Земята с втора луна за два месеца
Земята е на път да се снабди с нов натурален сателит. Тази " мини-луна " ще бъде с нас през идващите два месеца от 29 септември натам, само че това не е първото ѝ посещаване и няма да е последното.
Тази краткотрайна мини-луна е в действителност дребен метеорит, необятен към 10 м. Официално известна като 2024 PT₅, скалата беше открита едвам предишния месец, а калкулации на нейния път сочат, че ще се трансформира в нов сателит за Земята на 29 септември.
Тя ще бъде нашият дребен сателит в продължение на 56,6 дни, завършвайки една цялостна обиколка към Земята. След това скалата ще се освободи от нашата гравитационна битка на 25 ноември, връщайки се на пътя си към Слънцето.
Тогава 2024 PT₅ ще мине за последно довиждане на 9 януари 2025 година, доближавайки се на 1,8 млн. км от Земята, преди още веднъж да се насочи към непрогледната мрачевина.
Това обаче не е последният път, в който ще забележим 2024 PT₅. Очаква се тя да се завърне на 8 ноември 2055 година, на отдалеченост от 5,2 млн. км.
Тази галактическа канара беше открита на 7 август от Системата за последно предизвестие за астероиден земен удар (ATLAS). Това се случи ден преди да направи най-близкото си прекосяване до Земята, преминавайки единствено на 567 000 км, което е 1,5 пъти от дистанцията на (нормалната) Луна.
След това астрономите от Университета Комплутенсе в Мадрид съумяха да изчислят орбитата на 2024 PT₅, като използваха данни от базата данни за дребни тела на JPL въз основа на 122 наблюдения в продължение на 21 дни. Това разкри, че се намира на траектория с форма на подкова и се движи относително постепенно, което води до къса медо(мини-)лунна фаза със Земята.
Орбиталните ѝ характерности също по този начин помогнаха на екипа да дефинира от кое място може да е пристигнала. 2024 PT₅ наподобява принадлежи към група близки до Земята обекти, наречени Арджуни, които обикалят към Слънцето на почти същото разстояние, форма и ъгъл като Земята. Тази траектория прави малко евентуално 2024 PT₅ да е неестествен галактически отпадък, който ATLAS е забелязвал да се насочва към нас и преди.
Това не е и първото родео на метеорита. Астрономите наблюдаваха с огромна степен на сигурност пътуването му 60 години обратно в предишното, преди да очертаят ориста му и 30 години напред в бъдещето. Извън този интервал данните стават малко по-неясни заради близкото взаимоотношение със системата Земя-Луна.
Преди тазгодишното си доближаване 2024 PT₅ е направил относително близки прелитания през февруари 2003 година, април 1982 година и март 1960 година Но и в трите случая към момента ни преследваше на разстояние от най-малко 8,2 млн. км. Последният път, когато е бил на разстояние под 1 млн. км, наподобява е бил през октомври 1937 година, само че както споделя екипът, толкоз обратно историята му не е толкоз сигурна.
Ако тръгнем в противоположната посока на времето, идващото несъмнено посещаване ще бъде през ноември 2055 година След това мъглявата кристална топка сочи, че той може да направи още едно близко прекосяване през януари 2084 година, на към 1,66 млн. км.
Земята и преди е имала сходни къси контакти с мини-луни. През 2020 година астрономите схванаха, че дребна канара, необятна най-вече 3,5 м, е обикаляла към планетата ни в продължение на към три години. Само няколко месеца след откриването ѝ тя се освободи от границите си и се отдалечи.
През 2016 година беше открит различен тип мини-луна. Този беше " квазиспътник ", защото механически към момента обикаляше към Слънцето, само че се движеше зад Земята, поради нейното гравитационно привличане. Изчислено е, че ни е следвала съвсем един век и евентуално ще ни следва още няколко.
Тази краткотрайна мини-луна е в действителност дребен метеорит, необятен към 10 м. Официално известна като 2024 PT₅, скалата беше открита едвам предишния месец, а калкулации на нейния път сочат, че ще се трансформира в нов сателит за Земята на 29 септември.
Тя ще бъде нашият дребен сателит в продължение на 56,6 дни, завършвайки една цялостна обиколка към Земята. След това скалата ще се освободи от нашата гравитационна битка на 25 ноември, връщайки се на пътя си към Слънцето.
Тогава 2024 PT₅ ще мине за последно довиждане на 9 януари 2025 година, доближавайки се на 1,8 млн. км от Земята, преди още веднъж да се насочи към непрогледната мрачевина.
Това обаче не е последният път, в който ще забележим 2024 PT₅. Очаква се тя да се завърне на 8 ноември 2055 година, на отдалеченост от 5,2 млн. км.
Тази галактическа канара беше открита на 7 август от Системата за последно предизвестие за астероиден земен удар (ATLAS). Това се случи ден преди да направи най-близкото си прекосяване до Земята, преминавайки единствено на 567 000 км, което е 1,5 пъти от дистанцията на (нормалната) Луна.
След това астрономите от Университета Комплутенсе в Мадрид съумяха да изчислят орбитата на 2024 PT₅, като използваха данни от базата данни за дребни тела на JPL въз основа на 122 наблюдения в продължение на 21 дни. Това разкри, че се намира на траектория с форма на подкова и се движи относително постепенно, което води до къса медо(мини-)лунна фаза със Земята.
Орбиталните ѝ характерности също по този начин помогнаха на екипа да дефинира от кое място може да е пристигнала. 2024 PT₅ наподобява принадлежи към група близки до Земята обекти, наречени Арджуни, които обикалят към Слънцето на почти същото разстояние, форма и ъгъл като Земята. Тази траектория прави малко евентуално 2024 PT₅ да е неестествен галактически отпадък, който ATLAS е забелязвал да се насочва към нас и преди.
Това не е и първото родео на метеорита. Астрономите наблюдаваха с огромна степен на сигурност пътуването му 60 години обратно в предишното, преди да очертаят ориста му и 30 години напред в бъдещето. Извън този интервал данните стават малко по-неясни заради близкото взаимоотношение със системата Земя-Луна.
Преди тазгодишното си доближаване 2024 PT₅ е направил относително близки прелитания през февруари 2003 година, април 1982 година и март 1960 година Но и в трите случая към момента ни преследваше на разстояние от най-малко 8,2 млн. км. Последният път, когато е бил на разстояние под 1 млн. км, наподобява е бил през октомври 1937 година, само че както споделя екипът, толкоз обратно историята му не е толкоз сигурна.
Ако тръгнем в противоположната посока на времето, идващото несъмнено посещаване ще бъде през ноември 2055 година След това мъглявата кристална топка сочи, че той може да направи още едно близко прекосяване през януари 2084 година, на към 1,66 млн. км.
Земята и преди е имала сходни къси контакти с мини-луни. През 2020 година астрономите схванаха, че дребна канара, необятна най-вече 3,5 м, е обикаляла към планетата ни в продължение на към три години. Само няколко месеца след откриването ѝ тя се освободи от границите си и се отдалечи.
През 2016 година беше открит различен тип мини-луна. Този беше " квазиспътник ", защото механически към момента обикаляше към Слънцето, само че се движеше зад Земята, поради нейното гравитационно привличане. Изчислено е, че ни е следвала съвсем един век и евентуално ще ни следва още няколко.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ