Здравейте mates! You already know, че аз съм Конан Дъфи

Здравейте mates!

You already know, че аз съм Конан Дъфи и съм британец живеещ в България, също по този начин perhaps знаете, че описвам тук за опитите ми да опозная новата си татковина, като пътувам и групирам печати от 100-те национални туристически обекта.

As a matter of fact, не всичките ми случки са свързнаи някоя забележителност от листата, защото има много неща, които можеш да научиш за България даже на пейката пред блока.

However, има места, на които ти дават щемпел, само че надали в миналото ще ги посетя, като да вземем за пример Castle of Варадиново (seriously mate, по какъв начин можеш да наречеш забележителност сходно кичозно, bloody piece of shit).

Това, на което надали сте обърнали внимание, че сега пиша (actually, щом го четете сега към този момент съм го написал, само че пък въпреки това вие още не сте прочели нищо, дoкато пиша тези думи.. oh, forget it), това е 18-та история за приключенията ми в новата ми татковина.

In other words, към този момент съм достигнал пълноправие на рубриката си и по тази причина, може би е време да ви опиша нещо по-специално. Например за my very first пътешестване в България.

Тези, които са чели и други мои истории или наблюдават Facebook страницата ми, знаят, че съм женен за българка. И несъмнено ще си кажат: „ Look at him, same old story! Завъртяла му главата на чужденеца нашата госпожица и той се заселил в България “.

В същина обстановката при нас е more complicated. First of all, аз посетих в България и се влюбих в нея много преди да се срещна с моята Добромира и надлежно да fall in love в нея. Also, с Додо се срещнах в Лондон, but да караме по ред.

Аз постоянно съм обичал да пътувам. Not always съм можел да си разреша вълнуващи пътешевствия all around the world. Точно за това и посетих България. No offence, обаче нали се сещате, в случай че един средностатистически (макар че аз съм extraordinary, в случай че питате мама) лондончанин им задоволително огромен бюджет за vacation сигурно ще избра да посети Египетските пирамиди, вместо НДК.

So, аз също си бях book-нал low-cost екскурзия до България, защото...можех да си разреша да посетя България.

Само за 5 дни, обаче това пътешестване промени света ми. Опознах София, посетих Велико Търново, видях Рилските езера и Белоградчишките скали. Ядох шкембе супа!

И тогава взех решение, че не знам кое тъкмо е мястото, на което желая да умра, само че несъмнено България е страната, в която желая да пребивавам. Аз literally се бях разболял по България. Когато се върнах в bloody, foggy Лондон, мислех единствено за България. Четях единствено за България. Гледах филми единствено за България, слушах българска музика ( No pop-folk!), търсех българския ястия по заведенията, изобщо бях obsessed.

Доста по-късно се срещнах с нея. Добромира е родена и израснала в България, more specific във Велико Търново.

Цялата хубост и великолепие на Средновековна България се е въплатила в тялото й, а войнствения манталитет на болярската аристокрация е намерил завещание в характера й. Или както ми я разказа един път, обичаната й баба: „ Колкото хубаво, толкоз‘ и проклето “.

Родната къща или по-специално родният апартамент, на Додо се намира в небезизвестния ж.к. Картала. Това е панелен комплекс издигнат при socialism най-вече за чиновници на Министерство на вътрешните работи.

Нейният татко е бил пожарникар - благородна специалност основана за смели и безрасъдни мъже. Загинал в злополука с мотоциклета си, когато Додо била на 9г. Моята брачна половинка ненавижда рокерите. Когато години по-късно заживяхме дружно, едно от първите неща, които направи бе да изхвърли коженото ми яке.

И по този начин моята обичана българка приключила Хуманитарната гимназия във Велико Търново, само че се оказало, че е very gifted пианистка. Приели я да учи в Консерваторията, само че музикалната й кариера завършила откакто някакъв lustful професор се опитал да й изясни, че няма по какъв начин да си вземе изпита, в случай че не преспи с него.

Грешката му била, че й приказвал тези гадости, до момента в който седи до нея на пианото и сега, в който поставил ръка върху нейната, my sweetheart му размазала ръката с капака на пианото.

Мъничката Додо, вложила толкоз rage в удара, че съумяла даже на личната й ръка, намираща се под тази на професора, да счупи четири bones. Сега пръстите я заболяват, когато времето се скапва или като мие чинии. В къщи аз мия чиниите, а професорът още преподава на млади музиканти.

Официалният мотив, който предиздвикал Добромира да завърши с България, обаче бил когато лекарят, поради чиято небрежност майка й умряла в болничното заведение, се кандидатирал за народен представител.

И, ето я моята precious Додо – барманка в лондонски Pub, където с изключение на да цялостни халби, едно от главните й занимания е да отбива опитите за flirt на малоумни fellows като мен и сътрудниците ми от завода за гумени уплътнения.

В първия миг, в който разбрах, че е българка бях толкоз overexcited, че съумях в едно безпределно изречение да намеся думи като „ Пирин “, „ ракия “, „ Христо Стоичков “ и „ лютеница “.

Додо изсумтя толкоз пренебрежително и стартира толкоз методично да отбягва опитите ми да я заговоря, че в един миг се тормозих дали самоучителят ми по български език, от който бях наизустил много думи, не е prank и аз в същина не съм й наговорил някакви explicit curses.

Още не знаех, че Додо е решила да прекъсне всевъзможен контакт и да изтрие всеки спомен обвързван със страната, в която е получила толкоз доста болежка.

Магията се случи, на един Halloween. Целият бар беше цялостен с маскирани morons, които се надпреварваха да й крещят “Trick or treat” всякога, когато Додо ги попиташе каква е тяхната order. It turned out, че аз и тя бяхме единствените хора без костюми за Хелоуин в цялото заведение.

“What about you, да не си се маскирал като служащ в английски цех? “, попита ме тя в типичния й ironic style. Вероятно толкоз й бяха дотегнали Halloween references, че беше подготвена да си поговори even с мен.

„ Не, просто считам, че празникът е много преекспониран, защото американците са го комерисиализирали до болежка. Както всичко, до което се допрян. “

Репликата ми провокира невиждан екстаз в нея. Оказа се, че и тя ненавижда Хелоуин. Вижте mates, това прелестно момиче беше пробвало да се откъсне от всичко обвързвано с България, само че надълбоко вкоренената злоба към натрапването на непознати традиции, so typical за българите, не беше съумяла да загърби.

Разбираемо е горделив народ с хилядолетна история да има органическа непоносимост към опитите за замяна на идентичността му. Plus, в случай че има нещо, което може да bond-не хората по-силно от общите ползи, то това е общата ненавист към нещо.

Замислете се: какъв брой хора се вълнуват от ориста на Европейския съюз, само че какъв брой излязоха да гласоподават на референдума за Brexit. Колко почитатели вървят на мач на националния тим по футбол на България, а какъв брой се възмутиха след антирасистката драма при последния мач.

Колко хора почитат българските медици по принцип, а какъв брой се опълчиха против присъдата на медициндските сестри в Либия. Колко бяха тези, които похвалиха fascinating 4-ти сезон от „ Game of Thrones” и какъв брой доста бяха тези, които се възмутиха от disappointed Season 8.

И по този начин ние с Додо излязохме на среща точно на Хелоуин, обединени от общата ни скука от този празник. Срещата, by the way, мина прелестно (с изключение на няколкото ми несполучливи намеци, че много повече одобрявам кукерските празници, които бяха подминати от нея с ледено мълчание). Продължихме да се срещаме много дълго по-късно.

Тя беше до мен и по време на ужасния случай, който претърпях в завода. Шефът на промяната ми, не беше разчел инструкциите за ръководство на една нова машина и когато я пуснахме тя literally се взриви, a голям железен валяк ме залепи на една стена вследствие на това няколко месеца лежах болница.

По време на едно от визитите си при мен, до момента в който бях гипсиран като papier (от мумифирцираното ми тяло се виждаха главата, ръцете под лактите и ходилата), Додо изненадващо прекъсна диалога си с мен и ме попита обезпокоеното: „ Ноктите на краката ти са извънредно дълги и това ме побърква.

Искаш ли аз да ти ги изрежа? “ Не знам дали сте срещали любовата, mates? Нямам визия дали вашите девойки Ви назовават „ зайче “ „ обич моя “ и дали си пускат селфита с вас, над които пишат, че вие давате смисъл на живота им.

Нека, ви кажа нещо, което съм научил personally: Ако your girlfriend в миналото ви предложи да ви изреже ноктите на краката, тъй като вие не можете, най-малкото, което можете да извършите е да й предложите брак.

Well, I did it! Освен това откакто получих инвалидна пенсия и затлъстял чек за compensation от фабриката (оказа се, че виновният инженер е етнически пакистанец, а шефът на завода се кандидатираше за Town Council и му трябваха гласовете на тяхната общност), взех решение да заживея на по-приятно място от bloody London.

Идеята ми да се преместим в България, беше най-голямото тестване за връзката ми с Добромира. След доста fights и мусене, тя се съгласи. Случи се, тъй че аз британецът съумях да убедя българката да се заживеем в тази прелестна страна.

Аз пиша истории на български език, as well as I can, а Додо работи в Call center, защото главната изгода от цялото й обучение е положителното равнище на британски език реализирано в гимназията. Аз се любувам на прелестните места, които посещаваме regularly, тя се възмущава на мръсния въздух през зимата, когато „ гласоподавателите “ от кв. Факултета стартират да си палят печките с автомобилни гуми.

Аз, постоянно се нервирам, когато ми пробутват „ лютеница на баба “ с полско царевично нишесте. Тя пък се нервира, когато пия ракия със съседите пред входа и планираме да заколим прасе.

Всяка година, обаче на 31 октомври честваме годишнината от нашата първа среща. Празнуваме я тъй като по-късно животът ни стана доста по-хубав. Хубав е because сме дружно и живеем на прелестно място.

It is true, че в България има много гадни неща, които би трябвало да се оправят. Но има и много хубави.

At least тук не честват Halloween!