Проф. Емил Ботев проговори за тревожно подземно запъване под Чирпан, сринат до основи от мощен трус през 1928 г.
Земетресенията от тази нощ със мощ 3,8 по Рихтер е от категорията доста едва земетресение. Усеща се като доста едва разклащане. Разлюляването естествено води до такива психологични реакции.
Това изясни в утринния блок на bTV сеизмологът от Българска академия на науките проф. Емил Ботев.
„ Това е така наречен развой на афтършокова поредност или след трусова поредност след мощно земетресение “, уточни той по отношение на протичащото се след мощния трус в Пловдивско от предходната нощ от 4,8 по Рихтер. В момента върви развой на наместване на пластовете, написа Блиц.
Днес вторичните земетресения са над 50. „ Приема се, че би трябвало да е с една степен по-ниско. Е, това в този момент беше малко друго “, сподели сеизмологът за второто земетресение, което хората усетиха тази нощ. По думите му, това е реакция на Асеновградския разлом.
„ Процесът се развива на към 15 км. Затова до момента в който стигне на повърхността сеизмчната вълна, тя затихва и няма огромни провали “, уточни Ботев. Той изясни, че разломът при Чирпан, виновен за мощното земетресение през 1928 година, е различен и се намира доста по на север. „ Целият този вързоп назоваваме Маришка разломна система “, уточни професорът.
„ В момента ние повтаряме сюжета, който е присъщ за този район. Земетресение от към 4-4,5 и поредност афтършокови земетресения, които разтоварват напрежението “, сподели той. „ В Чирпан има някакво запъване. Не се осъществя сеизмичността там толкоз бързо “, уточни той.
На въпрос дали е допустимо да се предвиждат земетресенията, проф. Ботев отговори: „ По принцип е допустимо, теоретично се вършат доста опити, само че в международен мащаб е известно, че не може да се направи модел. Не можем да слезем на толкоз огромна дълбночина. Прогнозирането има вероятностен темперамент. В международен мащаб успеваемостта е под 10%, където са вложени милиарди “.
Това изясни в утринния блок на bTV сеизмологът от Българска академия на науките проф. Емил Ботев.
„ Това е така наречен развой на афтършокова поредност или след трусова поредност след мощно земетресение “, уточни той по отношение на протичащото се след мощния трус в Пловдивско от предходната нощ от 4,8 по Рихтер. В момента върви развой на наместване на пластовете, написа Блиц.
Днес вторичните земетресения са над 50. „ Приема се, че би трябвало да е с една степен по-ниско. Е, това в този момент беше малко друго “, сподели сеизмологът за второто земетресение, което хората усетиха тази нощ. По думите му, това е реакция на Асеновградския разлом.
„ Процесът се развива на към 15 км. Затова до момента в който стигне на повърхността сеизмчната вълна, тя затихва и няма огромни провали “, уточни Ботев. Той изясни, че разломът при Чирпан, виновен за мощното земетресение през 1928 година, е различен и се намира доста по на север. „ Целият този вързоп назоваваме Маришка разломна система “, уточни професорът.
„ В момента ние повтаряме сюжета, който е присъщ за този район. Земетресение от към 4-4,5 и поредност афтършокови земетресения, които разтоварват напрежението “, сподели той. „ В Чирпан има някакво запъване. Не се осъществя сеизмичността там толкоз бързо “, уточни той.
На въпрос дали е допустимо да се предвиждат земетресенията, проф. Ботев отговори: „ По принцип е допустимо, теоретично се вършат доста опити, само че в международен мащаб е известно, че не може да се направи модел. Не можем да слезем на толкоз огромна дълбночина. Прогнозирането има вероятностен темперамент. В международен мащаб успеваемостта е под 10%, където са вложени милиарди “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ