За разбитите мостове и доверие в община Своге
Зима е...
Едно малко дете се препъва из тъмните скатове от с. Желен към с. Церово в община Своге. То върви по неотъпкани кози пътеки цели 40 минути, с цел да стигне до прилежащото село, от където да отиде на учебно заведение.
Пътят от с. Желен до мах. Черни камък
Защо ли му се постанова да чупи нозе в снега и калта? Защото родителите му нямат автомобил, а и през зимата е съвсем непроходимо, в случай че не си джип или профилирана техника. Какво ли му е на детето, до момента в който неговите другарче спят добродушно в топлите си завивки, а то търси брод, с цел да прекрачи след повече от час учебния предел вцепенено от мраз и изтощено от битката с преспите.
Да не ви напомням, че в близост в ранни зори или тъмни доби бродят кучета, вълци и какви ли още не диви зверове. А за едно дете те са още по-страшни. Така ще е, тъй като мостът за следващ път е със счупени дъски, които не са сменени от общината.
Повреденият мост
Това се случва с всички хора, които потеглят в този леден ден на работа. На тях им лишава 1 час повече, с цел да се доберат до най-близката спирка, тъй като никой не се е погрижил да укрепи моста и да го приготви за идващия сезон. Кой ли се интересува от потребностите на шепата работещи и учащи се в Желен? Общинарите и кметският наместник идват тук предизборно, с цел да кажат, че всичко ще е наред, в случай че има най-малко 20тина гласа за " техния човек ".
А тези 200тина индивида чии са?
Нима те живеят в друга община?
Нима те гласоподават за различен кмет?
Нима заплащат налозите си другаде?
Не е загадка, че преди години в Желен са живели към 2000 индивида, а в този момент са 10 пъти по-малко...
Козите пътечки, които " свързват Желен със света "
Ами... Избягали са в града поради неприятните условия, които им предлага община Своге, чиито служители могат единствено да подреждат и да изискват, само че, когато хората имат потребност от няколко елементарни неща, това не е значимо.
А какво желаят хората:
- Нормален път до Церово;
- Здрав и укрепен добре мост до най-близката спирка, която им проправя път към града;
- Достатъчно на брой контейнери, които да се обслужват постоянно от сметопочистващата компания, тъй като за цялото село има 2-3 преливащи контейнера в долната част на селото, а из махалите хората са принудени да вършат сметища, които няма и кой да почисти...
Единият от общо 3 контейнера за цялото село
Другото сами могат да си го обезпечават.
Малкото останали хора са най-вече на зрелост, само че те имат потребност да посещават доктор, да си купуват медикаменти, да получават пенсиите си и други, което няма по какъв начин да се случи в селото, където работи единствено читалището, което топли душите им, и един магазин, от който пазарят съществени неща от витална нужда.
Млади хора рядко се срещат в случай че не дойдете през почивните дни, тогава са пристигнали да се полюбуват на гледката, да понагледат бабите и дядовците си или да понаобиколят виличките си.
Читалището на с. Желен, общ. Своге
Дори по време на пандемията нещата не се трансформират радикално, тъй като даже тогава не се връщат множеството виладжии. Та те няма по какъв начин да работят от там, тъй като даже за ден да им се наложи да отидат до града, това им лишава през целия ден.
Жителите на Желен се молят от години за път и естествена връзка с останалия свят, а получават разтърсен мост с изпочупени дъски, неспособен за минаване по него и носещ риск за живота им, или неравномерен път, към който ги дебне незнайно какво...
В съпоставяне с това в Своге се вършат необятни, осветени алеи върху постоянни мостове, които наподобяват ненужни и съвсем не се използват от хората...
Пешеходният мост в гр. Своге
И отново се питаме къде е община Своге?
Такава ни е управията... Такава е действителността... Безхаберието на една община принуждава жителите й всеки ден да вършат безчовечен старания, с цел да живеят в нея... А сякаш живеем в Европа, а сякаш е 21. век...
" Два свята, единият е непотребен ", това е казано още през 1922 година в описа на Смирненски " ". Дано единствено това предсказване на създателя ( " Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка.) да не се сбъдне!
Едно малко дете се препъва из тъмните скатове от с. Желен към с. Церово в община Своге. То върви по неотъпкани кози пътеки цели 40 минути, с цел да стигне до прилежащото село, от където да отиде на учебно заведение.
Пътят от с. Желен до мах. Черни камък
Защо ли му се постанова да чупи нозе в снега и калта? Защото родителите му нямат автомобил, а и през зимата е съвсем непроходимо, в случай че не си джип или профилирана техника. Какво ли му е на детето, до момента в който неговите другарче спят добродушно в топлите си завивки, а то търси брод, с цел да прекрачи след повече от час учебния предел вцепенено от мраз и изтощено от битката с преспите.
Да не ви напомням, че в близост в ранни зори или тъмни доби бродят кучета, вълци и какви ли още не диви зверове. А за едно дете те са още по-страшни. Така ще е, тъй като мостът за следващ път е със счупени дъски, които не са сменени от общината.
Повреденият мост
Това се случва с всички хора, които потеглят в този леден ден на работа. На тях им лишава 1 час повече, с цел да се доберат до най-близката спирка, тъй като никой не се е погрижил да укрепи моста и да го приготви за идващия сезон. Кой ли се интересува от потребностите на шепата работещи и учащи се в Желен? Общинарите и кметският наместник идват тук предизборно, с цел да кажат, че всичко ще е наред, в случай че има най-малко 20тина гласа за " техния човек ".
А тези 200тина индивида чии са?
Нима те живеят в друга община?
Нима те гласоподават за различен кмет?
Нима заплащат налозите си другаде?
Не е загадка, че преди години в Желен са живели към 2000 индивида, а в този момент са 10 пъти по-малко...
Козите пътечки, които " свързват Желен със света "
Ами... Избягали са в града поради неприятните условия, които им предлага община Своге, чиито служители могат единствено да подреждат и да изискват, само че, когато хората имат потребност от няколко елементарни неща, това не е значимо.
А какво желаят хората:
- Нормален път до Церово;
- Здрав и укрепен добре мост до най-близката спирка, която им проправя път към града;
- Достатъчно на брой контейнери, които да се обслужват постоянно от сметопочистващата компания, тъй като за цялото село има 2-3 преливащи контейнера в долната част на селото, а из махалите хората са принудени да вършат сметища, които няма и кой да почисти...
Единият от общо 3 контейнера за цялото село
Другото сами могат да си го обезпечават.
Малкото останали хора са най-вече на зрелост, само че те имат потребност да посещават доктор, да си купуват медикаменти, да получават пенсиите си и други, което няма по какъв начин да се случи в селото, където работи единствено читалището, което топли душите им, и един магазин, от който пазарят съществени неща от витална нужда.
Млади хора рядко се срещат в случай че не дойдете през почивните дни, тогава са пристигнали да се полюбуват на гледката, да понагледат бабите и дядовците си или да понаобиколят виличките си.
Читалището на с. Желен, общ. Своге
Дори по време на пандемията нещата не се трансформират радикално, тъй като даже тогава не се връщат множеството виладжии. Та те няма по какъв начин да работят от там, тъй като даже за ден да им се наложи да отидат до града, това им лишава през целия ден.
Жителите на Желен се молят от години за път и естествена връзка с останалия свят, а получават разтърсен мост с изпочупени дъски, неспособен за минаване по него и носещ риск за живота им, или неравномерен път, към който ги дебне незнайно какво...
В съпоставяне с това в Своге се вършат необятни, осветени алеи върху постоянни мостове, които наподобяват ненужни и съвсем не се използват от хората...
Пешеходният мост в гр. Своге
И отново се питаме къде е община Своге?
Такава ни е управията... Такава е действителността... Безхаберието на една община принуждава жителите й всеки ден да вършат безчовечен старания, с цел да живеят в нея... А сякаш живеем в Европа, а сякаш е 21. век...
" Два свята, единият е непотребен ", това е казано още през 1922 година в описа на Смирненски " ". Дано единствено това предсказване на създателя ( " Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка.) да не се сбъдне!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ