Очакват се масови проверки на качеството на бетона
Земетресенията в Турция повдигнаха доста въпроси за строителството у нас. Институциите ясно обявиха, че нормативната уредба подсигурява качество и висока степен на резистентност при земетръс.
Дали по този начин стои въпроса с материалите, обаче? Основания фокус на този въпрос попада върху бетона. Като главен градивен детайл в процеса на строителството неговото качество е от сериозна значимост. А какво е качеството на бетона в България? На този въпрос следва да отговорят съответните институции. Бетоновите възли в България влагат огромно количество отпадъчно стъкло в творби бетон, въпреки използването му да е позволена в доста дребен набор от артикули и бетона за строителство не е измежду тях. Причината е ясна - влагането на отпадъчно стъкло в бетона за строителство би нарушила неговата резистентност. Въпреки това в бетоновите възли в България се влага голямо количество стъкло- количество надалеч надхвърлящо създадените артикули, за които това е възможно. Именно това постанова започването на всеобщи инспекции за качество и съблюдаване на условията за химичния състав на бетона влаган в строителство.
Тук е моментът да отбележим, че до неотдавна нормативната уредба уреждаше този въпрос. Така да вземем за пример в Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки беше планувано, че не повече от 20 на 100 от тежестта на отпадъците от опаковки от стъкло могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове, т.е. да бъдат влагани в някои типове бетон. С Постановление № 419 от 14 декември 2022 година за изменение и допълнение на нормативни актове на министерския съвет, обнародван Дъждовни води брой 100 от 16.12.2022 година, това ограничаване отпадна и към сегашния миг всички боклуци от стъкло могат да бъдат влагани в бетон, което основава и описаните нагоре рискове. Въпросът е – кой ще носи отговорност за произвеждане и вложение на фалшив бетон в здания, в случай че не дай Боже, у нас се случи земетресение като в Турция?
Отпадането на ограничаването за количеството вложен стъклен боклук в бетона е направено и препоръчано от Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите в държавното управление на Кирил Петков. Към него няма безусловно никакви претекстове, разбори или посочени аргументи за какво се постанова това изменение на нормативната уредба. Внесено е в Министерски съвет обаче от сегашния министър на околната среда и водите, в чиито сектор е и ръководството на боклуци.
Ресорното министерство, отговарящо като цяло за строителството е друго – Министерство на регионалното развитие. Интересно е за какво министърът е „ проспал “ тази смяна, какви са били аргументите тя да бъде подкрепена от него на съвещание на Министерски съвет? Липсата на претекстове за приемането на тази корекция основава подозрение за съществуване на корпоративни ползи, само че дали те са по-важни или животът, здравето и сигурността на българските жители? Ще извади ли министърът на районното развиване и благоустройството „ ядка “ от бетон, създаден със стъклени боклуци и вложен в жилищно строителство и какви ще са резултатите от нея? Въпроси, чиито отговори чакаме с неспокойствие.
Дали по този начин стои въпроса с материалите, обаче? Основания фокус на този въпрос попада върху бетона. Като главен градивен детайл в процеса на строителството неговото качество е от сериозна значимост. А какво е качеството на бетона в България? На този въпрос следва да отговорят съответните институции. Бетоновите възли в България влагат огромно количество отпадъчно стъкло в творби бетон, въпреки използването му да е позволена в доста дребен набор от артикули и бетона за строителство не е измежду тях. Причината е ясна - влагането на отпадъчно стъкло в бетона за строителство би нарушила неговата резистентност. Въпреки това в бетоновите възли в България се влага голямо количество стъкло- количество надалеч надхвърлящо създадените артикули, за които това е възможно. Именно това постанова започването на всеобщи инспекции за качество и съблюдаване на условията за химичния състав на бетона влаган в строителство.
Тук е моментът да отбележим, че до неотдавна нормативната уредба уреждаше този въпрос. Така да вземем за пример в Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки беше планувано, че не повече от 20 на 100 от тежестта на отпадъците от опаковки от стъкло могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове, т.е. да бъдат влагани в някои типове бетон. С Постановление № 419 от 14 декември 2022 година за изменение и допълнение на нормативни актове на министерския съвет, обнародван Дъждовни води брой 100 от 16.12.2022 година, това ограничаване отпадна и към сегашния миг всички боклуци от стъкло могат да бъдат влагани в бетон, което основава и описаните нагоре рискове. Въпросът е – кой ще носи отговорност за произвеждане и вложение на фалшив бетон в здания, в случай че не дай Боже, у нас се случи земетресение като в Турция?
Отпадането на ограничаването за количеството вложен стъклен боклук в бетона е направено и препоръчано от Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите в държавното управление на Кирил Петков. Към него няма безусловно никакви претекстове, разбори или посочени аргументи за какво се постанова това изменение на нормативната уредба. Внесено е в Министерски съвет обаче от сегашния министър на околната среда и водите, в чиито сектор е и ръководството на боклуци.
Ресорното министерство, отговарящо като цяло за строителството е друго – Министерство на регионалното развитие. Интересно е за какво министърът е „ проспал “ тази смяна, какви са били аргументите тя да бъде подкрепена от него на съвещание на Министерски съвет? Липсата на претекстове за приемането на тази корекция основава подозрение за съществуване на корпоративни ползи, само че дали те са по-важни или животът, здравето и сигурността на българските жители? Ще извади ли министърът на районното развиване и благоустройството „ ядка “ от бетон, създаден със стъклени боклуци и вложен в жилищно строителство и какви ще са резултатите от нея? Въпроси, чиито отговори чакаме с неспокойствие.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ