Лекарското съсловие настоява за по-високи такси при преглед
Здравната вноска би трябвало да стане най-малко 10 %, за болничната помощ са нужни спомагателни 250 милиона лв. в бюджета на Здравната каса, а някои от текстовете в подписания анекс към Националния рамков контракт (НРД) би трябвало да отпаднат. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Красимир Грудев, ръководител на Националното съдружие на частните лечебни заведения.
До дни от сдружението, дружно с Националното съдружие на общинските лечебни заведения в България и сдруженията на университетските и на регионалните лечебни заведения ще нападат по правосъден ред анекса към НРД. На 29 април 2022 година сред Българския лекарски съюз и НЗОК беше подписан анекс към НРД 2020-2022 година за медицинските действия и още тогава от сдружението оповестиха, че документът ще бъде обжалван. В него е указано, че стартовата заплата на доктор без компетентност, работещ в болница, би трябвало да е 2000 лева, а на здравна сестра – 1500 лева. Лечебните заведения, които не могат да обезпечат тези суми, ще получават доход по клинични пътеки, нараснал с 15 на 100, а останалите – с 25 на 100. Анексът е обнародван в Държавен вестник.
Прави се разбор по какъв начин биха се отразили новите заплати на финансовото положение на лечебните заведения, само че с цел да знаем с акуратност, би трябвало да имаме изясненост за бюджетите си за май, уточни Грудев. По думите му към 30 май такава изясненост няма. Грудев изрази вяра, че бюджетите ще се изяснят най-късно до 1 юни. Според него в най-хубавия случай бюджетите на лечебните заведения ще бъдат увеличени с 20 %, тъй като нарасналите стойности на клиничните пътеки са микс от разнообразни типове нараствания.
Грудев уточни, че в региона на педиатрията нарастването на някои клинични пътеки е с 50-100 %, в акушерството и гинекологията – с 50 на 100, в хемодиализата – с над 50 на 100, а за други клинични пътеки и процедури то е много по-малко. Това значи, че не всяка болница ще получи посредством нарастването на цените на клиничните пътеки нарастване на своя бюджет, посочи той. В този смисъл планирано можем да кажем какво ще е нарастването на бюджетите ни, само че в случай че приемем, че приблизително нарастването на бюджетите в цялата система е 25 на 100 и го прибавим към сегашните бюджети на лечебните заведения, ще даде 1.25 нарастване, изясни Грудев. Не е загадка, че множеството от лекарите получават заложените в Колективния трудов контракт 2 хиляди лева, до момента в който на доста малко места медицинските сестри получават заложените 1500 лева,каза още Грудев. По думите му медицинските сестри получават 910 лева съществена заплата с осигуровките, което значи, че чистата сума, която взимат, е към 750 лева.
Длъжен съм да загатна, че сме изрично съгласни, че би трябвало да се покачат заплатите на медицинските сестри, защото те са нископлатени, също така броят им страната ни е дребен, добави той. Заплатите, изключително на младите лекари, също би трябвало да се покачат, тъй като тези фрагменти би трябвало да ги запазим за България, сподели още Грудев. Не сме съгласни с метода, по който това се прави и до дни ще подадем тъжби в съда, добави Грудев. По думите му юристи и експерти по трудово право, с които са се съветвали от сдружението, са изразили изрично мнение, че вписването в НРД на условия за избрани равнища на заплати, е безусловно незаконосъобразно. Не кореспондира със законите, тъй като КТД се отнася единствено до страните, до които са го подписали, добави той. Ние оспорваме и представителството на страните, които са подписали КТД, акцентира Грудев и уточни, че повече от 20 години едни и същи хора подписват КТД.
Жалбата ни е против това, че в един подзаконов нормативен акт, какъвто се явяват НРД и анексът, се включват трудово-правни условия. Грудев уточни, че в Закона за здравното обезпечаване е указано, че националните рамкови контракти не могат да съдържат клаузи, определящи трудово-правни връзки. Притеснението, от финансова позиция, е голямо, тъй като сега, в всеобщия случай, в частните лечебни заведения заплатите и осигуровките за личния състав съставляват 60 % от общите разноски, само че в общинските и регионалните лечебни заведения заплатите и осигуровките съставляват 80 % от разноските на болничното заведение. Ако в този момент би трябвало да се покачат заплатите, на тези 60 % от общите разноски се прибавят още 30 % и стават 90 %, а с оставащите 10 % не можем да покрием заплащанията си за други разноски, добави Грудев. След като получим плануваното 20 -25-процентно нарастване, което би покрило единствено половината от нарастването за заплати, ние отново ще изпаднем във финансово усложнение, изясни той. По думите му за общинските и регионалните лечебни заведения, както и за някои академични лечебни заведения, това ще бъде финансова гибел.
Има друга рискова уговорка, която е от времето на въвеждането на епидемиологичната конюнктура, уточни още Грудев. По време на епидемиологичната конюнктура имахме право на спомагателни средства за неподходящи условия на работа, напомни Грудев. Това бяха сумите, плащани на лечебните заведения в размер на до 85 на 100 от избраните бюджети, в случай че болничното заведение не можеше да извърши активността си заради спрян планов банкет или откриване на огромни коронавирус отделения. Това обаче важи единствено за времето на епидемиологичната конюнктура, която беше анулирана на 31 март 2022 г.
Според клаузите на контракта всяка надлимитна активност, която сме изработили, ще се приспада от парите, платени за работа при неподходящи условия. Това значи, че в случай че една болница за година и половина в пандемия е получила 200 хиляди лева за работа при неподходящи условия, в този момент в случай че създаде 20 хиляди лева надлимитна активност, те ще бъдат приспаднати от тези 200 хиляди лева и Касата няма да ѝ ги заплати, изясни Грудев. Това ни слага в особена и дискриминационна обстановка да връщаме пари, които са ни давани като подкрепяне. Средствата, давани на ресторантьори и хотелиери по мярката 60:40 за подкрепяне, не би трябвало да се връщат, а нас ще ни карат да ги връщаме, добави той. По думите му членовете на Надзорният съвет на НЗОК са уверили, че това няма да се случи, само че клаузата е записана в контракта.
В средата на годината би трябвало да се актуализира бюджетът на НЗОК и да се усилят средствата на лечебните заведения с 250 млн. лева, както и да се увеличи финансирането на опазването на здравето като цяло, сподели още Грудев. Той изрази единодушие с увеличените средства за извънболничната помощ, само че уточни, че с цел да се покачат заплатите на работещите в лечебните заведения, е нужно ежемесечно средствата за лечебните заведения да са с близо 35 милиона лв. повече.
Да се усили здравната вноска от 8 % на най-малко 10 %, настоя Грудев. Не може ние да сме с най-ниската здравна вноска от цяла Европа, добави той. По думите му най-евтиното в България е трудът. Лекарствата и апаратурата, които купуваме, са на европейски цени. Трудът ни е на ниска цена, плащаме мизерни заплати на лекарите и медицинските сестри, и по тази причина те отиват в чужбина, сподели още той.
В отговор на въпрос дали би трябвало да се увеличи потребителската такса, плащана при обзор от персоналния доктор, която от години е 2.90 лева, Грудев напомни, че цената ѝ е един % от минималната работна заплата, само че равнището на таксата е замразено. Не желаят да го трансформират, а таксата би трябвало към този момент да е 7.10 лева, което подсказва за метода, по който мислят – извънредно популистки и недалновидно, добави той. Грудев напомни, че огромна група от жителите са освободени от тази такса. Предлагали сме и да отворят здравноосигурителните фондове, а те замразиха и тях, и в този момент тези фондове дублират работата на Здравната каса, добави Грудев. По думите му там, където Касата не може да се оправи поради липса на запас, е добре да се сътвори надграждащ пакет услуги, в който може да се включат медикаменти, импланти и други Той уточни, че в проценти българите доплащат най-вече в аптеките, за рехабилитация и в извънболничната помощ, и чак тогава в болница.
В отговор на въпрос дали България се нуждае от толкоз доста лечебни заведения Грудев отговори утвърдително и попита риторично доста ли бяха лечебните заведения по време на коронавирус пандемията. По време на пандемията, с лекуването на пациенти, инфектирани с коронавирусната зараза, в Пловдив бяха ангажирани 16 лечебни заведения, от които единствено 7 бяха държавни и общински, останалите – частни, като частните разполагаха с повече от половината кревати, уточни той.
По думите му е имало интервали, в които най-голямата болница в Пловдив не е можела да поеме пациентите заради липса на кревати и на експерти. Тогава се е наложи от частните лечебни заведения да се командироват медици, които да работят в нея месеци наред, добави той. Грудев уточни, че в България няма 380 лечебни заведения, а толкоз са договорните сътрудници на Здравната каса. От тези 380 договорни сътрудници има 80 медицински центъра, които не са лечебни заведения. Те извършват амбулаторни процедури, за които не се изисква пролежаване. Говори се, че са доста лечебните заведения, само че никой не приказва какъв брой са доста денталните лекари, да вземем за пример, сподели още той. В България всички лечебни заведения са търговски сдружения. Всички общопрактикуващи лекари са частни сдружения, всички аптеки са частни, всички дентални практики са частни, 70 на 100 от медицинските центрове са частни, уточни Грудев. Частните лечебни заведения са една трета от лечебните заведения, а частните персонални лекари са 100 % от персоналните лекари, кое е повече, попита още веднъж риторично Грудев. Всичко това можеше да се избегне, в случай че не бяха извадени лечебните заведения от Закона за приватизацията, добави той. По думите му е можело лечебните заведения да бъдат отдавани на концесия или да бъдат приватизирани.
Големият проблем съгласно Грудев е неравномерното систематизиране на лечебните заведения в страната и уточни, че в Добрич има единствено " една едвам кретаща болница “ и няма нито една частна болница. Диспропорциите на локално равнище лишават от права жителите в съответните области. Това е задача на държавното управление и е добре то да основава тласъци, добави Грудев.
До дни от сдружението, дружно с Националното съдружие на общинските лечебни заведения в България и сдруженията на университетските и на регионалните лечебни заведения ще нападат по правосъден ред анекса към НРД. На 29 април 2022 година сред Българския лекарски съюз и НЗОК беше подписан анекс към НРД 2020-2022 година за медицинските действия и още тогава от сдружението оповестиха, че документът ще бъде обжалван. В него е указано, че стартовата заплата на доктор без компетентност, работещ в болница, би трябвало да е 2000 лева, а на здравна сестра – 1500 лева. Лечебните заведения, които не могат да обезпечат тези суми, ще получават доход по клинични пътеки, нараснал с 15 на 100, а останалите – с 25 на 100. Анексът е обнародван в Държавен вестник.
Прави се разбор по какъв начин биха се отразили новите заплати на финансовото положение на лечебните заведения, само че с цел да знаем с акуратност, би трябвало да имаме изясненост за бюджетите си за май, уточни Грудев. По думите му към 30 май такава изясненост няма. Грудев изрази вяра, че бюджетите ще се изяснят най-късно до 1 юни. Според него в най-хубавия случай бюджетите на лечебните заведения ще бъдат увеличени с 20 %, тъй като нарасналите стойности на клиничните пътеки са микс от разнообразни типове нараствания.
Грудев уточни, че в региона на педиатрията нарастването на някои клинични пътеки е с 50-100 %, в акушерството и гинекологията – с 50 на 100, в хемодиализата – с над 50 на 100, а за други клинични пътеки и процедури то е много по-малко. Това значи, че не всяка болница ще получи посредством нарастването на цените на клиничните пътеки нарастване на своя бюджет, посочи той. В този смисъл планирано можем да кажем какво ще е нарастването на бюджетите ни, само че в случай че приемем, че приблизително нарастването на бюджетите в цялата система е 25 на 100 и го прибавим към сегашните бюджети на лечебните заведения, ще даде 1.25 нарастване, изясни Грудев. Не е загадка, че множеството от лекарите получават заложените в Колективния трудов контракт 2 хиляди лева, до момента в който на доста малко места медицинските сестри получават заложените 1500 лева,каза още Грудев. По думите му медицинските сестри получават 910 лева съществена заплата с осигуровките, което значи, че чистата сума, която взимат, е към 750 лева.
Длъжен съм да загатна, че сме изрично съгласни, че би трябвало да се покачат заплатите на медицинските сестри, защото те са нископлатени, също така броят им страната ни е дребен, добави той. Заплатите, изключително на младите лекари, също би трябвало да се покачат, тъй като тези фрагменти би трябвало да ги запазим за България, сподели още Грудев. Не сме съгласни с метода, по който това се прави и до дни ще подадем тъжби в съда, добави Грудев. По думите му юристи и експерти по трудово право, с които са се съветвали от сдружението, са изразили изрично мнение, че вписването в НРД на условия за избрани равнища на заплати, е безусловно незаконосъобразно. Не кореспондира със законите, тъй като КТД се отнася единствено до страните, до които са го подписали, добави той. Ние оспорваме и представителството на страните, които са подписали КТД, акцентира Грудев и уточни, че повече от 20 години едни и същи хора подписват КТД.
Жалбата ни е против това, че в един подзаконов нормативен акт, какъвто се явяват НРД и анексът, се включват трудово-правни условия. Грудев уточни, че в Закона за здравното обезпечаване е указано, че националните рамкови контракти не могат да съдържат клаузи, определящи трудово-правни връзки. Притеснението, от финансова позиция, е голямо, тъй като сега, в всеобщия случай, в частните лечебни заведения заплатите и осигуровките за личния състав съставляват 60 % от общите разноски, само че в общинските и регионалните лечебни заведения заплатите и осигуровките съставляват 80 % от разноските на болничното заведение. Ако в този момент би трябвало да се покачат заплатите, на тези 60 % от общите разноски се прибавят още 30 % и стават 90 %, а с оставащите 10 % не можем да покрием заплащанията си за други разноски, добави Грудев. След като получим плануваното 20 -25-процентно нарастване, което би покрило единствено половината от нарастването за заплати, ние отново ще изпаднем във финансово усложнение, изясни той. По думите му за общинските и регионалните лечебни заведения, както и за някои академични лечебни заведения, това ще бъде финансова гибел.
Има друга рискова уговорка, която е от времето на въвеждането на епидемиологичната конюнктура, уточни още Грудев. По време на епидемиологичната конюнктура имахме право на спомагателни средства за неподходящи условия на работа, напомни Грудев. Това бяха сумите, плащани на лечебните заведения в размер на до 85 на 100 от избраните бюджети, в случай че болничното заведение не можеше да извърши активността си заради спрян планов банкет или откриване на огромни коронавирус отделения. Това обаче важи единствено за времето на епидемиологичната конюнктура, която беше анулирана на 31 март 2022 г.
Според клаузите на контракта всяка надлимитна активност, която сме изработили, ще се приспада от парите, платени за работа при неподходящи условия. Това значи, че в случай че една болница за година и половина в пандемия е получила 200 хиляди лева за работа при неподходящи условия, в този момент в случай че създаде 20 хиляди лева надлимитна активност, те ще бъдат приспаднати от тези 200 хиляди лева и Касата няма да ѝ ги заплати, изясни Грудев. Това ни слага в особена и дискриминационна обстановка да връщаме пари, които са ни давани като подкрепяне. Средствата, давани на ресторантьори и хотелиери по мярката 60:40 за подкрепяне, не би трябвало да се връщат, а нас ще ни карат да ги връщаме, добави той. По думите му членовете на Надзорният съвет на НЗОК са уверили, че това няма да се случи, само че клаузата е записана в контракта.
В средата на годината би трябвало да се актуализира бюджетът на НЗОК и да се усилят средствата на лечебните заведения с 250 млн. лева, както и да се увеличи финансирането на опазването на здравето като цяло, сподели още Грудев. Той изрази единодушие с увеличените средства за извънболничната помощ, само че уточни, че с цел да се покачат заплатите на работещите в лечебните заведения, е нужно ежемесечно средствата за лечебните заведения да са с близо 35 милиона лв. повече.
Да се усили здравната вноска от 8 % на най-малко 10 %, настоя Грудев. Не може ние да сме с най-ниската здравна вноска от цяла Европа, добави той. По думите му най-евтиното в България е трудът. Лекарствата и апаратурата, които купуваме, са на европейски цени. Трудът ни е на ниска цена, плащаме мизерни заплати на лекарите и медицинските сестри, и по тази причина те отиват в чужбина, сподели още той.
В отговор на въпрос дали би трябвало да се увеличи потребителската такса, плащана при обзор от персоналния доктор, която от години е 2.90 лева, Грудев напомни, че цената ѝ е един % от минималната работна заплата, само че равнището на таксата е замразено. Не желаят да го трансформират, а таксата би трябвало към този момент да е 7.10 лева, което подсказва за метода, по който мислят – извънредно популистки и недалновидно, добави той. Грудев напомни, че огромна група от жителите са освободени от тази такса. Предлагали сме и да отворят здравноосигурителните фондове, а те замразиха и тях, и в този момент тези фондове дублират работата на Здравната каса, добави Грудев. По думите му там, където Касата не може да се оправи поради липса на запас, е добре да се сътвори надграждащ пакет услуги, в който може да се включат медикаменти, импланти и други Той уточни, че в проценти българите доплащат най-вече в аптеките, за рехабилитация и в извънболничната помощ, и чак тогава в болница.
В отговор на въпрос дали България се нуждае от толкоз доста лечебни заведения Грудев отговори утвърдително и попита риторично доста ли бяха лечебните заведения по време на коронавирус пандемията. По време на пандемията, с лекуването на пациенти, инфектирани с коронавирусната зараза, в Пловдив бяха ангажирани 16 лечебни заведения, от които единствено 7 бяха държавни и общински, останалите – частни, като частните разполагаха с повече от половината кревати, уточни той.
По думите му е имало интервали, в които най-голямата болница в Пловдив не е можела да поеме пациентите заради липса на кревати и на експерти. Тогава се е наложи от частните лечебни заведения да се командироват медици, които да работят в нея месеци наред, добави той. Грудев уточни, че в България няма 380 лечебни заведения, а толкоз са договорните сътрудници на Здравната каса. От тези 380 договорни сътрудници има 80 медицински центъра, които не са лечебни заведения. Те извършват амбулаторни процедури, за които не се изисква пролежаване. Говори се, че са доста лечебните заведения, само че никой не приказва какъв брой са доста денталните лекари, да вземем за пример, сподели още той. В България всички лечебни заведения са търговски сдружения. Всички общопрактикуващи лекари са частни сдружения, всички аптеки са частни, всички дентални практики са частни, 70 на 100 от медицинските центрове са частни, уточни Грудев. Частните лечебни заведения са една трета от лечебните заведения, а частните персонални лекари са 100 % от персоналните лекари, кое е повече, попита още веднъж риторично Грудев. Всичко това можеше да се избегне, в случай че не бяха извадени лечебните заведения от Закона за приватизацията, добави той. По думите му е можело лечебните заведения да бъдат отдавани на концесия или да бъдат приватизирани.
Големият проблем съгласно Грудев е неравномерното систематизиране на лечебните заведения в страната и уточни, че в Добрич има единствено " една едвам кретаща болница “ и няма нито една частна болница. Диспропорциите на локално равнище лишават от права жителите в съответните области. Това е задача на държавното управление и е добре то да основава тласъци, добави Грудев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ