Зеленият преход не е заплаха, а шанс Европа да води

Зеленият преход не е опасност, а късмет Европа да води в надпреварата за чисти технологии. Това сподели пред Дарик радио заместник-генералният шеф за климатично деяние в Европейската комисия Ян Душик, който беше на двудневно посещаване в София. По думите му всяка нова инвестиция би трябвало да бъде устойчива и подготвена за климатичните провокации – тъй като това е пътят освен към по-чиста, само че и към по-просперираща Европа. Той акцентира, че към този момент живеем в ерата на климатичните промени и би трябвало да сме подготвени за нея.

Има огромен капацитет в неизползваните към момента възобновими източници. България има късмет да развие доста повече зелена сила – вятърна, слънчева, биомаса – които могат да заменят част от обичайните горива и да понижат зависимостта от импорт. Това би помогнало и на стопанската система, и на околната среда. Като цяло сме оптимисти за вероятностите на България в бранша на декарбонизацията.

Истина е, че въглищата са едно от най-въглеродно интензивните горива. В Европа към този момент е ясно, че преходът от въглища към по-чисти енергийни източници е неминуем. Все повече въглищни централи затварят освен поради климатичните цели, само че и тъй като стопански към този момент не са конкурентни. Поддържането им постоянно има обществена роля – да обезпечи време и поддръжка за хората, заети в този бранш, до момента в който се намерят други възможности. А ние се стремим към цялостно преустановяване на изгарянето на въглища.

Има вдъхновяващи образци от Европа. Например в Испания държавното управление и синдикатите подписаха съглашения за „ обективен преход “, които подсигуряват нови благоприятни условия за хората от въглищните райони. Преквалификацията и образованието са основни – те отварят път към нови специалности в бранша на възобновимите източници, енергийната успеваемост и чистите технологии. Важно е този развой да се възнамерява взаимно – сред страната, общините, енергийните компании и представителите на служащите. Само по този начин преходът може да е обективен и сполучлив. Вече има сполучливи образци, и имам вяра, че това ще бъде допустимо и за България.

Бих споделил, че опциите са обилни. И двата фонда – Иновационният и Модернизационният – могат да поддържат планове за чиста сила, енергийна успеваемост и нови технологии. Все още България не се възползва изцяло от капацитета им, по тази причина насърчаваме повече компании и институции да подават планове. Радваме се, че първият план по Иновационния фонд към този момент беше утвърден. Нашата роля е да оказваме помощ на държавното управление да сътвори верните условия тези планове да се осъществят сполучливо. Бях обнадежден от проектите на Министерството на енергетиката, изключително в региона на декарбонизацията.

Обръщаме огромно внимание на това процесът на декарбонизация да не се случва за сметка на конкурентоспособността. Новата индустриална тактика на Европейски Съюз цели да покаже, че зелената промяна може да бъде икономическа опция, а не опасност. Ако развиваме локално произвеждане на чиста сила, това ще понижи разноските и зависимостта от външни източници. Развитието на чистите технологии към този момент е световно – не е лимитирано единствено в Европа. Виждаме огромни вложения в Съединени американски щати, Китай, Индия. Това потвърждава, че посоката е вярна – който влага в зелени решения, ще е конкурентен и в бъдеще. Да бъдем конкурентни значи да използваме преимуществата на декарбонизацията и да намерим пазари за чистите технологии, както в Европа, по този начин и по света.

Бих споделил – да, във връзка с високите цени на силата. Те са съществено предизвикателство и по тази причина сме толкоз съсредоточени върху намирането на налична сила за бизнеса и семействата. В България цените са даже над междинните за Европейски Съюз, тъй че има потребност от бързи решения. Но значимо е да се разбере, че преходът към чиста сила не е единствено европейска концепция – това е международна наклонност. Ние желаеме да бъдем измежду водачите в нея, тъй като имаме капацитет, партньорства и постоянна известност. Можем да предложим европейския модел на стабилно развиване като образец и да извлечем изгоди за бизнеса и обществото.

Определено – към този момент виждаме от ден на ден рискови феномени. Климатичните промени водят до горещи и сухи интервали, които усилват риска от пожари, до по-силни стихии, значителни превалявания и наводнения. Тези феномени към този момент са част от нашето всекидневие. Затова би трябвало освен да понижим излъчванията, само че и да се подготвим за последствията. Градовете, бизнесът и жителите би трябвало да мислят за устойчивостта си – по какъв начин да се приспособяват към свят, който ще бъде с няколко градуса по-топъл. Това е и повода огромна част от идващия бюджет на Европейски Съюз да бъде ориентиран към климатични и екологични ограничения.

Това са свързани, само че разнообразни неща. От една страна, Европейски Съюз има мощни механизми за реакция при бедствия – системи за ранно предизвестие, обща съгласуваност и взаимност сред страните членки. Когато има пожари или наводнения, помощ идва бързо от други страни. Това е една от най-големите сили на Съюза. От друга страна, би трябвало да мислим дълготрайно – по какъв начин да планираме инфраструктурата и вложенията си по този начин, че да устоят на бъдещите климатични опасности. Това изисква научни данни, разбори и ясно систематизиране на отговорностите. Миналата година публикувахме първата оценка на климатичните опасности в Европейски Съюз и идната година ще предложим обща рамка за акомодация, която да оказва помощ на всяка страна членка. Вече чуваме необятна поддръжка за това.

Чуйте цялото изявление в прикачения звуков файл.