Защо марсианските залези са сини?
Земята и Марс са огледални светове. Марс е Червената планета, а Земята – бледата синя точка. Марс е студена пустиня, а Земята е цялостна с вода и живот. Съществува обаче още една любопитна разлика. Небето на Марс е алено, а тамошните залези – сини. Защо?
Причината за това е почти същата, заради която нашето небе е синьо, а залезите ни – червени. Светлината от Слънцето се разпръсква според от наличието на атмосферата.
Слънчевата светлина обгръща най-различни дължини на вълната. Молекулите и прахта си взаимодействат единствено с съответни талази. Разпръсването на светлината от тези частици дефинира цвета, който виждаме.
Атмосферата на Марс е доста слаба и разредена – нейното налягане се равнява на към 1 % от земното. Съставена е от въглероден диоксид и в нея има доста прахуляк. Фините прахови частици разпръскват алената светлина. Затова небето наподобява червеникаво. Същевременно – синята светлина се пропуща. На Земята се случва таман противоположното. Синята светлина отскача от въздушните молекули, което придава присъщия нюанс на нашето небе.
По време на залез на светлината й се постанова да изминава по-голямо разстояние в атмосферата. Затова тя се разпръсква повече. Това, което остава от нея, е цветът, който виждаме ние. На Земята имаме по-широка алена палитра, която се усилва в допълнение от прахта от вулканите и огньовете. Крайният резултат на Марс е студен наследник нюанс.
Марсоходите „ Кюриосити “, „ Спирит “ и „ Опортюнити “, който изпратихме на Червената планета, съумяха да снимат този любопитен феномен.
Впрочем, Земята и Марс са единствените две планети в Слънчевата система, които имат залези, които можем да следим. Меркурий няма атмосфера. Това значи, че когато денят минава към нощ и температурите падат от 427°C до -173°C, Слънцето просто ще изчезне. Освен това денят тук е много дълъг – планетата прави един оборот към оста си за към 58 дни.
Ако отидем на Венера, нещата ще станат още по-зле. Плътните облаци, с които е покрито небето, както и извънредно гъстата атмосфера, ще попречат на слънчевите лъчи да ни доближат. Освен това високите температури и киселинният дъжд ще разтопят защитните ни костюми. А най-после и нас самите.
Може би на Титан ще станем очевидци на някой в действителност необичаен залез (въпреки гъстата му атмосфера). Засега обаче земните и марсианските са единствените, на които имаме опция да се любуваме.
Източник: IFLScience
