Ако имате проблем в любовта, направете магия...
Здравейте,
Явно тематиката за любовта от предходния материал доста ви развълнува, тъй като след това получих няколко въпроса от читатели. За страдание, не бих могъл да отговоря на всички поотделно, а и множеството се припокриват с това, на което към този момент сме дали отговор.
Искам да обърна обаче особено внимание на едно от писмата, което няма да изтъквам. Само ще загатна, че дамата е правила магия за обич, а тази тематика е огромен подбудител. Именно заради това Ивето (Ивинела Самуилова – бел.ред.) й обърна изключително внимание в книгата "Ако животът не е знамение ".
Тя дори бе цитирала достоверни вълшебен (някои смешни, само че други напряко ужасяващи) ритуали за обич, които свободно си се популяризират в интернет. Спомням си, че доста се смях на един обред с прилеп, за който се твърдеше, че е най-сигурния метод, освен това с потвърдено бърз резултат.
Аз също, без съмнение, бих предложил прилепи за обич, само че, несъмнено, в напълно друг подтекст. Уверен съм, че в случай че някоя от дамите, които ми писаха, се преименува с прилеп, ще има надалеч по-голям триумф в сърдечните каузи, в сравнение с в случай че продължи да задълбава рационално в казуса.
Когато сте зациклили в подобен сюжет, вместо да търсите невъзможни отговори на сбъркани въпроси като "Ама той дали ме обича " или "Кого от двамата да избера ", в действителност надалеч по-бързо и несъмнено ще стигнете до излаз, в случай че най-малко един ден, вместо ролята на нещастно влюбена, играете ролята на ухилен прилеп, който си мирише чорапите.
Ако сте следили деликатно изявленията ми, знаете, че това, което в действителност ни води към излизане от дадена неподходяща житейска обстановка, е смяната на нашата настройка към нея. Ние не работим непосредствено със обстановките, а с нашето отношение към тях. Когато работим по този метод, неведнъж се оказва, че изходът, който откриваме, е надалеч по-добър за нас от този, който сме си представяли, че желаеме, заслужаваме, или е най-хубав.
Освен това, когато се опитваме непосредствено и заповедно да се постановяваме върху други хора да вземем за пример, постоянно резлутатът, откакто реализираме сякаш стремежи резултат, е следния: "Имам го, само че към този момент не знам дали го желая ". Точно това е и казусът от едно от писмата, които получих тези дни.
Но да се върнем на магията. В "Ако животът не е знамение " има, също по този начин, един превъзходен и доста индикативен диалог по тематиката на хората от групата във Facebook, на който ви предлагам да обърнете внимание – доста вредящи моделчета може да уловите.
Слава Богу, дамата, която ми е писала, е направила магията по-скоро в подтекст на смешка, като е почерпила концепция от един остарял български обред. Някак имам чувството, че когато са го правили, бабите ни също са се забавлявали доста. Когато обаче магията се прави съществено, не е толкоз несъмнено дали резултатът от нея ще е да разбие модела, който ни е блокирал (това също се случва и е положителния вариант) или ще ви вкара в още по-неприятен – и постоянно с доста кофти последствия – филм.
Thinkstock
Именно за това бих желал да припомня няколко съществени момента, по които този метод, с който аз работя, се отличава от магическите ритуали. И тъй като Ивинела Самуилова го е описала доста тъкмо, ще изтъквам непосредствено от книгата "Ако животът не е знамение ":
1. Магията е извънредно сериозна: целият обред, с нарочната му трудност, сякаш идва да подчертае какъв брой сериозен е казусът, с който индивидът се е сблъскал, до момента в който задачата на нашите техники, знаете, е тъкмо противоположното - да отнемем сериозността и да разфиксират съзнанието от казуса.
2. Като разследване от сериозността, всички ритуални вълшебен дейности би трябвало да бъдат изпълнени доста тъкмо съгласно условията, които от своя страна постоянно са на границата на вероятното. Импровизациите и измененията са безусловно неприемливи. Целта тук, може би е, когато магията не сработи, да се открие пропуск в осъществяването, което въобще не е мъчно. Нашият метод - в противен случай, насърчава гъвкавото адаптиране и доразвиване на техниките и предизвиква хората да се пробват да разпознават това, което би проработило за тях. То се познава доста елементарно – носи чувство за лекост, за наслада и развлечение от това, което следва да направиш (например да дъвчеш мушамата на всеки 20 минути, в случай че ти е излязъл цирей), а не, както при магията, да тръпнеш от боязън и смут от това, което би трябвало да изпълниш (например, да би трябвало да си в среднощ на гробището и да откъснеш 5 стръка коприва в непосредствена непосредственост до гроб на прясно заровен мъртвец).
3. Въздействието на магията се дължи на външни сили, изнесени отвън човек и ръководени по негова воля против волята на различен човек. В нашия метод няма насила от никакъв жанр, нито външни сили, нито воля – нещата се случват посредством проявата на капацитета като желание, което изхожда от самия човек. Самият човек се изнася в позиция, отвън познатия му биполярен модел, в който свръхестественото е отделено от естественото, съзнанието – от подсъзнанието, свободата – от подчинението, положителното – от злото, господ – от дявола, бялото – от черното. Единствено в такава дуална матрица магията би могла да откри почва.
Често резлутатът, откакто реализираме сякаш стремежи резултат, е следния: " Имам го, само че към този момент не знам дали го желая " Thinkstock
4. Магията е един доста подъл уредник на човешките страхове, предразсъдъци, вярвания и суеверия – тя хитро ги удостоверява и фиксира, без хората даже да се усетят. И употребява естествената податливост на индивида да търси аргументите за проблемите и нещастията в живота си отвън себе си, отдавайки ги на външни сили, условия и хора. Нашият метод, в противен случай, разбърква менталните стандарти у индивида, довеждайки ги до глупост, най-често увенчана от плевел смях. Освен това той предизвика човек да огледа на нещата от друга вероятност – не да дефинира себе си и света проблематично и в отделност, а да уголемява себе си и света ресурсно в заедност, като по този начин открива нови запаси, които не е осъзнавал, че има, че съществуват и че могат да бъдат употребявани за основаване на нови, позитивни разновидности в живота му.
Ако желаете да научите по какъв начин да откривате и употребявате ресурсите, които да ви оказват помощ да се измъквате от матрицата, заповядайте на някой от курсовете, които организираме в цялата страна.
Поздрави,
Алексей
* Въпроси към Алексей можете да задавате на [email protected]. Анонимността ви е обезпечена.
Явно тематиката за любовта от предходния материал доста ви развълнува, тъй като след това получих няколко въпроса от читатели. За страдание, не бих могъл да отговоря на всички поотделно, а и множеството се припокриват с това, на което към този момент сме дали отговор.
Искам да обърна обаче особено внимание на едно от писмата, което няма да изтъквам. Само ще загатна, че дамата е правила магия за обич, а тази тематика е огромен подбудител. Именно заради това Ивето (Ивинела Самуилова – бел.ред.) й обърна изключително внимание в книгата "Ако животът не е знамение ".
Тя дори бе цитирала достоверни вълшебен (някои смешни, само че други напряко ужасяващи) ритуали за обич, които свободно си се популяризират в интернет. Спомням си, че доста се смях на един обред с прилеп, за който се твърдеше, че е най-сигурния метод, освен това с потвърдено бърз резултат.
Аз също, без съмнение, бих предложил прилепи за обич, само че, несъмнено, в напълно друг подтекст. Уверен съм, че в случай че някоя от дамите, които ми писаха, се преименува с прилеп, ще има надалеч по-голям триумф в сърдечните каузи, в сравнение с в случай че продължи да задълбава рационално в казуса.
Когато сте зациклили в подобен сюжет, вместо да търсите невъзможни отговори на сбъркани въпроси като "Ама той дали ме обича " или "Кого от двамата да избера ", в действителност надалеч по-бързо и несъмнено ще стигнете до излаз, в случай че най-малко един ден, вместо ролята на нещастно влюбена, играете ролята на ухилен прилеп, който си мирише чорапите.
Ако сте следили деликатно изявленията ми, знаете, че това, което в действителност ни води към излизане от дадена неподходяща житейска обстановка, е смяната на нашата настройка към нея. Ние не работим непосредствено със обстановките, а с нашето отношение към тях. Когато работим по този метод, неведнъж се оказва, че изходът, който откриваме, е надалеч по-добър за нас от този, който сме си представяли, че желаеме, заслужаваме, или е най-хубав.
Освен това, когато се опитваме непосредствено и заповедно да се постановяваме върху други хора да вземем за пример, постоянно резлутатът, откакто реализираме сякаш стремежи резултат, е следния: "Имам го, само че към този момент не знам дали го желая ". Точно това е и казусът от едно от писмата, които получих тези дни.
Но да се върнем на магията. В "Ако животът не е знамение " има, също по този начин, един превъзходен и доста индикативен диалог по тематиката на хората от групата във Facebook, на който ви предлагам да обърнете внимание – доста вредящи моделчета може да уловите.
Слава Богу, дамата, която ми е писала, е направила магията по-скоро в подтекст на смешка, като е почерпила концепция от един остарял български обред. Някак имам чувството, че когато са го правили, бабите ни също са се забавлявали доста. Когато обаче магията се прави съществено, не е толкоз несъмнено дали резултатът от нея ще е да разбие модела, който ни е блокирал (това също се случва и е положителния вариант) или ще ви вкара в още по-неприятен – и постоянно с доста кофти последствия – филм.
Thinkstock Именно за това бих желал да припомня няколко съществени момента, по които този метод, с който аз работя, се отличава от магическите ритуали. И тъй като Ивинела Самуилова го е описала доста тъкмо, ще изтъквам непосредствено от книгата "Ако животът не е знамение ":
1. Магията е извънредно сериозна: целият обред, с нарочната му трудност, сякаш идва да подчертае какъв брой сериозен е казусът, с който индивидът се е сблъскал, до момента в който задачата на нашите техники, знаете, е тъкмо противоположното - да отнемем сериозността и да разфиксират съзнанието от казуса.
2. Като разследване от сериозността, всички ритуални вълшебен дейности би трябвало да бъдат изпълнени доста тъкмо съгласно условията, които от своя страна постоянно са на границата на вероятното. Импровизациите и измененията са безусловно неприемливи. Целта тук, може би е, когато магията не сработи, да се открие пропуск в осъществяването, което въобще не е мъчно. Нашият метод - в противен случай, насърчава гъвкавото адаптиране и доразвиване на техниките и предизвиква хората да се пробват да разпознават това, което би проработило за тях. То се познава доста елементарно – носи чувство за лекост, за наслада и развлечение от това, което следва да направиш (например да дъвчеш мушамата на всеки 20 минути, в случай че ти е излязъл цирей), а не, както при магията, да тръпнеш от боязън и смут от това, което би трябвало да изпълниш (например, да би трябвало да си в среднощ на гробището и да откъснеш 5 стръка коприва в непосредствена непосредственост до гроб на прясно заровен мъртвец).
3. Въздействието на магията се дължи на външни сили, изнесени отвън човек и ръководени по негова воля против волята на различен човек. В нашия метод няма насила от никакъв жанр, нито външни сили, нито воля – нещата се случват посредством проявата на капацитета като желание, което изхожда от самия човек. Самият човек се изнася в позиция, отвън познатия му биполярен модел, в който свръхестественото е отделено от естественото, съзнанието – от подсъзнанието, свободата – от подчинението, положителното – от злото, господ – от дявола, бялото – от черното. Единствено в такава дуална матрица магията би могла да откри почва.
Често резлутатът, откакто реализираме сякаш стремежи резултат, е следния: " Имам го, само че към този момент не знам дали го желая " Thinkstock 4. Магията е един доста подъл уредник на човешките страхове, предразсъдъци, вярвания и суеверия – тя хитро ги удостоверява и фиксира, без хората даже да се усетят. И употребява естествената податливост на индивида да търси аргументите за проблемите и нещастията в живота си отвън себе си, отдавайки ги на външни сили, условия и хора. Нашият метод, в противен случай, разбърква менталните стандарти у индивида, довеждайки ги до глупост, най-често увенчана от плевел смях. Освен това той предизвика човек да огледа на нещата от друга вероятност – не да дефинира себе си и света проблематично и в отделност, а да уголемява себе си и света ресурсно в заедност, като по този начин открива нови запаси, които не е осъзнавал, че има, че съществуват и че могат да бъдат употребявани за основаване на нови, позитивни разновидности в живота му.
Ако желаете да научите по какъв начин да откривате и употребявате ресурсите, които да ви оказват помощ да се измъквате от матрицата, заповядайте на някой от курсовете, които организираме в цялата страна.
Поздрави,
Алексей
* Въпроси към Алексей можете да задавате на [email protected]. Анонимността ви е обезпечена.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ