Благи думи за Благовещение: Очите му винаги блестят
Здравейте!
Първо желая да кажа, че концепцията ви за благите думи е доста добра и заслужава да се види и подеме от повече хора... Аз ще се включа, тъй като се сетих за подобен човек, който ме въодушевява всеки ден, без даже да подозира...
Искам да му кажа, че се усещам огромна късметлийка, тъй като го познавам, точно него. Защото, оказа се, се срещаме близо 100 години по-късно от времето, в което трябваше да се срещнем и все пак се познахме. Е, малко е инатлив и сложен, само че инстинктивно чувствам, че неговия дебелоглав стои най-отгоре, с цел да скрие същинската част у него – ранимата. Събрал е толкоз добрини в себе си, че към този момент не ги побира и несъмнено за това в последно време пълнее - безконечна подготвеност да помогне, умелост, грижовност, цялостен с сила, цялостен с положителни вести и смешни истории, постоянно благ, безрезервен, а когато се заинати за нещо, тогава става най-интересен, най-истински.
Боли ме за него, тъй като макар многото другари, които има, се усеща уединен и неразбираем. Така се надявах познанството му с мен да запълни тези празноти. Но когато човек е бил прекомерно дълго самичък, мъчно позволява някой различен до вътрешния си свят. А аз желая там да вляза, тъкмо както направи той, въпреки и несъзнателно. Искам да вляза и да дръпна завесите, с цел да му стане ярко. Защото зад усмивката и искрящите му очи се крие горест, от онази прекомерно човешката, за която обаче на никого не му се приказва – за грешките, за упоритостите, за пропуснатите благоприятни условия, за неповторимите хрумвания, които си имал и все пак си се провалил, за брата и сестрата, които сякаш се оправят по-добре в живота, за това, че постоянно си се стремил да бъдеш най-хубавия и никой не го е оценил...
Аз го правя оценка. Виждам в какво са го трансформирали годините, в които не сме били дружно и желая да му кажа, че макар всички компликации, той е превъзходен. Ако някой ден го срещнете, безусловно ще го познаете - по пленителната усмивка и блясъка на очите, очите му постоянно блестят. И има неповторимата дарба да заразява с положителното си въодушевление всички, които са към него.
“Искам да кажа, Благодаря ти, Радо за това, което си. Благодаря, че в оня съдбоносен ден си се съгласил да дойдеш... ”
Лъки
Лъки взе участие в играта на Hera.bg.
Участвай и ти в играта и можеш да спечелиш качествена българска био козметика
Благодарим на всички взели участие - на 25 март 2017 година играта ни приключи!
Първо желая да кажа, че концепцията ви за благите думи е доста добра и заслужава да се види и подеме от повече хора... Аз ще се включа, тъй като се сетих за подобен човек, който ме въодушевява всеки ден, без даже да подозира...
Искам да му кажа, че се усещам огромна късметлийка, тъй като го познавам, точно него. Защото, оказа се, се срещаме близо 100 години по-късно от времето, в което трябваше да се срещнем и все пак се познахме. Е, малко е инатлив и сложен, само че инстинктивно чувствам, че неговия дебелоглав стои най-отгоре, с цел да скрие същинската част у него – ранимата. Събрал е толкоз добрини в себе си, че към този момент не ги побира и несъмнено за това в последно време пълнее - безконечна подготвеност да помогне, умелост, грижовност, цялостен с сила, цялостен с положителни вести и смешни истории, постоянно благ, безрезервен, а когато се заинати за нещо, тогава става най-интересен, най-истински.
Боли ме за него, тъй като макар многото другари, които има, се усеща уединен и неразбираем. Така се надявах познанството му с мен да запълни тези празноти. Но когато човек е бил прекомерно дълго самичък, мъчно позволява някой различен до вътрешния си свят. А аз желая там да вляза, тъкмо както направи той, въпреки и несъзнателно. Искам да вляза и да дръпна завесите, с цел да му стане ярко. Защото зад усмивката и искрящите му очи се крие горест, от онази прекомерно човешката, за която обаче на никого не му се приказва – за грешките, за упоритостите, за пропуснатите благоприятни условия, за неповторимите хрумвания, които си имал и все пак си се провалил, за брата и сестрата, които сякаш се оправят по-добре в живота, за това, че постоянно си се стремил да бъдеш най-хубавия и никой не го е оценил...
Аз го правя оценка. Виждам в какво са го трансформирали годините, в които не сме били дружно и желая да му кажа, че макар всички компликации, той е превъзходен. Ако някой ден го срещнете, безусловно ще го познаете - по пленителната усмивка и блясъка на очите, очите му постоянно блестят. И има неповторимата дарба да заразява с положителното си въодушевление всички, които са към него.
“Искам да кажа, Благодаря ти, Радо за това, което си. Благодаря, че в оня съдбоносен ден си се съгласил да дойдеш... ”
Лъки
Лъки взе участие в играта на Hera.bg.
Участвай и ти в играта и можеш да спечелиш качествена българска био козметика
Благодарим на всички взели участие - на 25 март 2017 година играта ни приключи!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ