Неземна гледка: Заснеха жаба със светещи сини очи върху светещ призрак
Земята е дом на необикновен брой типове и някои от тях са безусловно вълшебен. Например, луминисцентна жаба, яхнала рядка светеща призрачна гъба. Рядката фотография е направена от фотографа Тоби Шрапел и завоюва състезанието за научна снимка на Beaker Street 2024 в категорията „ Избор на хората “.
На фотографията синята светлина се отразява от очите и кожата на биофлуоресцентна кафява дървесна жаба (Litoria ewingii), кацнала върху рядка призрачна гъба с форма на фуния (Omphalotus nidiformis). Гъбата получава името си от злокобното си биолуминесцентно зарево през нощта.
Според Тоби Шрапел той съумява да снима това магическо дуо в борова ферма в Тасмания след шест седмици търсене на необичаен тип гъби, пише Live Science. Авторът на фотографията твърди, че видял гъба и жаба дружно и незабавно си помислил, че това е шансът му да направи „ нещо магическо “.
Имайте поради, че призрачната гъба е рядка ламелна гъба, която пораства в Австралия и Тасмания. Има тънки структури, наречени хриле, ситуирани от долната страна на капачката, които са виновни за разпространяването на спорите.
През деня тялото на гъбата фуния е бяло или бледокафяво, само че през нощта хрилете на гъбата светят с неземна зелена светлина. Това се случва посредством развой, прочут като биолуминесценция, химическа реакция сред ензими и О2, която създава светлина, сходно на това по какъв начин светят коремите на светулките.
Шрапел отбелязва, че е прекарал няколко седмици в търсене на неуловимата призрачна гъба, преди да получи съвет от другар за борова ферма в крайбрежния резерват Seven Mile Beach. Отправя се натам и в последна сметка търсенето се увенчава с триумф. Освен това фотографът видя, че също толкоз невероятна дребна дървесна жаба седи яхнала гъбата.
Снимка: Toby Schrapel/Beaker Street Photography Prize
В този непредвиден миг Шрапел осъзнава, че излагането на кожата на земноводните на ултравиолетова (UV) светлина ще разкрие блестящо синьо зарево, предоставяйки рядка опция да се улови биолуминесценцията на гъба и биофлуоресценцията на жаба в една и съща рамка.
Изследователите означават, че биофлуоресценцията поражда, когато живият организъм има химическа повърхнина, която всмуква светлина при една дължина на вълната и я излъчва наново при друга. Биофлуоресценцията и биолуминесценцията се срещат в цялото животинско царство и в този случай дървесните жаби могат да го употребяват като форма на връзка. В същото време, съгласно учените, биолуминесценцията в гъбите е изследвана по-малко, само че съгласно една доктрина мекото зарево евентуално притегля инсекти, които популяризират гъбичните спори.
По-късно Тоби Шрапел изпрати фотографията си на конкурс и тя в последна сметка завоюва премията People`s Choice Award на годишния конкурс за научна снимка на Beaker Street.
На фотографията синята светлина се отразява от очите и кожата на биофлуоресцентна кафява дървесна жаба (Litoria ewingii), кацнала върху рядка призрачна гъба с форма на фуния (Omphalotus nidiformis). Гъбата получава името си от злокобното си биолуминесцентно зарево през нощта.
Според Тоби Шрапел той съумява да снима това магическо дуо в борова ферма в Тасмания след шест седмици търсене на необичаен тип гъби, пише Live Science. Авторът на фотографията твърди, че видял гъба и жаба дружно и незабавно си помислил, че това е шансът му да направи „ нещо магическо “.
Имайте поради, че призрачната гъба е рядка ламелна гъба, която пораства в Австралия и Тасмания. Има тънки структури, наречени хриле, ситуирани от долната страна на капачката, които са виновни за разпространяването на спорите.
През деня тялото на гъбата фуния е бяло или бледокафяво, само че през нощта хрилете на гъбата светят с неземна зелена светлина. Това се случва посредством развой, прочут като биолуминесценция, химическа реакция сред ензими и О2, която създава светлина, сходно на това по какъв начин светят коремите на светулките.
Шрапел отбелязва, че е прекарал няколко седмици в търсене на неуловимата призрачна гъба, преди да получи съвет от другар за борова ферма в крайбрежния резерват Seven Mile Beach. Отправя се натам и в последна сметка търсенето се увенчава с триумф. Освен това фотографът видя, че също толкоз невероятна дребна дървесна жаба седи яхнала гъбата.
Снимка: Toby Schrapel/Beaker Street Photography Prize В този непредвиден миг Шрапел осъзнава, че излагането на кожата на земноводните на ултравиолетова (UV) светлина ще разкрие блестящо синьо зарево, предоставяйки рядка опция да се улови биолуминесценцията на гъба и биофлуоресценцията на жаба в една и съща рамка.
Изследователите означават, че биофлуоресценцията поражда, когато живият организъм има химическа повърхнина, която всмуква светлина при една дължина на вълната и я излъчва наново при друга. Биофлуоресценцията и биолуминесценцията се срещат в цялото животинско царство и в този случай дървесните жаби могат да го употребяват като форма на връзка. В същото време, съгласно учените, биолуминесценцията в гъбите е изследвана по-малко, само че съгласно една доктрина мекото зарево евентуално притегля инсекти, които популяризират гъбичните спори.
По-късно Тоби Шрапел изпрати фотографията си на конкурс и тя в последна сметка завоюва премията People`s Choice Award на годишния конкурс за научна снимка на Beaker Street.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ