочакван прилив на сила, а като надълбоко чувство за посока. Много хора стартират ясно да усещат кое към този момент не резонира с тях и кои избори повече не могат да бъдат отлагани. Това е интервал, в който решенията узряват от вътрешната страна, без потребност от външен напън. Зимното слънцестоене въздейства мощно и върху персоналните енергийни граници. Чувствителността се покачва, а потребността от спокойна и предпазена среда става по-осезаема. Това е натурален миг за осъзнато закъснение, за оттегляне от изтощителни задължения и несъразмерна обществена интензивност. Енергията предизвиква връщане към по-естествен темп на живот, в който тишината има своята полезност.
Дните към слънцестоенето са изключително подобаващи за вътрешна конфигурация на желанията за идващия безоблачен цикъл. Намеренията, родени в тишина, почтеност и изясненост, носят по-дълбок и резистентен заряд. Не става дума за амбициозни описи със задания, а за вътрешен избор – какво е време да бъде оставено обратно и какво заслужава да бъде подхранвано отсега нататък.
В своята същина зимното слънцестоене ни демонстрира, че светлината не изчезва – тя се ражда от тъмнината. Че всяко същинско ново начало стартира с приемане, тишина и вътрешна изясненост. Това е моментът, в който природата ни учи да се доверим на процеса, даже когато пътят още не е изцяло забележим, само че към този момент се усеща от вътрешната страна. Зимното слънцестоене ни припомня, че:
– всяка мрачевина е краткотрайна
– всяка светлина стартира като искра
– всяко ново начало изисква храброст да пуснем остарялото
Езотерично зимното слънцестоене се възприема като врата сред световете, миг на галактическо пренареждане, в който приключва един безоблачен цикъл и се заражда идващият. Макар на открито да господстват студът и мракът, точно в този момент се възпламенява новата слънчева искра – съвсем невидима, само че носеща обещанието за възобновление.
Зимното слънцестоене: обред за вътрешна светлина
На 21 декември, в най-дългата нощ на годината, тъмнината се среща със светлината, с цел да отключи портал към новата слънчева сила. Това е моментът да се свържете с вътрешното си Слънце – центъра на волята, мъдростта и вътрешната истина.
Запалете свещ и се усамотете в тишина. Дишайте постепенно и надълбоко, усещайки по какъв начин от себе си издишвате всичко, което към този момент не ви служи, и вдишвате новата светлина, подготвена да се роди. Попитайте се какво е време да пуснете и какво желаете да подхранвате през идната година.
Запишете желанията си или ги задръжте в сърцето. Нека този спокоен обред стане вашата вътрешна подготовка за новия безоблачен цикъл – постоянен, съзнателен и обвързван с същинската ви същина.
Завършете ритуала с дребен жест на респект към себе си – медитация, леко придвижване, топъл чай или тиха музика. Това затваря портала и заземява новата сила в тялото и съзнанието.
В доста антични култури – от Египет и Месопотамия, до келтските и скандинавските обичаи – зимното слънцестоене е било почитано като заветен преход, миг на раждане на новата светлина. Това е признакът на победа не посредством мощ, а посредством самообладание и неизменност.
От този ден нататък светлата част на денонощието стартира постепенно да нараства. Това ни учи на значим нравствен урок: същинската смяна не идва ненадейно – тя се построява ден след ден, със умишлено наличие. Енергията на зимното слънцестоене работи най-вече във вътрешността. Това е интервал, в който виталната мощ естествено се отдръпва от външната интензивност и се насочва към вътрешния свят. Много хора усещат отмалялост, намалена мотивация или предпочитание за усамотение – не като уязвимост, а като сигнал за дълбока нужда от рестарт. Тялото, страстите и съзнанието минават през натурален развой на пренастройване и възобновяване.
На енергийно равнище този интервал отключва вътрешно пречистване. Стари мисловни модели, прочувствени натрупвания и несъзнателни реакции изплуват, с цел да бъдат осъзнати и освободени. Често се ускорява символиката на сънищата, появяват се мемоари от предишното или неочаквани вътрешни прозрения. Тъмнината работи като огледало – в нея виждаме ясно това, което през дейната част на годината сме избягвали или пренебрегвали.
След точката на слънцестоенето последователно се задейства вътрешното Слънце – центърът на персоналната воля, смисъла и вътрешната истина. Това не се демонстрира като неочакван прилив на сила, а като надълбоко чувство за посока. Много хора стартират ясно да усещат кое към този момент не резонира с тях и кои избори повече не могат да бъдат отлагани. Това е интервал, в който решенията узряват от вътрешната страна, без потребност от външен напън. Зимното слънцестоене въздейства мощно и върху персоналните енергийни граници. Чувствителността се покачва, а потребността от спокойна и предпазена среда става по-осезаема. Това е натурален миг за осъзнато закъснение, за оттегляне от изтощителни задължения и несъразмерна обществена интензивност. Енергията предизвиква връщане към по-естествен темп на живот, в който тишината има своята полезност.
Дните към слънцестоенето са изключително подобаващи за вътрешна конфигурация на желанията за идващия безоблачен цикъл. Намеренията, родени в тишина, почтеност и изясненост, носят по-дълбок и резистентен заряд. Не става дума за амбициозни описи със задания, а за вътрешен избор – какво е време да бъде оставено обратно и какво заслужава да бъде подхранвано отсега нататък.
В своята същина зимното слънцестоене ни демонстрира, че светлината не изчезва – тя се ражда от тъмнината. Че всяко същинско ново начало стартира с приемане, тишина и вътрешна изясненост. Това е моментът, в който природата ни учи да се доверим на процеса, даже когато пътят още не е изцяло забележим, само че към този момент се усеща от вътрешната страна. Зимното слънцестоене ни припомня, че:
– всяка мрачевина е краткотрайна
– всяка светлина стартира като искра
– всяко ново начало изисква храброст да пуснем остарялото
Езотерично зимното слънцестоене се възприема като врата сред световете, миг на галактическо пренареждане, в който приключва един безоблачен цикъл и се заражда идващият. Макар на открито да господстват студът и мракът, точно в този момент се възпламенява новата слънчева искра – съвсем невидима, само че носеща обещанието за възобновление.
Зимното слънцестоене: обред за вътрешна светлина
На 21 декември, в най-дългата нощ на годината, тъмнината се среща със светлината, с цел да отключи портал към новата слънчева сила. Това е моментът да се свържете с вътрешното си Слънце – центъра на волята, мъдростта и вътрешната истина.
Запалете свещ и се усамотете в тишина. Дишайте постепенно и надълбоко, усещайки по какъв начин от себе си издишвате всичко, което към този момент не ви служи, и вдишвате новата светлина, подготвена да се роди. Попитайте се какво е време да пуснете и какво желаете да подхранвате през идната година.
Запишете желанията си или ги задръжте в сърцето. Нека този спокоен обред стане вашата вътрешна подготовка за новия безоблачен цикъл – постоянен, съзнателен и обвързван с същинската ви същина.
Завършете ритуала с дребен жест на респект към себе си – медитация, леко придвижване, топъл чай или тиха музика. Това затваря портала и заземява новата сила в тялото и съзнанието.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ