Зимите през 60-те и 70-те преминаваха под знака на пързалките

Зимите през 60-те и 70-те прекосяваха под знака на пързалките и лудориите на снега. Тогава на него се гледаше като на наслада и естествен подарък, а не като на естествено злополучие. И без да има някаква кой знае каква техника или химикали, хората са справяха и животът продължаваше обикновено. Никой не мислеше за драми и усложнения, а най-вече на снега се радваха децата. Всяка, даже и леко наклонена селска или градска улица се превръщаше в пързалка.

Безспорно кралица на зимните игри беше шейната кормилачка. Ръчно направена от умел татко или дядо, тя доста постоянно събираше завистливите погледи. На нея се пързаляха по двама, а на някои и по трима-четирима души. Задните плазове бяха с арматурно желязо. Предните бяха закрепени на дъската чрез огромен болт и служеха за направляване с крайници на шейната. Поради това, че на нея се возеха по двама-трима души, тя развиваше огромна скорост, изключително пък в случай че пързалката беше няколкодневна и към този момент леко заледена. В свеж и бездънен сняг не беше изключително потребна, само че там пък се употребиха шейните, които бяха фабрично произвеждане и се срещаха във всеки магазин за детски играчки. Съществуваше и летен вид на кормилачките, като плазовете бяха сменени с накрайници, на които бяха инсталирани огромни лагери. Предната част също беше закрепена с въртящ се болт и имаше кормилна роля. В тези години го нямаше свръхнатовареното днешно придвижване. В дребните градчета и по селата, които тогава не бяха по този начин обезлюдени, можеше да се видят и конски впрягове на каруци шейни, имаше зимни карети шейни. Въобще зимата не беше единствено мраз, сняг и грипни епидемии, а смях, игри и зачервени от студа бузи.

Пламен Стоев, Враца, изрочник: retro.bg