Здравейте, скъпи блондинкофили! 2020 чука на вратата, което провокира русите

Здравейте, скъпи блондинкофили! 2020 чука на вратата, което предизвика русите ни глави да размишляват към подготовката за празника, написа "Монитор ".

При мъжете е ясно – те залагат само на количеството алкохол, което ги слага на границата сред това да лазят на четири крайници и да се явят при Свети Петър пред портите на Рая (въпреки че множеството представители на мощния пол заслужават да слязат при Рогатия).

Та, през днешния ден няма да ви приказваме единствено от персонален опит за посрещането на Нова година, а ще ви разкажем по какъв начин минава деня на средсностатистическата жена.

Денят е 31-и декември, а часът е 8. Алармата на телефона ми звъни за седми път. Така е всеки ден, само че през днешния ден този скучен звук се забива в главата ми като гвоздей в дъска. Сигурно се питате за какво ще ставам толкоз рано, в случай, че не съм на работа и се обрисува да прекарам безсънна нощ в посрещане на Новата 2020 година.

Отговорът е простоват. Имам час за маникюр и прическа в кварталния козметичен салон. Бях се сетила да си ангажирам „ място “ за разкрасителни процедури едвам три седмици по-рано, а се оказа, че другите клиентки са запазили всички рационални часове несъмнено още при започване на века.

Ставам от леглото и с тъга съумявам да улуча кой е левият пантоф и кой десният. Нямам време даже за кафе, което значи, че ще ненавиждам целия свят през идващите часове. Обличам каквото ми падне и излизам. Навън сме аз, двама таксиметрови водачи и няколко улични кучета. Не знам какъв брой градуса е, само че се усещам като на разходка в Сибир. Или с други думи – кучи мраз, не е за мъже.

С походка на мечка, преди малко излюпила се от зимен сън, стигам до салона съвсем в точния момент. Влизам с измъчена усмивка, която се изпарява на третата секунда. На заветния стол пред фризьорката стои някаква дама, която не запомнила от какъв брой часа е и решила да подрани. И поради моето петминутно забавяне й разрешили. „ Може ли едно кафе, до момента в който очаквам? “, запитвам аз и бързам да извадя някакви монети от чантата си.

С моя шанс машината е развалена. Поемам три пъти надълбоко въздух и сядам в чакалнята, до момента в който подстригват вуйна Цецка от третия етаж. Ровя си в телефона, само че в ушите ми кънтят историите на клиентката – внукът още не се е оженил, снахата ми подари единствено тенджера за Коледа, щерка ми в Канада не е пращала пари скоро... Можете да си визиите какви мисли за принуждение но Жокера 2019 ми идват, изключително когато даже не съм пила кафе.

Минават 30 минути, в които повече се разнищват злословия, в сравнение с се прави работа. Най-накрая лелята става и я адресирам с лицемерна усмивка. Започваме с прическата. Цветът е явен – русо.

Решавам, че би трябвало да ми клъцнат цъфналите крайчета. Винаги апелирам в действителност да ми махнат САМО връхчетата, а излизам от салона с цяла педя по-малко. Разбира се, през днешния ден също се случва по този начин. Реве ми се, само че вземам решение да помоля най-малко за някоя от модерните плитки към бретона, да ми пристигна сърце на място. След като изпитах безчовечен болки от скубане и дърпане, съвсем замязях на човек.

Всъщност крайният резултат и сама мога да го реализира у дома пред огледалото, защото прическата наподобява като дело на 4-годишната ми племенница, само че вземам решение да го преглътна. Той и маникюрът не стана като от фотографията, само че... значимото е да сме живи и здрави!

Излизам от салона по обяд. Бързам да се прибера и да си изпия по този начин мечтаното кафе, за което съм подготвена да платя всичките си спестявания (не че са доста, само че и бъбрек ще продам, в случай че трябва). Още не съм си свалила якето и мъжът ми реве като мечка от хола: „ Милооо, чаках те да хапнем дружно! “. С усмивка влизам и чакам най-малко сандвичи да е направило говедото, само че неговото „ очакване “ се състои в това да изчака АЗ да му направя обяд, закуска или там каквото се пада, тъй като очевидно се е събудил преди малко.

На вуйна Цецка и фризьорката нищо не им споделих, само че той не позна! Разкрещях се, хвърлих два-три предмета по него и се отдръпнах с чаша кафе на терасата да изпуша половин кутия цигари, до момента в който си бленувам за принца на бял кон. Псевдо рицарят на диванчето да яде каквото желае...

Следват баня, грим и ето, че остават три часа до похода към кръчмата, за която платихме куверти на цена, която допуска, че ще ядем единствено гурме специалитети и Лили Иванова ще ни пее на ушенце.

Разбира се, менюто е повече от криво-ляво, а музикалната стратегия включва Минчо и оркестър „ Хулиганите “ или нещо от сорта. Та, пристигна време за най-трудното решение. Какво да облека? Нямам нищо!! Да, купих си две рокли за празненството (едната резервна), само че в този момент не се одобрявам в нито една от тях.

Правят ме дебела, цветът е ужасяващ и каква е тази потресаваща дължина?! Освен това тоалетът ми би трябвало да подхожда на трите чифта обувки, с които ще потегли. Защо цели три, ще попитате вие.

1. Трябват ми топли и високи ботуши за пътя до заведението.
2. Зад някоя кола до входа ще сложа високите токчета.
3. След петото хоро обаче тези 13 см на тока може да ми се сторят съдбовни и ще би трябвало да обуя ниските си балетни пантофки с панделка, които взех още през лятото и по този начин и не открих мотив да ги сложа.

Затова ви оставям, благи хора... Ще сменя повече облекла от оборотна манекенка по време на Седмица на модата в еди-къде-си и ще пристигна моментът да подвигна скандал на Милото да вървим с такси, а не както той си е наумил - с градски превоз.

На всички блондинкофили пожелаваме здрава и сполучлива 2020 година!