Пия и взимам антидепресанти: изповедта на двама медици
Здравни служащи по целия свят работят до изнемога в изискванията на пандемия. Медицинският личен състав е претрупан и в Германия, където сега продължава третата вълна на Ковид-19. Според изчисленията на списание „ Шпигел “, по време на първата вълна предходната година работа са напуснали повече от 9000 медицински чиновници. За освободените места мъчно се намират нови претенденти, а това в допълнение усилва натовареността на останалите.
Причините са забележими с просто око: тежките условия на труд, релативно ниското възнаграждение, непрекъснатият стрес и страхът от болест. Мнозина търпят и не престават, тъй като считат, че противоположното би било изменничество по отношение на сътрудниците и болните, само че специалистите предвиждат, че след края на пандемията ще се надигне същинска вълна от оставки в здравния бранш - в случай че политиката не вземе ограничения за по-добро възнаграждение.
Дойче Веле беседва с една здравна сестра и с неин сътрудник, които работят в разнообразни кьолнски лечебни заведения. И двамата описват с пределна искреност по какъв начин пандемията се отразява на персоналното им здраве. И двамата съществено размишляват дали да не се откажат от специалността си, в случай че ситуацията не се усъвършенства.
" Тя по този начин и не се върна, не можаха да я спасят "
Щефан М. работи като „ медицински брат “ към този момент 20 години. По време на първата вълна от пандемията 45-годишният медицински кадър към този момент един път е търсил психиатрична помощ. В момента пие антидепресанти и посещава психотерапевтични сеанси.
„ Гледам да не взимам болнични, тъй като това ще претрупа сътрудниците ми. Много от нас идват на работа, въпреки че имат разнообразни недоволства. Болнични взимат или излизат в карантина само тези, които имат Ковид-19. И аз бях в карантина, откакто колежката ми от промяната я откараха в друга клиника с висока температура и пневмония. А единствено ден преди този момент дружно пихме чай и се опитвахме да си повдигнем настроението с всякакви шегички. Тя по този начин и не се върна - нито при фамилията си, нито на работа. Не можаха да я спасят “, споделя Щефан.
![Черен колан по черен комизъм: Властта регистрира триумф за ковид]( "Черен колан по черен комизъм: Властта регистрира триумф за ковид")
Черен колан по черен комизъм: Властта регистрира триумф за ковид
В властта броди нов и чудноват вирус. Вирусът на приписването на заслуги за нещо, в което си се провалил. Да, оксиморон. И доста огромно...
Той и сътрудниците му неотдавна били имунизирани, само че това не оказва помощ изключително на душeвността му. „ Никога през живота си не съм виждал толкоз доста гибел, колкото през миналата година. От ковид тук починаха няколко сътрудници - както лекари, по този начин и медицински сестри. 60% от личния състав в нашата болница към този момент са изкарали заболяването. “
Въпреки страховете си Щефан продължава да върви на работа - от възприятие за дълг, само че и с цел да избяга от самотата. „ И преди време в болничното заведение съм се нагледал на човешки премеждия, само че преди можех след работа да се поразтуша, да се срещна с другари, да отида на кино или в някое барче. В изискванията на пандемия това към този момент не е допустимо. А и доста хора взеха да ме отбягват, тъй като всеки ден съм в контакт със инфектирани. На всичко от горната страна нерядко ни се постанова да работим по две седмици без почивен ден. Започнах след работа да спекулирам с алкохола, а това в допълнение помрачи живота ми. “
Щефан е разведен и допреди пандемията постоянно е виждал щерка си в почивните дни. Но през последната година са имали единствено три срещи: на рождения ѝ ден, на Коледа и на Великден. „ Бившата ми брачна половинка се опасява от контакти, тъй като счита, че болничното заведение е разплодник на инфекции “, изяснява той.
Никой не може да си показа под какъв стрес работи медицинският личен състав, твърди Щефан и споделя за доста сътрудници, които в един миг просто рухват. По време на първата вълна хората от взаимност излизаха на балконите и ръкопляскаха на медиците за самоотвержения им труд, а политиците обещаваха да подобрят изискванията и да усилят заплатите. „ Ето, че към този момент сме в третата вълна, а нещата не са мръднали нито сантиметър “, споделя Щефан.
„ Сега ни оповестяват, че за работата в изискванията на пандемия през май ще ни изплатят по 1500 евро награда от страната и по 1000 евро от болничното заведение. Но за нас е значимо да се преразгледа заплащането ни въобще, тъй като ние работим прекомерно доста за прекомерно малко пари. Всеки от нас би желал смъртно болните възрастни пациенти да си отидат почтено от света, само че просто нямаме време, с цел да отделим на всекиго нужното внимание. Трябва ни повече личен състав, а не в допълнение натоварване. То и в този момент всеки работи за двама. Ако ситуацията не се усъвършенства, ще си диря друга, по-спокойна работа “, споделя медикът с 20-годишен стаж.
![Коронавирусът в България: Спад на новите случаи и на признатите в болница]( "Коронавирусът в България: Спад на новите случаи и на признатите в болница")
Коронавирусът в България: Спад на новите случаи и на признатите в болница
Броят на новите случаи на коронавирус отбеляза спад и като безусловно число, и като %. 1681 са новооткритите случаи за...
По подобен метод звучи и разказът на здравната сестра Сабине Ш., която работи в кардиологично поделение. Но в интервалите на инфекциозна вълна множеството пациенти в отделението са точно с Ковид-19 - болничното заведение просто не съумява да приема други заболели, анулирани са и всички планови интервенции, споделя Сабине. По думите ѝ, сега в инфекциозното поделение са заети всичките 40 кревати, а възрастта на пациентите внезапно се е снижила - през днешния ден в болничното заведение влизат и 30-годишни хора. „ Трудно ми беше да привикна с обстоятелството, че пациенти умират в самотност, тъй като нямат опция да се простят с околните си - единствено медицинският личен състав има достъп до тях “, споделя тя.
" Един и същ призрачен сън "
27-годишната жена работи като здравна сестра от четири години. По време на образованието си въобще не можела и да си показа какво ще ѝ пристигна до главата в изискванията на пандемия. Но най-малко към този момент тя не мисли да сменя специалността - още повече, че в фамилията ѝ трайно участват тежките заболявания: майка ѝ е умряла от рак, а 70-годишната ѝ баба, която живее при нея, е изкарала инсулт. „ Всичките ми страхове да не пренеса някоя зараза са свързани таман с баба. Дори след работа оставах у дома с маската на лицето. Така продължи чак до февруари, когато с баба ми се ваксинирахме. Едва по-късно се успокоих “, споделя Сабине.
Тя въобще не схваща хората, които не имат вяра какъв брой рисков е коронавирусът и даже излизат на митинг против ограниченията. „ Нека дойдат при мен в болничното заведение и със личните си очи да видят по какъв начин хора мрат в самотност, да чуят риданията на околните, когато им съобщим по телефона за кончината на безценен човек, с който не могат даже да се простят. “ Сабине споделя, че постоянно сънува еднакъв призрачен сън: по какъв начин не е в положение да помогне на пациент в неволя. А от време на време кошмарът се трансформира в действителност: да вземем за пример когато в препълненото поделение кревати се освобождават не тъй като пациент е излекуван, а тъй като е умрял.
„ С две ръце бих гласувала за нов локдаун - най-малкото с цел да не ни се постанова да одобряваме хора, които не можем да спасим. Защото лекарство против Ковид-19 и до момента няма. Цялата ми вяра е в бързите имунизации. Ако няма локдаун, в Германия още по-бързо ще се разпространят новите варианти на ковид. А това значи, че в лечебните заведения ще продължат да умират хора, а ние няма да можем да ги спасяваме, колкото и да желаеме. Повярвайте ми, доста мъчно се живее с тази мисъл “, споделя 27-годишната Сабине.
Причините са забележими с просто око: тежките условия на труд, релативно ниското възнаграждение, непрекъснатият стрес и страхът от болест. Мнозина търпят и не престават, тъй като считат, че противоположното би било изменничество по отношение на сътрудниците и болните, само че специалистите предвиждат, че след края на пандемията ще се надигне същинска вълна от оставки в здравния бранш - в случай че политиката не вземе ограничения за по-добро възнаграждение.
Дойче Веле беседва с една здравна сестра и с неин сътрудник, които работят в разнообразни кьолнски лечебни заведения. И двамата описват с пределна искреност по какъв начин пандемията се отразява на персоналното им здраве. И двамата съществено размишляват дали да не се откажат от специалността си, в случай че ситуацията не се усъвършенства.
" Тя по този начин и не се върна, не можаха да я спасят "
Щефан М. работи като „ медицински брат “ към този момент 20 години. По време на първата вълна от пандемията 45-годишният медицински кадър към този момент един път е търсил психиатрична помощ. В момента пие антидепресанти и посещава психотерапевтични сеанси.
„ Гледам да не взимам болнични, тъй като това ще претрупа сътрудниците ми. Много от нас идват на работа, въпреки че имат разнообразни недоволства. Болнични взимат или излизат в карантина само тези, които имат Ковид-19. И аз бях в карантина, откакто колежката ми от промяната я откараха в друга клиника с висока температура и пневмония. А единствено ден преди този момент дружно пихме чай и се опитвахме да си повдигнем настроението с всякакви шегички. Тя по този начин и не се върна - нито при фамилията си, нито на работа. Не можаха да я спасят “, споделя Щефан.
В властта броди нов и чудноват вирус. Вирусът на приписването на заслуги за нещо, в което си се провалил. Да, оксиморон. И доста огромно...
Той и сътрудниците му неотдавна били имунизирани, само че това не оказва помощ изключително на душeвността му. „ Никога през живота си не съм виждал толкоз доста гибел, колкото през миналата година. От ковид тук починаха няколко сътрудници - както лекари, по този начин и медицински сестри. 60% от личния състав в нашата болница към този момент са изкарали заболяването. “
Въпреки страховете си Щефан продължава да върви на работа - от възприятие за дълг, само че и с цел да избяга от самотата. „ И преди време в болничното заведение съм се нагледал на човешки премеждия, само че преди можех след работа да се поразтуша, да се срещна с другари, да отида на кино или в някое барче. В изискванията на пандемия това към този момент не е допустимо. А и доста хора взеха да ме отбягват, тъй като всеки ден съм в контакт със инфектирани. На всичко от горната страна нерядко ни се постанова да работим по две седмици без почивен ден. Започнах след работа да спекулирам с алкохола, а това в допълнение помрачи живота ми. “
Щефан е разведен и допреди пандемията постоянно е виждал щерка си в почивните дни. Но през последната година са имали единствено три срещи: на рождения ѝ ден, на Коледа и на Великден. „ Бившата ми брачна половинка се опасява от контакти, тъй като счита, че болничното заведение е разплодник на инфекции “, изяснява той.
Никой не може да си показа под какъв стрес работи медицинският личен състав, твърди Щефан и споделя за доста сътрудници, които в един миг просто рухват. По време на първата вълна хората от взаимност излизаха на балконите и ръкопляскаха на медиците за самоотвержения им труд, а политиците обещаваха да подобрят изискванията и да усилят заплатите. „ Ето, че към този момент сме в третата вълна, а нещата не са мръднали нито сантиметър “, споделя Щефан.
„ Сега ни оповестяват, че за работата в изискванията на пандемия през май ще ни изплатят по 1500 евро награда от страната и по 1000 евро от болничното заведение. Но за нас е значимо да се преразгледа заплащането ни въобще, тъй като ние работим прекомерно доста за прекомерно малко пари. Всеки от нас би желал смъртно болните възрастни пациенти да си отидат почтено от света, само че просто нямаме време, с цел да отделим на всекиго нужното внимание. Трябва ни повече личен състав, а не в допълнение натоварване. То и в този момент всеки работи за двама. Ако ситуацията не се усъвършенства, ще си диря друга, по-спокойна работа “, споделя медикът с 20-годишен стаж.
Броят на новите случаи на коронавирус отбеляза спад и като безусловно число, и като %. 1681 са новооткритите случаи за...
По подобен метод звучи и разказът на здравната сестра Сабине Ш., която работи в кардиологично поделение. Но в интервалите на инфекциозна вълна множеството пациенти в отделението са точно с Ковид-19 - болничното заведение просто не съумява да приема други заболели, анулирани са и всички планови интервенции, споделя Сабине. По думите ѝ, сега в инфекциозното поделение са заети всичките 40 кревати, а възрастта на пациентите внезапно се е снижила - през днешния ден в болничното заведение влизат и 30-годишни хора. „ Трудно ми беше да привикна с обстоятелството, че пациенти умират в самотност, тъй като нямат опция да се простят с околните си - единствено медицинският личен състав има достъп до тях “, споделя тя.
" Един и същ призрачен сън "
27-годишната жена работи като здравна сестра от четири години. По време на образованието си въобще не можела и да си показа какво ще ѝ пристигна до главата в изискванията на пандемия. Но най-малко към този момент тя не мисли да сменя специалността - още повече, че в фамилията ѝ трайно участват тежките заболявания: майка ѝ е умряла от рак, а 70-годишната ѝ баба, която живее при нея, е изкарала инсулт. „ Всичките ми страхове да не пренеса някоя зараза са свързани таман с баба. Дори след работа оставах у дома с маската на лицето. Така продължи чак до февруари, когато с баба ми се ваксинирахме. Едва по-късно се успокоих “, споделя Сабине.
Тя въобще не схваща хората, които не имат вяра какъв брой рисков е коронавирусът и даже излизат на митинг против ограниченията. „ Нека дойдат при мен в болничното заведение и със личните си очи да видят по какъв начин хора мрат в самотност, да чуят риданията на околните, когато им съобщим по телефона за кончината на безценен човек, с който не могат даже да се простят. “ Сабине споделя, че постоянно сънува еднакъв призрачен сън: по какъв начин не е в положение да помогне на пациент в неволя. А от време на време кошмарът се трансформира в действителност: да вземем за пример когато в препълненото поделение кревати се освобождават не тъй като пациент е излекуван, а тъй като е умрял.
„ С две ръце бих гласувала за нов локдаун - най-малкото с цел да не ни се постанова да одобряваме хора, които не можем да спасим. Защото лекарство против Ковид-19 и до момента няма. Цялата ми вяра е в бързите имунизации. Ако няма локдаун, в Германия още по-бързо ще се разпространят новите варианти на ковид. А това значи, че в лечебните заведения ще продължат да умират хора, а ние няма да можем да ги спасяваме, колкото и да желаеме. Повярвайте ми, доста мъчно се живее с тази мисъл “, споделя 27-годишната Сабине.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ