Остават ни три години преди Земята да се затопли с 1,5°C
Земята може да бъде обречена да надвиши символичната граница на стопляне от 1,5°C единствено за три години при сегашните равнища на излъчвания на въглероден диоксид.
Това сурово предизвестие идва от повече от 60 от водещите международни климатолози. То съставлява най-актуалната оценка на положението на световното стопляне.
Близо 200 страни се съгласиха да се опитат да лимитират повишението на световната температура до 1,5°C над равнищата от края на 19-ти век в границите на знаково съглашение през 2015 година, за да се избегнат някои от най-лошите последствия от изменението на климата.
Но страните не престават да изгарят рекордни количества въглища, нефт и газ и да изсичат богати на въглерод гори, излагайки тази интернационална цел на заплаха.
„ Всички неща се движат в неверна посока “, сподели водещият създател проф. Пиърс Форстър, шеф на Центъра за климатични фючърси „ Пристли “ в Университета в Лийдс. „ Виждаме някои невиждани промени. Виждаме по какъв начин стоплянето на Земята и покачването на морското ниво се форсират. “
Тези промени „ са планувани от известно време и можем непосредствено да ги отдадем на доста високото равнище на излъчвания “, добави той.
В началото на 2020 година учените пресметнаха, че човечеството може да отдели единствено 500 милиарда тона повече въглероден диоксид (CO2) - главният газ, затоплящ планетата - за 50% късмет да ограничи стоплянето до 1,5°C. Но до началото на 2025 година този по този начин наименуван „ въглероден бюджет “ се е свил до 130 милиарда тона, съгласно новото изследване.
Това понижение се дължи значително на продължаващите рекордни излъчвания на CO2 и други парникови газове, затоплящи планетата, като метан, само че също и на усъвършенствания в научните оценки.
Ако световните излъчвания на CO2 останат на сегашните си върхове от към 40 милиарда тона годишно, 130 милиарда тона дават на света почти три години, до момента в който този въглероден бюджет бъде привършен.
Това би могло да накара света да наруши задачата, сложена от Парижкото съглашение, споделят откривателите, макар че планетата евентуално няма да премине въпросните 1,5°C стопляне, породено от индивида, до няколко години по-късно.
Миналата година беше първата в историята, когато междинните световни температури на въздуха бяха с повече от 1,5°C над тези от края на 19-ти век.
Един-единствен 12-месечен интервал обаче не се смята за нарушаване на Парижкото съглашение, като рекордната горещина от 2024 година е подсилена в допълнение от естествените метеорологични модели.
Но породеното от индивида стопляне беше главната причина за високите температури предходната година, достигайки 1,36°C над прединдустриалните равнища, съгласно оценките на откривателите.
Настоящият ритъм на стопляне е към 0,27°C на десетилетие – доста по-бърз от всичко в геоложкия запис. А в случай че излъчванията останат високи, планетата е на път да доближи 1,5°C стопляне по този индикатор към 2030 година
След този миг дълготрайното стопляне на доктрина би могло да бъде понижено посредством изсмукване на огромни количества CO2 назад от атмосферата. Но създателите приканват за нерешителност при разчитането на тези амбициозни технологии като гаранция за излизане от пандиза.
„ При по-голямо превишаване от 1,5°C става по-малко евентуално отстраняването на CO2 да обърне изцяло стоплянето, породено от днешните излъчвания “, предизвести Йори Рогелй, професор по климатична просвета и политика в Imperial College London.
„ Всяка парченце от стоплянето “ е от голяма важност
Изследването е изпълнено с поразителна статистика, подчертаваща мащаба на към този момент настъпилото изменение на климата.
Може би най-забележителната е скоростта, с която се натрупва спомагателна топлота в климатичната система на Земята, известна на теоретичен диалект като „ енергиен дисбаланс на Земята “.
През последното десетилетие или към това, тази скорост на стопляне е повече от два пъти по-висока от тази през 70-те и 80-те години на предишния век и е с към 25% по-висока от края на 2000-те и 2010-те.
„ Това е в действителност огромно число, доста обезпокоително число за толкоз къс интервал ", сподели доктор Матю Палмър от Британската метеорологична работа и доцент в университета в Бристъл.
Неотдавнашното нарастване се дължи главно на излъчванията на парникови газове, само че намаляването на охлаждащия резултат от дребни частици, наречени аерозоли, също е изиграло роля. Тази спомагателна сила би трябвало да отиде някъде. Част от нея отива за стопляне на земята, повишение на температурите на въздуха и размразяване на ледовете по света.
Но към 90% от непотребната топлота се поема от океаните.
Това значи освен нарушение на морския живот, само че и по-високо морско ниво: по-топлите океански води заемат повече място, в допълнение към спомагателната вода, която топящите се ледници прибавят към нашите морета.
Темпът на повишаване на морското ниво в международен мащаб се е удвоил от 90-те години на предишния век, което покачва риска от наводнения за милиони хора, живеещи в крайбрежните региони по целия свят. Въпреки че всичко това рисува мрачна картина, създателите означават, че темпът на увеличение на излъчванията наподобява забавя внедравянето чисти технологии.
Те настояват, че „ бързите и строги “ съкращения на излъчванията са по-важни от всеки път.
Целта от Париж се основава на доста мощни научни доказателства, че въздействието на изменението на климата би било доста по-голямо при стопляне с 2°C, в сравнение с при стопляне с 1,5°C.
Това постоянно се опростява, като се има поради, че стопляне под 1,5°C е „ безвредно “, а над 1,5°C – „ рисково “.
В реалност всяко в допълнение стопляне усилва тежестта на доста метеорологични екстремуми, размразяване на ледове и повишаване на морското ниво.
„ Намаляването на излъчванията през идващото десетилетие може сериозно да промени скоростта на стопляне “, сподели проф. Рогелй. „ Всяка част от стоплянето, която можем да избегнем, ще докара до по-малко вреди и по-малко премеждия на изключително бедните и уязвими групи от популацията и по-малко провокации за нашите общества да живеят живота, който желаем. "
Това сурово предизвестие идва от повече от 60 от водещите международни климатолози. То съставлява най-актуалната оценка на положението на световното стопляне.
Близо 200 страни се съгласиха да се опитат да лимитират повишението на световната температура до 1,5°C над равнищата от края на 19-ти век в границите на знаково съглашение през 2015 година, за да се избегнат някои от най-лошите последствия от изменението на климата.
Но страните не престават да изгарят рекордни количества въглища, нефт и газ и да изсичат богати на въглерод гори, излагайки тази интернационална цел на заплаха.
„ Всички неща се движат в неверна посока “, сподели водещият създател проф. Пиърс Форстър, шеф на Центъра за климатични фючърси „ Пристли “ в Университета в Лийдс. „ Виждаме някои невиждани промени. Виждаме по какъв начин стоплянето на Земята и покачването на морското ниво се форсират. “
Тези промени „ са планувани от известно време и можем непосредствено да ги отдадем на доста високото равнище на излъчвания “, добави той.
В началото на 2020 година учените пресметнаха, че човечеството може да отдели единствено 500 милиарда тона повече въглероден диоксид (CO2) - главният газ, затоплящ планетата - за 50% късмет да ограничи стоплянето до 1,5°C. Но до началото на 2025 година този по този начин наименуван „ въглероден бюджет “ се е свил до 130 милиарда тона, съгласно новото изследване.
Това понижение се дължи значително на продължаващите рекордни излъчвания на CO2 и други парникови газове, затоплящи планетата, като метан, само че също и на усъвършенствания в научните оценки.
Ако световните излъчвания на CO2 останат на сегашните си върхове от към 40 милиарда тона годишно, 130 милиарда тона дават на света почти три години, до момента в който този въглероден бюджет бъде привършен.
Това би могло да накара света да наруши задачата, сложена от Парижкото съглашение, споделят откривателите, макар че планетата евентуално няма да премине въпросните 1,5°C стопляне, породено от индивида, до няколко години по-късно.
Миналата година беше първата в историята, когато междинните световни температури на въздуха бяха с повече от 1,5°C над тези от края на 19-ти век.
Един-единствен 12-месечен интервал обаче не се смята за нарушаване на Парижкото съглашение, като рекордната горещина от 2024 година е подсилена в допълнение от естествените метеорологични модели.
Но породеното от индивида стопляне беше главната причина за високите температури предходната година, достигайки 1,36°C над прединдустриалните равнища, съгласно оценките на откривателите.
Настоящият ритъм на стопляне е към 0,27°C на десетилетие – доста по-бърз от всичко в геоложкия запис. А в случай че излъчванията останат високи, планетата е на път да доближи 1,5°C стопляне по този индикатор към 2030 година
След този миг дълготрайното стопляне на доктрина би могло да бъде понижено посредством изсмукване на огромни количества CO2 назад от атмосферата. Но създателите приканват за нерешителност при разчитането на тези амбициозни технологии като гаранция за излизане от пандиза.
„ При по-голямо превишаване от 1,5°C става по-малко евентуално отстраняването на CO2 да обърне изцяло стоплянето, породено от днешните излъчвания “, предизвести Йори Рогелй, професор по климатична просвета и политика в Imperial College London.
„ Всяка парченце от стоплянето “ е от голяма важност
Изследването е изпълнено с поразителна статистика, подчертаваща мащаба на към този момент настъпилото изменение на климата.
Може би най-забележителната е скоростта, с която се натрупва спомагателна топлота в климатичната система на Земята, известна на теоретичен диалект като „ енергиен дисбаланс на Земята “.
През последното десетилетие или към това, тази скорост на стопляне е повече от два пъти по-висока от тази през 70-те и 80-те години на предишния век и е с към 25% по-висока от края на 2000-те и 2010-те.
„ Това е в действителност огромно число, доста обезпокоително число за толкоз къс интервал ", сподели доктор Матю Палмър от Британската метеорологична работа и доцент в университета в Бристъл.
Неотдавнашното нарастване се дължи главно на излъчванията на парникови газове, само че намаляването на охлаждащия резултат от дребни частици, наречени аерозоли, също е изиграло роля. Тази спомагателна сила би трябвало да отиде някъде. Част от нея отива за стопляне на земята, повишение на температурите на въздуха и размразяване на ледовете по света.
Но към 90% от непотребната топлота се поема от океаните.
Това значи освен нарушение на морския живот, само че и по-високо морско ниво: по-топлите океански води заемат повече място, в допълнение към спомагателната вода, която топящите се ледници прибавят към нашите морета.
Темпът на повишаване на морското ниво в международен мащаб се е удвоил от 90-те години на предишния век, което покачва риска от наводнения за милиони хора, живеещи в крайбрежните региони по целия свят. Въпреки че всичко това рисува мрачна картина, създателите означават, че темпът на увеличение на излъчванията наподобява забавя внедравянето чисти технологии.
Те настояват, че „ бързите и строги “ съкращения на излъчванията са по-важни от всеки път.
Целта от Париж се основава на доста мощни научни доказателства, че въздействието на изменението на климата би било доста по-голямо при стопляне с 2°C, в сравнение с при стопляне с 1,5°C.
Това постоянно се опростява, като се има поради, че стопляне под 1,5°C е „ безвредно “, а над 1,5°C – „ рисково “.
В реалност всяко в допълнение стопляне усилва тежестта на доста метеорологични екстремуми, размразяване на ледове и повишаване на морското ниво.
„ Намаляването на излъчванията през идващото десетилетие може сериозно да промени скоростта на стопляне “, сподели проф. Рогелй. „ Всяка част от стоплянето, която можем да избегнем, ще докара до по-малко вреди и по-малко премеждия на изключително бедните и уязвими групи от популацията и по-малко провокации за нашите общества да живеят живота, който желаем. "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ