Необходимост и невъзможност от напускането на военните структури на НАТО и последствията за националната ни сигурност и суверенитет
" Земята на Ботев и Левски, още веднъж е робска земя... "
/ЕКСПЕРТНА ОБОСНОВКА/
Изявлението „ България е направила своя избор да бъде член на НАТО “ в действителност не дава отговор на истината.
Българският народ не е избирал сходно нещо.
Решението да станем член на НАТО беше взето от политическия хайлайф на страната.
/Петър Волгин – януари 2022/
...Колко неуместно звучи думичката „ СИГУРНОСТ “ из дебрите на нашето всекидневие.., по медиите, из мислите ни – обречени на безпорядък и паники...
Колко неуместно живеем.., в непрекъснат конфликт между тях – разединени, алчни, завистливи, злобни... и обречени. Обречени на неспособност да бъдем. Да бъдем дружно, да вървим дружно, да имаме път /наш път/... НАШ...?!
Кои сме ние – тези вградили в темелите на човешката цивилизация своята идентичност или роднините на Бай Ганю, на Иванчо Хаджипенчович, гласоподавателите на Бойко Борисов, Делян Пеевски.., ценителите на Слави Трифонов или наследниците на Равноапостолния Борис Михаил Покръстител с духа на Охрид, Климент и буквите на Кирил и Методий?!
Дали сполучливо се превъплътихме в безумна нация, която старателно самоубива съзнанието си?!
Защо четвъртвековната ни свободна /евроатлантическа/ история е в действителност лист от закононарушения, безумства и системно очистване на всичко съзидателно, национално, обществено и човешко?! Щастливи в България биха могли да бъдат единствено причинителите на злото и глупците, профанизирали ценностната си дипла само до личния си консуматорски статус. Множествата в статистиките, отвън пагубните демографски обстоятелства за броя емигрирали българи, погубените български села, циганизацията и бедствената Чоковщина... са напълно с негативен знак...
Много неверни стъпки са направени от „ седене “, твърди остаряла мъдрост...
Човек се избавя посредством религия и по-късно се поддържа посредством каузи.
" Права Вяра, Права Сила и Права Слава " е триединството на Православието. Освен заедност, очевидно е нужно осъзнато единство. Когато е „ осъзнато “ – имаме идея.
Най-честото несъгласие против доктрината за безконечната сигурност e, че тя поддържа концепцията, че християните могат да живеят както си желаят – и без значение какви „ са ги надробили “ ще бъдат избавени. Колкото и условни да са нещата от безконечната книга, те ни дават жалони, за които да се хванем, само че и да си зададем въпроса - белким за две хиляди години човечеството не съумя да надгради даже една настройка...ценностен напредък. Във века на атомната сила и висшите технологии, в неповторимия информационен свят... ние се оказваме просто едни празни, бездуховни, аналогови същества, причинители на личното си безумно настояще.
Похитено време, на пленена от безобразия страна.
Ние не пожелаваме да можем да спечелим личното си избавление.
Отказът ни от „ безконечната сигурност “ е формат на осъзната религия, че ние би трябвало да изпълним нашето лично избавление посредством наши /добри/ каузи.
АКО ИСКАШ ДА СПЕЧЕЛИШ СЪС СИГУРНОСТ, ИЗОБРЕТИ СВОЯ ИГРА, А ПРАВИЛАТА НЕ КАЗВАЙ НА НИКОГО. /АШЛИ БРИЛИАНТ/
Ние, уважаеми дами и господа, господа-другари, товаришчи и офицери, good boys and girls, братя българи - ние просто играем непознати игри.
Жак-Ив Кусто споделя: „ Ако задачата е неизпълнима, то тя сигурно е обречена на триумф “. Това ме кара да се замисля за пленената страна, която предадохме и в която живеем недостойни, с единствената настройка да се впишем по-близичко до мръсния хайлайф на статуквото, което ни обезчестява /днес с следващите си пред и /около/ изборни мераци и схеми/и прави мис и ята ни / която е КАУЗА/– неизпълнима...
През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото възприятие за сигурност и улеснение в едно видимо познато и несъмнено физическо и човешко обграждане, споделя Алберт Айнщайн. Но когато нормалният темп на всекидневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се пробват да пазят равновесие на една жалка дъска измежду намерено море, не запомнили от кое място идват и незнаейки накъде отиват. А откакто един път вечно се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни чакат повече разочарования... Даже ни е хубаво... и с демокрацията, и с терористите, с НАТО, с бежанците, с ромите, с мутрите, с „ Киро и Асен “, вляво и вдясно, с ГЕРБ откъм гърба и Президента – отпред и отвред с твърдия евроатлантически Курс на колонизиралия ни огромен брат... – Напред!.., че „ през днешния ден е време за Свободата си...Пардон – за НАТО си да умрем "... Ееее?!
Да си добре пригоден към болно общество, не е симптом за положително здраве..!
Този по този начин належащ БРОД за България, по който очевидно всички сме подготвени да минем, само че сме малодушни да го създадем отвън натрапената ни „ сигурност “ на статуквото... Което ни унижава, ненавиждаме го, само че звучно поддържаме с химни, дитирамби, пред и следизборни водевили, балове и концерти на единствената бойна част, защитаваща с чест суверенитет а на Родината – Гвардейския оркестър... „ Тогава какво?
Да речем ли: НЕКА ОСТАНЕМ В ГРЕХА, ЗА ДА съдебна експертиза УМНОЖИ БЛАГОДАТТА?!
ПРЕДИ ДА съдебна експертиза ВТУРНЕМ КЪМ " БЕЗУМИЕТО ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ ", Е ДОБРЕ ДА ХВЪРЛИМПОНЕ БЕГЪЛ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКАТА И ПРАВНАТА СТРАНА НА ПОНЯТИЕТО СУВЕРЕНИТЕТ.
За разлика от събития, станали вероятни в предишното по /вече/„ старомодния ” метод, т.е. посредством референдуми– през днешния ден „ даването ” на суверенитет, както и ограничението /отнемането/ му не са напълно избистрени понятия. Проблемите стават все по-сложни, неразбираеми и невъзможни за решение с по-нататъшната ни " интеграция " към Европейски Съюз и участието на България в НАТО. Тук се появява цялостен комплекс въпроси. Дали пълномощията на страната могат да се трансферират, без да се трансферира суверенитет? Има ли граница, до която националните страни могат да отстъпват от своето право да вземат независими решения?! Суверенитетът в действителност ли е неотчуждаем и неразделен? Тези въпроси пораждат освен разсъждения, само че имат и материални измерения за България – и преди 10 ноември 1989 и спрямо 30 години така наречен " Преходен интервал ", трансформирал Родината ни в колониална територия.
Как да разбираме суверенитета?
Понятие за суверенитет се свързва с името на Жан Боден и неговите „ Шест книги за Републиката ”, които той издава на 47 годишна възраст, през 1576. Основната прочувствена теза в труда му, солидно дефинирана – е ориентирана против Николо Макиавели, чиито хрумвания надълбоко са го впечатлили, само че и провокирали съществени опасения , поради своята порочност. Концепцията на Боден за човешката природа и обществото е с фундаментално значение за въвеждането на разбиране за " суверенитет ". Той дава на политическата власт статута на нужна форма на публичния живот. Същественото, съгласно него, е, че съществуването на една сплотяваща обществена власт е реалност, който не предстои на подозрение, без значение на какъв исторически стадий е обществото. Оттук се поражда фундаменталният въпрос – кой е главният белег на тази власт? И дефинира " суверенитета " посредством три съществени белега:
- Абсолютност. Суверенната мощност на страната е безспорна, защото тя е тази, която издава разпорежданията, а не се подчинява на такива, издавани от някой различен. Тя не зависи от нищо или от някого, отвън нея, пък бил той Бог, природата или народа. В тези си измерения тя не се нуждае от никакво съображение, тъй като е самодостатъчна.
- Неделимост. Суверенната власт е единна и неделима и в случай че се делегира, това може да стане единствено в нейния цялостен размер, а освен в някои от нейните проявления.
- Постоянност. Суверенитетът не става нито повече, нито по-малко с течение на времето, той е константа и или съществува, или не.
Макар страната да е публичната форма, в която съществува суверенитета, той не е нещо, което има директно деяние. Суверенитетът се манифестира посредством законите, които се издават по един или различен механизъм. Суверенът е, който може да вземе решение дали да издаде законите или не, дали да води война или да се стреми към мир, по какъв начин да ръководи служителите, да съди и отсъжда като последна инстанция, да помилва, да сече монети и да дефинира налозите.
За своето време суверенитетът е абстрактен пробив и нов способ за легитимиране на държавната власт. Той замества божествения закон, законите на разсъдъка или други учредения на страната с правомерната власт, разбрана като мощ, облечена в закони.
Заслужава да се означи приносът на Томас Хобс към понятието за суверенитет. Той свързва монархическия суверенитет с договорния темперамент на учредяването на страната. При прехода от естественото към гражданското положение на обществото, подписаният публичен контракт има една, единствена цел – да обезпечи успокоение и благополучие на договарящите се.
Когато се приказва за национален суверенитет, няма по какъв начин да се пропуснат концепциите на Жан-Жак Русо, към които е построен неговия „ Обществен контракт ”. За разлика от разбирането на Хобс за „ естественото положение ” на война на всеки с всеки, която води до потребността от публичен контракт и дружно с него поражда суверенитета, за Русо това е единствено теоретична догадка, принцип, концепция. Тя е комфортна за начало на разбора. Появата на частната благосъстоятелност и учреденото на нея обществено неравноправие, дружно с подбудените от тях войни, несгоди и ужаси демонстрират, че така наречен " публичен контракт ", въпреки да наподобява умен и премислен, е също по този начин и неправдив. Ето за какво хората могат да се откажат от него, тъй като произходът на властта е човешки, контрактуван, неестествен, затова в случай че е човешко създание, той може да бъде и негоден. Именно такова е предназначението на основното съчинение „ Обществен контракт ” - да покаже какъв би трябвало да е законния контракт, който да върне на хората отнетата им независимост.
Макар да се резервира в съществени линии концепцията за обществения договор, посредством който Томас Хобс обосновава абсолютния монархически суверенитет, Русо слага на негово място неограничения суверенитет на народа. Но, с цел да е законен този суверенитет, той би трябвало да се основава не на неравенството, а на свободата. И тук следва нещо, което е доста значимо за оценения в тази публикация проблем – свободата е послушание , единствено тъй като подчинението е непринудено и равно, което прави свободата морална.
Народният суверенитет при Русо се извежда от всеобщата воля. Това значи, че " всеобщата воля не позволява разделяне или накъсване на публичното цяло. Тази всеобща воля е същността и живота на политическото тяло, суверенитетът е нейното практикуване, а законодателството – нейното приложение " ./ Шатле, Дюамел, Пизие, 1998 /
Суверенът, който е единствено едно групово тяло, може да бъде представян единствено от самия себе си. Властта може да се трансферира, само че всеобщата воля – не.
В книгата си „ Държавна власт и национален суверенитет ” Даниел Вълчев акцентира, че " не би трябвало да се прави грешката конституциите да се възприемат като публичен контракт. Въпреки че носят мощен политико-социален заряд и искрено или безмълвно да слагат като собствен крайьгълен камък националния суверенитет, те си остават позитивноправни нормативни актове. И въпреки една конституция да не е публичен контракт в смисъла, който влага в него Русо, тя е толкоз по-оправдана аксиологично, колкото по-плътно се приближава до концепцията на женевския мъдрец " (Вълчев, 1996; 114).
Националният суверенитет е нещо друго от националния суверенитет. Това разграничаване се появява още по времето на Великата френска гражданска война, въпреки че и до момента в някои конституции двете понятия се употребяват като синоними. Но сред тях съществуват значими разлики. От философско-политическа позиция, народът е по-широко разбиране от нацията, тъй като в него се включват всички, които живеят върху дадена територия, т. е. и лицата без поданство, а също и чужденците.
За националната страна, " поданството " е основното политико-правно отношение. Но не всички човеци, включени в понятието „ народ ”, се включват в понятието „ нация ”. Националният суверенитет се демонстрира посредством неограничената извън опция на съответните жители да дефинират устройството и ръководството на страната, размера на политическите свободи и самостоятелните права и отговорности. Националният суверенитет, също по този начин, е основанието страните да бъдат субекти на интернационалното право, а в случай че към момента не са се самоопределили като страни, националният суверенитет е този, който легитимира това им право. Тук територията е доста хлъзгава – изключително, когато става дума за народи, които се борят за своето самоопределяне в обособена страна, /войните в Югославия или пък при решение на кюрдския проблем в Турция и Ирак. Събитията в Близкия Изток демонстрират и с какви компликации е придружен процеса на обособяването на палестинската нация в суверенна страна.
" Съгласно член 2, т.1 от Устава на Организация на обединените нации, организацията е учредена върху правилото на суверенното тъждество на всички нейни членове, само че на процедура националният суверенитет в интернационалните връзки няма задоволително ясни граници и безспорни способи за опазването му. Макар държавният суверенитет най-често да се дефинира като опция на националната страна да води независима и самостоятелна вътрешна и външна политика, постоянно нещата не са толкоз отчетливи. От една страна, тъй като актуалните действителности слагат способността за манифестиране на националния суверенитет според от политическата, икономическата и военната мощност на страните. От друга страна, тъй като, въпреки да липсва цялостно съвпадане, сред националния, националния и държавния суверенитет, съществува връзка и взаимна изводимост сред тях. Ето за какво появяването на проблеми при действието на националния суверенитет рано или късно се отразяват върху легитимността на националния суверенитет, а посредством него – върху държавния суверенитет. "
Според проучването на Франко Фардела, страната може да се опише като геополитическо образувание, чийто империум се схваща като суверенно качество. В този смисъл геополитическите формирания, които не са самостоятелни, не могат да бъдат характеризирани като суверенни. Според него „ по този начин връзката сред независимостта и империума придобива логичен и онтологически характер; независимостта и империумът са неразривно свързани със суверенитета и са конститутивни за него ” ( Fardella, 1996; 12 5)
Това разбиране, обаче, е противоположно на възгледа на Дж. Чиарели в публикацията му „ Суверенитетът ”( Chiarelli, 1970) Според него, съвпадението сред вътрешният суверенитет и независимостта във външнополитически проект не е нито належащо, нито очевидно. Суверенитетът във вътрешното право е нещо друго от суверенитета в интернационалното право. Съществуват системи, в които суверенитетът може да се разпределя сред разнообразни центрове на власт (както да вземем за пример е във Великобритания), без това да прави страната подвластна. Излиза, че съществуват разнообразни понятия за суверенитет, които не съответстват. Това разграничаване към този момент има съответен на практика израз. Например, при разбора на правната система на Европейски Съюз, Росен Ташев цитира решение на Европейския съд, в което съдът приема, че въпросната правна система съставлява нов интернационален правов ред, със основаването на който държавите-членки са лимитирали своите суверенни права и субекти , на които са освен договарящите страни, само че и техните жители (Ташев, 2006; 167)
Получава се друга поредност от въпроси. Дали независимостта е крайният аспект на суверенитета и в случай че е по този начин във вътрешен проект, по какво той се разграничава от суверенитета в интернационалното право? Ако да вземем за пример Съединени американски щати могат да решат и да атакуван Югославия или Ирак, без да се нуждаят от глобата на интернационалните организации, значи ли това, че Съединени американски щати са по-суверенни от Югославия и Ирак?
Очевидно е, че понятието суверенитет се развива по едно и също време с измененията в исторически и международно-политически проект. Но въпреки всичко се постанова да запитаме, по какъв начин можем да прокараме разлика сред ограничавания суверенитет, в случай че е допустимо да се нарекат по този начин някои обстоятелства от последните едно-две десетилетия, и неналичието на суверенитет?
Един от процесите, които слагат огромна въпросителна върху разбирането на суверенитета, е европейската интеграция, осъвместена с участие в НАТО. Еволюцията на Европейски Съюз от районна интернационална организация до непозната до момента форма на полуфедерален сьюз демонстрира, че нещо значително в визиите ни за абсолютния и неразделен суверенитет би трябвало да се промени. Според Е. Танчев, многостепенното ръководство на Европейски Съюз е триединство на общностен, междуправителствен и федерален способ на ръководство, при който държавният суверенитет на страните-членки , съществува по едно и също време с така наречен „ открита държавност ”, при която тези страни-членки делегират част от вътрешнополитическите си пълномощия на Европейските институции.
Това правно двуличие провокира въпросът: Как Европейските институции ще разрешат войски на Съединени американски щати /НАТО/ да обитават на българска територия и по какъв начин това ще стане , без да бъде погазен и държавния , и националния суверенитет на България?!
Ако се допусне сходно тълкователно и понятийно наслагване /а то в България е очеваден факт/, тогава следва да се ревизират доста неща – да вземем за пример, че суверенитетът не е безспорен, не е неразделен, може да се дублира, стеснен е и тн. Логично поражда и въпросът, до каква степен може да се отчуждават пълномощия и , все пак , държавните формирания да се назовават към момента суверенни?
По този мотив, може да се заключи, че насилственото лишаване , даже на напълно незначителна част от правото да се вземат независими решения в границите на националната страна, води до потъпкване на държавния суверенитет като цяло. Така, налагането с военни средства на обособяването на Косово от Югославия, въпреки да не води до изтриване на страната Югославия, на процедура я лишава от суверенитет. Военната инвазия в Ирак, въпреки да се обявява с една лимитирана цел - свалянето на диктатурата на Саддам Хюсеин, на процедура лишава от суверенитет страната. А по този начин ли ще тълкуваме и самоопределението на Крим.?! Тук съществува и още един въпрос, чийто отговор би трябвало да се потърси. Възможно ли е дейностите и решенията на представителните органи на една страна /да речем държавното управление или парламента/ да не съответстват с условията за отбраната и опазването на националния суверенитет? Колкото и неприятно да звучи, това е допустимо. В този случай суверенитетът може да бъде оскърбен, само че за разлика от разновидността, когато това става по принудителен метод, извън, посредством инвазия или военна интервенция, тук „ крепостта ” сякаш се предава от вътрешната страна.
Цялата ни нова история е осеяна с образци за сходни дейности , осъществени некомпетентни , прибързани и наложени решения на българските ръководещи - от рестутицонните закони, през обещанието да се закрие АЕЦ „ Козлодуй ” , рязането на ракетите и връщането на царските парцели до това, за взаимното потребление на български военни обекти с американската войска. Почти силовата акция от страна на политическата върхушка срещу възможния референдум по тези, а и по редица други въпроси, ни връща към преди малко припомнения метод за нарушение на суверенитета .
Разбира се, могат да се потърсят и други отговори, да вземем за пример има ли право да съществува нещо като стеснен суверенитет или какъв е механизмът да се възвърне нарушавания или отнетия суверенитет? Към момента е нужно да се има поради, че умеенето да се пази и отстоява националния суверенитет няма сурогат и е водещо качество измежду политическите умения и дейности. Незавсимо от това дали съответната страна е евентуален или даже действителен член на Европейския съюз и НАТО .
"...В България няма бази на НАТО, а има единствено бази на Съединени американски щати по двустранен контракт, който никой жител не е виждал. А какви тъкмо оръжия има в американските бази в милитаризираната ни територия - никой различен, с изключение на тях, няма и хал хабер по въпроса! – съобщи неотдавна един от специалистите по национална сигурност.
Съгласете се обаче, че доста постоянно има голяма разлика сред вижданията на елита и настройките на българите. Горепосочените обстоятелства щяха да звучат задоволително, в случай че у нас се бе провел референдум по тематиката да бъдем ли членове на НАТО или не. Както знаете, подобен не беше извършен. Вероятно тъй като на всички беше явен резултатът от него. Дори и сега най-правоверните евроатлантици са на мнение, че сходен референдум не трябва да се прави. Защото , даже и те знаят , какъв ще бъде резултатът от него. Когато мнението на народа се разграничава от мнението на елита, ръководещите стават твърди като канара в желанието си да не се допитват до жителите. "
Основната опасност за Русия съставлява военната инфраструктура, която последователно се придвижва от Алианса в източно направление. Базите не се преглеждат съществено нито от генералите в Москва, нито от самите американци.
Кой , угрижен за Българите евроатлантик, ще употребява Родината ни за преходна територия и плацдарм против Русия, в случай че даже малко се съобрази с ползите на българите, с нашата историческа и културна еднаквост, с провалите , които биха провокирали на земята и хората ни при един боен спор.?!
Да си кажем истината – без допитване до народа и осъществяване на народен референдум за присъединяване на България във военни дейности против Русия, както и разполагането на воено-техническо съоръжение и логистика против Руската страна, е закононарушение и национално изменничество! / Но за сходен референдум, демократично и пр е двидливо , някой е пипнал суверенното ни право и комфортно, ценностно/евроатлантически/, видите ли – националното ни законодателството не позволява сходно допитване! Но за референдума, по- нататък /
Абсурдно е, следена извън политическа клика, определена с 12% от гласовете на българите, да вкара страната ни във военни дейности против Русия!
" Игpaтa нa нepви и тъpпeниeтo oт cтpaнa нa Pycия ĸъм Aмepиĸa пpиĸлючи. " B тoвa e ĸaтeгopичeн пpeзидeнтът Bлaдимиp Πyтин, ĸoйтo пocтaвя яceн и тoчeн yлтимaтyм нa CAЩ. B пpoтивeн cлyчaй щe избyxнe вoйнa.
"...B близocт дo pycĸaтa гpaницa нe иcĸaмe вoeнни чacти и тoвa e пocлeднaтa ни дyмa. Aлиaнcът тpябвa дa изтeгли вoйcĸитe cи, зaщoтo pиcĸoвeтe oт вoeнeн cблъcъĸ вeчe ca peaлни “, – ĸaзвa ce в cъoбщeниeтo. /Помните, нали.?!/
„ Ha pъбa cмe. Ha pъбa нa нaй-cтpaшнoтo, ĸoeтo винaги и вcячecĸи cмe ce oпитвaли дa избeгнeм. Ho явнo Aмepиĸa иcĸa дpyгo и щe гo пoлyчи, aĸo пpoдължи тaĸa yпopитo дa нacтoявa. Pycия нe ce бoи oт битĸи, пeчeлилa e мнoгo, щe пeчeли пaĸ. Ho би ми ce иcĸaлo в 21 вeĸ нeщaтa дa cтoят пo дpyг, цивилизoвaн нaчин “ – ĸaзвaше Πyтин, преди СВО.
В този миг почитан американски служител – шефът на военния комитет на НАТО съобщи, че "...редица страни се надяват на тяхна територия да се разположат натовски бази… "
Колегията на списание " Сигурност ", професионалната и експертна общественост приема с дистанцирано пренебрежение това лицемерно атлантическо държание. Но със угриженост и тежко безпокойствие установяваме, че българският политически и държавен хайлайф е подложен в извънредно стеснен гео-политически коловоз, който би могъл да се трансформира в окоп от всяко безконтролно, проявено от този хайлайф , користолюбие... А България да осъмне
и прекара новата 2022 /3/ година , като прифронтова страна.
Има ли в страната ни към момента хора, които знаят какво е война и си дават сметка за измеренията на казуса.?! Нашият политически хайлайф очевидно не схваща това или няма свободната воля да го изрази. /Защото е погубил суверенитета на правото, да взема решение В ИМЕТО НА СВОЯ НАРОД/.
" Относно възможна война и опасността за страната ви – обърна се септември 2019 г. към Национален спорен конгрес БРОД ЗА МИР Ги Меттан – реакционер в швейцарския парламент и създател на международния бестсейлър„ Защо по този начин обичаме да ненавиждаме Русия “. – България е дребна, тъкмо както и Швейцария, която би трябвало да съществува и взаимодейства с по-мощни съседи, само че и да резервира своята самостоятелност, като остане стопанин на личните си решения! В актуалния подтекст България постоянно е била близка и сътрудничеща с Русия.
Но тъкмо тук изкристализира огромният американски маньовър: да се пречупят, да се скъсат цивилизационните връзки сред исторически близки , славянски, православни нации /стари връзки, съюзнически и приятелски/, да бъдат наложени и трансформирани в бъдещи съперници и врагове. С Черна Гора – те съумяха... Следваща в листата на „ чакащите “ е България. Още повече, че тя е към този момент в НАТО. Достатъчно е да конфигурират военна база.
Аз не съм против Съединени американски щати! И не в това е въпросът. Но Вие би трябвало да запазите своята автономност, автономия при взимане на решения. Не би трябвало сами да бързате „ да влизате в устата на звяра “.
В последна сметка – вие сте тези, които взимате решения, вие решавате. Ако просто откажете да инсталирате непозната военна база – просто отказвате, не разрешавате. И какво толкоз ужасно ще стане? От какво „ наказване “ се страхувате? Това си остава вашият избор. Да, изборът е комплициран, само че вие към момента имате избор! И той е ВАШ! "
А, професор Нако Стефанов – ръководител на националния съвет за мир, след импотентната реакция на ръководещата коалиция, възкликна яростно: " От какво, по дяволите, ги е боязън тези идиоти да откажат американско военно наличие в България?! Какво?! Американците отново ще бомбардират София ли, или какво?! "
Днес, в изискванията на възходящо напрежение в света и усилващо се геополитическо опълчване, въпросът за това – да търсим канали и благоприятни условия за разговор, взаимни отстъпки и рационални за ориста на страната ни решения се трансформира в основен за попречване на национална злополука. Особено необходимо това е за страни като нашата, която през днешния ден се намира в конюнктура на демографски срив, вътрешни спорове, здравна рецесия, разрушена стопанска система, институционална отпадналост и така нататък В този смисъл, едни същински държавници би следвало да отстояват позицията, че ние не желаем да бъдем нито географска площадка, на която да се разиграват геополитически борби, нито стена /буферна зона/ – възпираща нечии /въображаеми или реални/ рискове за непознати ползи. Точно противоположното, национално отговорно е – Отечеството ни да стане брод на мира и доброжелателното съдействие! Православна, неутрална зона за договаряния и взаимоотношение сред очертаващите се два военни блока. България – ХЪБ /концентратор/ за Балансите в Черноморската зона. В тази архитектура е и нашето предпочитание – освен България, само че и Балканите да станат зона без непознато военно наличие, а балансите гарантиращи и гражданския мир – наложителни.
Това го приказваме на фона " Северна Македония " – която с американско лобиране се е засилила да влиза в Европейски Съюз за сметка на българската история...
Ние сме основатели на една цивилизация, на основата на нейната книжовност и на основата на нейната обичайната вяра. И отсам особената роля, особеното място, което би трябвало да играе нашата страна. Та белким няма анализатори в Съединени американски щати и НАТО, с цел да проумеят успеваемостта на един подобен ход, трансформирайки Минск / и Анкара/ в София – Православна България в зона на мира, където Русия ще се усеща друго и ще възприема друго.?!
Страната ни никога не би трябвало да бъде източник на по този начин налагащия се в обществото от партийни марионетки и клиентелистки СМИ неприятелски език и държание против Русия. За страдание подобен неприятелски език и държание, от дълго време заложен на политическата класа от " доброжелателните " ни евроатлантически ментори, разпалва хибридните пламъчетата и настройките за една вътрешна, революция. "
"...Цялата западна агитация, а и нашите български пишман анализатори и политици, приказват нелепости за всевъзможни политически, стопански, военни и не знам още какви аргументи за тази обстановка. Да, може и да имат известни учредения, само че центърът на казуса е напълно различен - папа Бенедикт 16 още като кардинал Ратцингер споделяше в своите лекции, че " Европа и Западът в действителност не е една, а две цивилизации - католическо/протестантската и православната ". Ще рече, драги, че конфликтът Съединени американски щати (Запада, НАТО) - Русия в дълбочина е цивилизационен конфликт, конфликт сред секуларния западен идеологически свят, за който от дълго време " Бог е мъртъв и той повече не взе участие в човешките каузи! ", по диагнозата на Фридрих Ницше и днешният съветски християнски православен свят. И този конфликт ще се изостря от ден на ден, тъй като джендър-идеологията, превзела през днешния ден университетите и културните институции в Северна Америка и Западна Европа няма по какъв начин да бъде припозната в консервативната православна християнска визия за действителността и индивида. Абсурдната теза, че половете не са два, че те не са Божие създание и биологичен факт, а единствено " обществен конструкт ", заради което половете могат да бъдат 3, 12, 56 и повече, няма по какъв начин да откри почва освен в православна Русия, само че и в конфуциански Китай. Няма по какъв начин Руската православна Църква и конфуциански Китай да одобряват за естествени гей-браковете, за разлика от полумъртвата Католическа Църква. Да, на пръв взор опълчването може да наподобява икономическо и политическо, както смяташе положителният остарял Карл Маркс, само че зад тази симулативност се откроява действителността - конфликт сред идеологическия Запад, от една страна, и Руската християнска православна цивилизация и Китайската конфуцианска /будистка, даоистка и т.н./ цивилизация, въпреки това.
Къде сме ние, българите, през днешния ден и в бъдеще?
По традиция днешният български политически хайлайф направи следващия " цивилизационен избор ", тъй като се усеща некадърен да обезпечи съществуването и възпроизводството на личната си страна, прехвърляйки отговорността през днешния ден това да вършат Вашингтон и Брюксел. " Народът " тихомълком се съгласи с това, както постоянно е ставало в историята ни. Ужасното в тази обстановка е фактът, че по този метод България се изправя против своята лична цивилизация - България, която прочее посредством своята книжовност, Българицата, и православието, в исторически проект прави допустима Русия и Руската православна цивилизация, през днешния ден , тази България е на
страната на идеологическия запад, оказал се в плен на джендър -идеологията?! Каква по-отвратителна драма от това, да се изправиш против това, което те е съхранило епохи наред като народ и страна - твоята лична книжовност, твоето лично православие, твоята лична цивилизация? ! /проф. Людмил Георгиев, Критическата логика на психиката на българската история/
... Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните полезности, са провалени. В това към този момент не има вяра даже самият Запад. И останалите нации и цивилизации не са задължени да споделят неговия личен и отнасящ се извънредно за него самия исторически скептицизъм и настъпване на тотална перверзия... " – безапелационен е Александър Дугин
България не се нуждае от спомагателна отбрана против Русия – това декларира съветският заместник-министър на външните работи Александър Грушко в изявление за " Комерсант ".
“...Казват, че Румъния и България би трябвало да бъдат предпазени, тъй като са членки на блока. От кого да бъде предпазена България? От Русия ли? ! България стои върху костите на съветските бойци, пожертвали живота си за освобождението ѝ ... ” – декларира Грушко, който беше отпред на съветската делегация по време на януарските договаряния /22/ с НАТО в Брюксел.
Нашият законен /но не легитимен/ политически и държавен хайлайф, /до колкото можем да назоваваме по този начин политически субекти, избирани от години с 10-12% действителен народен вот/– та, този " легален ", само че " незачитан " съгласно Вебер " хайлайф ", е нужно да прозре в новата и рискова за бъдещето на България конюнктура, да прогледат даже към реакциите на нашите държавници от по-близката ни история – най-малко да видят политическата мъдрост и воля на цар Борис I...
Да си кажем истината – без допитване до народа и осъществяване на народен референдум за присъединяване на България във военни дейности против Русия, както и разполагането на воено-техническо съоръжение и логистика против Руската страна е закононарушение и национално изменничество!
Абсурдно е следена извън политическа клика, определена с 12%
от гласовете на българите, да вкара страната ни във военни дейности против Русия!
Защото е неуместно /г-н Георги Първанов/ да бъдем и в НАТО без осъществяване на сходен народен референдум!
Защото, за какви зависимости става дума и дали изобщо е останал суверенитет за България – преценете сами..!
На 4 април 1991год. по самодейност на Соломон Паси е учреден Атлантическия клуб в България, който от 1992год. е член на Асоциацията на Атлантическия контракт.
На 18. Март 2004год. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949год.
България става член на НАТО.
През 1997год. България ратифицира СПОРАЗУМЕНИЕ сред страните по Северноатлантическия контракт по отношение на статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г / ССВС на НАТО/
На 28.04.2006год. България подписва СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА.
По силата на съглашението от 2006год. на Съединени американски щати се дават тъй наречените американски бази - полигона в Ново село – за образование на сухопътни сили, военновъздушната база в Безмер – за превоз на сили и техники за образование до Ново село, военновъздушната база в Граф Игнатиево – за превоз на сили и техника и складова база в Айтос.
България дава на силите на Съединените щати БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ НА НАЕМ ИЛИ ДРУГИ ПОДОБНИ РАЗНОСКИ, всички контрактувани уреди и обекти, в това число уреди и обекти, употребявани взаимно от силите на Съединени американски щати и българските сили.
Според съглашението при нужда от осъществяване на маневри и подготовка на силите на Съединени американски щати, България се задължава да спомага на силите на Съединени американски щати за приемането на краткотраен достъп до държавна, общинска и частна земя, КОЯТО НЕ Е ЧАСТ от контрактуваните уреди и обекти ;
Договорената бройка на американски военни сили е 2500 души, която може да бъде увеличавана до 5000 за период от 90 дни и повече с позволение от способените български управляващи.
България се отхвърля от правото си по член ІІІ, параграф 2(b) от ССВС на НАТО да изисква преподписване на заповедите за напредване.
Членовете на въоръжените сили /личния състав, принадлежащ към сухопътните, военноморските или военновъздушните въоръжени сили на САЩ/цивилният съставен елемент / цивилния персонален състав/ и подвластните лица / съпруг(а) на член на въоръжената мощ или цивилния съставен елемент или дете на подобен член/ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ВИЗИ и от условията на българското законодателство по отношение на регистрацията и контрола на чужденците.
Според съглашението държавните самолети на Съединените щати и гражданските самолети, които работят извънредно за потребностите на Департамента по защитата на Съединените щати, имат право да прелитат, да правят въздушно презареждане, да се приземяват на и да изхвърчат от територията на Република България БЕЗ ДА ЗАПЛАЩАТ ТАКСИ за прехвръкване и навигация и други сходни такси по отношение на задачи и интервенции на силите на Съединените щати и няма да заплащат летищни такси и такси за паркиране.
Без единодушието на управляващите на Съединените щати, въздухоплавателни, плавателни и моторни транспортни средства на държавното управление на Съединените щати не могат да бъдат подлагани на оглед.
Споре
/ЕКСПЕРТНА ОБОСНОВКА/
Изявлението „ България е направила своя избор да бъде член на НАТО “ в действителност не дава отговор на истината.
Българският народ не е избирал сходно нещо.
Решението да станем член на НАТО беше взето от политическия хайлайф на страната.
/Петър Волгин – януари 2022/
...Колко неуместно звучи думичката „ СИГУРНОСТ “ из дебрите на нашето всекидневие.., по медиите, из мислите ни – обречени на безпорядък и паники...
Колко неуместно живеем.., в непрекъснат конфликт между тях – разединени, алчни, завистливи, злобни... и обречени. Обречени на неспособност да бъдем. Да бъдем дружно, да вървим дружно, да имаме път /наш път/... НАШ...?!
Кои сме ние – тези вградили в темелите на човешката цивилизация своята идентичност или роднините на Бай Ганю, на Иванчо Хаджипенчович, гласоподавателите на Бойко Борисов, Делян Пеевски.., ценителите на Слави Трифонов или наследниците на Равноапостолния Борис Михаил Покръстител с духа на Охрид, Климент и буквите на Кирил и Методий?!
Дали сполучливо се превъплътихме в безумна нация, която старателно самоубива съзнанието си?!
Защо четвъртвековната ни свободна /евроатлантическа/ история е в действителност лист от закононарушения, безумства и системно очистване на всичко съзидателно, национално, обществено и човешко?! Щастливи в България биха могли да бъдат единствено причинителите на злото и глупците, профанизирали ценностната си дипла само до личния си консуматорски статус. Множествата в статистиките, отвън пагубните демографски обстоятелства за броя емигрирали българи, погубените български села, циганизацията и бедствената Чоковщина... са напълно с негативен знак...
Много неверни стъпки са направени от „ седене “, твърди остаряла мъдрост...
Човек се избавя посредством религия и по-късно се поддържа посредством каузи.
" Права Вяра, Права Сила и Права Слава " е триединството на Православието. Освен заедност, очевидно е нужно осъзнато единство. Когато е „ осъзнато “ – имаме идея.
Най-честото несъгласие против доктрината за безконечната сигурност e, че тя поддържа концепцията, че християните могат да живеят както си желаят – и без значение какви „ са ги надробили “ ще бъдат избавени. Колкото и условни да са нещата от безконечната книга, те ни дават жалони, за които да се хванем, само че и да си зададем въпроса - белким за две хиляди години човечеството не съумя да надгради даже една настройка...ценностен напредък. Във века на атомната сила и висшите технологии, в неповторимия информационен свят... ние се оказваме просто едни празни, бездуховни, аналогови същества, причинители на личното си безумно настояще.
Похитено време, на пленена от безобразия страна.
Ние не пожелаваме да можем да спечелим личното си избавление.
Отказът ни от „ безконечната сигурност “ е формат на осъзната религия, че ние би трябвало да изпълним нашето лично избавление посредством наши /добри/ каузи.
АКО ИСКАШ ДА СПЕЧЕЛИШ СЪС СИГУРНОСТ, ИЗОБРЕТИ СВОЯ ИГРА, А ПРАВИЛАТА НЕ КАЗВАЙ НА НИКОГО. /АШЛИ БРИЛИАНТ/
Ние, уважаеми дами и господа, господа-другари, товаришчи и офицери, good boys and girls, братя българи - ние просто играем непознати игри.
Жак-Ив Кусто споделя: „ Ако задачата е неизпълнима, то тя сигурно е обречена на триумф “. Това ме кара да се замисля за пленената страна, която предадохме и в която живеем недостойни, с единствената настройка да се впишем по-близичко до мръсния хайлайф на статуквото, което ни обезчестява /днес с следващите си пред и /около/ изборни мераци и схеми/и прави мис и ята ни / която е КАУЗА/– неизпълнима...
През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото възприятие за сигурност и улеснение в едно видимо познато и несъмнено физическо и човешко обграждане, споделя Алберт Айнщайн. Но когато нормалният темп на всекидневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се пробват да пазят равновесие на една жалка дъска измежду намерено море, не запомнили от кое място идват и незнаейки накъде отиват. А откакто един път вечно се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни чакат повече разочарования... Даже ни е хубаво... и с демокрацията, и с терористите, с НАТО, с бежанците, с ромите, с мутрите, с „ Киро и Асен “, вляво и вдясно, с ГЕРБ откъм гърба и Президента – отпред и отвред с твърдия евроатлантически Курс на колонизиралия ни огромен брат... – Напред!.., че „ през днешния ден е време за Свободата си...Пардон – за НАТО си да умрем "... Ееее?!
Да си добре пригоден към болно общество, не е симптом за положително здраве..!
Този по този начин належащ БРОД за България, по който очевидно всички сме подготвени да минем, само че сме малодушни да го създадем отвън натрапената ни „ сигурност “ на статуквото... Което ни унижава, ненавиждаме го, само че звучно поддържаме с химни, дитирамби, пред и следизборни водевили, балове и концерти на единствената бойна част, защитаваща с чест суверенитет а на Родината – Гвардейския оркестър... „ Тогава какво?
Да речем ли: НЕКА ОСТАНЕМ В ГРЕХА, ЗА ДА съдебна експертиза УМНОЖИ БЛАГОДАТТА?!
ПРЕДИ ДА съдебна експертиза ВТУРНЕМ КЪМ " БЕЗУМИЕТО ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ ", Е ДОБРЕ ДА ХВЪРЛИМПОНЕ БЕГЪЛ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКАТА И ПРАВНАТА СТРАНА НА ПОНЯТИЕТО СУВЕРЕНИТЕТ.
За разлика от събития, станали вероятни в предишното по /вече/„ старомодния ” метод, т.е. посредством референдуми– през днешния ден „ даването ” на суверенитет, както и ограничението /отнемането/ му не са напълно избистрени понятия. Проблемите стават все по-сложни, неразбираеми и невъзможни за решение с по-нататъшната ни " интеграция " към Европейски Съюз и участието на България в НАТО. Тук се появява цялостен комплекс въпроси. Дали пълномощията на страната могат да се трансферират, без да се трансферира суверенитет? Има ли граница, до която националните страни могат да отстъпват от своето право да вземат независими решения?! Суверенитетът в действителност ли е неотчуждаем и неразделен? Тези въпроси пораждат освен разсъждения, само че имат и материални измерения за България – и преди 10 ноември 1989 и спрямо 30 години така наречен " Преходен интервал ", трансформирал Родината ни в колониална територия.
Как да разбираме суверенитета?
Понятие за суверенитет се свързва с името на Жан Боден и неговите „ Шест книги за Републиката ”, които той издава на 47 годишна възраст, през 1576. Основната прочувствена теза в труда му, солидно дефинирана – е ориентирана против Николо Макиавели, чиито хрумвания надълбоко са го впечатлили, само че и провокирали съществени опасения , поради своята порочност. Концепцията на Боден за човешката природа и обществото е с фундаментално значение за въвеждането на разбиране за " суверенитет ". Той дава на политическата власт статута на нужна форма на публичния живот. Същественото, съгласно него, е, че съществуването на една сплотяваща обществена власт е реалност, който не предстои на подозрение, без значение на какъв исторически стадий е обществото. Оттук се поражда фундаменталният въпрос – кой е главният белег на тази власт? И дефинира " суверенитета " посредством три съществени белега:
- Абсолютност. Суверенната мощност на страната е безспорна, защото тя е тази, която издава разпорежданията, а не се подчинява на такива, издавани от някой различен. Тя не зависи от нищо или от някого, отвън нея, пък бил той Бог, природата или народа. В тези си измерения тя не се нуждае от никакво съображение, тъй като е самодостатъчна.
- Неделимост. Суверенната власт е единна и неделима и в случай че се делегира, това може да стане единствено в нейния цялостен размер, а освен в някои от нейните проявления.
- Постоянност. Суверенитетът не става нито повече, нито по-малко с течение на времето, той е константа и или съществува, или не.
Макар страната да е публичната форма, в която съществува суверенитета, той не е нещо, което има директно деяние. Суверенитетът се манифестира посредством законите, които се издават по един или различен механизъм. Суверенът е, който може да вземе решение дали да издаде законите или не, дали да води война или да се стреми към мир, по какъв начин да ръководи служителите, да съди и отсъжда като последна инстанция, да помилва, да сече монети и да дефинира налозите.
За своето време суверенитетът е абстрактен пробив и нов способ за легитимиране на държавната власт. Той замества божествения закон, законите на разсъдъка или други учредения на страната с правомерната власт, разбрана като мощ, облечена в закони.
Заслужава да се означи приносът на Томас Хобс към понятието за суверенитет. Той свързва монархическия суверенитет с договорния темперамент на учредяването на страната. При прехода от естественото към гражданското положение на обществото, подписаният публичен контракт има една, единствена цел – да обезпечи успокоение и благополучие на договарящите се.
Когато се приказва за национален суверенитет, няма по какъв начин да се пропуснат концепциите на Жан-Жак Русо, към които е построен неговия „ Обществен контракт ”. За разлика от разбирането на Хобс за „ естественото положение ” на война на всеки с всеки, която води до потребността от публичен контракт и дружно с него поражда суверенитета, за Русо това е единствено теоретична догадка, принцип, концепция. Тя е комфортна за начало на разбора. Появата на частната благосъстоятелност и учреденото на нея обществено неравноправие, дружно с подбудените от тях войни, несгоди и ужаси демонстрират, че така наречен " публичен контракт ", въпреки да наподобява умен и премислен, е също по този начин и неправдив. Ето за какво хората могат да се откажат от него, тъй като произходът на властта е човешки, контрактуван, неестествен, затова в случай че е човешко създание, той може да бъде и негоден. Именно такова е предназначението на основното съчинение „ Обществен контракт ” - да покаже какъв би трябвало да е законния контракт, който да върне на хората отнетата им независимост.
Макар да се резервира в съществени линии концепцията за обществения договор, посредством който Томас Хобс обосновава абсолютния монархически суверенитет, Русо слага на негово място неограничения суверенитет на народа. Но, с цел да е законен този суверенитет, той би трябвало да се основава не на неравенството, а на свободата. И тук следва нещо, което е доста значимо за оценения в тази публикация проблем – свободата е послушание , единствено тъй като подчинението е непринудено и равно, което прави свободата морална.
Народният суверенитет при Русо се извежда от всеобщата воля. Това значи, че " всеобщата воля не позволява разделяне или накъсване на публичното цяло. Тази всеобща воля е същността и живота на политическото тяло, суверенитетът е нейното практикуване, а законодателството – нейното приложение " ./ Шатле, Дюамел, Пизие, 1998 /
Суверенът, който е единствено едно групово тяло, може да бъде представян единствено от самия себе си. Властта може да се трансферира, само че всеобщата воля – не.
В книгата си „ Държавна власт и национален суверенитет ” Даниел Вълчев акцентира, че " не би трябвало да се прави грешката конституциите да се възприемат като публичен контракт. Въпреки че носят мощен политико-социален заряд и искрено или безмълвно да слагат като собствен крайьгълен камък националния суверенитет, те си остават позитивноправни нормативни актове. И въпреки една конституция да не е публичен контракт в смисъла, който влага в него Русо, тя е толкоз по-оправдана аксиологично, колкото по-плътно се приближава до концепцията на женевския мъдрец " (Вълчев, 1996; 114).
Националният суверенитет е нещо друго от националния суверенитет. Това разграничаване се появява още по времето на Великата френска гражданска война, въпреки че и до момента в някои конституции двете понятия се употребяват като синоними. Но сред тях съществуват значими разлики. От философско-политическа позиция, народът е по-широко разбиране от нацията, тъй като в него се включват всички, които живеят върху дадена територия, т. е. и лицата без поданство, а също и чужденците.
За националната страна, " поданството " е основното политико-правно отношение. Но не всички човеци, включени в понятието „ народ ”, се включват в понятието „ нация ”. Националният суверенитет се демонстрира посредством неограничената извън опция на съответните жители да дефинират устройството и ръководството на страната, размера на политическите свободи и самостоятелните права и отговорности. Националният суверенитет, също по този начин, е основанието страните да бъдат субекти на интернационалното право, а в случай че към момента не са се самоопределили като страни, националният суверенитет е този, който легитимира това им право. Тук територията е доста хлъзгава – изключително, когато става дума за народи, които се борят за своето самоопределяне в обособена страна, /войните в Югославия или пък при решение на кюрдския проблем в Турция и Ирак. Събитията в Близкия Изток демонстрират и с какви компликации е придружен процеса на обособяването на палестинската нация в суверенна страна.
" Съгласно член 2, т.1 от Устава на Организация на обединените нации, организацията е учредена върху правилото на суверенното тъждество на всички нейни членове, само че на процедура националният суверенитет в интернационалните връзки няма задоволително ясни граници и безспорни способи за опазването му. Макар държавният суверенитет най-често да се дефинира като опция на националната страна да води независима и самостоятелна вътрешна и външна политика, постоянно нещата не са толкоз отчетливи. От една страна, тъй като актуалните действителности слагат способността за манифестиране на националния суверенитет според от политическата, икономическата и военната мощност на страните. От друга страна, тъй като, въпреки да липсва цялостно съвпадане, сред националния, националния и държавния суверенитет, съществува връзка и взаимна изводимост сред тях. Ето за какво появяването на проблеми при действието на националния суверенитет рано или късно се отразяват върху легитимността на националния суверенитет, а посредством него – върху държавния суверенитет. "
Според проучването на Франко Фардела, страната може да се опише като геополитическо образувание, чийто империум се схваща като суверенно качество. В този смисъл геополитическите формирания, които не са самостоятелни, не могат да бъдат характеризирани като суверенни. Според него „ по този начин връзката сред независимостта и империума придобива логичен и онтологически характер; независимостта и империумът са неразривно свързани със суверенитета и са конститутивни за него ” ( Fardella, 1996; 12 5)
Това разбиране, обаче, е противоположно на възгледа на Дж. Чиарели в публикацията му „ Суверенитетът ”( Chiarelli, 1970) Според него, съвпадението сред вътрешният суверенитет и независимостта във външнополитически проект не е нито належащо, нито очевидно. Суверенитетът във вътрешното право е нещо друго от суверенитета в интернационалното право. Съществуват системи, в които суверенитетът може да се разпределя сред разнообразни центрове на власт (както да вземем за пример е във Великобритания), без това да прави страната подвластна. Излиза, че съществуват разнообразни понятия за суверенитет, които не съответстват. Това разграничаване към този момент има съответен на практика израз. Например, при разбора на правната система на Европейски Съюз, Росен Ташев цитира решение на Европейския съд, в което съдът приема, че въпросната правна система съставлява нов интернационален правов ред, със основаването на който държавите-членки са лимитирали своите суверенни права и субекти , на които са освен договарящите страни, само че и техните жители (Ташев, 2006; 167)
Получава се друга поредност от въпроси. Дали независимостта е крайният аспект на суверенитета и в случай че е по този начин във вътрешен проект, по какво той се разграничава от суверенитета в интернационалното право? Ако да вземем за пример Съединени американски щати могат да решат и да атакуван Югославия или Ирак, без да се нуждаят от глобата на интернационалните организации, значи ли това, че Съединени американски щати са по-суверенни от Югославия и Ирак?
Очевидно е, че понятието суверенитет се развива по едно и също време с измененията в исторически и международно-политически проект. Но въпреки всичко се постанова да запитаме, по какъв начин можем да прокараме разлика сред ограничавания суверенитет, в случай че е допустимо да се нарекат по този начин някои обстоятелства от последните едно-две десетилетия, и неналичието на суверенитет?
Един от процесите, които слагат огромна въпросителна върху разбирането на суверенитета, е европейската интеграция, осъвместена с участие в НАТО. Еволюцията на Европейски Съюз от районна интернационална организация до непозната до момента форма на полуфедерален сьюз демонстрира, че нещо значително в визиите ни за абсолютния и неразделен суверенитет би трябвало да се промени. Според Е. Танчев, многостепенното ръководство на Европейски Съюз е триединство на общностен, междуправителствен и федерален способ на ръководство, при който държавният суверенитет на страните-членки , съществува по едно и също време с така наречен „ открита държавност ”, при която тези страни-членки делегират част от вътрешнополитическите си пълномощия на Европейските институции.
Това правно двуличие провокира въпросът: Как Европейските институции ще разрешат войски на Съединени американски щати /НАТО/ да обитават на българска територия и по какъв начин това ще стане , без да бъде погазен и държавния , и националния суверенитет на България?!
Ако се допусне сходно тълкователно и понятийно наслагване /а то в България е очеваден факт/, тогава следва да се ревизират доста неща – да вземем за пример, че суверенитетът не е безспорен, не е неразделен, може да се дублира, стеснен е и тн. Логично поражда и въпросът, до каква степен може да се отчуждават пълномощия и , все пак , държавните формирания да се назовават към момента суверенни?
По този мотив, може да се заключи, че насилственото лишаване , даже на напълно незначителна част от правото да се вземат независими решения в границите на националната страна, води до потъпкване на държавния суверенитет като цяло. Така, налагането с военни средства на обособяването на Косово от Югославия, въпреки да не води до изтриване на страната Югославия, на процедура я лишава от суверенитет. Военната инвазия в Ирак, въпреки да се обявява с една лимитирана цел - свалянето на диктатурата на Саддам Хюсеин, на процедура лишава от суверенитет страната. А по този начин ли ще тълкуваме и самоопределението на Крим.?! Тук съществува и още един въпрос, чийто отговор би трябвало да се потърси. Възможно ли е дейностите и решенията на представителните органи на една страна /да речем държавното управление или парламента/ да не съответстват с условията за отбраната и опазването на националния суверенитет? Колкото и неприятно да звучи, това е допустимо. В този случай суверенитетът може да бъде оскърбен, само че за разлика от разновидността, когато това става по принудителен метод, извън, посредством инвазия или военна интервенция, тук „ крепостта ” сякаш се предава от вътрешната страна.
Цялата ни нова история е осеяна с образци за сходни дейности , осъществени некомпетентни , прибързани и наложени решения на българските ръководещи - от рестутицонните закони, през обещанието да се закрие АЕЦ „ Козлодуй ” , рязането на ракетите и връщането на царските парцели до това, за взаимното потребление на български военни обекти с американската войска. Почти силовата акция от страна на политическата върхушка срещу възможния референдум по тези, а и по редица други въпроси, ни връща към преди малко припомнения метод за нарушение на суверенитета .
Разбира се, могат да се потърсят и други отговори, да вземем за пример има ли право да съществува нещо като стеснен суверенитет или какъв е механизмът да се възвърне нарушавания или отнетия суверенитет? Към момента е нужно да се има поради, че умеенето да се пази и отстоява националния суверенитет няма сурогат и е водещо качество измежду политическите умения и дейности. Незавсимо от това дали съответната страна е евентуален или даже действителен член на Европейския съюз и НАТО .
"...В България няма бази на НАТО, а има единствено бази на Съединени американски щати по двустранен контракт, който никой жител не е виждал. А какви тъкмо оръжия има в американските бази в милитаризираната ни територия - никой различен, с изключение на тях, няма и хал хабер по въпроса! – съобщи неотдавна един от специалистите по национална сигурност.
Съгласете се обаче, че доста постоянно има голяма разлика сред вижданията на елита и настройките на българите. Горепосочените обстоятелства щяха да звучат задоволително, в случай че у нас се бе провел референдум по тематиката да бъдем ли членове на НАТО или не. Както знаете, подобен не беше извършен. Вероятно тъй като на всички беше явен резултатът от него. Дори и сега най-правоверните евроатлантици са на мнение, че сходен референдум не трябва да се прави. Защото , даже и те знаят , какъв ще бъде резултатът от него. Когато мнението на народа се разграничава от мнението на елита, ръководещите стават твърди като канара в желанието си да не се допитват до жителите. "
Основната опасност за Русия съставлява военната инфраструктура, която последователно се придвижва от Алианса в източно направление. Базите не се преглеждат съществено нито от генералите в Москва, нито от самите американци.
Кой , угрижен за Българите евроатлантик, ще употребява Родината ни за преходна територия и плацдарм против Русия, в случай че даже малко се съобрази с ползите на българите, с нашата историческа и културна еднаквост, с провалите , които биха провокирали на земята и хората ни при един боен спор.?!
Да си кажем истината – без допитване до народа и осъществяване на народен референдум за присъединяване на България във военни дейности против Русия, както и разполагането на воено-техническо съоръжение и логистика против Руската страна, е закононарушение и национално изменничество! / Но за сходен референдум, демократично и пр е двидливо , някой е пипнал суверенното ни право и комфортно, ценностно/евроатлантически/, видите ли – националното ни законодателството не позволява сходно допитване! Но за референдума, по- нататък /
Абсурдно е, следена извън политическа клика, определена с 12% от гласовете на българите, да вкара страната ни във военни дейности против Русия!
" Игpaтa нa нepви и тъpпeниeтo oт cтpaнa нa Pycия ĸъм Aмepиĸa пpиĸлючи. " B тoвa e ĸaтeгopичeн пpeзидeнтът Bлaдимиp Πyтин, ĸoйтo пocтaвя яceн и тoчeн yлтимaтyм нa CAЩ. B пpoтивeн cлyчaй щe избyxнe вoйнa.
"...B близocт дo pycĸaтa гpaницa нe иcĸaмe вoeнни чacти и тoвa e пocлeднaтa ни дyмa. Aлиaнcът тpябвa дa изтeгли вoйcĸитe cи, зaщoтo pиcĸoвeтe oт вoeнeн cблъcъĸ вeчe ca peaлни “, – ĸaзвa ce в cъoбщeниeтo. /Помните, нали.?!/
„ Ha pъбa cмe. Ha pъбa нa нaй-cтpaшнoтo, ĸoeтo винaги и вcячecĸи cмe ce oпитвaли дa избeгнeм. Ho явнo Aмepиĸa иcĸa дpyгo и щe гo пoлyчи, aĸo пpoдължи тaĸa yпopитo дa нacтoявa. Pycия нe ce бoи oт битĸи, пeчeлилa e мнoгo, щe пeчeли пaĸ. Ho би ми ce иcĸaлo в 21 вeĸ нeщaтa дa cтoят пo дpyг, цивилизoвaн нaчин “ – ĸaзвaше Πyтин, преди СВО.
В този миг почитан американски служител – шефът на военния комитет на НАТО съобщи, че "...редица страни се надяват на тяхна територия да се разположат натовски бази… "
Колегията на списание " Сигурност ", професионалната и експертна общественост приема с дистанцирано пренебрежение това лицемерно атлантическо държание. Но със угриженост и тежко безпокойствие установяваме, че българският политически и държавен хайлайф е подложен в извънредно стеснен гео-политически коловоз, който би могъл да се трансформира в окоп от всяко безконтролно, проявено от този хайлайф , користолюбие... А България да осъмне
и прекара новата 2022 /3/ година , като прифронтова страна.
Има ли в страната ни към момента хора, които знаят какво е война и си дават сметка за измеренията на казуса.?! Нашият политически хайлайф очевидно не схваща това или няма свободната воля да го изрази. /Защото е погубил суверенитета на правото, да взема решение В ИМЕТО НА СВОЯ НАРОД/.
" Относно възможна война и опасността за страната ви – обърна се септември 2019 г. към Национален спорен конгрес БРОД ЗА МИР Ги Меттан – реакционер в швейцарския парламент и създател на международния бестсейлър„ Защо по този начин обичаме да ненавиждаме Русия “. – България е дребна, тъкмо както и Швейцария, която би трябвало да съществува и взаимодейства с по-мощни съседи, само че и да резервира своята самостоятелност, като остане стопанин на личните си решения! В актуалния подтекст България постоянно е била близка и сътрудничеща с Русия.
Но тъкмо тук изкристализира огромният американски маньовър: да се пречупят, да се скъсат цивилизационните връзки сред исторически близки , славянски, православни нации /стари връзки, съюзнически и приятелски/, да бъдат наложени и трансформирани в бъдещи съперници и врагове. С Черна Гора – те съумяха... Следваща в листата на „ чакащите “ е България. Още повече, че тя е към този момент в НАТО. Достатъчно е да конфигурират военна база.
Аз не съм против Съединени американски щати! И не в това е въпросът. Но Вие би трябвало да запазите своята автономност, автономия при взимане на решения. Не би трябвало сами да бързате „ да влизате в устата на звяра “.
В последна сметка – вие сте тези, които взимате решения, вие решавате. Ако просто откажете да инсталирате непозната военна база – просто отказвате, не разрешавате. И какво толкоз ужасно ще стане? От какво „ наказване “ се страхувате? Това си остава вашият избор. Да, изборът е комплициран, само че вие към момента имате избор! И той е ВАШ! "
А, професор Нако Стефанов – ръководител на националния съвет за мир, след импотентната реакция на ръководещата коалиция, възкликна яростно: " От какво, по дяволите, ги е боязън тези идиоти да откажат американско военно наличие в България?! Какво?! Американците отново ще бомбардират София ли, или какво?! "
Днес, в изискванията на възходящо напрежение в света и усилващо се геополитическо опълчване, въпросът за това – да търсим канали и благоприятни условия за разговор, взаимни отстъпки и рационални за ориста на страната ни решения се трансформира в основен за попречване на национална злополука. Особено необходимо това е за страни като нашата, която през днешния ден се намира в конюнктура на демографски срив, вътрешни спорове, здравна рецесия, разрушена стопанска система, институционална отпадналост и така нататък В този смисъл, едни същински държавници би следвало да отстояват позицията, че ние не желаем да бъдем нито географска площадка, на която да се разиграват геополитически борби, нито стена /буферна зона/ – възпираща нечии /въображаеми или реални/ рискове за непознати ползи. Точно противоположното, национално отговорно е – Отечеството ни да стане брод на мира и доброжелателното съдействие! Православна, неутрална зона за договаряния и взаимоотношение сред очертаващите се два военни блока. България – ХЪБ /концентратор/ за Балансите в Черноморската зона. В тази архитектура е и нашето предпочитание – освен България, само че и Балканите да станат зона без непознато военно наличие, а балансите гарантиращи и гражданския мир – наложителни.
Това го приказваме на фона " Северна Македония " – която с американско лобиране се е засилила да влиза в Европейски Съюз за сметка на българската история...
Ние сме основатели на една цивилизация, на основата на нейната книжовност и на основата на нейната обичайната вяра. И отсам особената роля, особеното място, което би трябвало да играе нашата страна. Та белким няма анализатори в Съединени американски щати и НАТО, с цел да проумеят успеваемостта на един подобен ход, трансформирайки Минск / и Анкара/ в София – Православна България в зона на мира, където Русия ще се усеща друго и ще възприема друго.?!
Страната ни никога не би трябвало да бъде източник на по този начин налагащия се в обществото от партийни марионетки и клиентелистки СМИ неприятелски език и държание против Русия. За страдание подобен неприятелски език и държание, от дълго време заложен на политическата класа от " доброжелателните " ни евроатлантически ментори, разпалва хибридните пламъчетата и настройките за една вътрешна, революция. "
"...Цялата западна агитация, а и нашите български пишман анализатори и политици, приказват нелепости за всевъзможни политически, стопански, военни и не знам още какви аргументи за тази обстановка. Да, може и да имат известни учредения, само че центърът на казуса е напълно различен - папа Бенедикт 16 още като кардинал Ратцингер споделяше в своите лекции, че " Европа и Западът в действителност не е една, а две цивилизации - католическо/протестантската и православната ". Ще рече, драги, че конфликтът Съединени американски щати (Запада, НАТО) - Русия в дълбочина е цивилизационен конфликт, конфликт сред секуларния западен идеологически свят, за който от дълго време " Бог е мъртъв и той повече не взе участие в човешките каузи! ", по диагнозата на Фридрих Ницше и днешният съветски християнски православен свят. И този конфликт ще се изостря от ден на ден, тъй като джендър-идеологията, превзела през днешния ден университетите и културните институции в Северна Америка и Западна Европа няма по какъв начин да бъде припозната в консервативната православна християнска визия за действителността и индивида. Абсурдната теза, че половете не са два, че те не са Божие създание и биологичен факт, а единствено " обществен конструкт ", заради което половете могат да бъдат 3, 12, 56 и повече, няма по какъв начин да откри почва освен в православна Русия, само че и в конфуциански Китай. Няма по какъв начин Руската православна Църква и конфуциански Китай да одобряват за естествени гей-браковете, за разлика от полумъртвата Католическа Църква. Да, на пръв взор опълчването може да наподобява икономическо и политическо, както смяташе положителният остарял Карл Маркс, само че зад тази симулативност се откроява действителността - конфликт сред идеологическия Запад, от една страна, и Руската християнска православна цивилизация и Китайската конфуцианска /будистка, даоистка и т.н./ цивилизация, въпреки това.
Къде сме ние, българите, през днешния ден и в бъдеще?
По традиция днешният български политически хайлайф направи следващия " цивилизационен избор ", тъй като се усеща некадърен да обезпечи съществуването и възпроизводството на личната си страна, прехвърляйки отговорността през днешния ден това да вършат Вашингтон и Брюксел. " Народът " тихомълком се съгласи с това, както постоянно е ставало в историята ни. Ужасното в тази обстановка е фактът, че по този метод България се изправя против своята лична цивилизация - България, която прочее посредством своята книжовност, Българицата, и православието, в исторически проект прави допустима Русия и Руската православна цивилизация, през днешния ден , тази България е на
страната на идеологическия запад, оказал се в плен на джендър -идеологията?! Каква по-отвратителна драма от това, да се изправиш против това, което те е съхранило епохи наред като народ и страна - твоята лична книжовност, твоето лично православие, твоята лична цивилизация? ! /проф. Людмил Георгиев, Критическата логика на психиката на българската история/
... Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните полезности, са провалени. В това към този момент не има вяра даже самият Запад. И останалите нации и цивилизации не са задължени да споделят неговия личен и отнасящ се извънредно за него самия исторически скептицизъм и настъпване на тотална перверзия... " – безапелационен е Александър Дугин
България не се нуждае от спомагателна отбрана против Русия – това декларира съветският заместник-министър на външните работи Александър Грушко в изявление за " Комерсант ".
“...Казват, че Румъния и България би трябвало да бъдат предпазени, тъй като са членки на блока. От кого да бъде предпазена България? От Русия ли? ! България стои върху костите на съветските бойци, пожертвали живота си за освобождението ѝ ... ” – декларира Грушко, който беше отпред на съветската делегация по време на януарските договаряния /22/ с НАТО в Брюксел.
Нашият законен /но не легитимен/ политически и държавен хайлайф, /до колкото можем да назоваваме по този начин политически субекти, избирани от години с 10-12% действителен народен вот/– та, този " легален ", само че " незачитан " съгласно Вебер " хайлайф ", е нужно да прозре в новата и рискова за бъдещето на България конюнктура, да прогледат даже към реакциите на нашите държавници от по-близката ни история – най-малко да видят политическата мъдрост и воля на цар Борис I...
Да си кажем истината – без допитване до народа и осъществяване на народен референдум за присъединяване на България във военни дейности против Русия, както и разполагането на воено-техническо съоръжение и логистика против Руската страна е закононарушение и национално изменничество!
Абсурдно е следена извън политическа клика, определена с 12%
от гласовете на българите, да вкара страната ни във военни дейности против Русия!
Защото е неуместно /г-н Георги Първанов/ да бъдем и в НАТО без осъществяване на сходен народен референдум!
Защото, за какви зависимости става дума и дали изобщо е останал суверенитет за България – преценете сами..!
На 4 април 1991год. по самодейност на Соломон Паси е учреден Атлантическия клуб в България, който от 1992год. е член на Асоциацията на Атлантическия контракт.
На 18. Март 2004год. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан на 4 април 1949год.
България става член на НАТО.
През 1997год. България ратифицира СПОРАЗУМЕНИЕ сред страните по Северноатлантическия контракт по отношение на статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г / ССВС на НАТО/
На 28.04.2006год. България подписва СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА.
По силата на съглашението от 2006год. на Съединени американски щати се дават тъй наречените американски бази - полигона в Ново село – за образование на сухопътни сили, военновъздушната база в Безмер – за превоз на сили и техники за образование до Ново село, военновъздушната база в Граф Игнатиево – за превоз на сили и техника и складова база в Айтос.
България дава на силите на Съединените щати БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ НА НАЕМ ИЛИ ДРУГИ ПОДОБНИ РАЗНОСКИ, всички контрактувани уреди и обекти, в това число уреди и обекти, употребявани взаимно от силите на Съединени американски щати и българските сили.
Според съглашението при нужда от осъществяване на маневри и подготовка на силите на Съединени американски щати, България се задължава да спомага на силите на Съединени американски щати за приемането на краткотраен достъп до държавна, общинска и частна земя, КОЯТО НЕ Е ЧАСТ от контрактуваните уреди и обекти ;
Договорената бройка на американски военни сили е 2500 души, която може да бъде увеличавана до 5000 за период от 90 дни и повече с позволение от способените български управляващи.
България се отхвърля от правото си по член ІІІ, параграф 2(b) от ССВС на НАТО да изисква преподписване на заповедите за напредване.
Членовете на въоръжените сили /личния състав, принадлежащ към сухопътните, военноморските или военновъздушните въоръжени сили на САЩ/цивилният съставен елемент / цивилния персонален състав/ и подвластните лица / съпруг(а) на член на въоръжената мощ или цивилния съставен елемент или дете на подобен член/ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ВИЗИ и от условията на българското законодателство по отношение на регистрацията и контрола на чужденците.
Според съглашението държавните самолети на Съединените щати и гражданските самолети, които работят извънредно за потребностите на Департамента по защитата на Съединените щати, имат право да прелитат, да правят въздушно презареждане, да се приземяват на и да изхвърчат от територията на Република България БЕЗ ДА ЗАПЛАЩАТ ТАКСИ за прехвръкване и навигация и други сходни такси по отношение на задачи и интервенции на силите на Съединените щати и няма да заплащат летищни такси и такси за паркиране.
Без единодушието на управляващите на Съединените щати, въздухоплавателни, плавателни и моторни транспортни средства на държавното управление на Съединените щати не могат да бъдат подлагани на оглед.
Споре
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ