Земята може да има по-голям шанс да оцелее след смъртта

Земята може да има по-голям късмет да оцелее след гибелта на Слънцето, в сравнение с се смяташе до момента. Това демонстрира ново проучване, което употребява обновени модели за взаимоотношението сред застаряващи звезди и техните планети.

След към 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водорода в ядрото си и ще стартира да се уголемява. То ще се трансформира в червен колос, който ще доближи размери, задоволителни да погълне Меркурий и Венера. Досегашни проучвания допускаха, че същата орис може да чака и Земята.

Новият разбор обаче демонстрира, че гравитационното привличане, което ще дърпа Земята към разширяващото се Слънце, евентуално ще бъде по-слабо от плануваното в старите модели. Това може да даде задоволително време на планетата да се отдалечи, до момента в който Слънцето губи външните си пластове и понижава масата си.

Изследването не потвърждава сигурно, че Земята ще оцелее. Според учените главната незнайна към този момент не е силата на приливните гравитационни взаимоотношения сред Слънцето и планетите, а количеството маса, което звездата ще изгуби в последните стадии от живота си.

" Най-голямата неопределеност към този момент не идва от изчисленията за приливните сили, а от това какъв брой маса ще загуби бъдещото Слънце ", съобщи ръководителят на проучването Матс Еселдьорс от Института по астрономия към KU Leuven в Белгия. " Наблюденията на великански звезди, сходни на Слънцето, сега сочат към оцеляване на Земята, само че са нужни по-добри наблюдения, с цел да сме сигурни. "

Когато звезда като Слънцето доближи края на живота си, стартира самобитна галактическа борба сред два процеса. Разширяването на звездата основава приливни сили, които последователно лишават орбиталната сила на планетите и ги доближават към нея. В същото време мощни звездни ветрове изхвърлят големи количества газ в космоса, което понижава масата на звездата и отслабва гравитационното ѝ въздействие.

Според учените Слънцето може да загуби към половината от масата си по време на тези процеси. Това ще разреши на оживелите планети да преминат към по-широки орбити.

" Съдбата на Земята зависи от деликатния баланс сред тези два резултата. Ако приливните взаимоотношения надделеят, Земята ще бъде погълната. Ако загубата на маса господства, планетата ще се отдалечи в по-широка орбита ", изясни Еселдьорс.

Предишни проучвания са достигали до разнообразни изводи, защото са употребявали разнообразни модели за тези процеси. Някои са пренебрегвали приливните взаимоотношения, а други са разчитали на опростени формули, основани преди десетилетия.

Новото изследване употребява по-съвременни калкулации, които регистрират измененията във вътрешната конструкция на стареещите звезди и динамичността на техните звездни ветрове. След това учените са ревизирали разнообразни сюжети за загуба на маса от бъдещото Слънце.

Резултатите демонстрират, че Меркурий и Венера няма да съумеят да избегнат разширяващата се звезда и евентуално ще бъдат погълнати. Земята и Марс обаче могат да се отдалечат задоволително и да оцелеят. В последна сметка Земята би могла да остане в по-широка орбита към бялото джудже, което ще остане след края на живота на Слънцето.