Здравни мениджъри: Немислимо е да има санкции за болници, неосигурили заплати според нивата, заложени в КТД
Здравната каса да не заплаща осъществената активност на лечебни заведения, които не са обезпечили за личния състав си минималните съществени заплати, заложени в груповия трудов контракт за бранш „ Здравеопазване “, а по този начин също и да има финансова глоба за лечебните заведения, които не изпълнят условието в 6-месечния гратисен интервал. Тези оферти, заложени в плана за Национален рамков контракт (НРД), предстоящо провокираха реакции в здравното съсловие, сдружения и организации на лечебни заведения.
Ето мненията на някои от тях.
„ Незаплащането на осъществена активност не би могло да бъде обосновано по никакъв юридически метод “, сподели пред БНР адв. Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация (ББА).
„ Санкцията за лечебните заведения на мен ми наподобява като бомба със закъснител “,
добави тя.
По думите й шестмесечният гратисен интервал, в който лечебните заведения няма да бъдат наказвани за несъблюдение на заложените минимални равнища на възнаграждение на личния състав, също няма да промени техните благоприятни условия.
Според нея бюджетът за болнична помощ не търпи основна смяна.
„ Доколко лечебните заведения – членове на тази асоциация ще бъдат наранени, никой не знае все още, защото никой не може да каже какви ще са приходите им през идващите месеци. Колкото до другото желание на Надзорния съвет на Здравната каса – да се заложи механизъм за понижаване на разликите в заплащането сред обособените категории личен състав и сред експертите от една и съща категория – има експерти, които със своя триумф са постигнали хонорари, които по тази методика би трябвало да бъдат понижени “, уточни председателката на ББА.
„ Неизпълнението на уговорката за обезпечаване на заплатите на медиците в сходство с равнищата в КТД за бранш „ Здравеопазване “ ще докара до преустановяване на контракта на лечебното заведение със Здравната каса. Имаме голямо предпочитание в опазването на здравето да се получават едни положителни заплати, които да подхождат на всеотдайността на чиновниците.
Проблемът е, че болничната активност у нас е прекомерно контролирана “.
Това бе позицията на Лалка Коева от Националното съдружие на частните лечебни заведения (НСЧБ), изразена пред Нова телевизия.
„ Първо от медицинските стандарти, където се споделя, че в едно поделение би трябвало да работят най-малко 6,8,12 лекари. В идващия миг клиничните пътеки залагат един най-малък престой на болния. Тоест, в случай че вие се чувствате добре на третия ден, би трябвало да останете до шестия, тъй като по този начин е заложено. Това лимитира броя на пациентите, които може да се лекуват. Последната регулация са лимитите. Дори да се усилят пътеките, за което се борим, да се покрие най-малко инфлацията, която е сега, това отново не води до решение на казуса ”, сподели Лалка Коева.
По думите й гратисният интервал от 6 месеца не взема решение проблемите.
„ Има няколко стъпки, които би трябвало да се създадат. Те са свързани с регулативните промени, които би трябвало да се създадат в опазването на здравето – предели, регулативни стандарти. Успокояването на системата е нужно за всички “, акцентира тя.
Възможната глоба – санкция за лечебните заведения, неизпълнили условието за минималните хонорари, мощно тормози общинските лечебни заведения. Това мнение показа пред БНР д-р Неделчо Тотев, ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения (СОББ).
„ На този, който няма пари, още повече пари ще му вземаш. Той по този метод ще се научи още повече да няма. Ще докара до това, което действително се цели – някои играчи да си отидат от играта. Визирам нашите лечебни заведения “, сподели той.
„ Заложената в плана на НРД методика е на практика неработеща. Целта на тази методика е да се обезпечи личен състав за лечебните заведения в мъчно налични и отдалечени места, обаче единствено няколко лечебни заведения дават отговор на условията, с цел да получат средства по нея в границите на ресурса от 2 млн. лева за септември, октомври и ноември тази година и за тях тези пари ще стигнат. Но за всички останали – над 60 на брой, които ще останем, невъзползвайки се от тази методика, ние би трябвало да осигурим пари за личния състав.
Клиничните пътеки са изменени не алегорично, а присмехулно алегорично,
разяснява ръководителят на сдружението на общинските лечебни заведения.
Д-р Тотев изрази мнение, че като управител може да се оправи с условието да обезпечи минималните заплати по груповия трудов контракт – 2000 лв. за доктор, 1500 лв. за здравна сестра, 910 лв. за санитар. „ Но ще реализира онази уравниловка, която даже по времето на социализма я нямаше “, добави той.
И в този момент в НРД е заложено, че не може да има разлика повече от 10 пъти сред минималната и най-висота заплата, означи доктор Неделчо Тотев, като добави, че такива разлики – 1 към 10, при тях няма.
Бившият здравен министър доктор Мирослав Ненков изрази пред Нова телевизия мнение, че както и да се развие обстановката с НРД, пациентите няма да останат без здравна помощ.
„ Чисто политически нямам доверие пациентите да останат без здравна помощ. Има доста лечебни заведения, които действат писмено, тъй че даже да бъдат закрити, нищо няма да се случи. Общинските дребни лечебни заведения служат единствено за политически цели на локалните водачи, те не служат за приемане на медицински артикул “, сподели той.
Д-р Ненков напомни, че главният доход на лечебните заведения са клиничните пътеки, от тези доходи се заплащат заплати, ток, вода, които нарастват, също по този начин и медикаменти.
„ И тогава поражда въпросът по какъв начин се изразходват средствата в опазването на здравето. Няма логичност водещ доктор в болница да взима 2200 лева, а шефът – 25 000 лева, някъде и повече. Освен това, като се разпределят средствата надолу по отделения, първо някои вземат повече за себе си, след това – каквото остане за другите. Това е въпрос на нрав. Това принуждение върху лечебните заведения да вдигнат заплатите е чисто политически акт “, безапелационен бе той.
„ У нас няма нито една частна болница, която да има дълг. Всички държавни обаче са с задължения ”,
уточни още доктор Ненков. „ Как се оправят те с клиничните пътеки, по какъв начин се ръководят и нямат задължения? Значи е въпрос на ръководство. А държавните влизат в задължения. Освен това е въпрос на въздействие да се работи по избрани скъпи клинични пътеки, които действително костват по-малко. Има доплащане, само че то задържа качествените лекари “, разяснява още той.
В диалога се включи и проф. Красимир Иванов от Асоциацията на университетските лечебни заведения. Той акцентира, че казусът със заплатите в болничния бранш има юридически и финансов аспект, само че най-важното е да се усилят приходите на лечебните заведения.
Ето мненията на някои от тях.
„ Незаплащането на осъществена активност не би могло да бъде обосновано по никакъв юридически метод “, сподели пред БНР адв. Свилена Димитрова, ръководител на Българската болнична асоциация (ББА).
„ Санкцията за лечебните заведения на мен ми наподобява като бомба със закъснител “,
добави тя.
По думите й шестмесечният гратисен интервал, в който лечебните заведения няма да бъдат наказвани за несъблюдение на заложените минимални равнища на възнаграждение на личния състав, също няма да промени техните благоприятни условия.
Според нея бюджетът за болнична помощ не търпи основна смяна.
„ Доколко лечебните заведения – членове на тази асоциация ще бъдат наранени, никой не знае все още, защото никой не може да каже какви ще са приходите им през идващите месеци. Колкото до другото желание на Надзорния съвет на Здравната каса – да се заложи механизъм за понижаване на разликите в заплащането сред обособените категории личен състав и сред експертите от една и съща категория – има експерти, които със своя триумф са постигнали хонорари, които по тази методика би трябвало да бъдат понижени “, уточни председателката на ББА.
„ Неизпълнението на уговорката за обезпечаване на заплатите на медиците в сходство с равнищата в КТД за бранш „ Здравеопазване “ ще докара до преустановяване на контракта на лечебното заведение със Здравната каса. Имаме голямо предпочитание в опазването на здравето да се получават едни положителни заплати, които да подхождат на всеотдайността на чиновниците.
Проблемът е, че болничната активност у нас е прекомерно контролирана “.
Това бе позицията на Лалка Коева от Националното съдружие на частните лечебни заведения (НСЧБ), изразена пред Нова телевизия.
„ Първо от медицинските стандарти, където се споделя, че в едно поделение би трябвало да работят най-малко 6,8,12 лекари. В идващия миг клиничните пътеки залагат един най-малък престой на болния. Тоест, в случай че вие се чувствате добре на третия ден, би трябвало да останете до шестия, тъй като по този начин е заложено. Това лимитира броя на пациентите, които може да се лекуват. Последната регулация са лимитите. Дори да се усилят пътеките, за което се борим, да се покрие най-малко инфлацията, която е сега, това отново не води до решение на казуса ”, сподели Лалка Коева.
По думите й гратисният интервал от 6 месеца не взема решение проблемите.
„ Има няколко стъпки, които би трябвало да се създадат. Те са свързани с регулативните промени, които би трябвало да се създадат в опазването на здравето – предели, регулативни стандарти. Успокояването на системата е нужно за всички “, акцентира тя.
Възможната глоба – санкция за лечебните заведения, неизпълнили условието за минималните хонорари, мощно тормози общинските лечебни заведения. Това мнение показа пред БНР д-р Неделчо Тотев, ръководител на Сдружението на общинските лечебни заведения (СОББ).
„ На този, който няма пари, още повече пари ще му вземаш. Той по този метод ще се научи още повече да няма. Ще докара до това, което действително се цели – някои играчи да си отидат от играта. Визирам нашите лечебни заведения “, сподели той.
„ Заложената в плана на НРД методика е на практика неработеща. Целта на тази методика е да се обезпечи личен състав за лечебните заведения в мъчно налични и отдалечени места, обаче единствено няколко лечебни заведения дават отговор на условията, с цел да получат средства по нея в границите на ресурса от 2 млн. лева за септември, октомври и ноември тази година и за тях тези пари ще стигнат. Но за всички останали – над 60 на брой, които ще останем, невъзползвайки се от тази методика, ние би трябвало да осигурим пари за личния състав.
Клиничните пътеки са изменени не алегорично, а присмехулно алегорично,
разяснява ръководителят на сдружението на общинските лечебни заведения.
Д-р Тотев изрази мнение, че като управител може да се оправи с условието да обезпечи минималните заплати по груповия трудов контракт – 2000 лв. за доктор, 1500 лв. за здравна сестра, 910 лв. за санитар. „ Но ще реализира онази уравниловка, която даже по времето на социализма я нямаше “, добави той.
И в този момент в НРД е заложено, че не може да има разлика повече от 10 пъти сред минималната и най-висота заплата, означи доктор Неделчо Тотев, като добави, че такива разлики – 1 към 10, при тях няма.
Бившият здравен министър доктор Мирослав Ненков изрази пред Нова телевизия мнение, че както и да се развие обстановката с НРД, пациентите няма да останат без здравна помощ.
„ Чисто политически нямам доверие пациентите да останат без здравна помощ. Има доста лечебни заведения, които действат писмено, тъй че даже да бъдат закрити, нищо няма да се случи. Общинските дребни лечебни заведения служат единствено за политически цели на локалните водачи, те не служат за приемане на медицински артикул “, сподели той.
Д-р Ненков напомни, че главният доход на лечебните заведения са клиничните пътеки, от тези доходи се заплащат заплати, ток, вода, които нарастват, също по този начин и медикаменти.
„ И тогава поражда въпросът по какъв начин се изразходват средствата в опазването на здравето. Няма логичност водещ доктор в болница да взима 2200 лева, а шефът – 25 000 лева, някъде и повече. Освен това, като се разпределят средствата надолу по отделения, първо някои вземат повече за себе си, след това – каквото остане за другите. Това е въпрос на нрав. Това принуждение върху лечебните заведения да вдигнат заплатите е чисто политически акт “, безапелационен бе той.
„ У нас няма нито една частна болница, която да има дълг. Всички държавни обаче са с задължения ”,
уточни още доктор Ненков. „ Как се оправят те с клиничните пътеки, по какъв начин се ръководят и нямат задължения? Значи е въпрос на ръководство. А държавните влизат в задължения. Освен това е въпрос на въздействие да се работи по избрани скъпи клинични пътеки, които действително костват по-малко. Има доплащане, само че то задържа качествените лекари “, разяснява още той.
В диалога се включи и проф. Красимир Иванов от Асоциацията на университетските лечебни заведения. Той акцентира, че казусът със заплатите в болничния бранш има юридически и финансов аспект, само че най-важното е да се усилят приходите на лечебните заведения.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ