Над половината от здравните работници вършат задълженията си под стрес
Здравните служащи са подложени на мощен стрес и даже психическо принуждение, до момента в който извършват отговорностите си. Социално-психическата конюнктура на работното им място постоянно не е добра и това е измежду аргументите изключително младите фрагменти да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално изследване на заболеваемостта и отсъствието от работа поради психосоциални опасности в бранш " Здравеопазване ", направено от Федерацията на синдикатите в опазването на здравето - КНСБ, оповестиха от пресцентъра на КНСБ.
Проучването е направено от 1 май до 30 октомври тази година и обгръща 1245 души - лекари, медицински сестри, санитари и административен личен състав от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 години стаж, което подсигурява познаване на специалността.
Положителен отговор на въпроса " Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и принуждение? " дават 55,7 на 100 или 693 от интервюираните. Над 60 на 100 показват, че са били жертва на психическо принуждение на работното място. Като съществени аргументи се показват свръхнатовареност и дефицит на личен състав, повишени условия на пациенти и родственици на пациенти, работа с малцинства, вътрешни спорове сред медицинския личен състав в резултат на натовареността.
58,3 на 100 или 726 от интервюираните показват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията демонстрират, че медицинските служащи в по-млада възраст имат по-високо равнище на прочувствено безсилие спрямо сътрудниците си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е повода за търсене на реализация в чужбина.
Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на ексклузивен труд - 51,8 на 100 от интервюираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му пресмятане, незадоволително време за отмора, извършване на несвойствени задания, администрация, чести и продължителни наряди заради мъчно намиране на заместници. Нивото на напрежението при експертите по здравни грижи, които дават наряди, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.
Близо 57% от интервюираните смятат, че би трябвало да имат опция да вземат независими решения и да поемат отговорност. Над 30% от интервюираните показват, че работят в пространства с висок звук, изложени са на прекомерно ниски или прекомерно високи температури, химични и биологични сътрудници, прахуляк и лъчения.
За близо 68% от интервюираните при осъществяване на трудовите им отговорности съществува риск за тяхното здраве. За тревога, безпокойствие и проблем със съня признават 43,7 %, физическо и психическо безсилие след работа имат 63 на 100, прочувствено разстройство, сърцетуптене, главоболие изпитват 38 %, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64%.
Проучването е направено от 1 май до 30 октомври тази година и обгръща 1245 души - лекари, медицински сестри, санитари и административен личен състав от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 години стаж, което подсигурява познаване на специалността.
Положителен отговор на въпроса " Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и принуждение? " дават 55,7 на 100 или 693 от интервюираните. Над 60 на 100 показват, че са били жертва на психическо принуждение на работното място. Като съществени аргументи се показват свръхнатовареност и дефицит на личен състав, повишени условия на пациенти и родственици на пациенти, работа с малцинства, вътрешни спорове сред медицинския личен състав в резултат на натовареността.
58,3 на 100 или 726 от интервюираните показват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията демонстрират, че медицинските служащи в по-млада възраст имат по-високо равнище на прочувствено безсилие спрямо сътрудниците си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е повода за търсене на реализация в чужбина.
Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на ексклузивен труд - 51,8 на 100 от интервюираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му пресмятане, незадоволително време за отмора, извършване на несвойствени задания, администрация, чести и продължителни наряди заради мъчно намиране на заместници. Нивото на напрежението при експертите по здравни грижи, които дават наряди, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.
Близо 57% от интервюираните смятат, че би трябвало да имат опция да вземат независими решения и да поемат отговорност. Над 30% от интервюираните показват, че работят в пространства с висок звук, изложени са на прекомерно ниски или прекомерно високи температури, химични и биологични сътрудници, прахуляк и лъчения.
За близо 68% от интервюираните при осъществяване на трудовите им отговорности съществува риск за тяхното здраве. За тревога, безпокойствие и проблем със съня признават 43,7 %, физическо и психическо безсилие след работа имат 63 на 100, прочувствено разстройство, сърцетуптене, главоболие изпитват 38 %, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64%.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ