Ужасът на земетресението, сринало половин Тракия
Земетресението е с магнитуд 6,9 бала по скалата на Рихтер. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
Село Чалъкови пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно цялото село е застроено още веднъж на близкия рид.
Чирпан - родният град на Яворов е срутен изцяло. Първо рухват покривите, след това се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се изтеглят в полето. Хората живеят и спят навън, в палатки от черги.
Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът с магнитуд 7 бала по скалата на Рихтер е унищожителен за Пловдив и цялата област. Една трета от града под тепетата е опустошен. Оцелява единствено Старият град, където множеството къщи са от дърво. Техните майстори доста добре са знаели, че градът е в земетръсна зона и са свързвали гредите с преносими скоби. Така при трус постройката се е люлеела и усуквала, само че не е падала.
Земетресението е толкоз мощно, че е маркирано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните вреди от него са големи.
„ Вторият трус доразруши това, което се крепеше още, и откри нови пукнатини на постройките. Електричеството мигновено изгасва. Мрак и тъма непрогледна покриват града (Пловдив - бел.ред). Домовете са напуснати - никой към този момент не мисли за тях. Цялото население трепери от смут и цялостни площадите, градините и празните места. Едни са избягали боси, други по бельо, кой както сварил. Слушат се писъци на изплашените деца, ридания и вайкания на дами, охкания на ранени или глухите подземни крясъци за помощ на затрупаните под съборените домове. Задушлива миризма на сяра изпълва въздуха”, споделя Недко Каблешков в книгата си "Страшната национална неволя ", написана пет години по-късно.
Двете трусове засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Над 73 000 здания са наранени, като 26 000 от тях са изцяло разрушени, а 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а към 1000 са ранените. Разрушени са съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди фамилии остават без покрив. По тогавашните оценки вредите надвишават 3,3 милиарда лева
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с друга мощ, като на 25 април 1928 година трети мощен трус с магнитуд от 5,6 бала по скалата на Рихтер разклаща региона на Гълъбово.
Правителството на Андрей Ляпчев изпраща аероплан до засегнатия регион, тъй като телефонните връзки са прекратени. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, незабавно идва в Чирпан.
После царят се реалокира в Пловдив и персонално управлява акцията за избавяне на популацията. По-късно по негово предписание измежду първите възобновени здания е родният дом на поета Пейо Яворов.
На 25 април 1928 година, Народното събрание приема закон за подкрепяне на потърпевшите, въз основа на който в идващите три години са изразходвани към 877 млн. лв. за възстановителна активност. Помощи са изпратени от 34 страни, като най-крупни са сумите от Съединени американски щати, Германия, Чехословакия, Унгария и Югославия.
Село Чалъкови пропада няколко метра и на негово място се образува езеро. Няколко години по-късно цялото село е застроено още веднъж на близкия рид.
Чирпан - родният град на Яворов е срутен изцяло. Първо рухват покривите, след това се разцепват стените. Пловдив, Чирпан и Първомай се изтеглят в полето. Хората живеят и спят навън, в палатки от черги.
Най-страшното обаче идва в последните часове на 18 април. Трусът с магнитуд 7 бала по скалата на Рихтер е унищожителен за Пловдив и цялата област. Една трета от града под тепетата е опустошен. Оцелява единствено Старият град, където множеството къщи са от дърво. Техните майстори доста добре са знаели, че градът е в земетръсна зона и са свързвали гредите с преносими скоби. Така при трус постройката се е люлеела и усуквала, само че не е падала.
Земетресението е толкоз мощно, че е маркирано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните вреди от него са големи.
„ Вторият трус доразруши това, което се крепеше още, и откри нови пукнатини на постройките. Електричеството мигновено изгасва. Мрак и тъма непрогледна покриват града (Пловдив - бел.ред). Домовете са напуснати - никой към този момент не мисли за тях. Цялото население трепери от смут и цялостни площадите, градините и празните места. Едни са избягали боси, други по бельо, кой както сварил. Слушат се писъци на изплашените деца, ридания и вайкания на дами, охкания на ранени или глухите подземни крясъци за помощ на затрупаните под съборените домове. Задушлива миризма на сяра изпълва въздуха”, споделя Недко Каблешков в книгата си "Страшната национална неволя ", написана пет години по-късно.
Двете трусове засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Над 73 000 здания са наранени, като 26 000 от тях са изцяло разрушени, а 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а към 1000 са ранените. Разрушени са съвсем всички здания в Чирпан и Борисовград (днешен гр. Първомай). Хиляди фамилии остават без покрив. По тогавашните оценки вредите надвишават 3,3 милиарда лева
В продължение на 11 дни земята се люлее през час с друга мощ, като на 25 април 1928 година трети мощен трус с магнитуд от 5,6 бала по скалата на Рихтер разклаща региона на Гълъбово.
Правителството на Андрей Ляпчев изпраща аероплан до засегнатия регион, тъй като телефонните връзки са прекратени. Цар Борис III, който по същото време е във Варна, незабавно идва в Чирпан.
После царят се реалокира в Пловдив и персонално управлява акцията за избавяне на популацията. По-късно по негово предписание измежду първите възобновени здания е родният дом на поета Пейо Яворов.
На 25 април 1928 година, Народното събрание приема закон за подкрепяне на потърпевшите, въз основа на който в идващите три години са изразходвани към 877 млн. лв. за възстановителна активност. Помощи са изпратени от 34 страни, като най-крупни са сумите от Съединени американски щати, Германия, Чехословакия, Унгария и Югославия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ