Земетресение с магнитуд от 4.9 в сравнение с 6.9 по

Земетресение с магнитуд от 4.9 спрямо 6.9 по скалата на Рихтер е към 1000 пъти по-слабо по сила. Това разяснява пред „ Фокус” професор Емил Ботев, началник на Департамент „ Сеизмология “ в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките (БАН). В ранните часове на 21 април земетресение с магнитуд 4.9 по скалата на Рихтер бе записано на 95 км. югоизточно от Солун.

„ Придвижването на юг от Северно-Егейския трап на Егейската микроплоча е в границите на към 10-15 милиметра годишно – едно съществено напредване. Придвижването на земекорните блокове на нашата страна за съпоставяне е приблизително 1-2 милиметра, а към Петрич е към 3-4 милиметра. Тези разбърквания доста по-често образуват по-значими трусове “, сподели още той. „ На 24 май през 2014 година стана едно земетресение, малко по-източно от Халкидики, земетресение с магнитут 6.9 по скалата на Рихтер, което беше усетено в цяла югоизточна България и имаше съществени повреди на сградния фонд в Хасковско и Кърджалийско. Сега това земетресение е усетено напълно едва от свръхчувствителни хора по високите етажи, както в Кърджали, по този начин и в Петрич. Но това земетресение е с доста по-слаб магнитуд “, добави още проф. Ботев.

Проф. Емил Ботев сподели още, че в България стават близо 1000 микро трусове годишно. „ Земетресенията на север имат съществено влияние и то на територията на нашата страна, тъй като са на огромна дълбочина. Сеизмичните зони се популяризират в мантията, където те не срещат противодействие и не затихват за разлика от плитките трусове, с каквито е присъща България. Както и на юг, по този начин и на север имаме високочестотни източници на по-силни трусове с по-голяма периодичност. Докато честотата на случване на нашите трусове в резултат на дребните напредвания на повърхността водят до доста по-бавно струпване на огромни напрежения “, добави още той.

„ Освен това при нас кората е мощно раздробена и за това ние сме място на доста, близо 1000 микро-земетресения (с магнитуд по-малък от 3 по скалата на Рихтер) годишно, защото нашите земно-корови разломи не устоят натоварване на огромни напрежения и ние осъществяваме една релативно слаба сеизмична интензивност, само че с задоволително висока периодичност “, сподели още професор Ботев.
„ Това, което става в Халкидики, смятам, че не е рисково в този миг и на същото това място не може да стане в този момент доста по-силно земетресение. Предварителните изследвания за трусове, не в океаните, където изследванията са доста по-трудни, а на земните повърхности, водят до сполучливи прогнози на бъдещите трусове единствено в до няколко % успеваемост. До 1-2% от по-силните трусове в международен мащаб са сполучливо планувани “, сподели в умозаключение проф. Емил Ботев.