Земя навътре в морето“ и отдалечен остров“ – това означава

„ Земя във вътрешността в морето “ и „ далечен остров “ – това значи индианската дума, от която произлиза името на остров Нантъкет. Остров, град и област, това място е надарено с неповторима хубост. Боровинкови поля покриват заоблените хълмове, пясъчните дюни са царство на дивите рози, а вълните на океана се разрушават в скалисти крайбрежия, приютили големи къщи, цялостни с история и секрети.

 Именно публикация за тези къщи във Vanity Fair въодушевява Мишел Гейбъл за написването на третия ѝ разказ. „ Много от тези имения принадлежат на фамилиите си от генерации, а през днешния ден са в заплаха и всеки момент могат да се срутен в морето поради ерозията на почвата – споделя Мишел. – Докато четях, в мозъка ми се появи картина на дом, събрал в себе си деветдесет и девет години история и мемоари, дом, който скоро ще изчезне вечно. “ Скоро този дом заживява в новия ръкопис на писателката.

 „ Книга за лятото “ ни води в Сконсет, най-източната част на историческия остров, който сходно на прилежащия Мартас Винярд е обичано място за отмора на богатите фамилии от източната част на Съединени американски щати. Океанът, дивите рози по дюните и изумителната къща на върха на скалата – звучи като рецепта за съвършеното лято.

 От деветдесет и девет години всяко лято „ Клиф Хаус “ отваря вратите си за семейство Йънг и техните другари. Но този път Бес Кодман не идва тук, с цел да си почине и да се любува на спокойствието и естествените хубости. Ерозията разрушава брега и Бес би трябвало да вразуми упоритата си майка Сиси да напусне къщата, която е застрашена от сриване.

 Но въпреки свлачищата да отнасят скалата, „ Клиф Хаус “ пази мемоари. Сред многочислените движимости Бес открива избелялата „ Книга за лятото “, книга за фамилни мемоари и усещания на гостите, чиито страници пазят истории от предишното. Първият спомен е записан от Сара - създателката на „ Клиф Хаус “, само че най-вече са текстовете от обичаната баба на Бес – Руби. В „ Книга за лятото " са скътани истории за щастливи летни дни и следи от сълзи за загубите през войната. А това, което липсва, са късчетата от спомените на самата Бес.

 Докато дъждът и вятърът лишават брега метър по метър, Бес се бори да резервира равновесие измежду урагана и тайните на личния си живот. „ Клиф Хаус “ е къща на дамите, постоянно е казвала Руби. В последния ден от последното лято тук наследниците й ще открият в тези думи неподозирана истина.

 Вдъхновен от суровата хубост на природата, „ Книга за лятото “ е разказ за бурите и силата да устоим. Авторката на бестселъра „ Парижкият апартамент “ преплита историите на три дами, с цел да нарисува свят, в който болката и вярата вървят ръка за ръка. Защото лятото постоянно идва.

1
Актуално от острова
КЛИФ ХАУС1 НЯМА ШАНС
15 май 2013 г.

 Носят се клюки, че знаковото за Нантъкет имение, известно като „ Клиф Хаус “, е обречено и напълно скоро ще се срине в океана. Със сигурност новината е покъртителна. Това e единствената достоверна постройка отпреди 1978 година, останала в северозападната половина на Бакстър Роуд.

 За тези, които не знаят – въпреки да не ми се има вяра, че това е допустимо, – къщата е ситуирана в Сиасконсет, на върха на стръмен скален нос, покрай фара „ Санкати Хед “ и фамозното голф игрище, където можете да зърнете звезди от Националната футболна лига да размахват стикове, скрити зад тъмните си очила.

 Подложено на ерозия от десетилетия, „ Клиф Хаус “ е приятно местенце, което в рамките единствено на една година безусловно се състари и унищожи пред очите ни. Първо пристигна ураганът Санди от предходната есен, последван от жестоката февруарска зимна стихия и безмилостния циклон Немо през март, който връхлетя с гневни ветрове от над 140 километра в час. Само за осем месеца скалата под „ Клиф Хаус “ се смъкна с повече от 15 метра. Това е половин игрище, дами и господа! Знаменитостите с очилата ще го потвърдят.

 Както множеството от вас може би знаят, притежател на „ Клиф Хаус “ е градската размирница Сиси Кодман. Сиси твърди, че има хрумвания за справяне с казуса като преработване на пясък, каменни заграждения и впрочем. И макар че си падаме по Сиси и нейните номера, каквито и велики проекти да има обичаната ни съгражданка, те би трябвало да бъдат утвърдени от локалните поданици и да съответстват с ползите на общността. Известно е, че жителите на острова не желаят заграждения, барикади и други сходни. Летните хора, туристите, ги харесват. А Сиси Кодман е по малко и от двете, тъй като въпреки през по-голямата част от годината да живее тук, по сърце е от Бостън.

 Казват, че за къщата няма вяра, само че ние, в „ Актуално от острова “, не сме подготвени да приемем този факт с лекост. Ако някой може да избави скалата, това е Сиси. Без подозрение тя е подготвена да реалокира небето и земята, с цел да реализира мечтаното. Да се надяваме, че земята няма да реши сама да се размести, и то по-рано от предстоящото.

 Следете събитията, нантъкетци. Битката не е завършила. Лично аз съм постоянно подготвена да заложа на шейсетгодишната дама, която, наподобява, в никакъв случай не спи.

 ЗА МЕН: Корки Тарбокс е родена и живее в Нантъкет, откогато се помни, и е върла бърборана. Омъжена, с един завързак, който към момента се придвижва на четири крайници. Мненията, изказани в блога „ Актуално от острова “ (както и в туитър, фейсбук, инстаграм и т. н.) са напълно нейни. В множеството случаи.

2
Събота следобяд

Само Сиси Кодман може да посрещне някого на летището с колело.
– Бес! – извика тя, слизайки от велосипеда. – Елизабет!
Носеше нормалната си униформа: къси панталони в цвят каки, разкопчана дънкова риза и износени кецове. Косата ѝ бе прибрана в бейзболна шапка на „ Ред Сокс “.
– О, Бес, красива си! – възкликна и след това задуши щерка си в мощната си прегръдка, която също като облеклата ѝ беше запазена марка. Мощна. Агресивна. Почти като наказване. – Очаквах да е доста по-зле с този бракоразвод.
– Предстоящ бракоразвод. И... мамо, съществено?! Колело?
Бес бе прекомерно озадачена от странното средство за напредване, с цел да се възмути от нетактичния комплимент, също безусловно характерен за Сиси Кодман. Беше привикнала с този тип реплики, както и с велосипеда. Не би трябвало да са изненада за нея и въпреки всичко Сиси постоянно я хващаше неподготвена.
– Трябва ли да си наема кола? – попита тя и излезе на слънчевата улица, влачейки след себе си куфара си на колела. Слънцето беше толкоз блестящо, че ѝ се наложи да заслони очите си с длан.
– Не се излагай – отвърна Сиси. – Това е Нантъкет, а не Ел Ей.
– Добре, само че аз пребивавам в Сан Франциско, което е на шестстотин километра от Ел Ей и все едно е в напълно друг щат. Освен това, нали осъзнаваш, че сме на най-малко осем километра от „ Клиф Хаус “?
– Малко над единайсет – поправи я Сиси. – Но имам кошница на колелото!
Бес погледна към куфара си. Влизаше в мястото за багажа в самолета, само че несъмнено нямаше да се побере в оръфаната ракитена кошница, която висеше от кормилото на велосипеда. А и не биваше да не помни, че единственият път до Сиасконсет бе Майлстон Роуд и карането по него беше задоволително притеснително и без багаж.
– Сис, в действителност ли очакваш да побера това... – Бес уточни към куфара си – в това?
Кошницата беше толкоз минималистична, че даже Великденското зайче би се оплакало.
– Не чаках да носиш толкоз багаж – отвърна Сиси.
– О, мамо!
Бес се наведе за втора прегръдка. Първата бе пристигнала толкоз бързо, че не съумя да отвърне.
– Чудесно е, че те виждам. Радвам се, че има неща, които в никакъв случай не се трансформират. – Отдръпна се обратно. – И ти се удивлявам, задето мислиш, че можеш да обиколиш целия свят с тези твои кокалести крайници. Но съществено – би трябвало да потърсим други разновидности за напредване.
– Кой е отгледал тази принцеса? – намръщи се Сиси. – Пфу...
Прекалено от дълго време живееш в Калифорния. Вече даже не си проличава, че си от Ню Ингланд. Сиси сграбчи куфара на Бес и се понесе към улицата, влачейки багажа с едната си ръка и бутайки колелото си с другата.
– Мога и сама да го нося! – извика Бес.

Сиси форсира крачка и къдравата ѝ пясъчноруса опашка се разклати през отвора на шапката. Сякаш в отговор Бес инстинктивно приглади своя мрачен, прав бретон.
– Не съм сигурна за какво си тук – провикна се Сиси през рамо. – Има още доста време до сватбата на братовчедка ти. Не ме разбирай неправилно. Страхотно е, че те виждам. Но не би трябвало ли да работиш? Да. Работа. Точно това трябваше да прави. Това бе същият мотив, който Бес бе изтъкнала в диалога с татко си.
– Татко сподели... – стартира тя.
– О, апелирам те – изпуфтя Сиси. – Знаеш, че татко ти обича да преувеличава. Навярно е приложил всичките си номера, с цел да изкара обстановката бедствена.
Бес поклати глава. „ Бедствена “, да, би могло да се каже. „ Катастрофална “ също бе положително изложение.
– Елизабет, би трябвало да изкараш майка си от тази къща – примоли ѝ се татко ѝ преди седемдесет и два часа.
– Защо не го направиш ти? – попита Бес. – Тя е твоя брачна половинка.
– Опитах, само че Сиси не ме слуша от години. Ти си единствената, която може да помогне.

 Макар по някакъв недоверчив метод това да звучеше като комплимент, в действителност въобще не беше. Не, Дъдли не вярваше, че междинното му дете е способно да разубеди за нещо техния неотстъпчив и непреклонен матриарх. Вярата му в Бес бе от по-практично естество и се коренеше най-много в способността на щерка му да се явява на мига, в който я повикат, най-малко спрямо другите им две деца. Бес не беше като Клей – огромният брат, който работеше милиони часове седмично в хеджфонда на татко им. Клей с двете дребни деца и капризната бременна в деветия месец брачна половинка с толкоз условия и стремежи, че с цел да ги извърши човек, трябваше да работи на цялостен ден единствено това.

 Не беше и като най-малката – Джулия, известна на всички като „ Лала “ поради дългите години, в които не можеше да произнесе вярно личното си име. Сладката Лала беше в Судан, с цел да оказва помощ на бежанци, тъй като дребните сестрички с привилегировано родословие и положително обучение, приключили Харвард, могат да вършат такива нещa. Тя няма какво да споделя.

Издателство Софтпрес