Зимното слънцестоене е моментът, в който денят достига своя минимум,

Зимното слънцестоене е моментът, в който денят доближава своя най-малко, а нощта става най-дългата в историята. През 2025 година в Северното полукълбо то се пада на 21-ви декември. И по-точно, за България е неделя, 21-ви декември 2025 г. в 17:03 часа. От астрономическа позиция това е обръщането на годината към светлината, а от човешка позиция е мотив да спрем, да се огледаме и да въздъхнем. Не е изненадващо, че съвсем всяка просвета е измислила собствен метод да изживее осъзнато и рационално този ден. И доста обичаи са изумително сходни, даже в случай че сред народите има хиляди километри.

Най-краткият ден в годината и най-дългата нощ: какви обичаи се свързват със зимното слънцестоене

Как се отбелязва зимното слънцестоене в другите страни и култури

При инките празникът Инти Рейми е бил отдаден на Бога на Слънцето и се е смятал за Нова година. Фестивалът е продължавал девет дни и е включвал танци, музика, цветни костюми, маски на Ая Хума и жертвоприношения на животни. Интересен факт: инките са възприемали слънцестоенето не като край, а като миг на рестартиране на времето.

Инти Райми при инките

В България традицията на Зимното слънцестоене се отбелязва от празника Игнажден. Той символизира раждането на новото слънце. Това е ден за предсказване за шанса и плодородието през идната година. Очаква се полазника – какъвто е първият посетител, прекрачил прага на къщата – подобен ще е и шансът за жителите на дома. Игнажден е специфичен и важен празник в българската културна традиция. Той съчетава християнски и национални обичаи и традиции, и е значима част от българската културна еднаквост. Той е обвързван с предхристиянски мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно обвързван с деня на зимното слънцестоене. В някои региони на България Игнажден се счита за начало на Мръсните дни и на прехода сред остарялата и новата година. Обредността на празника е обвързвана с визията за едно ново начало начало.

На този ден се подготвя специфична празнична софра, която включва постни ястия, защото Игнажден попада в интервала на Коледните пости

Завъртането на слънцето и Коляда в Русия: зимното слънцестоене се считало за времето, когато слънцето „ умира “ и се преражда. Тези дни не са се чествали шумно, тъй като се е считало, че светът е „ неустойчив “. Хората палели огньове в печките, приготвяли ритуална храна и избягвали да излизат от къщи през нощта, с цел да се предпазят от тъмните сили. А когато денят започвал да става по-дълъг, започвала Коляда: песни, маски и преобличания, обиколки по къщите, пожелания за благополучие и групово забавление.

Обръщането на слънцето и Коляда в Русия

Денят на Света Лучия в Скандинавия и символизира успеха на светлината над мрака. Момичета в бели рокли с червен пояс и венец от свещи безусловно „ внасят светлина “ в домовете. В исторически проект датата е обвързвана със остарелия календар, където слънцестоенето се падало на 13-ти декември.

Денят на Света Лучия в Скандинавия и Италия

Донгжи (Dongzhi) в Източна Азия е фамилен празник. Съвместното хранене е по-важно от ритуалите: те готвят и ядат дружно tangyuan (лепкави оризови топчета) и кнедли, които символизират единството и завършването на годината. Смята се, че след Dongzhi „ силата ян “ стартира да се покачва.

Донгжи в Източна Азия

Шаб-е Ялда в и прилежащите райони е най-дългата нощ, която е признато да се прекарва без сън. Хората ядат специфична храна: ядки, летни плодове. Наровете и дините на масата не са инцидентни: аленото е знак за живот и за зората, която сигурно ще настъпи.

Шаб-е Ялда (Shab-e Yalda) в Иран

Соял – по какъв начин индианците хопи „ връщат “ слънцето през декември

Соял (Соялангуул) е ритуал за слънцестоене, който се извършва от индианците и през днешния ден. Целта на ритуала е да се предотврати изгубването на слънцето. Той включва филтриране на къщите, молебствия, приношения на духовни същества и възпроизвеждане на мита за завръщането на слънцето. Смятало се е, че без Соял светът може да загуби равновесието си.

Ритуалът не се възприема като празник, а като належащо деяние за опазване на мира.

Женски танц на хопите, 1879 година, Орайби, Аризона

Юл (Yule) е античен немски зимен фестивал на огъня

Юл е многодневен немски и скандинавски (викингите) зимен фестивал, обвързван с огъня, предците и отбраната от тъмнината. Голямо дърво, украсено с клони и панделки, се слага в огнището и се изгаря. Вярвало се е, че пламъците му внасят светлина в къщата и я защищават от беди.

Съвременният коледен десерт под формата на дръвче е директен правоприемник на този обред, а на Юл къщата се украсява с клончета от дрян и имел.

Автор Robert Chambers

Защо зимното слънцестоене се чества до ден сегашен и за какво тези обичаи са значими и в наши дни

Дори актуалните празници като английския Burning the Clocks или антарктическия Midwinter Day действат на същия принцип. Те ни оказват помощ да оцелеем дружно в мрака, да сложим алегорична точка и да си напомним, че скоро ще има повече светлина. И може би това е главният смисъл на най-краткия ден в годината.