Зима 2025 - 2026 няма да е класическа в България, но идват снежни изненади
Зимата 2025/2026: мека, по-суха и с редки снежни изненади
Настъпващата зима 2025/2026 наподобява ще бъде забавна, само че не толкоз снежна, колкото мнозина биха желали. Последните сезонни прогнози от водещи климатични модели като ECMWF и UKMO обрисуват по-мека и по-суха картина за огромна част от Европа, в това число и за България. Това не значи, че сняг няма да има – само че вероятността за продължителни и дълбоки снежни покривки ще бъде по-малка от нормалното, написа Метео Балканс.
Глобалният декор: въздействието на Ла Ниня
В основата на прогнозите стои климатичното събитие Ла Ниня – развой, при който водите в централната и източната част на Тихия океан са по-студени от естественото. Въпреки, че е надалеч, резултатът му се разгръща върху целия свят. Ла Ниня трансформира атмосферната циркулация, изместването на струйния поток и надлежно метода, по който студените и топлите въздушни маси се движат над континентите.
За Европа това значи, че зимните модели постоянно стават по-променливи – интервали на мраз могат да се редуват с ненадейно стопляне, без резистентен снежен режим. В някои години Ла Ниня носи студени експлоадирания от североизток, само че през тази зима прогнозите сочат по-скоро отслабен резултат и липса на постоянни студени блокировки над континента.
Европа: по-суха и по-топла зима от нормалното
Според сезонните модели за декември, януари и февруари по-голямата част от Европа ще преживее зима с поднормални снеговалежи. Централна и Южна Европа се чака да останат под въздействието на по-топли въздушни маси, което ще ограничи натрупването на сняг в равнините. Северните елементи – Скандинавия и някои региони на Алпите – ще запазят по-нормални зимни условия, с опция за по-обилни снеговалежи, изключително при започване на годината.
Декември евентуално ще стартира меко, с чести атлантически нахлувания и повече дъжд, в сравнение с сняг в по-ниските ширини. Януари може да донесе по-стабилен леден интервал, изключително в Централна Европа, когато циркулацията краткотрайно ще разреши нахлуване на арктичен въздух. Февруари, съгласно прогнозите, ще бъде относително изменчив – със снежни епизоди на север, само че по-скоро изсъхнал и топъл на юг.
Март може да изненада с късни снеговалежи, изключително в региони над 800 метра надморска височина, само че даже тогава снегът евентуално няма да се задържа дълго.
България: късна и променлива зима
За България упованията следват общоевропейската наклонност – по-малко сняг и по-високи температури от естественото. Най-вероятно зимата ще стартира късно, с продължителна есенна фаза и първи по-сериозни захлаждания чак в края на декември или даже при започване на януари.
В равнинните елементи снегът ще бъде по-рядък и временен. Възможно е през цялата зима да има единствено няколко дни със постоянна снежна завивка, изключително в Дунавската низина и Тракийската равнина, където постоянно се задържат температурни инверсии, мъгли и студ, само че без значителен дъжд.
Планините обаче ще запазят по-добри условия. В Рила, Пирин и Стара планина към момента може да се чака обикновено количество сняг, изключително при прекосяване на средиземноморски циклони. Тези системи, въпреки и по-редки тази зима, ще дефинират дали сезонът за ски и зимни спортове ще бъде добър. Ако се съчетаят студени фронтове от север и влага от юг, обособени снежни интервали могат да компенсират общата сухота.
През февруари е допустимо да има къси, само че интензивни снеговалежи, изключително в Западна и Централна България. Въпреки това, дълготрайни снежни покривки в низините наподобяват малко евентуални.
Климатичният подтекст и действителността на новите зими
Все по-често зимите в България и Югоизточна Европа носят чувство за последователност. Вместо постоянни студове и заснежени пейзажи, имаме по-дълги интервали на топло време, чести температурни съмнения и епизодични снеговалежи, които бързо се стопяват. Това е резултат освен от съответни атмосферни модели като Ла Ниня, само че и от дълготрайната наклонност на световното стопляне.
Средната зимна температура у нас през последните десетилетия се е повишила с над един градус, а броят на снежните дни в равнините е намалял съвсем на половина. Ако тази наклонност продължи, България ще вижда все по-малко типичен зими, каквито помним от предишното.
