За първи път в България: Фонд ще компенсира фермери, пострад...
Земеделските производители в България най-сетне ще могат да разчитат на Взаимоспомагателен фонд. Концепцията за основаване, действие и ръководство на инструмента за поддръжка при ръководство на риска в земеделието бе показана преди дни в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Очаква се фондът да започва до края на годината, като за задачата ще се удържат 1,5% от директните заплащания на фермерите от бранш „ Растениевъдство “. Министър Георги Тахов акцентира, че взаимоспомагателните фондове се ползват в някои страни в Европейски Съюз и България няма да отсрочва повече построяването на този значим механизъм.
Концепцията включва правна рамка, организационна конструкция, показателен бюджет, участие, методика за оценка и компенсиране на вреди, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в границите на Държавна фирма „ Земеделие “, с директорски съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на вредите. Концепцията ще бъде доразвита посредством спомагателни съвещания със земеделския бранш и координиране на нужните законодателни и подзаконови промени.
Индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, обезпечени от 44,9% -вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% - национално съфинансиране (11 млн. евро), и 10,2% - средства от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони ЕЗФРСР (2,5 млн. евро).
Предвиждат се два приема годишно на заявки - след 15 юни и след 15 октомври
Бюджетът ще бъде разпределен в съответствие 70:30 сред първия и втория банкет. Очаква се Взаимоспомагателният фонд да обезпечава обезщетения при загуби над 20% от приходите на стопанствата в резултат на неподходящи климатични събития. Компенсациите ще обгръщат вреди от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При съществуване на застраховка стопанинът ще получи до 80% отплата от изчислената стойност. При липса на застраховка компенсацията ще бъде редуцирана до 40%.
Според показания по време на срещата отчет на Европейската капиталова банка загубите от климатични събития в Европейския съюз могат да набъбнат до 90 милиарда евро годишно.
Сушата е разпозната като главен рисков фактор с максимален принос за загубите в селското стопанство, като България заема второ място в Европейски Съюз по разновидност в добивите.
Бяха показани и положителни европейски практики за акомодация към климатичните промени посредством наложителни и доброволни ограничения - в границите на стандартите за положително земеделско и екологично положение (ДЗЕС), екосхеми и капиталова поддръжка. Сред прилаганите решения са построяването на напоителни уреди, противоградови системи, използване на минимални почвени обработки, потребление на устойчиви сортове и други практики, ориентирани към стабилно ръководство на естествените запаси и понижаване на чувствителността към засушаване и рискови климатични феномени.
Четвърто изменение на проекта за селските райони
В рамките на срещата бяха разисквани и оферти за прекачване на средства сред интервенции от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони (ЕЗФРСР) като част от подготвянето на четвъртото изменение на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони 2023- 2027 година Предложенията ще бъдат разисквани на идно съвещание на Комитета по наблюдаване на Плана.
Концепцията включва правна рамка, организационна конструкция, показателен бюджет, участие, методика за оценка и компенсиране на вреди, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в границите на Държавна фирма „ Земеделие “, с директорски съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на вредите. Концепцията ще бъде доразвита посредством спомагателни съвещания със земеделския бранш и координиране на нужните законодателни и подзаконови промени.
Индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, обезпечени от 44,9% -вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% - национално съфинансиране (11 млн. евро), и 10,2% - средства от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони ЕЗФРСР (2,5 млн. евро).
Предвиждат се два приема годишно на заявки - след 15 юни и след 15 октомври
Бюджетът ще бъде разпределен в съответствие 70:30 сред първия и втория банкет. Очаква се Взаимоспомагателният фонд да обезпечава обезщетения при загуби над 20% от приходите на стопанствата в резултат на неподходящи климатични събития. Компенсациите ще обгръщат вреди от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При съществуване на застраховка стопанинът ще получи до 80% отплата от изчислената стойност. При липса на застраховка компенсацията ще бъде редуцирана до 40%.
Според показания по време на срещата отчет на Европейската капиталова банка загубите от климатични събития в Европейския съюз могат да набъбнат до 90 милиарда евро годишно.
Сушата е разпозната като главен рисков фактор с максимален принос за загубите в селското стопанство, като България заема второ място в Европейски Съюз по разновидност в добивите.
Бяха показани и положителни европейски практики за акомодация към климатичните промени посредством наложителни и доброволни ограничения - в границите на стандартите за положително земеделско и екологично положение (ДЗЕС), екосхеми и капиталова поддръжка. Сред прилаганите решения са построяването на напоителни уреди, противоградови системи, използване на минимални почвени обработки, потребление на устойчиви сортове и други практики, ориентирани към стабилно ръководство на естествените запаси и понижаване на чувствителността към засушаване и рискови климатични феномени.
Четвърто изменение на проекта за селските райони
В рамките на срещата бяха разисквани и оферти за прекачване на средства сред интервенции от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони (ЕЗФРСР) като част от подготвянето на четвъртото изменение на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони 2023- 2027 година Предложенията ще бъдат разисквани на идно съвещание на Комитета по наблюдаване на Плана.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ