България се представя по-добре от Германия в развитието на мрежата си от бързи зарядни за електромобили
Зеленият преход в превоза изисква зареждането на е-колите да е толкоз елементарно и комфортно, колкото визитата на бензиностанция, споделя шефът на АСЕА, 10:00 ч. 31 
Източник: pixabay
Макар всеобщото разбиране да е, че страната ни изостава от европейските равнища на разпространяване на електрическата подвижност, се оказва, че в някои връзки сме много напред даже от водачите на Европейски Съюз. Едно от тях се оказва, че е делът на бързите зарядни станции (над 22 киловата) по отношение на общия брой. И даже да звучи изненадващо, обстоятелствата демонстрират, че в това отношение България изпреварва доста средноевропейските равнища, а в това време страните членки, които са пред нас, са по-малко от пръстите на едната ръка.
Според разбор на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) в целия Европейски Съюз от 9 зарядни станции за електрически автомобили едвам 1 е от така наречен бързи. По-конкретно към края на 2020 година, за когато са налични последните данни, в 27-те държави-членки има конфигурирани общо 224 237 такива устройства. От тях елементарните са 199 250, а бързите - 24 987, което значи, че делът им е 11.1%. В България обаче той е 39.2 на 100. Или другояче казано от 194 конфигурирани зарядни станции за е-коли 76 са за бързо зареждане. Така в процентно отношение страната ни заема влиятелното 5-о място, като пред нас в класацията са само Естония, Чехия, Литва и водачът Латвия. По-конкретно естонците разполагат с 176 бързи и 223 мудни зарядни станции или делът на първите е 44.1%. При чехите той е 50.8 на 100, надлежно бързите даже са повече като брой от бавните – 610 против 590. Такова състояние се следи и при литовците, които имат 74 мудни и 100 бързи, чийто дял е 57.5%. А в Латвия към този момент нещата са в действителност доста впечатляващи. Там от общо 291 зарядни станции за електрически автомобили бързите са 235 или 80.8 на 100.
Заемайки петото място в Европейски Съюз по този индикатор, България изпреварва със обилни темпове най-богатите страни в Общността, където и електрическата подвижност е най-развита. Така да вземем за пример в Германия 16.4% от зарядните станции за бързи. Което удостоверява и думите на Мартин Заимов от Българската асоциация електрически транспортни средства, който по време на присъединяване си в интернационалния конгрес „ Зеленият преход – решения и провокации за България “, проведен от Dir.bg и 3eNews, акцентира по какъв начин в доста връзки нашата страна е по-напред от Германия в развиването на електрическата подвижност. Той даде образец по какъв начин у нас съвсем не се дават дотации за закупуване на електормобили и от 3000 такива единствено 30 са купени посредством скица за поддръжка, до момента в който в Германия се купуват най-вече със дотации. Другият му образец бе по какъв начин в при германците на всеки 10 електрически коли се пада по една зарядна станция, до момента в който при българите за зареждане на една се „ борят “ единствено 6 електрическия автомобил. А от данните на АСЕА излиза наяве, че изпреварваме Германия и по дял на бързите зарядни станции, за които все по-активно се приказва и на които се залага да разрешат казуса с пътуванията с коли на ток на дълги дистанции, за които ще има потребност от дозареждане на батерията някъде по пътя.
Оказва се, че в това отношение изпреварваме съществено освен Германия, а и още над 20 страни в Европейски Съюз. Във Франция делът на бързите зарядни е едвам 8%. А при водача по разпространяване Нидерландия, където към края на 2020 година са били конфигурирани общо 66 665 зарядни за електрически автомобили, бързите са нищожните 3.6%, въпреки като брой по никакъв начин да не са за занемаряване - 2 429.
Ако се съпоставим със прилежащите ни държави-членки, също демонстрираме по-добри резултати във връзка с каузи бързи зарядни станции. Макар и след нас, в Румъния той не е доста по-малък – 35.7%. Но пък спрямо доста по-богатата Гърция и двете страни са доста по-напред, защото при южните ни съседи едвам 8 на 100 от зарядните станции са бързи, които са много малко и като брой – единствено 22. Вярно е и че както северната, по този начин и южната ни съседки имат повече зарядни – надлежно 493 и 275. Но в Румъния популацията е 3 пъти по-голямо по отношение на това в България, а в Гърция – 1.5 пъти. Погледнато от този ъгъл излиза, че българите разполагат с повече зарядни за електрически автомобили и от румънците, и от гърците, на глава от популацията.
Друг забавен миг в анализът на АСЕА е, че източноевропейските страни несъмнено изпреварват западните в развиването на бързата зарядна инфраструктура. Като изключения могат да се посочат само Испания с 28.7% дял на бързите зарядни станции, Ирландия с 25.7 на 100, Португалия с 20% и ненапълно Дания и Австрия с техните дялове от надлежно 17.1 и 16.7 на 100. Любопитен факт е също, че богатият Люксембург е в дъното на класацията, където от общо 1061 зарядни станции единствено 10 са бързи, което съставлява дял от едвам 0.9%.
Според АСЕА проучването демонстрира съществуването на два казуса с развиването на зарядната инфраструктура за електрически транспортни средства в Европейски Съюз. От една страна освен има очевидна липса на задоволително зарядни устройства в Общността по отношение на поръчките на политиците за прогресивно увеличение на електрическите транспортни средства, само че доста дребна част от зарядните устройства могат фактически да зареждат транспортните средства с допустима скорост.
От друга страна Организацията бие тази паника, защото националните държавни управления и Европейският парламент приготвят своите позиции по отношение на Регламента за инфраструктурата за различни горива (AFIR), препоръчан от Европейската комисия през юли. Документът е и главен съставен елемент от европейския климатичен пакет „ Fit for 55 “, който включва и нови цели за излъчванията от превоза.
„ За да убедим повече жители да преминат към електрически автомобили, би трябвало да премахнем всички проблеми, свързани със зареждането им “, разяснява генералният шеф на ACEA Ерик-Марк Уитема. Според думите му хората би трябвало да виждат доста зарядни устройства в своята ежедневната среда. И те би трябвало да бъдат бързи и лесни за потребление, а не на водачите на електрически автомобили да се постанова да чакат на опашки за ток.
„ Зареждането с електричество би трябвало да бъде толкоз комфортно и просто, колкото зареждането с гориво през днешния ден. За страдание предложенията в Регламента не са задоволително амбициозни, с цел да се реализиран задачите. Нещо повече, той е изцяло несъответстващ с препоръчаните нови цели за CO2 за автомобилния бранш “, предизвестява Уитема.
В тази връзка ACEA приканва европейските институции да усилят доста препоръчаните все още в границите на AFIR цели, посредством което да се подсигурява, че Европа ще може да построи гъста мрежа от инфраструктура за зареждане с електричество и различни горива, в това число задоволителен брой устройства за бързо зареждане във всяка държава-членка на Европейски Съюз до 2030 г.
Източник: pixabay
Макар всеобщото разбиране да е, че страната ни изостава от европейските равнища на разпространяване на електрическата подвижност, се оказва, че в някои връзки сме много напред даже от водачите на Европейски Съюз. Едно от тях се оказва, че е делът на бързите зарядни станции (над 22 киловата) по отношение на общия брой. И даже да звучи изненадващо, обстоятелствата демонстрират, че в това отношение България изпреварва доста средноевропейските равнища, а в това време страните членки, които са пред нас, са по-малко от пръстите на едната ръка.
Според разбор на Асоциацията на европейските автомобилни производители (АСЕА) в целия Европейски Съюз от 9 зарядни станции за електрически автомобили едвам 1 е от така наречен бързи. По-конкретно към края на 2020 година, за когато са налични последните данни, в 27-те държави-членки има конфигурирани общо 224 237 такива устройства. От тях елементарните са 199 250, а бързите - 24 987, което значи, че делът им е 11.1%. В България обаче той е 39.2 на 100. Или другояче казано от 194 конфигурирани зарядни станции за е-коли 76 са за бързо зареждане. Така в процентно отношение страната ни заема влиятелното 5-о място, като пред нас в класацията са само Естония, Чехия, Литва и водачът Латвия. По-конкретно естонците разполагат с 176 бързи и 223 мудни зарядни станции или делът на първите е 44.1%. При чехите той е 50.8 на 100, надлежно бързите даже са повече като брой от бавните – 610 против 590. Такова състояние се следи и при литовците, които имат 74 мудни и 100 бързи, чийто дял е 57.5%. А в Латвия към този момент нещата са в действителност доста впечатляващи. Там от общо 291 зарядни станции за електрически автомобили бързите са 235 или 80.8 на 100.
Заемайки петото място в Европейски Съюз по този индикатор, България изпреварва със обилни темпове най-богатите страни в Общността, където и електрическата подвижност е най-развита. Така да вземем за пример в Германия 16.4% от зарядните станции за бързи. Което удостоверява и думите на Мартин Заимов от Българската асоциация електрически транспортни средства, който по време на присъединяване си в интернационалния конгрес „ Зеленият преход – решения и провокации за България “, проведен от Dir.bg и 3eNews, акцентира по какъв начин в доста връзки нашата страна е по-напред от Германия в развиването на електрическата подвижност. Той даде образец по какъв начин у нас съвсем не се дават дотации за закупуване на електормобили и от 3000 такива единствено 30 са купени посредством скица за поддръжка, до момента в който в Германия се купуват най-вече със дотации. Другият му образец бе по какъв начин в при германците на всеки 10 електрически коли се пада по една зарядна станция, до момента в който при българите за зареждане на една се „ борят “ единствено 6 електрическия автомобил. А от данните на АСЕА излиза наяве, че изпреварваме Германия и по дял на бързите зарядни станции, за които все по-активно се приказва и на които се залага да разрешат казуса с пътуванията с коли на ток на дълги дистанции, за които ще има потребност от дозареждане на батерията някъде по пътя.
Оказва се, че в това отношение изпреварваме съществено освен Германия, а и още над 20 страни в Европейски Съюз. Във Франция делът на бързите зарядни е едвам 8%. А при водача по разпространяване Нидерландия, където към края на 2020 година са били конфигурирани общо 66 665 зарядни за електрически автомобили, бързите са нищожните 3.6%, въпреки като брой по никакъв начин да не са за занемаряване - 2 429.
Ако се съпоставим със прилежащите ни държави-членки, също демонстрираме по-добри резултати във връзка с каузи бързи зарядни станции. Макар и след нас, в Румъния той не е доста по-малък – 35.7%. Но пък спрямо доста по-богатата Гърция и двете страни са доста по-напред, защото при южните ни съседи едвам 8 на 100 от зарядните станции са бързи, които са много малко и като брой – единствено 22. Вярно е и че както северната, по този начин и южната ни съседки имат повече зарядни – надлежно 493 и 275. Но в Румъния популацията е 3 пъти по-голямо по отношение на това в България, а в Гърция – 1.5 пъти. Погледнато от този ъгъл излиза, че българите разполагат с повече зарядни за електрически автомобили и от румънците, и от гърците, на глава от популацията.
Друг забавен миг в анализът на АСЕА е, че източноевропейските страни несъмнено изпреварват западните в развиването на бързата зарядна инфраструктура. Като изключения могат да се посочат само Испания с 28.7% дял на бързите зарядни станции, Ирландия с 25.7 на 100, Португалия с 20% и ненапълно Дания и Австрия с техните дялове от надлежно 17.1 и 16.7 на 100. Любопитен факт е също, че богатият Люксембург е в дъното на класацията, където от общо 1061 зарядни станции единствено 10 са бързи, което съставлява дял от едвам 0.9%.
Според АСЕА проучването демонстрира съществуването на два казуса с развиването на зарядната инфраструктура за електрически транспортни средства в Европейски Съюз. От една страна освен има очевидна липса на задоволително зарядни устройства в Общността по отношение на поръчките на политиците за прогресивно увеличение на електрическите транспортни средства, само че доста дребна част от зарядните устройства могат фактически да зареждат транспортните средства с допустима скорост.
От друга страна Организацията бие тази паника, защото националните държавни управления и Европейският парламент приготвят своите позиции по отношение на Регламента за инфраструктурата за различни горива (AFIR), препоръчан от Европейската комисия през юли. Документът е и главен съставен елемент от европейския климатичен пакет „ Fit for 55 “, който включва и нови цели за излъчванията от превоза.
„ За да убедим повече жители да преминат към електрически автомобили, би трябвало да премахнем всички проблеми, свързани със зареждането им “, разяснява генералният шеф на ACEA Ерик-Марк Уитема. Според думите му хората би трябвало да виждат доста зарядни устройства в своята ежедневната среда. И те би трябвало да бъдат бързи и лесни за потребление, а не на водачите на електрически автомобили да се постанова да чакат на опашки за ток.
„ Зареждането с електричество би трябвало да бъде толкоз комфортно и просто, колкото зареждането с гориво през днешния ден. За страдание предложенията в Регламента не са задоволително амбициозни, с цел да се реализиран задачите. Нещо повече, той е изцяло несъответстващ с препоръчаните нови цели за CO2 за автомобилния бранш “, предизвестява Уитема.
В тази връзка ACEA приканва европейските институции да усилят доста препоръчаните все още в границите на AFIR цели, посредством което да се подсигурява, че Европа ще може да построи гъста мрежа от инфраструктура за зареждане с електричество и различни горива, в това число задоволителен брой устройства за бързо зареждане във всяка държава-членка на Европейски Съюз до 2030 г.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ