Земеделието под ударите на кризата: какво планира държавата
Земеделието е измежду най-пострадалите браншове от рецесията в Близкия изток поради увеличените цени на горивата и употребяваните първични материали, по тази причина държавните ограничения би трябвало да са всеобхватни и с фокус върху поддръжка за българските производители. Не бива да се позволява нито далавера, нито нарастване на цените на питателните артикули, изключително поради идващите Великденски празници. Това съобщи президентът Илияна Йотова на среща със служебния министър на земеделието и храните Иван Христанов и неговия екип.
В диалога взе участие и изпълнителният шеф на Държавен фонд „ Земеделие “ Ива Иванова, оповестиха от прессекретариата на президента.
Министър Христанов увери президента, че продоволствената сигурност на страната е обезпечена, а финансовите запаси, предопределени за земеделците, се разпределят в къси периоди, с цел да се обезпечи ликвидността в бранша. Министърът не чака осезаемо повишаване на главните артикули на пазара за идните празници. Той увери, че се управляват произходът и качеството на храните на пазара.
Закъснели обезщетения, направени на парче, няма да дадат нужния резултат, акцентира Илияна Йотова. Президентът добави, че ограниченията на служебния кабинет за подкрепяне на семействата и бизнеса, както и активността на новосъздадения Кризисен щаб за цените на стоките и горивата би трябвало да регистрират комплексния темперамент на резултатите от спора в Близкия изток.
На този стадий имаме сигурна наличност на горива и азотни торове, само че нямаме сигурни цени. Затова трябват превантивни дейности за намаляване на резултата върху крайните цени на стоките, сподели още Илияна Йотова. Президентът изрази безпокойство, че няма благонадежден механизъм за надзор при ценообразуването във всяко звено по веригата за доставка от производството до пазара.
Президентът Йотова разчита Министерството на земеделието и храните да изготви оферти в поддръжка на българското произвеждане в средносрочен проект, които да остави на идващия постоянен кабинет.
По време на срещата бяха разисквани въпроси, свързани с европейските политики в земеделския бранш, с акцент върху извънредно значимата за България кохезионна политика.
След срещата си с президента Йотова министър Христанов съобщи, че не чака осезаемо покачване на цените на стоките. Той уточни, че при свинското месо има свръхпредлагане на европейския пазар. По отношение на хляба и хлебните произведения, зърненият баланс на България сега е с 1 млн. остатък по отношение на същия интервал на предходната година.
По думите на министър Христанов по време на срещата са споделили загрижеността на президента във връзка с цените, устойчивостта на агрохранителната верига, на земеделците в България на фона на рецесията в Близкия изток, покачването на цените на петрола и азотните торове.
Земеделският министър изясни, че когато цените на стоките не се покачват, само че се покачват цените на енергоносителите и торовете, има спешен буфер, който бива стихотворец от производителите. Това, което обсъждахме с президента, е кои са тези буфери, добави той.
Иван Христанов уточни, че 557 млн. евро ще бъдат ориентирани към земеделския бранш в границите на идващите три месеца, с цел да може да се подсигурява неговата ликвидност и дарба да посрещне разноските си. Той сподели още, че възнамеряват и други ограничения, огромна част от които са подготвени. Като образец даде мярката за отстъпка от акциза за газьола, чиято ставка се усилва от 0,21 на 0,31 евро за литър. Земеделският министър заяви, че това към този момент е утвърдено от Министерството на финансите и следва нотификация.
Министър Христанов уточни, че през вчерашния ден с браншовите организации са обсъждали земеделското министерство дружно с Министерството на стопанската система и промишлеността да постави старания за привикване на изключително съвещание на Народното събрание. Целта е да бъдат признати някои неща, които са изключително незабавни, като да вземем за пример държавна поддръжка за азотните торове. Те са най-големият разход и най-вече биха повлияли на крайните цени за потребителите, разяснява Христанов.
