Земеделците протестираха – на предна линия в пътните блокади бяха

Земеделците стачкуваха – на предна линия в пътните блокади бяха трактори и комбайни, струващи стотици хиляди левове, купени с пари от Европейски Съюз. Шофьорите им не са дребни фермери, който ще пострадат от вноса на украинско зърно, а чиновници на така наречен аграрни олигарси, който обработват над две трети от нивите у нас.

Нетипичната за Европа централизация в бранша, която се случи през последните години промени и профила на земеделието в България. Вместо плодове и зеленчуци, с чиито произвеждане страната ни е известна от епохи, през днешния ден поради минималните разноски се сеят главно жито, царевица и слънчоглед, а ние се тъпчем с вносни отпадъци. При това с 4-5 комбайна за няколко дни умерено могат да се ожънат десетки хиляди декари.

В същия миг развъждането върху сходна повърхност на домати или картофи изисква стотици служащи, с което би могло да се обезпечи прехранване на живеещите в селата. Неслучайно България е единствената страна в целия Европейски Съюз, където върви всеобщо обезлюдяване на селата. В останалите страни от съюза олигарси, обработващи по един милион декара, няма. Средното земеделско стопанство в Европа нормално е от към хиляда декара.

Проблемът идва от сбъркания метод, по който се разпределят парите на Брюксел, изясняват специалисти. У нас се заплаща на единица повърхност, без значение от типа просвета, която е засята на нивите. С парите на Европейски Съюз олигарсите тук могат да си покрият минималните разноски за изорване, засяване и прибиране на отглежданите жито, царевица и слънчоглед. За производителите на плодове и зеленчуци отпусканите 30-40 лв. на декар обаче няма по какъв начин да стигнат поради потребността от наемане на повече служащи.

С тази неправда са наясно всички в сектора, което е причина в останалите страни от Европейски Съюз дотациите за производителите на плодове и зеленчуци да са десетки пъти по-високи.

Българските аграрни министри от 20 години също дават обещание да трансформират разпоредбите за систематизиране на дотациите, само че по този начин и нищо не се случва. Едва ли е поради липса на време. Все отново, огромна част от някогашните министри или шефовете на Фонд „ Земеделие ” имат личен зърнен бизнес или през днешния ден са на скъпоплатена работа при зърнарите, като шефове на техните браншови камари и асоциации.

Пример е шефката на Българската земеделска камара Светлана Боянова, която тези дни обикаля из малките екрани и гневно пази идеята на шепата олигарси. Преди няколко години Боянова бе зам.-министър на земеделието, отговарящ за европейските средства, а нейният брачен партньор заемаше висока служба във Фонд „ Земеделие ”.

Субсидиите на единица повърхност разрешава на зърнарите да си подсигуряват големи облаги. Само за предходната година сумата е колосалните 2,5 милиарда лв.. Печалбите им разрешават стремително да купуват нивите на банкрутиралите дребните фермери. За това през днешния ден България изнася големи количества зърно, само че ядем вносни фасул, домати, чушки, лук, картофи… Вносът всекидневно е от други страни в Европейски Съюз, чиито управляващи умно подкрепят с повече пари тези производители и едвам, в случай че останат средства ги насочват към тамошните зърнари.

За масовка към митингите на зърнарите са привлечени и дребното останали дребни производители. На тях земеделските олигарси обилно дават обещание, че ще принудят държавното управление да им отпусне повече пари за развъждане на плодове и зеленчуци. Нещо, което е много подозрително. Все отново, с цел да се случи това, би трябвало да се понижи дотацията на самите зърнари. Трудно е за поверие, че уредниците на митинга непринудено ще се лишат от стотиците милиони на Брюксел, които прибират всяка година.

Да не бъдем наивни – главната цел на земеделските протести е отбрана ползите на огромните акули, изрично са специалисти. Не инцидентно главното искане е да се спре вносът на жито, царевица и слънчоглед от Украйна, а не на полски картофи, гръцки краставици и нидерландски домати. В случай, че възбраната за импорт от Украйна бъде възобновена, българските фуражни предприятия, хлебозаводи и заводи за олио ще са принудени да купуват продукцията на зърнарите.

На пръв взор в това няма нищо неприятно. Дори е доста патриотично да си пазиме българските производители. С дребната детайлност, че през последните седмици цените на трите култури внезапно поевтиняха по международните тържища.

Съответно митичният импорт от Украйна ще е на тези ниски цени. Нашите олигарси обаче не признават непознатите тържища и са се запънали да продават продукцията си на по-високи цени, разчитайки да блокират вноса. Напълно разбираемо, всеки от тях има потребност от нов аероплан, „ Ролс Ройс ” или имение на Малдивите.

Накрая, колкото и да упорстват, заводите ще са принудени да клекнат и ще им изкупят скъпата продукция, вдигайки цените си за жителите и животновъди. Да напомним, че миналогодишните цени на олиото от 5-6 лв. за литър не бяха поради някакви алчни търговци, а поради скъпия слънчоглед. Дали поради наглостта на шепа олигарси ни чака нов лоен потрес, следва да забележим.

Инфо: narod.bg

Тагове: субсидии земеделци бунт вносни плодове вносни зеленчуци властта вносни храни боклуци боклучави храни