Земята не е статична. Тя не е твърда, неподвижна сфера,

Земята не е статична. Тя не е твърда, неподвижна сфера, а динамична система, в която всеки пласт се трансформира във времето — от време на време бързо, от време на време съвсем незабележимо. Една от най-слабо познатите, само че фундаментални промени е фактът, че планетата действително се свива.

Измерванията на сателитни геодезични задачи демонстрират, че Земята губи няколко милиметра от радиуса си годишно. Това не е злополука, нито е развой, който можем да усетим физически, само че е геофизичен сигнал, който стартира да оказва въздействие върху атмосферата, океаните и даже върху магнитното поле.

За първи път можем да проследим тези промени с такава акуратност — и откритията са дълбоки.
Защо Земята въобще се свива?
Причините са сложни и са свързани с дълбоката вътрешна динамичност на планетата. В основата стои естественият развой на изстудяване на вътрешното ядро и мантията. Когато ядрото последователно губи топлота, външните пластове доста постепенно се свиват — сходно на това, което се случва, когато нажежен метал изстива.

Към това се прибавя резултатът от преразпределението на масите в земната кора:
континентите се движат и сблъскват, океанското дъно се потапя или повдига, ледниците се топят, пренареждайки тежестта върху земната повърхнина.
Когато масата се размести, формата на планетата се приспособява. Това трансформира и нейната вътрешна конструкция.

Истината е елементарна: Земята постепенно се охлажда и пренарежда — и това я прави по-компактна.

Как свиването въздейства върху океаните? Океаните са първото място, където тези структурни промени оставят диря. Когато планетата се свива, въпреки и минимално, размерът ѝ понижава, а това трансформира геометрията на океанските басейни.

Промяната е толкоз фина, че не можем да я видим непосредствено, само че тя:
въздейства на разпределението на водата по широчина, може да трансформира относителното морско равнище в разнообразни райони, оказва роля в държанието на огромни океански течения.
В композиция с топенето на ледове и стоплянето на океаните, това пренареждане способства за:
по-изразени морски топлинни талази, промени в посоката и интензитета на струите като Гълфстрийм, друга циркулация в Южния океан.
Това е следващ образец за това какъв брой сензитивна е океанската система към световните геофизични промени.
Как свиването въздейства на атмосферата и въртенето на Земята?
Въртенето на Земята е напълно подвластно от разпределението на масата. При стесняване планетата става малко по-компактна, което трансформира инерционния миг. Промяната е извънредно дребна, само че е измерима.

В резултат на това:
дължината на деня варира с микросекунди, скоростта на въртене леко се трансформира, това въздейства на ширините, където се разполагат струйните течения.
Има причина огромните атмосфeрни модели постоянно да се конфигурират по отношение на ротацията на планетата — даже микросекундни промени могат да бъдат фактор в дълготрайните трендове.

Промяната не се усеща в ежедневната прогноза, само че е част от по-голямата картина на световната циркулация.
Как Земята, която се свива, трансформира магнитното поле?
Магнитното поле се генерира от придвижването на разтопеното желязо във външното ядро.
Когато ядрото се охлажда и структурата се трансформира, това въздейства и на динамичността на този течен метал.

Постепенното стесняване на планетата:
може да трансформира силата на магнитното поле, въздейства върху местоположението на магнитните полюси, може да форсира или забавя придвижването им, трансформира отбраната против галактическата радиация.
Дали това ще докара до ускорена промяна на магнитните полюси? Все още е рано да се каже, само че учените следят тренд в тази посока. Какво значи това за климатa? Това е частта, която изненадва мнозина: макар свиването да е минимално, резултатите му са косвени, само че значими.

Промените в океанските басейни, въртенето и магнитното поле въздействат върху:
огромните атмосферни циркулации, устойчивостта на блокиращи антициклони, държанието на струйните течения, сезонните валежни модели.
Това е образец за това по какъв начин геофизиката, атмосферата и климатът са взаимно обвързани — дребни промени в един пласт могат да основат чувствителни промени в различен.
Защо приказваме за това тъкмо в този момент?
Защото едвам в последните две десетилетия разполагаме с задоволително точни спътници, които могат да мерят тези микроизменения. Преди 2000-те такива промени биха били невъзможни за засичане.

Сега можем да следим:
вариации в масата, промени в планетарния радиус, изместване в гравитационното поле, промени в динамичността на ядрото.
И всички те подсказват едно:

Земята е жива, динамична система — и сега минава през един от тихите си, само че значими преходи.