Икономика на олимпийските игри
Зимните олимпийски и параолимпийски игри в Южна Корея са добър мотив за показване на икономическите резултати от организирането и провеждането на такова огромно интернационално събитие. На пръв взор би трябвало градът уредник да извлече основни изгоди, само че в действителност се оказва, че в множеството случаи разноските надалеч ги надвишават. Нещо повече – отрицателните резултати биха могли да набъбнат в дълготраен интервал.
Съвременната история на олимпийските игри стартира през 1896 година, като понастоящем през две години се организират надлежно летни и зимни. Броят на другите типове спорт и на участниците е доста по-голям при летните по отношение на зимните игри. По принцип олимпиадите се провеждат от развитите страни. Политиката на Международния олимпийски комитет през последните години обаче е ориентирана към разширение на обсега на градовете-домакини. Сред уредниците към този момент са и страни като Китай, Русия и Бразилия.
Разходи
Подготовката на кандидатурата нормално коства на претендентите сред 50 и 100 млн. $ за консултанти, уредници на събития и пътувания. Тези разноски могат да се одобряват по-скоро като залагане, в сравнение с като инвестиция, защото вероятността да не бъдат възвърнати е огромна. Така Токио губи почти 150 млн. $ за игрите през 2016 година и 75 млн. $ за игрите през 2020 година поради несполучливите си кандидатури.
Самото домакинство обаче е надалеч по-скъпо. То изисква голям брой разноски, най-значимите от които са тези за строителство на нова и ремонт на съществуващата инфраструктура. Това са разнообразни типове спортни уреди, пътища, места за настаняване и за публично хранене. Те пораждат нужда от спомагателни разноски за поддръжка и ремонт след приключването на игрите. От друга страна обаче те съставляват вложения в районната стопанска система, които биха могли да генерират изгоди за обществото след игрите.
Друг вид разноски са настоящите – за личен състав и консумативи по време на олимпиадата. Въпреки че се разчита на доброволци, дейностите, които са свързани с по-голяма отговорност, се извършват от платени служащи. Освен това все по-важна част от организацията на олимпийски игри е обезпечаването на публичен ред и отбрана за участниците и феновете.
Самото събитие съставлява предизвикателство за жителите на съответния град, защото е обвързвано с повишение на цените на потребителските артикули и услуги, повече обири и нараснала престъпност, по-високо шумово замърсяване, повече тапи. Традицията по време на олимпийските игри повелява прекъсване на военните дейности, само че това не би възпряло възможни терористични офанзиви, тъй че защитата по време на игрите е сериозно значима.
Други разноски, които се понасят по отношение на семейството и могат да имат дълготраен темперамент, са за главниците и лихвите по заеми. Възможно е дадени обекти, предопределени за потребление по време на олимпиадата, да не действат след нейното привършване, само че заемите, взети за тяхното създаване или ремонт, не престават да се изплащат години по-късно. Пример за това са игрите в Монреал. Те са извършени през 1976 година, до момента в който отговорностите по тях са изплатени дефинитивно през 2006 година
Налице са условия при летни олимпийски игри градът-домакин да разполага с най-малко 40 хиляди хотелски стаи за феновете и олимпийско селце, което да събира най-малко 15 хиляди спортисти и публични лица. Освен това би трябвало да е налична транспортна инфраструктура за транспорт на туристите до и в границите на града. Необходимостта от хотели по време на игрите обаче нормално надалеч надвишава потребностите по принцип. Например, 40% от хотелите, построени за игрите през 1994 година в Лилехамер, Норвегия, по-късно са банкрутирали.
Исторически обзор на разноските
От олимпиадите, извършени до в този момент, безспорен рекордьор по разноски са игрите в Сочи. Общият размер на разноските се прави оценка на почти 51 милиарда $. Едва към 20% от тази сума е директно обвързвана с игрите. Останалата част е предопределена за градско и районно развиване и за превръщането на Сочи по едно и също време в морски и планински курорт.
По принцип организирането на летни игри коства повече в сравнение с зимни, защото броят на участниците и събитията е доста по-голям. Например, на летните игри в Пекин вземат участие почти 10 900 спортисти в 302 спортни събития, до момента в който в Сочи те са надлежно 2 900 индивида и 98 събития. Това е един от факторите междинните разноски за зимни игри от 2000 година насам да са 15,7 милиарда $, до момента в който за летните сумата е 20,5 милиарда $.
Пример за по-икономично проведена олимпиада е тази в Солт Лейк Сити от 2002 година, която коства към 2,5 милиарда $. Причините за по-ниските разноски при нея са, че съвсем не се е наложило да се строят спомагателни уреди с изключение на към този момент съществуващите, чиито потенциал е бил повишен.
Преобладаващите прогнози са, че разноските за олимпиадата в Южна Корея ще доближат към 13 милиарда $, като по този метод тя ще се трансформира във втората най-скъпа зимна олимпиада от последните години.
Приходи
Най-съществен дял от приходите от олимпийски игри са от продажба на права за лъчение по малките екрани и други медии. Досега най-голямо покритие е получила олимпиадата в Лондон, която е била излъчена в 220 страни по света и е достигнала до 3,6 милиарда фенове. Все по-разпространено обаче е излъчването през цифрови платформи и през обществените медии, където най-популярна до момента е олимпиадата в Рио де Жанейро с към 11,6 милиарда изгледани видеоклипа. Зимните игри по принцип са с по-малка публика, като максимален брой телевизионни фенове имат игрите в Сочи, 2,1 милиарда, до момента в който в различните платформи са изгледани 1,4 милиарда клипа.
Приходите от права за лъчение са най-високи при игрите в Рио де Жанейро, като доближават съвсем 2,9 милиарда $, следвани от Лондон с 2,6 милиарда $. При зимните игри най-високите доходи от телевизионни права са 1,3 милиарда $, като леко надвишават тези от Ванкувър. Като цяло още веднъж ползата за лъчение е доста по-голям при летните игри. Освен това е налице трайна наклонност за повишение на приходите надлежно при всяка последваща лятна или зимна олимпиада.
Друг значителен източник са договорите за спонсорство и реклама. При летните игри, извършени от 2000 година насам, най-вече доходи от спонсори съумява да притегли олимпиадата в Пекин – над 1,2 милиарда $, следвана от Лондон – 11,5 милиарда $, до момента в който най-скромни са приходите на тази в Атина – към 300 млн. $. При зимните игри до момента рекордьор е Сочи с съвсем 1,19 милиарда $ от спонсори.
Продажбата на билети също е значим източник на доходи от организирането на олимпийски игри. Отново заради по-големия мащаб повече доходи се генерират от летните игри. Тук неоспорим първенец е Лондон с съвсем 1 милиарда $ доходи, до момента в който при зимните игри това е Ванкувър с 0,25 милиарда $. Един от най-важните фактори, които въздействат върху размера на приходите от билети, е степента на икономическо развиване на страната-организатор. Така летните игрите в Китай и Бразилия общо осъществят по-ниски доходи от билети от тези в Австралия.
Други източници на доходи са стратегиите за лицензиране и продажба на продукти със знаците на игрите, излъчвания на юбилейни монети и пощенски марки. Като цяло олимпийските игри съставляват одобрена марка за качество на събитията и затова те провокират интереса на потребителите към продуктите, свързани с нея.
В кратковременен интервал печеливши от олимпийските игри са строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, превозът, развлекателната промишленост и други услуги в града, района и страната, където се организират те. Те биха могли да осъществят значително повишаване на приходите преди и по време на олимпиадата. В по-дългосрочен интервал повишената известност на града би могла да спомага за повишение на туристическия поток към него. Пример за това е семейството на Барселона, който след олимпийските игри през 1992 година съумява да изпревари Мадрид по брой туристи, макар че преди този момент е по-слабо посетен. Това обаче е по-скоро изключение, като в общия случай броят туристи и приходите от тях не се трансформират значително преди и след олимпийските игри.
Добавена стойност за популацията след приключването на игрите може да се генерира от потреблението на спортните уреди и построената инфраструктура. Честа процедура обаче е да бъде авансово планувано разрушаването на част от обектите директно след игрите заради осъзнатата липса на интерес за потреблението им. Това е по-доброто решение, защото дава опция ресурсите да се пренасочат към по-ефективна приложимост в къси периоди. Алтернативата е да се генерират загуби заради високите разноски за поправки и поддръжка и крайният резултат да бъде подобен.
Като цяло уредниците на множеството олимпиади регистрират превишение на приходите над оперативните си разноски. Изплащането на големите по мярка вложения в инфраструктура обаче не е включено в тази сметка. То нормално се поема от данъкоплатците. Твърде постоянно се оказва, че окончателният размер на разноските доста надвишава първичните проекти. Освен това съвсем при всеки избор на град хазаин са налице подозрения по отношение на безпристрастността на журито. Това, наред със упоменатия забележителен размер на разноските за подготовка на кандидатурата, са факторите, които понижават интереса към провеждането на олимпийски игри.
Съвременната история на олимпийските игри стартира през 1896 година, като понастоящем през две години се организират надлежно летни и зимни. Броят на другите типове спорт и на участниците е доста по-голям при летните по отношение на зимните игри. По принцип олимпиадите се провеждат от развитите страни. Политиката на Международния олимпийски комитет през последните години обаче е ориентирана към разширение на обсега на градовете-домакини. Сред уредниците към този момент са и страни като Китай, Русия и Бразилия.
Разходи
Подготовката на кандидатурата нормално коства на претендентите сред 50 и 100 млн. $ за консултанти, уредници на събития и пътувания. Тези разноски могат да се одобряват по-скоро като залагане, в сравнение с като инвестиция, защото вероятността да не бъдат възвърнати е огромна. Така Токио губи почти 150 млн. $ за игрите през 2016 година и 75 млн. $ за игрите през 2020 година поради несполучливите си кандидатури.
Самото домакинство обаче е надалеч по-скъпо. То изисква голям брой разноски, най-значимите от които са тези за строителство на нова и ремонт на съществуващата инфраструктура. Това са разнообразни типове спортни уреди, пътища, места за настаняване и за публично хранене. Те пораждат нужда от спомагателни разноски за поддръжка и ремонт след приключването на игрите. От друга страна обаче те съставляват вложения в районната стопанска система, които биха могли да генерират изгоди за обществото след игрите.
Друг вид разноски са настоящите – за личен състав и консумативи по време на олимпиадата. Въпреки че се разчита на доброволци, дейностите, които са свързани с по-голяма отговорност, се извършват от платени служащи. Освен това все по-важна част от организацията на олимпийски игри е обезпечаването на публичен ред и отбрана за участниците и феновете.
Самото събитие съставлява предизвикателство за жителите на съответния град, защото е обвързвано с повишение на цените на потребителските артикули и услуги, повече обири и нараснала престъпност, по-високо шумово замърсяване, повече тапи. Традицията по време на олимпийските игри повелява прекъсване на военните дейности, само че това не би възпряло възможни терористични офанзиви, тъй че защитата по време на игрите е сериозно значима.
Други разноски, които се понасят по отношение на семейството и могат да имат дълготраен темперамент, са за главниците и лихвите по заеми. Възможно е дадени обекти, предопределени за потребление по време на олимпиадата, да не действат след нейното привършване, само че заемите, взети за тяхното създаване или ремонт, не престават да се изплащат години по-късно. Пример за това са игрите в Монреал. Те са извършени през 1976 година, до момента в който отговорностите по тях са изплатени дефинитивно през 2006 година
Налице са условия при летни олимпийски игри градът-домакин да разполага с най-малко 40 хиляди хотелски стаи за феновете и олимпийско селце, което да събира най-малко 15 хиляди спортисти и публични лица. Освен това би трябвало да е налична транспортна инфраструктура за транспорт на туристите до и в границите на града. Необходимостта от хотели по време на игрите обаче нормално надалеч надвишава потребностите по принцип. Например, 40% от хотелите, построени за игрите през 1994 година в Лилехамер, Норвегия, по-късно са банкрутирали.
Исторически обзор на разноските
От олимпиадите, извършени до в този момент, безспорен рекордьор по разноски са игрите в Сочи. Общият размер на разноските се прави оценка на почти 51 милиарда $. Едва към 20% от тази сума е директно обвързвана с игрите. Останалата част е предопределена за градско и районно развиване и за превръщането на Сочи по едно и също време в морски и планински курорт.
По принцип организирането на летни игри коства повече в сравнение с зимни, защото броят на участниците и събитията е доста по-голям. Например, на летните игри в Пекин вземат участие почти 10 900 спортисти в 302 спортни събития, до момента в който в Сочи те са надлежно 2 900 индивида и 98 събития. Това е един от факторите междинните разноски за зимни игри от 2000 година насам да са 15,7 милиарда $, до момента в който за летните сумата е 20,5 милиарда $.
Пример за по-икономично проведена олимпиада е тази в Солт Лейк Сити от 2002 година, която коства към 2,5 милиарда $. Причините за по-ниските разноски при нея са, че съвсем не се е наложило да се строят спомагателни уреди с изключение на към този момент съществуващите, чиито потенциал е бил повишен.
Преобладаващите прогнози са, че разноските за олимпиадата в Южна Корея ще доближат към 13 милиарда $, като по този метод тя ще се трансформира във втората най-скъпа зимна олимпиада от последните години.
Приходи
Най-съществен дял от приходите от олимпийски игри са от продажба на права за лъчение по малките екрани и други медии. Досега най-голямо покритие е получила олимпиадата в Лондон, която е била излъчена в 220 страни по света и е достигнала до 3,6 милиарда фенове. Все по-разпространено обаче е излъчването през цифрови платформи и през обществените медии, където най-популярна до момента е олимпиадата в Рио де Жанейро с към 11,6 милиарда изгледани видеоклипа. Зимните игри по принцип са с по-малка публика, като максимален брой телевизионни фенове имат игрите в Сочи, 2,1 милиарда, до момента в който в различните платформи са изгледани 1,4 милиарда клипа.
Приходите от права за лъчение са най-високи при игрите в Рио де Жанейро, като доближават съвсем 2,9 милиарда $, следвани от Лондон с 2,6 милиарда $. При зимните игри най-високите доходи от телевизионни права са 1,3 милиарда $, като леко надвишават тези от Ванкувър. Като цяло още веднъж ползата за лъчение е доста по-голям при летните игри. Освен това е налице трайна наклонност за повишение на приходите надлежно при всяка последваща лятна или зимна олимпиада.
Друг значителен източник са договорите за спонсорство и реклама. При летните игри, извършени от 2000 година насам, най-вече доходи от спонсори съумява да притегли олимпиадата в Пекин – над 1,2 милиарда $, следвана от Лондон – 11,5 милиарда $, до момента в който най-скромни са приходите на тази в Атина – към 300 млн. $. При зимните игри до момента рекордьор е Сочи с съвсем 1,19 милиарда $ от спонсори.
Продажбата на билети също е значим източник на доходи от организирането на олимпийски игри. Отново заради по-големия мащаб повече доходи се генерират от летните игри. Тук неоспорим първенец е Лондон с съвсем 1 милиарда $ доходи, до момента в който при зимните игри това е Ванкувър с 0,25 милиарда $. Един от най-важните фактори, които въздействат върху размера на приходите от билети, е степента на икономическо развиване на страната-организатор. Така летните игрите в Китай и Бразилия общо осъществят по-ниски доходи от билети от тези в Австралия.
Други източници на доходи са стратегиите за лицензиране и продажба на продукти със знаците на игрите, излъчвания на юбилейни монети и пощенски марки. Като цяло олимпийските игри съставляват одобрена марка за качество на събитията и затова те провокират интереса на потребителите към продуктите, свързани с нея.
В кратковременен интервал печеливши от олимпийските игри са строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, превозът, развлекателната промишленост и други услуги в града, района и страната, където се организират те. Те биха могли да осъществят значително повишаване на приходите преди и по време на олимпиадата. В по-дългосрочен интервал повишената известност на града би могла да спомага за повишение на туристическия поток към него. Пример за това е семейството на Барселона, който след олимпийските игри през 1992 година съумява да изпревари Мадрид по брой туристи, макар че преди този момент е по-слабо посетен. Това обаче е по-скоро изключение, като в общия случай броят туристи и приходите от тях не се трансформират значително преди и след олимпийските игри.
Добавена стойност за популацията след приключването на игрите може да се генерира от потреблението на спортните уреди и построената инфраструктура. Честа процедура обаче е да бъде авансово планувано разрушаването на част от обектите директно след игрите заради осъзнатата липса на интерес за потреблението им. Това е по-доброто решение, защото дава опция ресурсите да се пренасочат към по-ефективна приложимост в къси периоди. Алтернативата е да се генерират загуби заради високите разноски за поправки и поддръжка и крайният резултат да бъде подобен.
Като цяло уредниците на множеството олимпиади регистрират превишение на приходите над оперативните си разноски. Изплащането на големите по мярка вложения в инфраструктура обаче не е включено в тази сметка. То нормално се поема от данъкоплатците. Твърде постоянно се оказва, че окончателният размер на разноските доста надвишава първичните проекти. Освен това съвсем при всеки избор на град хазаин са налице подозрения по отношение на безпристрастността на журито. Това, наред със упоменатия забележителен размер на разноските за подготовка на кандидатурата, са факторите, които понижават интереса към провеждането на олимпийски игри.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ