Климатичните промени: Снегът в Европа намалява с до 80% до края на века
Зимите безусловно се стопяват. До края на века снежната завивка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%, демонстрира отчет на Европейската организация по околна среда. Какво значи това за бъдещите генерации и ще знаят ли българските деца какво е снежен човек и снежни ангели?
Според данните на европейската система Copernicus зимният сезон в Европа е станал по-къс с 24 дни за последните две десетилетия. В Алпите снегът закъснява с повече от месец, а топенето му стартира до 36 дни по-рано.
Д-р Карло Буонтемпо, шеф на Службата за изменение на климата към Европейската комисия изяснява, че се следи ясна наклонност: броят на дните със сняг понижава, а температурите се повишават. В Централна и Северна Европа преваляванията като цяло се усилват, само че в Южна Европа снежните дни стават все по-редки. „ Частта от Европа, в която температурите са към или под нулата, понижава и чакаме това да продължи “, сподели той.
Резултатът ще бъде „ друга Европа “ – с по-малко ледници в алпийските хребети и по-сухи зимни пейзажи. Средната надморска височина, на която снегът се задържа, към този момент се е повишила с към 300 метра. За България това значи по-малко сняг по планините, по-малко вода напролет и по-тежки засушавания през лятото.
Д-р Буонтемпо предизвестява, че намаляването на зимните превалявания, съчетано с нараснало изпарение и по-малко ледници, може да докара до „ мегасуша “, засягаща огромна част от Южна Европа. Балканите са измежду най-застрашените райони, защото към 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг.
Икономическите последствия също са обилни. Изкуственият сняг изисква големи количества вода – до 2 милиона литра за покриване на един ски скат с 30 сантиметра сняг. „ Курортите на ниска надморска височина към този момент мъчно осъществят облага “, изясни Буонтемпо. В идващите 20–50 години прогнозата е, че съвсем всички ски курорти, като се изключи тези на най-високите върхове, ще станат стопански нежизнеспособни. Част от планинските региони евентуално ще се преориентират към летен туризъм, да вземем за пример планинско колоездене.
Относно обществения резултат Буонтемпо разяснява, че изразът „ Честит първи сняг “ евентуално ще остане, само че ще се чува доста по-рядко. „ Не знам дали децата ни ще се поздравяват по този начин “, сподели той.
А каква зима ни чака тази година? Според специалиста прогнозите са несигурни. Има лек сигнал, че зимата може да бъде по-мека от нормалното, само че надеждна дълготрайна прогноза липсва. „ Няма признаци за изключително студена зима, само че не бих заложил пари на това “, посочи той.
Според данните на европейската система Copernicus зимният сезон в Европа е станал по-къс с 24 дни за последните две десетилетия. В Алпите снегът закъснява с повече от месец, а топенето му стартира до 36 дни по-рано.
Д-р Карло Буонтемпо, шеф на Службата за изменение на климата към Европейската комисия изяснява, че се следи ясна наклонност: броят на дните със сняг понижава, а температурите се повишават. В Централна и Северна Европа преваляванията като цяло се усилват, само че в Южна Европа снежните дни стават все по-редки. „ Частта от Европа, в която температурите са към или под нулата, понижава и чакаме това да продължи “, сподели той.
Резултатът ще бъде „ друга Европа “ – с по-малко ледници в алпийските хребети и по-сухи зимни пейзажи. Средната надморска височина, на която снегът се задържа, към този момент се е повишила с към 300 метра. За България това значи по-малко сняг по планините, по-малко вода напролет и по-тежки засушавания през лятото.
Д-р Буонтемпо предизвестява, че намаляването на зимните превалявания, съчетано с нараснало изпарение и по-малко ледници, може да докара до „ мегасуша “, засягаща огромна част от Южна Европа. Балканите са измежду най-застрашените райони, защото към 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг.
Икономическите последствия също са обилни. Изкуственият сняг изисква големи количества вода – до 2 милиона литра за покриване на един ски скат с 30 сантиметра сняг. „ Курортите на ниска надморска височина към този момент мъчно осъществят облага “, изясни Буонтемпо. В идващите 20–50 години прогнозата е, че съвсем всички ски курорти, като се изключи тези на най-високите върхове, ще станат стопански нежизнеспособни. Част от планинските региони евентуално ще се преориентират към летен туризъм, да вземем за пример планинско колоездене.
Относно обществения резултат Буонтемпо разяснява, че изразът „ Честит първи сняг “ евентуално ще остане, само че ще се чува доста по-рядко. „ Не знам дали децата ни ще се поздравяват по този начин “, сподели той.
А каква зима ни чака тази година? Според специалиста прогнозите са несигурни. Има лек сигнал, че зимата може да бъде по-мека от нормалното, само че надеждна дълготрайна прогноза липсва. „ Няма признаци за изключително студена зима, само че не бих заложил пари на това “, посочи той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ