Назаем или под наем?
Здравейте от нас!
Репортажите по малките екрани и рекламите на банки непрестанно ни убеждават, че тъкмо в този момент е моментът да си купим жилище (с заем, схваща се).
В страната, в която 96% от хората имат лично жилище, да живееш чартърен се гледа като някакво краткотрайно решение, а и обликът на „ гадните “ хазяи се е вкоренил надълбоко в съзнанието на съвсем всеки живял чартърен.
В тази публикация ще ви споделим визията на Стойне Василев от www.smartmoney.bg за плюсовете и минусите на двете други възможности – да живеем чартърен или да си купим лично жилище.
Ето какво споделя Стойне Василев в неговия уебсайт www.smartmoney.bg.
Пиша от опита на човек, живял дълги години чартърен преди да си купи лично жилище с заем, вложил в парцели и отпускал жилищни заеми, като кредитен специалист в банка.
Всяко мнение е субективно единствено по себе си, само че ще се опитам да съм справедлив в представянето на двете гледни точки.
От досегашния ми опит открих, че решението дали да живеем чартърен или да си купим лично жилище (обикновено с кредит) няма нищо общо с разсъдъка и какво споделят съответните числа от финансова позиция. Решението е постоянно прочувствено и доста зависи от възпитанието, образованието, професионалния опит и средата на съответния човек.
Ако си от незначителен недодялан град като мен, и майка ти е казвала, че е най-голямата нелепост е да „ пълниш джобовете на хазяите, без да имаш нещо най-после “, решението е явно. Спомням си от детството, че на хората, които живееха чартърен се гледаше някак надменно, че не могат да си купят личен дом.
Цялата ни народопсихология и класическа литература от пропита от това да се установиш някъде и да се „ задомиш “. Коя булка ще те вземе, в случай че нямаш личен дом?
От друга страна, хората, които са израснали или учили в София или някъде в чужбина, гледат по-различно на нещата. Светът в този момент е световен и за какво да се установяваш на едно съответно място, откакто може на следващия ден да заминеш за Германия или за Съединени американски щати, да вземем за пример.
Защо ти е жилище в Пловдив, откакто ще учиш в Австрия и по-късно ще работиш там, най-вероятно?
Щом четеш тази публикация, значи към момента се колебаеш, по тази причина прекосяваме към съответните доводи.
Моят дом е моята цитадела.
Прибираш се след тежък работен ден в офиса, заключваш вратата и се отпускаш в комфортното кресло. Чувстваш едно успокоение и сигурност. Изведнъж се звъни на вратата, поглаждаш през шпионката и виждаш хазайката. Точно в този момент не ти е до нея, само че въпреки всичко отваряш.
Причината за визитата й е, че би трябвало да се изнесеш до края на седмицата, тъй като идват нейни родственици от провинцията и няма къде да отседнат. Как ти се коства? На мен ми се е случвало. Беше много неприятно чувство. След такава обстановка не искаш да чуваш повече за наеми, хазяи и родственици от провинцията.
Плюсовете на това да имаш лично жилище са следните:
„ Брат’чет подай бормашината “
Най-голямото преимущество на личното жилище е, че то си е ваше и може да вършиме с него всичко, което си желаете (е, съвсем всичко). Когато съм гледал по малкия екран излъчвания за покупка на жилища в Съединени американски щати, първото нещо, което желаят новите притежатели е да има подготвена кухня, подготвена баня, хубави подови настилки и да се нанесат по-бързо в него. Причината е, че не им се занимава с поправки, тъй като е скъпо и губят скъпо време.
Някъде в България…Влизат щастливите притежатели в новото си жилище – баня в страховит зелен цвят, кухня с хубави шкафчета и вграден дрешник. Жената дава бързи нареждания на брачна половинка си: „ Киро, ще би трябвало да сменим плочките в банята. Това зелено беше съвременно предходната година, аз желая да е в тюркоазено синьо. Мивката и тоалетното казанче също не ми харесват – изхвърляме ги. А и тази кухня е като на Мичето, не ми харесва. Ще си купим нова. Искам и барплот по средата на ливинг рум-а… “.
Киро си взима отпуска, вика братовчед си Цеко „ Малкото канго “ и образуват ударна бригада за ремонта. През идващите седмици се кърти, чисти и извозва. Пробиването на дупките става в събота и неделя заран, тъй като и двамата са чували поверието, че тогава стените са по-меки:)
След към две месеца и надхвърлен бюджет със единствено 120%, първият главен ремонт на жилището е в историята и съседите могат да спят умерено най-малко още няколко години, преди идващото преустрояване.
Картинката ви е позната, нали?
Когато си купихме настоящето жилище (което трябваше да се отдава чартърен, само че това е друга тема) изборът беше дали да създадем единствено опреснителен ремонт или тотално да го преобразим. Като типични българи избрахме второто – „ изправихме “ всички стени, направихме окачени тавани със прикрито осветяване, сменихме плочките в банята (бяха много стари) и направихме вътрешна топлоизолация. Време за осъществяване – уикендите за 1 година.
И по този начин, макар леките неудобства, свързани с ремонта ще живеете в жилище, което е тъкмо по ваш усет и няма да се преценявате с никой. Това за мен е главното преимущество на личното жилище.
Какво значи това, че жилището ни е актив?
Никой не приказва за пласиране, само че домът ви е тип инвестиция. Тя усилва всяка година цената си и в случай че ви трябват пари може да я продадете. Продажбата няма да стане бързо, спрямо други активи, и има разноски по продажбата, само че въпреки всичко ще получите добра сума от нея, която може да употребявате за нещо друго.
Това не знам дали е преимущество, само че може да завещаете жилището на децата си (ако те го желаят, схваща се). Това е фантазията на доста възрастни хора, които не престават да живеят в огромни жилища, без да имат опция с дребните си пенсии да ги поддържат.
Минусите на личното жилище са:
Разходи за придобиване.
За разлика от наема, тук имате много разноски преди да се нанесете в жилището си. Да стартираме с нотариалните такси. Продължаваме с прословутата брокерска комисионна, която нормално е % от цената на парцела. Много или малко е, няма да разясня. Трябва да знаете обаче, защо я плащате и дали вашия брокер я заслужава с услугите, които ви е дал. За мен, този разход е наложителен, с цел да си подсигурявам, че няма да има неприятни изненади при договорката, а такива се случват постоянно. Въпросът е да си изберете добър брокер.
В разноските за придобиване би трябвало да включим и парите за снабдяването с всевъзможни документи за фамилно състояние, липса на налози, скици и други. Загубеното време даже няма да го загатвам.
Ако придобиваме парцела с банков заем, би трябвало да прибавим и всички такси, таксички, комисионни и комисионнички на банката, за които и банковите чиновници не могат да ви обяснят за какво ви ги вземат. Да не забравяме и вписването на ипотеката – тя е в интерес на банката, само че вие я плащате. Честно е, нали?
Разходи за ремонт и поддръжка
Дори да не сте като Киро и брачната половинка му от предходната история, всички разноски за ремонт и поддръжка са за ваша сметка. Според дебелите книги и западния опит, всяка година би трябвало да отделяте по 1% от цената на жилището за това перо. Разбира се, че няма да вършиме главен ремонт всяка година, само че в случай че се прави един път на 10 години, ще би трябвало да заделите най-малко 10% от цената му.
Текущите разноски също не са малко, изключително в случай че живеете в къща. За всеки теч, всяко усъвършенстване, всяко счупено стъкло и други ще би трябвало да изваждате пари от личния си джоб.
Въпреки че налозите за недвижимите парцели у нас не са изключително високи, би трябвало да включим и този разход в годишния ни бюджет, както и такса боклук, несъмнено. Като прибавим месечните такси за поддръжка на входа, асансьора и защитата (ако има), сумата набъбва много.
Както загатнах и първоначално, да живееш чартърен се гледа като краткотрайна алтернатива, преди да събереш пари за самоучастието и да изтеглиш 30-годишен ипотечен заем. Аз постоянно предизвиквам хората, които ме убеждават, че е по-добре да си „ имаш нещо свое “ и да не хвърляш пари напразно за нещо непознато, като им задавам въпроса дали си купуват хотел, когато вървят на море. Защото аз не го върша, а просто си ангажирам стая.
Предимствата на това да живееш чартърен са:
Днес си тук, а на следващия ден те няма.
Мобилността и свободата са най-големите преимущества на живота чартърен. Започваш нова работа в Бизнес парка и си взимаш квартира на 5 минути път пешком. Спестяваш едночасовото висене по тапите (както и не малко нерви), спиш с един час повече, прибираш се по-рано и имаш повече свободно време.
Ако съберем спестените часове за една година ще се получи много внушителна сума. При приблизително 250 работни дни в годината, това са към 500 часа, в които може да правиш каквото си искаш – да стартираш непряк бизнес, да четеш книги, да пиеш кафе с другари или да спиш.
Заминаваш на работа в различен град (защо не?). Не продаваш жилището, а просто казваш на наемодателите да си търсят други наематели. Същото може да направиш и в случай че отидеш за по-дълго време в чужбина или на друго място. Нищо не те стопира да го направиш.
По-малки месечни разноски.
Когато сте чартърен не плащате и налози, такса боклук, застраховки и още куп други разноски, свързани с притежаването и поддръжката на неподвижен парцел. Спестените пари може да употребявате за вложения, които да ви донесат положителни облаги.
Недостатъците на живота чартърен май са повече:
Накрая не получавате нищо.
За множеството хора от поколението на майка ми и татко ми, май това е главния минус на живота чартърен. Примерът с хотела на морето не минава при тях. И по този начин, плащате дълги години постоянно месечния си наем и след 10 или 20 години, не ставате притежател, а хазяите дори прощално празненство не ви провеждат. Ако беше взел заем, към този момент да си го изплатил…
Ще се опитам да обясня за какво се получава по този начин. Под наем значи тъкмо това – ползваш нещо и плащаш известна сума за това. Ако имаш желание да живееш на обещано място до края на живота си и искаш да завещаеш жилището си на децата, а те на своите деца, наема не е за теб. Аз не знам дали идната година няма да отида да пребивавам в някое китно родопско село или да се върва в корпоративния свят и да работя в чужбина (каквито оферти имах).
По-голяма неустановеност.
Обикновено хазяите не са като от песента на Тангра и не ви носят виенска кифла и каничка с кафе, а ви гледат навъсено и ще ви изгонят от квартирата, единствено тъй като някой им дава 50 лв. повече или идват родственици от различен град и няма къде да отидат. За страдание, нищо не може да извършите в тази ситуация, тъй като даже да имате съвършен контракт (заверен пред нотариус и регистриран в общината – предлагам ви да го извършите, в случай че наемате дългосрочно), жилището не е ваше и най-вече да удължите престоя си с няколко месеца, само че единствено това.
В България единствено към 5-10% от жилищата се отдават чартърен (по публична статистика), макар че пазарът в огромните градове наподобява голям. Това, дружно с младата ни народна власт и неналичието на обичаи в отдаването чартърен, водят до много нелоялни практики, както от наемодатели, по този начин и от брокери. Ако сте принудени да се местите през няколко месеца, няма да издържите дълго, нали?
Живеете като в музей.
Аналогията е доста точна, тъй като нищо не може да пипате и да променяте без експлицитното позволение на притежателите. Всяко усъвършенстване или по-голяма смяна от разбъркването на мебелите, се трансформира в пазарлък дали можете да го извършите и дали ще получите отстъпка в наема за прочут интервал от време.
Ако сте попаднали на консервативни наемодатели (от тези бабки със сините или оранжевите коси) ще си живеете с техните мемоари, на всички места към вас. От стената ще ви гледат синовете и дъщерите им, а в секцията от 1973 година ще е сватбеният им сервиз, подарен от свекъра, дружно с Жигулата. Ех, какви времена бяха само…
Това бяха главните преимущества и дефекти на двата разновидността – чартърен или покупка на лично жилище. Въпреки че решението е субективно и прочувствено, може да се замислите върху тях.
На заем или чартърен?
Решението е персонално ваше.
Тел: 359 88 621 6200
Ние от Експириънс Консулт ще ви помогнем и двата случая!
www.experience-consult.com
Репортажите по малките екрани и рекламите на банки непрестанно ни убеждават, че тъкмо в този момент е моментът да си купим жилище (с заем, схваща се).
В страната, в която 96% от хората имат лично жилище, да живееш чартърен се гледа като някакво краткотрайно решение, а и обликът на „ гадните “ хазяи се е вкоренил надълбоко в съзнанието на съвсем всеки живял чартърен.
В тази публикация ще ви споделим визията на Стойне Василев от www.smartmoney.bg за плюсовете и минусите на двете други възможности – да живеем чартърен или да си купим лично жилище.
Ето какво споделя Стойне Василев в неговия уебсайт www.smartmoney.bg.
Пиша от опита на човек, живял дълги години чартърен преди да си купи лично жилище с заем, вложил в парцели и отпускал жилищни заеми, като кредитен специалист в банка.
Всяко мнение е субективно единствено по себе си, само че ще се опитам да съм справедлив в представянето на двете гледни точки.
От досегашния ми опит открих, че решението дали да живеем чартърен или да си купим лично жилище (обикновено с кредит) няма нищо общо с разсъдъка и какво споделят съответните числа от финансова позиция. Решението е постоянно прочувствено и доста зависи от възпитанието, образованието, професионалния опит и средата на съответния човек.
Ако си от незначителен недодялан град като мен, и майка ти е казвала, че е най-голямата нелепост е да „ пълниш джобовете на хазяите, без да имаш нещо най-после “, решението е явно. Спомням си от детството, че на хората, които живееха чартърен се гледаше някак надменно, че не могат да си купят личен дом.
Цялата ни народопсихология и класическа литература от пропита от това да се установиш някъде и да се „ задомиш “. Коя булка ще те вземе, в случай че нямаш личен дом?
От друга страна, хората, които са израснали или учили в София или някъде в чужбина, гледат по-различно на нещата. Светът в този момент е световен и за какво да се установяваш на едно съответно място, откакто може на следващия ден да заминеш за Германия или за Съединени американски щати, да вземем за пример.
Защо ти е жилище в Пловдив, откакто ще учиш в Австрия и по-късно ще работиш там, най-вероятно?
Щом четеш тази публикация, значи към момента се колебаеш, по тази причина прекосяваме към съответните доводи.
Моят дом е моята цитадела.
Прибираш се след тежък работен ден в офиса, заключваш вратата и се отпускаш в комфортното кресло. Чувстваш едно успокоение и сигурност. Изведнъж се звъни на вратата, поглаждаш през шпионката и виждаш хазайката. Точно в този момент не ти е до нея, само че въпреки всичко отваряш.
Причината за визитата й е, че би трябвало да се изнесеш до края на седмицата, тъй като идват нейни родственици от провинцията и няма къде да отседнат. Как ти се коства? На мен ми се е случвало. Беше много неприятно чувство. След такава обстановка не искаш да чуваш повече за наеми, хазяи и родственици от провинцията.
Плюсовете на това да имаш лично жилище са следните:
„ Брат’чет подай бормашината “
Най-голямото преимущество на личното жилище е, че то си е ваше и може да вършиме с него всичко, което си желаете (е, съвсем всичко). Когато съм гледал по малкия екран излъчвания за покупка на жилища в Съединени американски щати, първото нещо, което желаят новите притежатели е да има подготвена кухня, подготвена баня, хубави подови настилки и да се нанесат по-бързо в него. Причината е, че не им се занимава с поправки, тъй като е скъпо и губят скъпо време.
Някъде в България…Влизат щастливите притежатели в новото си жилище – баня в страховит зелен цвят, кухня с хубави шкафчета и вграден дрешник. Жената дава бързи нареждания на брачна половинка си: „ Киро, ще би трябвало да сменим плочките в банята. Това зелено беше съвременно предходната година, аз желая да е в тюркоазено синьо. Мивката и тоалетното казанче също не ми харесват – изхвърляме ги. А и тази кухня е като на Мичето, не ми харесва. Ще си купим нова. Искам и барплот по средата на ливинг рум-а… “.
Киро си взима отпуска, вика братовчед си Цеко „ Малкото канго “ и образуват ударна бригада за ремонта. През идващите седмици се кърти, чисти и извозва. Пробиването на дупките става в събота и неделя заран, тъй като и двамата са чували поверието, че тогава стените са по-меки:)
След към две месеца и надхвърлен бюджет със единствено 120%, първият главен ремонт на жилището е в историята и съседите могат да спят умерено най-малко още няколко години, преди идващото преустрояване.
Картинката ви е позната, нали?
Когато си купихме настоящето жилище (което трябваше да се отдава чартърен, само че това е друга тема) изборът беше дали да създадем единствено опреснителен ремонт или тотално да го преобразим. Като типични българи избрахме второто – „ изправихме “ всички стени, направихме окачени тавани със прикрито осветяване, сменихме плочките в банята (бяха много стари) и направихме вътрешна топлоизолация. Време за осъществяване – уикендите за 1 година.
И по този начин, макар леките неудобства, свързани с ремонта ще живеете в жилище, което е тъкмо по ваш усет и няма да се преценявате с никой. Това за мен е главното преимущество на личното жилище.
Какво значи това, че жилището ни е актив?
Никой не приказва за пласиране, само че домът ви е тип инвестиция. Тя усилва всяка година цената си и в случай че ви трябват пари може да я продадете. Продажбата няма да стане бързо, спрямо други активи, и има разноски по продажбата, само че въпреки всичко ще получите добра сума от нея, която може да употребявате за нещо друго.
Това не знам дали е преимущество, само че може да завещаете жилището на децата си (ако те го желаят, схваща се). Това е фантазията на доста възрастни хора, които не престават да живеят в огромни жилища, без да имат опция с дребните си пенсии да ги поддържат.
Минусите на личното жилище са:
Разходи за придобиване.
За разлика от наема, тук имате много разноски преди да се нанесете в жилището си. Да стартираме с нотариалните такси. Продължаваме с прословутата брокерска комисионна, която нормално е % от цената на парцела. Много или малко е, няма да разясня. Трябва да знаете обаче, защо я плащате и дали вашия брокер я заслужава с услугите, които ви е дал. За мен, този разход е наложителен, с цел да си подсигурявам, че няма да има неприятни изненади при договорката, а такива се случват постоянно. Въпросът е да си изберете добър брокер.
В разноските за придобиване би трябвало да включим и парите за снабдяването с всевъзможни документи за фамилно състояние, липса на налози, скици и други. Загубеното време даже няма да го загатвам.
Ако придобиваме парцела с банков заем, би трябвало да прибавим и всички такси, таксички, комисионни и комисионнички на банката, за които и банковите чиновници не могат да ви обяснят за какво ви ги вземат. Да не забравяме и вписването на ипотеката – тя е в интерес на банката, само че вие я плащате. Честно е, нали?
Разходи за ремонт и поддръжка
Дори да не сте като Киро и брачната половинка му от предходната история, всички разноски за ремонт и поддръжка са за ваша сметка. Според дебелите книги и западния опит, всяка година би трябвало да отделяте по 1% от цената на жилището за това перо. Разбира се, че няма да вършиме главен ремонт всяка година, само че в случай че се прави един път на 10 години, ще би трябвало да заделите най-малко 10% от цената му.
Текущите разноски също не са малко, изключително в случай че живеете в къща. За всеки теч, всяко усъвършенстване, всяко счупено стъкло и други ще би трябвало да изваждате пари от личния си джоб.
Въпреки че налозите за недвижимите парцели у нас не са изключително високи, би трябвало да включим и този разход в годишния ни бюджет, както и такса боклук, несъмнено. Като прибавим месечните такси за поддръжка на входа, асансьора и защитата (ако има), сумата набъбва много.
Както загатнах и първоначално, да живееш чартърен се гледа като краткотрайна алтернатива, преди да събереш пари за самоучастието и да изтеглиш 30-годишен ипотечен заем. Аз постоянно предизвиквам хората, които ме убеждават, че е по-добре да си „ имаш нещо свое “ и да не хвърляш пари напразно за нещо непознато, като им задавам въпроса дали си купуват хотел, когато вървят на море. Защото аз не го върша, а просто си ангажирам стая.
Предимствата на това да живееш чартърен са:
Днес си тук, а на следващия ден те няма.
Мобилността и свободата са най-големите преимущества на живота чартърен. Започваш нова работа в Бизнес парка и си взимаш квартира на 5 минути път пешком. Спестяваш едночасовото висене по тапите (както и не малко нерви), спиш с един час повече, прибираш се по-рано и имаш повече свободно време.
Ако съберем спестените часове за една година ще се получи много внушителна сума. При приблизително 250 работни дни в годината, това са към 500 часа, в които може да правиш каквото си искаш – да стартираш непряк бизнес, да четеш книги, да пиеш кафе с другари или да спиш.
Заминаваш на работа в различен град (защо не?). Не продаваш жилището, а просто казваш на наемодателите да си търсят други наематели. Същото може да направиш и в случай че отидеш за по-дълго време в чужбина или на друго място. Нищо не те стопира да го направиш.
По-малки месечни разноски.
Когато сте чартърен не плащате и налози, такса боклук, застраховки и още куп други разноски, свързани с притежаването и поддръжката на неподвижен парцел. Спестените пари може да употребявате за вложения, които да ви донесат положителни облаги.
Недостатъците на живота чартърен май са повече:
Накрая не получавате нищо.
За множеството хора от поколението на майка ми и татко ми, май това е главния минус на живота чартърен. Примерът с хотела на морето не минава при тях. И по този начин, плащате дълги години постоянно месечния си наем и след 10 или 20 години, не ставате притежател, а хазяите дори прощално празненство не ви провеждат. Ако беше взел заем, към този момент да си го изплатил…
Ще се опитам да обясня за какво се получава по този начин. Под наем значи тъкмо това – ползваш нещо и плащаш известна сума за това. Ако имаш желание да живееш на обещано място до края на живота си и искаш да завещаеш жилището си на децата, а те на своите деца, наема не е за теб. Аз не знам дали идната година няма да отида да пребивавам в някое китно родопско село или да се върва в корпоративния свят и да работя в чужбина (каквито оферти имах).
По-голяма неустановеност.
Обикновено хазяите не са като от песента на Тангра и не ви носят виенска кифла и каничка с кафе, а ви гледат навъсено и ще ви изгонят от квартирата, единствено тъй като някой им дава 50 лв. повече или идват родственици от различен град и няма къде да отидат. За страдание, нищо не може да извършите в тази ситуация, тъй като даже да имате съвършен контракт (заверен пред нотариус и регистриран в общината – предлагам ви да го извършите, в случай че наемате дългосрочно), жилището не е ваше и най-вече да удължите престоя си с няколко месеца, само че единствено това.
В България единствено към 5-10% от жилищата се отдават чартърен (по публична статистика), макар че пазарът в огромните градове наподобява голям. Това, дружно с младата ни народна власт и неналичието на обичаи в отдаването чартърен, водят до много нелоялни практики, както от наемодатели, по този начин и от брокери. Ако сте принудени да се местите през няколко месеца, няма да издържите дълго, нали?
Живеете като в музей.
Аналогията е доста точна, тъй като нищо не може да пипате и да променяте без експлицитното позволение на притежателите. Всяко усъвършенстване или по-голяма смяна от разбъркването на мебелите, се трансформира в пазарлък дали можете да го извършите и дали ще получите отстъпка в наема за прочут интервал от време.
Ако сте попаднали на консервативни наемодатели (от тези бабки със сините или оранжевите коси) ще си живеете с техните мемоари, на всички места към вас. От стената ще ви гледат синовете и дъщерите им, а в секцията от 1973 година ще е сватбеният им сервиз, подарен от свекъра, дружно с Жигулата. Ех, какви времена бяха само…
Това бяха главните преимущества и дефекти на двата разновидността – чартърен или покупка на лично жилище. Въпреки че решението е субективно и прочувствено, може да се замислите върху тях.
На заем или чартърен?
Решението е персонално ваше.
Тел: 359 88 621 6200
Ние от Експириънс Консулт ще ви помогнем и двата случая!
www.experience-consult.com
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ