Тези сюрреалистични видеа показват как изглежда слънчево затъмнение на Марс
Земята е едно в действителност извънредно и превъзходно място и Марс, нашият комшия, постоянно ни го напомня.
Слънчевите затъмнения могат да бъдат следени и на Червената планета. Те обаче, както ясно се вижда от фрагментите, снимани от марсоходите „ Опортюнити “, „ Кюриосити “ и „ Пърси “ на NASA, наподобяват много по-различни от земните.
Спътниците на Марс Фобос и Деймос планетата надлежно един път на 7,65 и 30,35 часа –сравнително къс интервал спрямо 27-дневната лунна орбита. Пълно е и с доста по-малки (и по-неравни) спътници, които нямат нищо общо със съвършения кръговиден диск на Луната.
Технически видяно това не са затъмнения – такива, на каквито ставаме очевидци тук на Земята – а преноси, при които слънчевата светлина в никакъв случай не се закрива напълно. Вижте да вземем за пример един сходен пренос, сниман от „ Пърси “.
Интересното е, че по време на едно от „ затъмненията “ на Фобос марсианският роувър InSight съумява да засече нещо необичайно. За изненада на учените, учещи Червената планета, по време на затъмненията на Фобос, сеизмометърът на марсохода (инструмента, който записва земните придвижвания, с цел да следи за евентуална сеизмична интензивност – се е наклонил (съвсем мъничко) на една страна. По това време инфрачервеният радиометър е отчел лек спад в температурата на повърхността по време на най-дългия пренос. След това градусите са се върнали до първичните стойности за към минута и половина. Екипът има вяра, че най-вероятно това е повода за странните регистрирания на сеизмометъра. „ По време на затъмнение земята се охлажда – разяснява сеизмологът Мартин ван Дрил от Швейцарския федерален софтуерен институт в Цюрих. – Тя се деформира по неравномерен метод, което е наклонило леко инструмента. “
От двата спътника Фобос има максимален контур и блокира съвсем 40 % от светлината на Слънцето (дори тогава, когато е съвсем напълно обхванат от сиянието му). Деймос е доста по-малък и по-отдалечен от повърхността на Марс. Той засенчва напълно малко слънчева светлина и ни напомня какъв брой специфична е нашата планета.
Тук, по време на цялостно слънчево затъмнение, дискът на Луната покрива Слънцето напълно (въпреки че нашият сателит е доста по-малък). Можем да отдадем този факт на едно удивително съвпадане – Луната е към 400 пъти по-малка от Слънцето. Освен това се намира към 400 пъти по-близо до Земята, в сравнение с нашата звезда. Това значи, че когато погледнем двата обекта от домовете си, те наподобяват почти еднообразно огромни на небосвода.
Разбира се, тези стойности варират леко, защото нито земната орбита към Слънцето, нито тази на Луната към Земята са напълно кръгови. Ето за какво те могат да наподобяват или по-големи, или по-малки според от орбиталните позиции. Именно по този начин получаваме и пръстеновидните затъмнения, при които Луната не съумява да покрие Слънцето напълно и към нея се образува хубав пръстен от светлина.
Още по-интересното е, че нашият тип се е появил във допустимо най-подходящия миг, с цел да се следи на тези съвършени затъмнения. Луната се е формирала доста по-близко до Земята и сега тя постепенно, само че несъмнено, се отдалечава от нас (с към 3,82 см всяка година). Ако бяхме закъснели – да вземем за пример с към 600 млн. години – нямаше да можем да се любуваме на цялостните слънчеви затъмнения.
Видеото по-долу демонстрира „ затъмнение “ на Деймос.
Когато следим слънчевите затъмнения от Земята, ние можем да научим много неща за Слънцето (именно по този начин преди към 100 години да вземем за пример е тествана Общата доктрина на относителността). Тези на Марс също разкриват забавни детайлности – учените могат да свържат придвижването на Фобос с гравитационните му резултати върху Марс и да употребяват тази информация, с цел да схванат по-добре мистериозния интериор на планетата.
Чрез марсианските затъмнения можем да научим повече и за ориста на Фобос – спътникът последователно се доближава към повърхността на планетата и един ден нейната гравитация просто ще го унищожи. Учените считат, че когато това се случи, към Червената планета ще се образува краткотраен пръстен от останките на Фобос.
Източник: Science Alert
