Здравейте! Моята лична драма не е никак лесна за разказване

Здравейте! Моята персонална драма не е по никакъв начин лесна за описване в резюме. На 19 години съм, от София. Преминал съм през неща, каквито някои хора не срещат през целия си живот. Не знам какъв брой са преодолели и една десета от моите тествания.
Израснах с двама незрящи родители – не са такива по рождение, ослепяха при произшествия. От дребен ми се наложи да оказвам помощ, да поставям доста грижи, да се оправям с ежедневните отговорности – пазаря, сготвям, шетам, пера…

В 12-и клас съм, ще завърша през 2018 година Винаги – от първи клас до момента, съм бил първенец, триумфът ми беше 6.00. Това, несъмнено, не е най-важното. Проблемът е, че всички познати, другари и някои от дребното ми родственици ме натискат да продължа в университет. Но аз не считам да последвам – не тъй като нямам данни да бъда студент, а тъй като не желая да бъда част от глупавия модел на този деградирал свят. Заради това мое мнение някои ми споделят, че съм ленив. Не съм, просто имам свои лични възгледи за живота. Не знам по какъв начин да постъпя. Сигурен съм, че в случай че вървя след своето предпочитание – да не продължа в университет, тогава всички ще ме отлъчен като несретник. По принцип не ми пука за мнението на другите, когато знам, че съм прав, само че в съответния случай има хора, които не бих желал да отчайвам, тъй като са ми другари и са помагали доста на фамилията ми. Талантлив човек съм, просто не желая някой да ми споделя какво да върша.

Занимавам се със спорт, даже съм първенец на България в една от категориите. За коя година и в кой спорт, няма да кажа. Интересувам се от доста неща, имам богата обща просвета, интересувам се от история, геополитика, бойни изкуства и т. н. В свободното си време от време на време отивам на стрелбище (не постоянно, тъй като патроните са си пари). Когато съм депресиран, пиша стихове, само че не съм ги разгласил. Обичам да се разхождам измежду природата, надалеч от мръсотията на града и от мерзостта на хората. Може би е значимо да отбележа, че не пуша, в никакъв случай през живота си не съм взимал опиати и не имам намерение да го върша. Пия умерено, единствено по празници и с мотив, и когато ми е доста, но в действителност доста тежко и гадно.

А какво ли още не ми се случи! Няколко пъти съм се разминавал със гибелта – давих се; едвам не ме гръмнаха, тъй като се застъпих за приятел; биха ме отпадъци, и то на рождения ми ден; блъсна ме кола. Останах безусловно недъгав – единият ми крайник е отвън строя поради „ другар “, който ме бутна от няколко метра височина. Мина повече от година, само че кракът не се е възстановил изцяло. Ходих по сума ти доктори, стигнах до проучване с ядрено-магнитен резонанс, само че все не мога да събера нужните 300 лв., тъй като ми изникват други разноски.

Няма да мъдрувам ненужно, ще кажа единствено, че най-голямата ми фантазия е да си намеря брачна половинка, която да ме обича, да имаме комфортен дом и прилични приходи за заслужен живот. Не ме влече луксът. Не бленувам за дипломи, самопризнания, коли, парцели, пари, а само за обич. Ще спестя детайлностите за своята огромна несподелена обич, в противоположен случай ще би трябвало да напиша разказ. Накратко – само възприятията към онази жена ми помогнаха да преодолея гибелта на татко ми (той умря през 2016 г.). Освен баща си, изгубих и доста близки другари.

Надявам се един ден дамата, която обичам, да отвърне на възприятията ми. Заради нея отидох за цяла седмица в различен град, а тя даже не пожела да се срещнем. Както и да е. Шансът да отвърне на възприятията ми е най-малък, само че пък кой знае, може да се влюбя още веднъж. Докато съм жив, ще се надявам да си намеря половинката. Ще бъда признателен, в случай че някой от читателите ми даде потребен съвет – това диря, не пари.

А в случай че се чудите по какъв начин още не съм се самоубил – при цялата тъга и всичкото страдалчество, отговорът е обикновен. Обещал съм си, че каквото и да става, няма да посегна на живота си. Не ме е боязън от гибелта, тя би ме отървала от тегобите, само че знам, че нямам правото да я избера…
Все отново, в случай че някоя свястна жена сред 18 и 30 години прочете тази история и сметне, че съм заслужен за нея, бих се радвал да се срещнем. Може да ми написа посредством вестника. Свястна за мен значи да е с положително сърце, да е вярна, да не взима опиати. Ако и не пуши, би било още по-добре.
Един уединен и измъчен човек
Инфо: lichna-drama.com