Неолитното селище до с. Чавдар: при семейство Флинтстоун, на 70 км от София
Земите, на които през днешния ден е ситуирана България, са населявани от хилядолетия. Смята се, че тук е зародила и една от най-старите култури в Югоизточна Европа по времето на неолита - сред 8000 и 5000 пр.н.е. Българските археолози през годините постоянно са се натъквали на артефакти от това време при разкопки в доста елементи на страната - фрагменти от сечива и битови предмети, паметни фигурки или декорации. Само на 70 километра от София обаче има едно място, където любопитните могат да видят по какъв начин и при какви условия са живели тези наши антични предшественици - безусловно.
Археологическият парк " Тополница ", който включва възстановка на неолитно населено място и музей, се намира до село Чавдар и към този момент 10 години посреща посетители. Те могат да видят по какъв начин са изглеждали жилищата на неолитните хора преди 7-8 хиляди години, какви са били работилниците им и да си показват живота в тези остарели общества. Музеят пък споделя историята на седемте културни пласта в селищната могила - експозицията е дребна, само че доста богата на информация, която е поднесена по забавен и понятен метод - нещо, което постоянно липсва в музеите.
Старо време в съвременна опаковка
За село Чавдар е писано доста. Неговият кмет Пенчо Геров се прочу с изключителната си успеваемост в усвояването на европейски фондове, с помощта на което Чавдар се трансформира най-добре уреденото село в България - чисто, приветливо и благоустроено.
Археологическият парк на 2 км от селото не е изключение от наклонността. Той е развиван като част от по-голям туристически артикул. До него се стига по добре поддържан път, който приключва с огромен паркинг, на който има и зарядни станции за е-автомобили. Комплексът включва и заведение за хранене, подслон с барбекю, дребна сцена навън, въжен парк със спортни атракции навън, в това число стена за катерене.
Реклама
На върха на хълма, преобладаващ над цялата местност и над самото с. Чавдар, се намира пък параклисът " Св. Петка ", откъдето се разкрива красива необятна панорама.
Селището
Раннонеолитното населено място до Чавдар е намерено инцидентно през 1967 година при подготовка на терена за засаждане на овощна градина. В идващото десетилетие са направени и разкопките, като към българските учени през 70-те години се е присъединила и британска експедиция от Кеймбриджкия университет.
Селището е било неголямо, обградено и предпазено от три страни с вал и трап с широчина 1.5-2 м. Четвъртата страна е била защитавана по натурален път от близката река Тополница. Освен жилища тук са открити и десетина занаятчийски работилници, което сочи, че по това време е имало разделяне на труда в общността. Днес в комплекса са реконструирани няколко обекта - жилищни здания, работилници за обработка на кожа, за произвеждане на керамични съдове и каменни оръдия на труда. Всички те са свързани посредством тесни алеи и оградени от дървен плет.
Жилищата са построени от глина и плява, дървени колове и преплетени клони. Те са се състояли от едно общо помещение, в което значимо място заема огромна глинена пещ.
Реклама
Близо до пещта е имало ръчна мелница, а в близост са били вкопавани и питосите със зърно. В центъра на всяка сграда е имало и кръгло огнище, към което евентуално се е въртял фамилният живот. " Обзавеждането " е от ниски маса и столове и нарове за спане. За най-авантюристично въодушевление комплексът даже предлага опция да останат и да нощуват в едно от тези антични жилища.
В работилниците пък са били създавани разнообразни оръдия на труда. От камък и кости на животни са правени брадви, мотики, украшения, лъжици, игли, шила и други Кожарските работилници осигурявали на жителите на селището обработена кожа. Използвали кремъчни стъргалки, ножове и костени длета. В керамичните работилници са правени всевъзможни типове съдове, нужни за бита, само че също и паметни фигурки, обредни предмети, играчки и други
Музеят
Атракционната част отваря вкус за повече познания за неолитния (наречен още новокаменен) интервал, хората и бита им, които могат да бъдат задоволени в музея. Експозицията в него споделя за случилата се в миналото в района неолитна гражданска война - първата гражданска война в историята на човечеството, довела до определяне на едно място. Неолитизацията настава през 7-6 хилядолетие пр.н.е., а за притежател на тази просвета се счита население, мигрирало и инфилтрирало се първо в най-югоизточните елементи на Балканския полуостров. Постепенно за няколко епохи неолитизацията обгръща цяла Европа. Това е времето, в което стартират да се развиват земеделието и скотовъдството, започва производството на разнообразни предмети и оръдия на труда, обработката на кожи, керамични произведения и текстил. Уседналостта и тези действия поставят на процедура основите на човешкото общество и появяването на строителството, селищата, търговия и така нататък
В залата на музея паралелно с илюстрации и осведомителни пана има и витрини с предмети от бита, красива рисувана керамика с геометрични претекстове, както и най-различни паметни предмети - зооморфни фигурки, антропоморфни съдове, глинени паметни предмети, които евентуално са били част от разнообразни церемонии. В неолитното общество женската фигура въплъщава концепцията за бога и такива са намирани в обилие.
Археологическият парк " Тополница ", който включва възстановка на неолитно населено място и музей, се намира до село Чавдар и към този момент 10 години посреща посетители. Те могат да видят по какъв начин са изглеждали жилищата на неолитните хора преди 7-8 хиляди години, какви са били работилниците им и да си показват живота в тези остарели общества. Музеят пък споделя историята на седемте културни пласта в селищната могила - експозицията е дребна, само че доста богата на информация, която е поднесена по забавен и понятен метод - нещо, което постоянно липсва в музеите.
Старо време в съвременна опаковка
За село Чавдар е писано доста. Неговият кмет Пенчо Геров се прочу с изключителната си успеваемост в усвояването на европейски фондове, с помощта на което Чавдар се трансформира най-добре уреденото село в България - чисто, приветливо и благоустроено.
Археологическият парк на 2 км от селото не е изключение от наклонността. Той е развиван като част от по-голям туристически артикул. До него се стига по добре поддържан път, който приключва с огромен паркинг, на който има и зарядни станции за е-автомобили. Комплексът включва и заведение за хранене, подслон с барбекю, дребна сцена навън, въжен парк със спортни атракции навън, в това число стена за катерене.
Реклама
На върха на хълма, преобладаващ над цялата местност и над самото с. Чавдар, се намира пък параклисът " Св. Петка ", откъдето се разкрива красива необятна панорама.
Селището
Раннонеолитното населено място до Чавдар е намерено инцидентно през 1967 година при подготовка на терена за засаждане на овощна градина. В идващото десетилетие са направени и разкопките, като към българските учени през 70-те години се е присъединила и британска експедиция от Кеймбриджкия университет.
Селището е било неголямо, обградено и предпазено от три страни с вал и трап с широчина 1.5-2 м. Четвъртата страна е била защитавана по натурален път от близката река Тополница. Освен жилища тук са открити и десетина занаятчийски работилници, което сочи, че по това време е имало разделяне на труда в общността. Днес в комплекса са реконструирани няколко обекта - жилищни здания, работилници за обработка на кожа, за произвеждане на керамични съдове и каменни оръдия на труда. Всички те са свързани посредством тесни алеи и оградени от дървен плет.
Жилищата са построени от глина и плява, дървени колове и преплетени клони. Те са се състояли от едно общо помещение, в което значимо място заема огромна глинена пещ.
Реклама
Близо до пещта е имало ръчна мелница, а в близост са били вкопавани и питосите със зърно. В центъра на всяка сграда е имало и кръгло огнище, към което евентуално се е въртял фамилният живот. " Обзавеждането " е от ниски маса и столове и нарове за спане. За най-авантюристично въодушевление комплексът даже предлага опция да останат и да нощуват в едно от тези антични жилища.
В работилниците пък са били създавани разнообразни оръдия на труда. От камък и кости на животни са правени брадви, мотики, украшения, лъжици, игли, шила и други Кожарските работилници осигурявали на жителите на селището обработена кожа. Използвали кремъчни стъргалки, ножове и костени длета. В керамичните работилници са правени всевъзможни типове съдове, нужни за бита, само че също и паметни фигурки, обредни предмети, играчки и други
Музеят
Атракционната част отваря вкус за повече познания за неолитния (наречен още новокаменен) интервал, хората и бита им, които могат да бъдат задоволени в музея. Експозицията в него споделя за случилата се в миналото в района неолитна гражданска война - първата гражданска война в историята на човечеството, довела до определяне на едно място. Неолитизацията настава през 7-6 хилядолетие пр.н.е., а за притежател на тази просвета се счита население, мигрирало и инфилтрирало се първо в най-югоизточните елементи на Балканския полуостров. Постепенно за няколко епохи неолитизацията обгръща цяла Европа. Това е времето, в което стартират да се развиват земеделието и скотовъдството, започва производството на разнообразни предмети и оръдия на труда, обработката на кожи, керамични произведения и текстил. Уседналостта и тези действия поставят на процедура основите на човешкото общество и появяването на строителството, селищата, търговия и така нататък
В залата на музея паралелно с илюстрации и осведомителни пана има и витрини с предмети от бита, красива рисувана керамика с геометрични претекстове, както и най-различни паметни предмети - зооморфни фигурки, антропоморфни съдове, глинени паметни предмети, които евентуално са били част от разнообразни церемонии. В неолитното общество женската фигура въплъщава концепцията за бога и такива са намирани в обилие.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ