Фермер: Трудът ни отива на боклука, защото няма пазар
Земеделец от Плевенско сигнализира, че пазарът е залят с вносни дини, до момента в който българската продукция остава непродадена
Българската земеделска продукция остава непродадена и се изхвърля, до момента в който магазините са цялостни с вносни дини и пъпеши. Това споделя младият фермер Марио Василев от село Петърница, област Плевен, който стопанисва 120 декара с плодове.
„ Влагаме труд, време и запаси, а след това бракуваме по 10 тона любеница, тъй като никой не я купува “, споделя Василев пред аграрния портал Agri.bg. По думите му, даже при качествена и в точния момент събрана продукция, тя мъчно стига до потребителя, тъй като в комерсиалните вериги доминират гръцки и испански плодове.
Марио е част от земеделска фамилия – майка му се занимава с овцевъдство, а татко му със зърнопроизводство. Преди две години той поема независимо по пътя на селското стопанство, като концентрира напъните си върху производството на дини и пъпеши.
„ Платформите и групите във Facebook оказват помощ ненапълно. Има търговия, само че не можем да пласираме нужните количества, а те са огромни “, споделя той. Проблемът съгласно младия фермер е неналичието на работеща държавна политика за поощряване на родното произвеждане.
Той напомня, че концепцията за съответствие 50:50 сред българска и вносна продукция в магазините по този начин и не е осъществена. В резултат, българските плодове остават отвън щандовете, без значение от тяхното качество.
„ Не е обикновено да произвеждаш качествена храна и да я хвърляш, до момента в който в магазините липсва място за българското “, декларира изрично Марио Василев. В най-натоварените моменти се е наложило да бракува цели 10 тона дини – стока, която е годна, само че с къс период на валидност и без късмет за реализация.
В момента той съумява да продава дребни количества на една комерсиална верига, само че това е надалеч от достатъчното за резистентност. „ За по-мащабно произвеждане е нужна постоянна връзка с веригите – контракти и логистика “, изяснява фермерът.
В умозаключение Марио насочва зов към страната: „ Имаме условия, климат, знаем по какъв начин да отглеждаме плодове и зеленчуци, само че в случай че продължаваме да внасяме всичко от чужбина, локалното произвеждане ще загине. “
Българската земеделска продукция остава непродадена и се изхвърля, до момента в който магазините са цялостни с вносни дини и пъпеши. Това споделя младият фермер Марио Василев от село Петърница, област Плевен, който стопанисва 120 декара с плодове.
„ Влагаме труд, време и запаси, а след това бракуваме по 10 тона любеница, тъй като никой не я купува “, споделя Василев пред аграрния портал Agri.bg. По думите му, даже при качествена и в точния момент събрана продукция, тя мъчно стига до потребителя, тъй като в комерсиалните вериги доминират гръцки и испански плодове.
Марио е част от земеделска фамилия – майка му се занимава с овцевъдство, а татко му със зърнопроизводство. Преди две години той поема независимо по пътя на селското стопанство, като концентрира напъните си върху производството на дини и пъпеши.
„ Платформите и групите във Facebook оказват помощ ненапълно. Има търговия, само че не можем да пласираме нужните количества, а те са огромни “, споделя той. Проблемът съгласно младия фермер е неналичието на работеща държавна политика за поощряване на родното произвеждане.
Той напомня, че концепцията за съответствие 50:50 сред българска и вносна продукция в магазините по този начин и не е осъществена. В резултат, българските плодове остават отвън щандовете, без значение от тяхното качество.
„ Не е обикновено да произвеждаш качествена храна и да я хвърляш, до момента в който в магазините липсва място за българското “, декларира изрично Марио Василев. В най-натоварените моменти се е наложило да бракува цели 10 тона дини – стока, която е годна, само че с къс период на валидност и без късмет за реализация.
В момента той съумява да продава дребни количества на една комерсиална верига, само че това е надалеч от достатъчното за резистентност. „ За по-мащабно произвеждане е нужна постоянна връзка с веригите – контракти и логистика “, изяснява фермерът.
В умозаключение Марио насочва зов към страната: „ Имаме условия, климат, знаем по какъв начин да отглеждаме плодове и зеленчуци, само че в случай че продължаваме да внасяме всичко от чужбина, локалното произвеждане ще загине. “
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ